Афера с имота на НРС в Банкя върти Гяуров?

Какво всъщност вбеси псевдо-генерал Димо Гяуров

Как си присвоиха частен имот със секретно постановление на МС


Представете си как един хубав ден се оказва, че имотът ви всъщност не е ваш, а на разузнаването, на което е харизан с постановление на Министерския съвет. Да, България е правова държава, но въобще не си мислете, че може бързо да защитите правата си, тъй като постановлението е секретно, а върху компетентните органи се оказва сериозен натиск.

“Колегата ви да внимава, извършил е особено тежко престъпление”. Така размаха пръст Димо Гяуров на пресконференцията, на която се опита да обясни как се е сдобил с китния имот на “Константин Щъркелов” 5. Думи звучащи при всички положения като грозна заплаха, щом излизат от устата на шефа на разузнаването.

Какво написахме? В края на 1999 г. генералът купува апартаменти в кооперацията на тихата софийска уличка до кубинското посолство и паркхотел “Москва” за 4 пъти по-ниска сума от пазарната за този елитен район на столицата. Фирмата, построила имота, в същото време прави ремонти на сградите на НРС на “Хайдушка поляна” 12 и на “Ропотамо” 10 в Банкя. Тъкмо думичката Банкя обаче предизвиква неистов гняв у генерала. Защо?

На 2 август 2001 г. комисия от община Банкя отива до “Ропотамо” 10, за да определи линия за временна ограда. Служители на НРС обаче ги гонят с мотива, че става дума за секретен обект, като по този начин възпрепятстват изпълнението на служебните им задължения и дори ги заплашват с оръжие.

Какво се оказва? Теренът на “Ропотамо” 10 всъщност е реституирана частна собственост, като част от нея вече е върната на собственика проф. Васил Лалев Метев по надлежния законов ред, за което има заповед № РД-43-109/30.IV.1999 г. на кмета Стефан Софиянски и заповед № РД-57-60/2.III.2001 г. на тогавашния областен управител Васил Маринчев. Другата част от терена около почивните домове 1, 2, 3, 4 и 5 пък е обект на реституционно дело от същите собственици.

Адвокатите на Метев подават жалба за действията на служители на разузнаването до Военната прокуратура и на 5 октомври прокурорът подп. Стойчо Ненков нарежда на директора на НРС да осигури достъп до имотите на законния собственик проф. Васил Метев. Две седмици по-късно обаче, на 22 октомври, същият прокурор отказва да образува предварително производство срещу служителите на НРС, попречили на истинския собственик да влезе във владение, мотивирайки се, че със секретно решение № 598/8.IX.2000 г. на МС същият имот е бил обявен за публична държавна собственост, като на НРС безвъзмездно е било предоставено правото за управлението му. Въпреки, че областният управител е бил длъжен да отрази промяната в акта за държавна собственост, той не е сторил това, пише още във второто прокурорско постановление.

Тоест? От мотивите, вписани във второто постановление на прокурора Ненков, е видно, че изведнъж се появява постановление на МС, което собствениците не са виждали никога. Да кажем, причината е секретността. Само че как така един законен частен имот изведнъж се превръща в държавен с някакво си постановление, в което никой незнае какво пише. Все едно станалото вече скандално известно жилище на г-н Гяуров на “Константин Щъркелов” 5 да бъде подарено от МС на другата служба – НСС. Може ли да е секретно нещо, когато се отнася за частен имот и по никакъв начин не е свързано с националната сигурност? Какви преписки са представили служители на НРС на кмета на Банкя, след като сем. Метеви имат всички документи на законни собственици на парцела? Нещо повече – Метеви са платили и всички дължими данъци за тях и не е ли по смисъла на всички видове законодателство един имот на този, който плаща данък за него? “Някой е представил документ с невярно съдържание или документ, който е скрит от публичното пространство. Но къде отива конституционната равнопоставеност щом кметът на Банкя може да се запознае с документите на НРС (ако ги има), а законния собственик дори не знае за съществуването им”, коментира адвокатът на Метеви проф. Димитър Марковски.

Оказан ли е натиск върху прокурора Ненков и защо само в разстояние на 17 дни той издава две противоположни постановления е другият голям въпрос. Според Марковски вината не е на прокурора. “След 30 години трудов стаж познавам чудесно магистратурата, той е бил просто подведен от НРС”, убеден е адвокатът.

Друг твърде странен факт е, че изведнъж във второто прокурорско постановление се появява адресът “Ропотамо” 2. Имотът, за който тече скандалът, обаче е на “Ропатамо” 10. Откъде идва разминаването и свързано ли е то със секретното постановление № 598 на МС?

Мястото на “Ропотамо” 10 е златна хапка. Навремето тук са построени вили на ЦК, използвани от партийния елит за отмора и творческо вдъхновение. А златните хапки не са за случайни хора като Метеви. Затова и срещу тях е впрегната цялата държавна машина. Наложило им се е да си сменят адвокатите, тъй като са били заплашвани, заплахи са получавали и самите собственици. Сегашният адвокат проф. Марковски отказа да отговори на въпроса дали и на него му е оказван натиск така: “Засега не коментирам. Нека умните хора да се сещат сами.”

Отлично информиран източник довери, че Гяуров явно много е харесал имота в Банкя. По негово нареждане била направена сериозна подготовка той постепенно да бъде изваден от регистрите на службата и да се преотстъпи на фирма, която да построи сгради там. Като видял в публикацията на “Република”, че се споменава Банкя обаче, той направо полудял, защото плановете му били на път да се развалят. Собствениците щяха да ги принудят да си траят – така или иначе, категоричен е източникът ни.

От данните е видно, че са извършени сериозни закононарушения. С едно единствено оправдание – секретност. Но не се ли използва тази секретност просто като параван за нещо друго? Добре ще е последният въпрос да го зададе и прокурор.

/Автор: Иван Първанов/



Само административни нарушения и грешки ли са това, сторени от високо образовани и квалифицирани държавни служители и юристи, или върху тях е оказан властови натиск да прескочат закона? Търговия с влияние или упражняване на влияние за облага, това са вече допълнения на определението за корупция и корумпираност.

Предприетите действия от Министерския съвет и в частност областната управа по своята същност представляват Национализация на частна собственост и могат да се определят като антиконституционни.

Тук е важно да отбележим, че само богатството и трапезата не са достатъчни, за да се твърди за някого, че живее "в комунизма". Нужно е и още нещо: тази трапеза и богатства да ги е получил НАГОТОВО, без – в някакъв смисъл – да ги "заслужава". Например началникът с голямата заплата, който не върши нищо, но си живее по силата на превзетия от него пост. Или, на по-долно стъпало – склададжията или управителя на ресторант, които здраво "бъркат в кацата с меда". Или на най-високата йерархия: хората от бившето Политбюро и ЦК, те си живеят във вили на УБО, возят ги в коли на УБО шофьори на УБО, УБО ги храни, пои, облича, обслужва, УБО ги води да гърмят по мечки и глигани в ловните стопанства, изобщо – живеят си, както казва народът, "като Симеончовци".

И така, главните обитатели в комунистическия кошер са търтеите – дотук добре, всичко прекрасно се съгласува както с официалната пропаганда, така и с практическите наблюдения. Но нали за да има за търтеите мед, трябват и пчели-работнички! Не може всички да живеят в комунизма, трябва да има и хора извън него, да го обслужват. И понеже всички искат да се намъкнат вътре в комунизма, налага се той да бъде заграден с двойна телена ограда от тип "кльон", с пазачи, кучета и тъй нататък, а достъпът до него да бъде строго ограничен и регламентиран.

Така стигнахме до основната парадигма, с чиято помощ ще се мъчим да осмислим света около нас – КОМУНИЗЪМ ЗА ОГРАНИЧЕН БРОЙ ЛИЦА.

Димо Гяуров е една от най-интересните личности в българския публичен и политически живот. Той е депутат от СДС в 37-то Народно събрание, когато синята партия е в опозиция. По образование е юрист, завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Женен е, има дъщеря и обича да прекарва голяма част от времето си със своето семейство.

Интересна част от неговата публична биография е работата му като юрист в екипа на десницата, провел успешната кампания за президент на Петър Стоянов през 1997 г. Тогава заедно с Екатерина Михайлова (днес в ДСБ) той изнесе юридическата битка срещу БСП, в която десницата победи БСП в съдебната зала по казуса за гражданството на Георги Пирински.

Публичната му кариера върви нагоре и затова назначаването му на 10 март 1997 г. за директор на Националната разузнавателна служба (НРС) става фокус за медиите и се тълкува като сериозна изненада. Естествено тя е гарнирана със задължителните подмятания в обществото, че Димо Гяуров “не е подготвен за поста” и че за една нощ се е превърнал от “редник в полковник”, а после и в генерал.

Най-добре за способностите му и за работата в НРС обаче говорят няколко прости факта. След намесата на службата в редица скандали при предишния й директор ген. Бриго Аспарухов, седемте години управление на Димо Гяуров са период на модернизация на българското разузнаване и на засилено сътрудничество с партньорите на България в НАТО. Ако днес българското разузнаване е на добро ниво, то много съществен принос за това има Димо Гяуров.

По време на неговото управление, НРС не се забърква в публични конфликти и политически скандали. В този период българското разузнаване получава признание и доверие от европейските държави и НАТО. Като директор на НРС Димо Гяуров е умерен в публичното си поведение, не търси показност, държи се институционално и се появява в медиите само тогава, когато е необходимо да говори по важен въпрос от името на службата. Затова името му се свързва с период на сериозна работа и стабилност в българското разузнаване и в сферата на националната сигурност.

Той остава на работа в НРС седем години. Това е най-дългият период, за който директор на разузнавателна служба на страна в Източна Европа остава на поста си. След като излиза от разузнаването, Гяуров е предложен за дипломатически пост в Будапеща и изкарва тригодишен мандат като посланик в унгарската столица.

“При подобни смени на подобни служби не могат да се коментират мотиви. Мога да кажа само, че за периода от над пет години, през които е ръководил службата, ген. Димо Гяуров е изпълнил поставените задачи”, казва тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров при смяната на ген. Димо Гяуров през февруари 2003 г.

След завръщането си в България Гауров упражнява професията си на юрист. Кандидатурата му за кмет е негово завръщане в политиката на родния му град - Варна.

Медиите са традиционно обективни, при отразяването на повечето от публичните изяви на Димо Гяуров. В профилите, които му правят медиите има и оценки, че той е способен да работи в различна политическа среда и да постига професионални успехи.