ВАСИЛЪ АВРАМОВЪ

ЮБИЛЕЕНЪ СБОРНИКЪ

ПЛИСКА - ПРЕСЛАВЪ

ПОСВЕЩАВАМ ТОЗИ ТРУД НА КУЛТУРНИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ, С МОЛБА ДА ИЗУЧАВАТ В СВОИТЕ ОКОЛНОСТИ : СТАРИТЕ СЕЛИЩА, КРЕПОСТИ, ПЪТИЩА, МОСТОВЕ, МОГИЛИ И ПР., ДА СЪБИРАТ НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ ЗА ТЯХ И ДА ГИ СЪОБЩАВАТ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ В СОФИЯ. С ТОВА ТЕ – ЛАСКАЯ СЕ ВЯРВАМ – ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ МОЕТО ДЕЛО И ЩЕ СПОМОГНАТ ЗА ПО-ДОБРОТО И ПО-БЪРЗОТО ИЗУЧАВАНЕ НА НАШАТА РОДИНА В ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКО ОТНОШЕНИЕ. - - - ВАСИЛЪ Н. АВРАМОВЪ

Рецензии и препоръки

Министерството на Народното Просвещение рецензира, чрез един специалист-историк, трите части от този Сборник и той, като разгледа най-обстоятелственно първата част, в заключение, казва:

            „Книгата на г-на Аврамовъ е плод на дългогодишен и сериозен научен труд. Изглежда, че е дал доста сполучливо разрешение на въпросите, що го занимават. Книгата му заслужава да се постави във всяка библиотека, и аз я препоръчвам да бъде одобрена без всяка уговорка”.

            А в рецензията си за ч. II и III, същият казва: „И тия две книги, както и първата на г. Аврамова, подигат редица въпроси от нашата история, ненапълно още разрешени. Всички изказани мнания по тия въпроси той излага, критикува и изказва свои мнения и предположения. Във всичко туй се крие една значителна заслуга на автора и затуй книгата му, придружена с хубави карти и снимки, напълно заслужава да бъде препоръчана за всички библиотеки”.

            На основание това, министерството одобри и препоръча Сборника на всички училищни библиотеки, с окръжни от 27 май и 3 август 1929 г., под № № 13956 и 20118.

            Също и Министерството на Вътрешните работи и Народното Здраве одобри и препоръча Сборника, с окръжно от 8 август 1929 г., № 13149.

            Сборникът е одобрен и от Министерството на Войната – писмо от 27 март 1929 г., № 591.

__________

ПРЕДГОВОР

Изучаването на България в историческо отношение в последните десетилетия се твърде много засили и трябва да констатираме с удоволствие, че историческата ни литература се обогати със значителни трудове.

Особен напредък показа страната ни в археологическо отношение. С основаването преди 20 години на археологическите дружества в София и Варна и преди шест години – на Археологическия институт в София, изучаването на България в това отношение доби един голям тласък и хубавите списания на поманатите дружества и на института представляват днес ограмен материал за разрешаване на разни историко-археологически проблеми. С постепенното образуване пък на археологическите дружества и в провинциалните градове и с подготвянето на нуждните ръководители от страна на института, археологическата дейност ще се още повече засили и за науката ще се открият нови области за изследване. Когато пък институтът и дружествата се засилят материално и кагото държавата им даде по-голямо съдействие, чрез отпущане на повече парични средства и трудоваци, за разкопване на големите трако-римски, елински и български селища, като: Рациария (при с. Арчар, Видинско), Ескус (при с. Гиген, Никополско), Нове (при Свищов), Никопол (при с. Никюп, Търновско), Маркиянопол (при с. Девня, Варненско), Абоба, Преслав, Търново, Месемврия, Анхиало, Созопол, Дебелт (при с. Яказли, Бургаско), Верея (при Стара Загора), Крън (над Казанлък), Копсис (при Карлово), Пауталия (Кюстендил), Германия (при Сапарева баня, Дупнишко), Никопол на р. Места (над гр. Неврокоп) и пр. пр. И когато се разкопаят тракийските могили, които, на брой повече от 10,000, се издигат по разните страни на България, тогава ние ще можем да напълним не само Софийските музеи, на и много градове с безбройни паметници от предисторическия, класическия и средновековния периоди. Тия паметници подобно на разкопките в Гърция, Крит, Египет и Мала-Азия, сигурно ще направят цял преврат в културната история на юго-източна Европа и ще привличат учените и туристите от целия свят.

Българската държава и обществото не трябва да се страхуват за жертвите, които ще правят в това отношение. Последните ще бъдат възнаградени стократно от невидима страна – само разкопките на няколкото могили, на Ескус и Никопол на Росица напълниха много салони в Софийския музей с разни скъпоценни паметници, които днес оценяват за милиони. Освен грамадното богатство, което разкопките ще доставят на държавата и освен веществените паметници, които ще ни дадат възможност да се запознаем добре с бита, културата и цивилизацията на нашите прадеди, нека изтъкнем, че днес Италия и Гърция прибират ежегодно по няколко милиарда лева от чужденците, които отиват да видят къде някога са ставали големите войни или да изучат или да се полюбуват на величествените паметници и на културата на древния Рим и Елада. България пък лежи на главния друм от западна и централна Европа за всемирния град Цариград и, когато непълни музеите си с хубави паметници, каквито разкопките всеки ден ни откриват, ще може и тя да вземе един голям дял от тия и други милиони. До сега нашите икономисти не са никак помислили за използуване и на археологията на страната за социалния поминък и напредък на България. В последно време те едва се сетиха за повдигането на морските ни курортни места и за привличане към тях на чужденци.

Най-слабо е развито у нас изучаването на историческата география. Гръцките, римските и византийските историци; римските пътеписни таблици: Tabula Peutengeriana, Itenerarium Antonini Augusti, Itenerarium Burdigalense, Равенската география и Notitia olignitatum or. ни съобщават за цели редици от стари градове и крепости. Само Прокопий в VI в. Сл. Хр. ни описва около 80 по дясния бряг на Дунава и други – повече от 350 – във вътрешността на полуострова. В много от тях са ставали колосални военни събития през течение на вековете. А едва ли на една пета част от това грамадно число и то преимуществено на тези, които и сега продължават да съществуват, се знаят местата, а другите и днес остават неизвестни. Така, например, и до сега не е точно определено де се е издигал вторият най-важен, след византийската столица, град на полуострова – Първа Юстинияна, родно място на Юстинияна и столица на Илирийската префектура. Не се знае до сега нито мястото на град Крън – столица на независимия български деспот Елтимира, брат на търновския цар Георги Тертер, нито на град Копсис, столица на деспота Войсила, брат на царя Смилеца. А това са били столици на две български княжества, находящи се в центъра на България, вън от границите на Търновското царство. Не са точно определени местата и на знаменити крепости, като Маркели, откъдето в 811 г. византийският император Никифор потеглил против българският цар Крум, нито на Стринава, дето цар Асен I е бил обсаден от императора Исак Ангел, в 1190 г., и пр. Академията на науките не се е погрижила и до сега за съставянето на географически речник на България.

Още малко е била зачекната историческата съдба на нашите военни пътища, по които са се движили армиите на разните царе и императори в непрестанните войни. А нашият полуостров е бил още от незапомнени времена, като голям кръстопът между трите материка: Европа, Азия и Африка, широка арена на войни. Той е бил проводник и на големи търговски пътища, по които са се движили дългите кервани на търговците с разни стоки, предназначени за вътрешна и международна обмяна.

Особено интересна е историческата съдба на балканските проходи, защото няма път, който да не пресича някоя от нашите планини и в който, с течение на вековете, да не са станали цяла редица от много важни събития. Историческата съдба на балканските проходи е неразривно свързана със съдбата на всички села и градове, разположени от двете страни на планините. Не може да се напише историята на Анхиало, Месемврия и Варна, на Айтос и Провадия, на Карнобат и Шумен, на Сливан и Елена, на Казанлък  и Габрово и пр., ако не се знае историята на техните проходи през Балкана, които ги свързват помежду. Когато пък се касае да се напише историята на някои градове, които са играли голяма военна, културна и политико-икономическа роля в нашето минало, като, например, на столиците на I-вото българско царство: Плиска и Преслав и на II-то – Търново, които необходимостта е издигнала преди векове в подножието на предпланините на Балкана, за да служат като станции (mansions| на армиите, керваните и пътующите, а по-сетне, вследствие на голямото им стратегическо положение, са били издигнати в столици, - тогава трябва да се изучи най-подробно историята на всичките проходи и пътища, които отвред, като широки улеи, са се стичали към тях и са пренасяли или отнасяли всичко, което е било необходимо. Тези и всички подобни градове не са нищо друго, освен продукт на съобщителната енергия, взета изобщо, на всички проходи и пътища, които се стичат към тях. Махнете или по-добре запушете тези сухопътни артерии – всички градове лежащи на тях ще заглъхнат – така, както заглъхнаха всички наши балкански градове с прокарването на железопътните линии през полетата. С издигането пък на София за Столица на третото царство, някогашните две преславни столици: Преслав и Търново съвсем западнаха.

До сега в географската литература е излязла само една монография за проходите и тя е от проф. Ан. Иширков – за Чалъкавашкия проход и то само за през турския период.

Юбилейният сборник, който предлагаме на читателите си, съдържа изследвания за двете стари български столици Плиска и Преслав, за най-важните някога и неизвестни за науката два балкански прохода Берегава и Сидира, които са били главните военни, търговски и културни съобщителни артерии между България и Византия, през времето на първото българско царство, и свързаните с тях исторически, географски и археологически проблеми, неразрешени още от науката. Също и някои изследвания за печенежкото царство в България през XI в., както и за нахлуванията на куманите и узите в нашия полуостров и войните им с Византия.

Аврамов, В., Юбилеен сборник Плиска—Преслав, част I, 1926

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С тези бележки аз свършвам своите изследвания.

В този Сборник аз повдигнах много въпроси от историческо, археологическо, географско и военно естество и направих големи критики. В тях аз засегнах много нови писатели, малки и големи авторитети в науката; дадох и по-друга преценка относно мястото в историята на някои български царе; но вярвам да съм бил обективен и да съм  принесъл нещо за по-доброто осветление на спорните проблеми и за по-правилното им разрешение. Към някои от авторите, може би, съм бил в критиките си по-строг, но винаги съм гледал да бъда справедлив. И аз ще благодаря стократно на тогова, който подхвърли на най-сериозна критика моите изследвания и поправи недостатъците им, защото сигурно и аз, който не съм нито военен, а – обикновен любител на науката, ще съм допуснал такива при толкова много щекотливи въпроси, които повдигнах тук. Не ща аз обаче критика вестникарска, популярна и необоснована, а – критика, научна и обоснована, в някое академическо списание, дето да мога и аз, в случай на несъгласие, да направя своите възражения.

При изложение на фактите аз, може би, съм бил някъде малко по-обширен, но то произлиза от това, че аз никога не желая „да преливам от пустото в праздното”, т.е. да се занимавам с въпроси, които, според мене, са вече правилно разрешени в науката, а – ако е възможно – да кажа нещо ново за нея и при това гледал съм не само да го кажа, както видяхме правят много автори, а - да го докажа, до колкото ми позволяват силите и източниците. Това пък изисква по-дълги изложения и разсъждения. При това, съгласно юридическото правило: audiatur et alteram pars, за да видят читателите какви са мотивите на моите противници по разните въпроси, което е много важно при всеки спор, аз винаги съм считал за необходимо да цитирам – де по-кратко, де по-обширно – и тях, защото иначе не ще се разбере на коя страна е правото.

Освен това, оказа се, че почти по всички въпроси аз трябваше да бъда на противно мнение и необходимостта налагаше да разгледам всички чужди мнения подробно и да ги оборя. Така искат днес и историческите критици. ... Това именно направихме ние, не само за погрома, но и по всички въпроси. Но, понеже, както видяхме, мненията са извънредно много, то трябваше да отделим за тях доста време и място. Вследствие на тия многобройни мнения и разисквания станаха и някои приповторения, въпреки желанието ни те да се избягват.

Досега в България нямахме научна критика по история, археология и география, по причини, които не е мястото тук да изброявам. Вследствие на това, както сам читателят вижда, появиха се по много сериозни въпроси съвсем леки и неоснователни мнения. Това се напълно съзна сега напоследък и от професора Геза Фехер по повод на една статия на професора Н. Благоев за паметниците в Преслав, Плиска и Мадара. „Най-голямото зло за развитието на българската наука е, че няма критика”, казва той. „За това излизат невъзможни книги. За това си позволяват да издават Илиада от руски превод, като прибавят стихове от себе си и тургат в превода български шевици” и пр. Вследствие на това, надявам се, че настоящата книга и още някои критически изследвания, които ще продължавам да правя в областта на същите научни дисциплини, ще дадат повод за създаване на такава критика.

Аврамов, В., Юбилеен сборник Плиска—Преслав, част III, 1929

__________

Из: Плиска - Преслав (юбилеен сборник), Васил Аврамов.

Печатница на Армейския в.издателски фонд, София-1929.