Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2006 14:52 - Как бяха унищожавани българите
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 8725 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 23.10.2011 11:10


УНИЩОЖАВАНЕТО НА

БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН

МЕТЮ ГЕОРГИЕВ МЕТЕВ ОТ ГАБРОВО


image 

Куциан, Ножарово, Главеница, Куфалджа. Главеница, Жеково, Коларово. Белица, Тертер, Белене I. Белене III, Белене I, Белене II, Белене IV. Тертер.

 

ПОМНИ РОДА СИ! Само толкоз! Две думи само, но с толкова голямо значение, казани ни от баща ми още в ранната ми младост: повеля никога да не опетнявам името и достойнството на рода си. А той наистина беше от честни, умни и достойни българи. Дядо ми Метю, още преди освобождението от Османско иго се утвърдил като самостоятелен занаятчия – чехлар. Неговият дюкян най-рано се отварял сутрин – казват старите габровци. На всичките си синове дал образование в Европа. Единият от тях завършил във Вервие (Белгия) е първият текстилен инженер в България, Иван Метев [Христов] (21 март 1889, Габрово – 16 юни 1913, Щип) – загинал за Родината при гр. Щип в Междусъюзническата война (1912-1913). Другият, завършил във Виена военна академия, е майор Димо Метев – паднал за Родината на вр. Яребична (Македония), като дружинен командир на 49-ти пехотен полк (1918). Третият е видният софиянец, известният във финансовите среди индустриалец Лалю Метев [Чехларов] (28 февруари 1885, Габрово – 21 август 1957, София), завършил два факултета през 1905 г. в Загреб (Австро-Унгария) и през 1906 г. в Женева (Швейцария) – философия и западноевропейска литература, по-късно завършил славянска филология (1909) и право (1920) в Софийския университет, чиито гаранционни писма за начинаещи стопановеди имаха значение на капитал. Следват Христо Метев – собственик на една голяма фабрика в Габрово и баща ми – Георги Метев – завършил в Мюнхен висшето си образование.

 

Тъй – синовете. А дъщерите на дядо Метю бяха тези: едната съпруга на първия човек във Варна, Светослав Греков; другата Надя Тодорова (родена 1899, Габрово) – тъща на д-р Симеон П. Хитов (5 август 1876, Белград – 7 март 1959, Русе) - военен лекар, общественик, син на войводата Панайот Иванов Хитов (ок. 1830, Сливен - 22 февруари 1918, Русе). По майчина линия пък: дядо Алеко Стойков – виден математик от Априловската гимназия, уважаван от поколения негови възпитаници. При него казват, е държал матура в 1902 г. в Шумен и видният турски реформатор Мустафа Кемал – Ататюрк (12 март 1881 – 10 ноември 1938). А братът на дядо Алекси е [Иван Стойков] - секретарят на четата на [Лазар] Маджаров през време на Преображенското въстание, загинал в района на Петрова нива (Странджанско).

 

В една такава фамилия от личности мигар е редно да не ъ пазиш достойнствата и честта? Би било не само престъпление, но и грях! Когато си израсъл между честни и добри българи, резил е да не бъдеш – отчасти поне – такъв и ти. А те бяха и благодетели...

 

От млад съчувствах на нищетата. И гордост ми беше да помагам. Комунистите са повечето от тех за жалост все злобни, завистливи и лъжливи. Но в миналото много съм им помагал: и в гимназията, и в запаса – особено на турската граница. Не съм знаел тогава, чак после разбрах – колко коварни и жестоки са те.

 

Всичко това казвам, за да се знае моят портрет от времето преди захвърлянето ми в лагерите им. Това, впрочем беше – заедно с желанието ми никога да не викам на бялото черно – ГРЕХЪТ пред заробилата ни азиатщина в нейните тукашни слуги – злобари. Да – тукашните слуги. Защото казва една българска мъдрост, „Гората не се плаши от брадвата, а от сапа.” Ако го няма сапът, който е роден брат на гората, брадвата не може сече. А тукашните слуги на злото от север, за да се харесат на господарите си, бяха по жестоки и от тях. И са още! Защото вълкът сменя козината си, но нрава – никога!

 

Върнах се от фронта – където дадохме досуш излишни свидни жертви за една кауза, която ни зароби – върнах се с 18-ти етърски полк, който благодарение на това, че бе оставен без команден състав (с изпоарестувани офицери след Девети септември) дали много жертви. Върнах се от фронта и в страната видях още по-голям ужас. Всичко свято – българско – бе оплювано, а добрите нрави заличавани. Изчезнали без гробове бяха много и много хора, мнозина от тях големи личности – познати, близки. Избити – защо? Затова, че са българи, от хора, чийто единствен морал бе разрухата и смъртта на другите.

 

Дойде и национализацията, още един грабеж в полза на брата от север и тукашните слуги. И тука сапът и брадвата си каза своето. Та останах като куче във воденица: безизходица за поминък и живот.

 

Живот ли? Унижават те и те подиграват на всяка крачка властниците. И в тая безизходица изходът бе... арестуването ми.

 

Един дъждовен пролетен ден на 1948 година, тъкмо се бях върнал от Варна, където бях на гости у свяко ми Светослав Греков. Вървях по улицата, в Габрово, когато и от двете ми страни се приближиха два субекта, в мушами. От едната мушама се показваше дулото на парабелум, а от другата също бе издута от някакво оръжие. „Не бягай и не се обръщай! Не гледай настрани и върви с нас” бе категоричната заповед на парабелума.

 

Подкараха ме към една от сградите на милицията. Още по стълбите почнаха заканите и попръжните. По същите тия стълби, на които, знаех, бе застрелян за нищо нашият роднина Христо [Рачев] Клечков – брат на д-р Стефан Рачев Клечков (роден през 1902 в Габрово) областния управител на Стара Загора, Пловдив и на Гюмюрджина, по професия адвокат, учил се в Италия.

 

(продължение)

Метю Георгиев Метев от Габрово

 

Източник:

Вестник МИР, бр. 35, 36, 37 и 38 от 1991 г.










Гласувай:
3
0



1. eltimir - Памет
03.11.2009 09:55
Тези неща трябва да се знаят и да се помнят. Позволих си да копирам текста в един от моите сайтове:
http://vazrajdane.ucoz.ru/
Естествено, с коректно позоваване на Вашия блог. Вярвам, че нямате нищо против.
цитирай
2. анонимен - Родова памет
04.03.2010 10:38
Удоволствие е да се прочетат този и другите материали от един съвременик-българин. Не ми достига време, за да ги препрочитам. С автора не се познавам, но да обменим идеи нищо не ни пречи.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2781732
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031