Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2007 14:03 - Проф. Бончо Боев (1859-1934)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2747 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2010 08:23


БОНЧО БОЕВ

3.III.1859 – 1.XII.1934 г.
image

Управител на БНБ

23.II.1906 – 7.VIII.1908 г.

 

Бончо Ненков Боев - български професор по финансови науки и статистика. Роден е на 3 март 1859 г. в Котел. Първоначално учи в родния си град, а през 1872 г. постъпва в Габровската гимназия. Продължава обучението си в Одеската духовна академия. През 1877 г. се прехвърля в Москва – първо в духовната академия, а след като я завършва, постъпва в правния факултет на Московския университет. През периода 1884-1885 г. специализира държавни и стопански науки в Хале, Германия.

 

След завръщането си в България постъпва на работа в Министерството на финансите. От 1885 до 1893 г. е началник на Отделението за преки данъци, а по-късно е главен секретар на министерството. През 1889 г. организира първата в България промишлена анкета. През 1892 г. извършва реформа на данъчната администрация. Въвежда института на държавни бирници (данъчни инспектори). Провежда реформите, свързани с преобразуването през 1893 г. на натуралния в паричен десятък.

 

От 23 февруари 1906 до 7 август 1908 г. е управител на БНБ. Като такъв осъществява реорганизация с цел разширяване на емисионната дейност на банката и преустройство на ипотекарния кредит.

 

През 1894-1897 г. е доцент, от 1897 до 1902 г. – извънреден, а от 1902 до 1906 г. – редовен професор по финансиви науки и статистика във Висшето училище (по-късно Софийски държавен университет). От 1898 г. е член на Международния статистически институт. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. Член-основател на Българското икономическо дружество. През 1901-1906 г. е негов председател, а по-късно член на редакционния комитет на списанието му.

 

През 1901 г. редакцията на Списанието на Българското икономическо дружество (СпБИД) е помислила за специален материал посветен на „ключа на българския икономически живот през миналото столетие”. [СпБИД, 1901/10, с.699] Авторът е Бончо Боев, човек представителен във всяко отношение за първото следосвобожданско поколение на интелектуално-стопанския елит в страната. Неговата биография ехарактерна в много аспекти - активист на Дружеството от най-ранните му години, професор, управител на БНБ през 1906-1908 г. Накрая, Б. Боев не остава встрани и от деловия живот, като името му е свързано преди всичко със скандалите около банка „Гирдап” и на последващ крах през 20-те години на XX в. [Аврамов, Румен (2001) Стопанският XX век на България, С.: Център за либерални стратегии]

 

След като приключва кариерата си на държавен служител, се занимава с частно банкерство и търговска дейност. Член-делегат е на Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев” – гр. Плевен. Директор на фабрика – Плевен, по това време, е инж. Йосиф Загорски /1860-1923/. Предприятието е разположено в западната промишлена зона на гр. Плевен на около 2,1 км от ж.к. „Сторгозия” и на около 1,8 км от с. Опанец. За основател се приема първото българско акционерно дружество за производство на цимент „ЛЕВ”, основано на 20 май 1909 г. Основатели на дружеството са Иван П. Габровски от гр. Тулча - сражавал се с четата на Христо Ботев, а след това и на легендарната Шипка, Костадин Пенчев - Русе, Стефан Д. Манафов - инженер от Габрово и Дико Пачев - търговец от Габрово. Впоследствие броя на участниците нараствал.

     

През този период, като основен строителен материал се използва ломния камък, поради което цимента бил слабо търсен като строителен материал. Слабото му търсене и ниската производителност на завода са основните причини, поради които събирателното дружество фалира и банката „Гирдап” слага ръка върху фабриката за неуточнени дългове. „Гирдап” е името на Първата частна банка основана през 1881 г. в град Русе. Работи с оторизиран капитал от 5 милиона златни франка.

 

През 1911 година фабриката е изкупена от новосъздадено акционерно дружество, с централно управление в София и напълно внесен капитал от 4 милиона златни лева, начело с Лалю Метев Чехларов (1885-1957) от Габрово, Димитър Радилов Неделчев, Антон Стефанов Балъкчиев, Симеон (Аврам) Бакърджиев, Юрдан х. Христов и Васил Николов Аврамов (1863-1946) от Калофер.

 

 

ЛИТЕРАТУРА: Аврамов, Р. (2001) Стопанският XX век на България, С.: Център за либерални стратегии


 

ПЪРВАТА СТУДЕНТКА ПО ХИМИЯ ЕВГЕНИЯ ЮРКЕВИЧ-БОЕВА

 
image

След близо петгодишна полемика в българското общество, имат ли жените място във Висшето училище, през учебната 1901/ 1902 г. са приети първите 16 студентки. Сред тях е и студентката по химия Евгения Юркевич.

В Националния политехнически музей, сред многото снимки в архива на първия професор по химия Пенчо Райков, има и една голяма, каширана на картон фотография от началото на ХХ век, от която съсредоточено и сериозно - в стила на времето – ни гледат 13 мъже и в средата една красива жена. Това са студенти по химия и техните преподаватели. Жената на снимката е Евгения Юркевич.

Родена е в Свищов на 8.ІV.1879 г. Дъщеря е на Михаил Юркевич (1852-1909) – участник в Руско-турската война, оженил се в Свищов за българка и приел българско гражданство след изтеглянето на руския окупационен корпус.

Евгения Юркевич завършва специалност химия във Физико-математическия факултет през 1904/5 г. През ваканцията на 1903/1904 г. под прякото ръководство на проф. Пенчо Райков тя работи върху откриването и определянето на нитротолуол в нитробензол и на толуол в бензол.

Ръкописът на това изследване се пази в НПТМ. Съвместната им работа „Erkennung und Bestimmung von Nitrotoluol in Nitrobenzol, sowie Toluol in Benzol” е публикувана в „Сhemiker Zeitung” (№27, 1906). Макар и в съавторство, това е първата научна публикация на жена – възпитаник на Софийския университет.

Трудно можем да си представим, че в първото десетилетие на миналия век една жена би имала научна кариера във Висшето училище (през 1907 г. законопроект на правителството дори предвижда лишаването на задомените учителки от право да преподават). Когато завършва университета, Е. Юркевич е на 26 години и естественият й житейски ход е създаването на семейство. През 1906 г. се омъжва за Бончо Боев (1859-1934) - професор по финансова наука и статистика от Юридическия факултет, а в периода 1906-1908 г. управител на БНБ и частен доцент в Юридическия факултет.

Името на Евгения Юркевич-Боева се среща през втората половина на 20-те години на миналия век във връзка с построяването в София на Институт за стимулационни и биологични изследвания на името на световноизвестния български учен проф. д-р Методий Попов. През 1926 г. в София е създаден Комитет за построяване на Институт за стимулационни биологични изследвания. В него влизат: проф. Васил Златарски - историк, Кирил Сеизов – физик, почвоведът Н. Пушкаров, професорът по зооология Стефан Консулов, Бончо Боев - бивш професор по финансови науки. Секретар на Комитета е Евгения Юркевич-Боева.

В Научния архив на БАН - фонд „Методи Попов”, се съхраняват 11 пощенски картички и писма на Евгения Боева до Методи Попов, в които има ценна информация за детайлите по изграждането на сградата на института. Тя дава и ясна представа за усилията на Евгения Юркевич-Боева за реализирането на проекта, както и за нейния характер, за твърдостта, за енергията и предаността.

 

Любов Филипова, главен уредник в Националния политехнически музей

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827323
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930