Йосиф Иванов Загорски

26 (3) октомври 1860/1, Котел - април 1923

ЗАГОРСКИ, Йосиф – строителен инженер. Роден на 3 октомври 1861 г. Умира през април 1923 г. Завършва в Лозана през 1895 г. Началник на Отделение по поддържане при Главна дирикция на железниците и пристанищата, по късно директор на Главна дирекция. Ръководи проучването и построяването на жп линии Радомир-Кюстендил, Търново-Трявна-Борущица и др. Като инженер на частна практика участва в предприятието, изграждащо линията Мездра-Враца-Видин. Член на БИАД от 1898 г. Лит.: Йосиф Загорски – Сп. БИАД, 1923, № 9, 139-140. [Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949. Енциклопедичен справочник, С. : АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 77.]

***

Йосиф, вторият син на Иван Загореца, е роден на 26 октомври 1860 г. След първоначалното си образование в Котел през 1878 г. той заминава за Русия, в гр. Николаев, където учи в пансиона на бългаския родолюбец Тодор Минков заедно с нашите после именити Хр. Филипов, Алеко Константинов, Петър Абрашев и др. Ученолюбието на българите било известно в цялата област. Йосиф Загорски завършва гимназия с пълно отличие. След това заминава за Одеса и следва математика във физико-математическия факултет. В пансиона Йосиф Загорски живее в една стая заедно с Алеко Константинов, който следва право, и Стоян Бешков, който учи музика. Въпреки различието на учението им те са живели много задружно. За пълен отличен успех, с който завършва факултета, името на Йосиф Ив. Загорски е написано на почетната дъска в аулата на университета.

През 1885 г. Йосиф Загорски се завръща в родината и учителствува в Пловдив, Габрово и Варна. Оженва се в 1890 г. и заминава да следва инженерство в Лозана – Швейцария, а съпругата му – медицина. След три години, на 31 юли 1893 г., им се ражда първият син, когото кръщават Петър. Инж. Йосиф Загорски се завръща със семейството си в България, въпреки че е бил поканен да остане там на работа. Той иска неговият син да расте и да учи в родината. [Добрев, Цветан. Бележити българи. 1878-1981. Т. VIII, Военно издателство, С., 1984, с. 797-804.]

***
 

Арх. Петър Йосифов Загорски (1893-1964) е роден в Лозана, Швейцария. През 1925 г. завършва архитектура в Берлин и Училището за приложни изкуства, вътрешна архитектура и графика „Райман”. От 1945 г. е хоноруван преподавател, а от 1951 г. е доцент по „Жилищни сгради” и „Вътрешна архитектура”. В Архитектурния отдел на ВИСИ (после ВИАС, сега УАСГ) в София. Архитектът има забележителни постижения в областта на архитектурата. Автор е на интериора на Съдебната палата София (1936), Съдебната палата Русе (1936), Тържествената зала на Министерски съвет (1948). Той проектира сградата на Министерство на Правосъдието (дн. Министерство на външните работи - заедно с Иван Пенков). Рисувал е много, но е бил твърде скромен и преживе не излага. Организирана е посмъртна негова изложба-картини, скици, рисунки, графика и акварел в София 1965 г. През 1996 г. софийската галерия „Мелон” организира втора посмъртна негова изложба-акварели и рисунки. В експозицията участват непоказвани творби. Изложбата преминава при голям интерес и търговски успех. [Добрев, Цветан. Бележити българи. 1878-1981. Т. VIII, Военно издателство, С., 1984, с. 797-804.]

Двадесетият век също има своите големи майстори, които са в основата на развитието на производството на мебели в нашата страна. Особено благоприятни условия за строителството и архитектурата се създават през началото на века. Тогава се построяват Софийската пощенска палата (1900), арх. Йордан Миланов, Военният клуб (1900), арх. Антоанин Колар, Народният театър (1906), арх. Фелнер и арх. Хелмер, и много други представителни обществени сгради като Софийската минерална баня, Духовната академия, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Българската народна банка. Започва строителството на Софийския университет (1920), Съдебната палата (1928) и др. Голям брой представителни жилищни сгради са построени в София, Пловдив, Русе, а по-късно във Варна, Бургас и в други градове. Архитектите на сградите в повечето случаи са автори на техните интериори, които отразяват тенденциите на западноевропейската архитектура от началото на века. Едни от най-изтъкнатите творци в областта на интериора и мебелите от този период са проф. арх. Петър Загорски, проф. арх. Димитър Цолов, арх. Иван Васильов, проф. арх. Иван Данчов и др. Овладели до съвършенство принципите на класиката и националното ни наследство, те с голяма любов и умение ги претворяват в своите проекти.

През 1948 г. арх. Георги Стойчев (сега проф. д-р) е избран за хоноруван асистент в Архитектурния факултет на Инженерно-строителния институт, сега УАСГ, по дисциплината „Вътрешна архитектура” с ръководител доц. арх. Петър Загорски, а по-късно с конкурс е назначен за редовен асистент към катедра „Сградостроителство” с ръководител проф. арх. Храбър Попов.

***

През 1895 г. инж. Йосиф Загорски постъпва на работа в БДЖ по постройката на новата жп линия Роман-Плевен-Шумен. След време се премества в отделение „Поддържане” като подначалник. Той съзнателно преминава през различни служби проучване, постройка, експлоатация и поддържане на жп линии, докато се заеме с проектирането им. В 1904 г. му се възлага постройката на жп линия Ясен-Сомовит, след това линията Радомир-Кюстендил-Гюешево-границата, както и тези за Брусарци-Лом и Бойчиновци-Берковица. Накрая строи подбалканската линия Търново-Трявна-Борущица. Инж. Йосиф Загорски става поддиректор на БДЖ.

***

После Йосиф Загорски става директор на циментовата фабрика „Лев” – Плевен. Член-делегат по това време е професор Бончо Боев - български професор по финансови науки и статистика. Роден е на 3 март 1859 г. в Котел. Завършва право в Москва; специализира политическа икономия, финансови науки и статистика в Хале. Управител на Българската Народна Банка, един от основателите на Българското икономическо дружество и редактор на списанието му. През 1892 г. извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори). Проф. Б. Боев умира на 1 декември 1934 г.

***

Днешното успешно и най-вече печелившо АД „Плевенски цимент” е една от първите циментови фабрики не само на територията на нашата страна, но и на Балканския полуостров. Тя е една от петте фабрики, произвеждащи цимент на територията на нашата страна и функционираща успешно и след извършените реформи в икономиката.

Предприятието е разположено в западната промишлена зона на гр. Плевен на около 2,1 км от ж.к. „Сторгозия” и на около 1,8 км от с. Опанец. За основател се приема първото българско акционерно дружество за производство на цимент „ЛЕВ”, основано на 20 май 1909 г. Основните основатели са Иван (П.) Габровски - сражавал се с четата на Христо Ботев, а след това и на легендарната Шипка, Дико Пачев - търговец от Габрово и др. видни личности.

През този период, като основен строителен материал се използва ломния камък, поради което цимента бил слабо търсен като строителен материал. Слабото му търсене и ниската производителност на завода са основните причини, поради които събирателното дружество фалира и банката „Гирдап” слага ръка върху фабриката за неуточнени дългове. „Гирдап” е името на Първата частна банка в град Русе. Работи с оторизиран капитал от 5 милиона златни франка и е основана през 1881 г.

През 1911 г. фабриката е изкупена от новосъздадено акционерно дружество начело с Димитър Неделчев, Лалю Метев Чехларов и Аврам Бакърджиев. Първо българско за циментъ акционерно дружество „Левъ” с централно управление в София, ул. „Раковска” № 84 (телефон № 1380) – фабрика „Плевен” (телефон № 116); Телеграфически адрес „Портландъ” – основано 1909 год. (преобразувано в акционерно дружество 1917 г.); Капитал: 4 милиона лева златни напълно внесен; Ползува се с общи и специални облаги по закона за насърдчение местната индустрия; Производство на Портланд цимент; Главен доставчик на Портланд цимент за Б.Д.Ж.; Председател на управителния съвет: Андрей Ц. Цанков (1886, Габрово - 1929, София); Член-делегат: Димитър Р. Неделчев; Технически директор: инж. Бънзаров. [Търговско-индустриален Алманах на Княжество България]

***

Йосиф Загорски взема живо участие в инженерно-техническия подем на страната, в БИАД, пише в „Железопътен сборник” и др. Неговите технически способности, съзнателността му, трудолюбието и логичният му математически ум създават личността на Йосиф Загорски като уважаван, с високо гражданско съзнание инженер. Той владее руски, френски и немски език. Поради тези си качества инж. Й. Загорски е бил председател на България в международни конференции в Европа и Америка, на Международната комисия по управлението на река Дунав. Оценявайки големите му познания и опит, е изпращан като представител на конференциите по мирните договори в Букурещ 1913 г. и Брест-Литовск през 1918 г. Инж. Й. Загорски е радетел на туризма в България и участвува като делегат на конгреси на Туристическия съюз и при полагане основите на хижа „Алеко” на Витоша през 1906 г.

Техният дом на ул. „Раковски” и „Хан Крум” често е средище на културни дейци, а двамата му синове и дъщеря му устройват концерти на високо техническо и музикално ниво. На 1 април 1923 г. почива след операция. Семейството подарява на БИАД техническата му библиотека от редки трудове по специалността на руски, френски, немски и български на брой 389 тома. Със своя пример на творец, специалист и рядкото си гражданско съзнание инж. Й. Загорски оставя светла диря в нашето техническо, обществено и културно развитие. [Добрев, Цветан. Бележити българи. 1878-1981. Т. VIII, Военно издателство, С., 1984, с. 797-804.]

***

Петър Й. Загорски се оформя и расте под грижите на своите родители и наследява много от техните способности. Той завършва основно и средно образование в София, като едновременно  учи цигулка. Още като гимназист той е приет в новообразувания симфоничен оркестър като цигулар от диригента Саша Попов. След завършване на гимназия Петър Загорски заминава за Лозана – Швейцария да следва инженерство. С обявяването на Балканската война младежът се завръща в родината и се записва доброволец, макар и непълнолетен, като нестроевак. За проявена самоотверженост той е награден с кръст „За храброст”.

През 1925 г. Петър Загорски завършва архитектура в Берлин. Той учи при проф. Алберт Геснер, става негов асистент и работи в частното му бюро, като проектира и ръководи свои проекти за училища и жилищни сгради. ...

През 1936 г. арх. Петър Загорски е привлечен към колектива за постройка на Съдебната палата (1928–1936, Н. Лазаров, П. Койчев, П. Загорски) в София, където му е поверено вътрешното оформление и обзавеждане.

Той почина на 16 август 1964 г. [Добрев, Цветан. Бележити българи. 1878-1981. Т. VIII, Военно издателство, С., 1984, с. 797-804.]

***

Интересни моменти за творческата интеграция на бащата Йосиф и сина Петър Загорски в Европа пази техния фонд в Държавния архив в София. Роденият през 1860 г. в Котел Йосиф Загорски завършва пътно строителство и живее дълго време в Лозана, където през 1893 г. се ражда и синът му Петър. Йосиф е известен с проектирането на жп-линиите София-Мездра-Враца-Видин и Търново-Трявна-Борущица. Синът Петър завършва архитектура в Берлин и през 1925-1928 г. работи в ателието на проф. Алберт Геснер. По това време му е възложена реконструкцията на кметството в Стокхолм, в която Петър Загорски е пръв помощник. [Николов, Григор. Вестник „Сега”, статия: Арх. Петко Момчилов мери сили с великия Айфел. Колегата му Петър Загорски реконструира кметството на Стокхолм.]