проф. Владимир Аврамов Аврамов

български цигулар и музикален педагог

Български цигулар, професор. Роден в София на 3 декември 1909 г. Женен за своята състудентка от Прага, пианистката Тодорка Милева (поч. 1998), синове - Петър (1937-1956) и Божидар (род. 1937, диригент), които са близнаци.

Една от ярките личности, чиито измерения определят облика на българската музикална култура и издигат международния авторитет на българското изкуство. През 1938 създава Български струнен квартет, наречен (1948) радиоквартет „Аврамов”. Един от основоположниците на българската цигулкова школа. В продължение на десетилетия оглавява Катедрата по цигулка. Аврамов е учител на много български изтъкнати цигулари.

РОДОСЛОВИЕ: Дядо Кольо Загорецът бил преселник в Калофер, имал трима сина: Бельо, Аврам и Атанас. Аврамови чеда: Мария, Никола, Димитър, х. Петър, Христо, Тота и Стоян. На Аврама жена му се казвала Гена. Хаджи Петър е роден през 1825 г. в Калофер (оженен за Христина, дъщеря на Петра Папазооглу от Карлово). Имал чеда: Гена, Аврам, Петър, Димитър, Атанас и Мария. Аврам П. Аврамов (1864-1941) бил женен за Мария Манчева (1873-1943) и е баща на: Петър (1896-1915), Антония (1898-1978), Христо (1901-1974), Христина (1902-1975), Любов (Люба) (1905-1999) и Владимир (1909-2007).

Музикалното си развитие Владимир Аврамов започва с уроци си по цигулка при Петър Гавазов, а по-късно - при Христо Петков и Саша Попов. Впоследствие завършва Немската музикална академия в Прага в класа по цигулка при професор Ханс Кох и камерна музика при Леополд Крамер.

Изтъкнат изпълнител - той в продължение на близо четири десетилетия ръководи струнния квартет „Аврамов”, който става „еталон в изпълнителското изкуство” (М. Големинов) и има „историческа роля в музикалното развитие на България”. Квартетът представя за първи път в България огромен брой творби от класическото музикално наследство, изпълнява и популяризира множество произведения от български композитори: Марин Големинов, Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, Боян Икономов, Константин Илиев, Цветан Цветанов, Димитър Сагаев, Пенчо Стоянов, Димитър Тъпков и други.

Забележителен педагог - професор Владимир Аврамов е „всепризнат доайен на българската цигулкова школа” (Н.Тодоров). Негови възпитаници са по-голямата част от известните изпълнители и педагози: професорите Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Антон Хаджиатанасов, Недялчо Тодоров, Ангел Станков, Йосиф Радионов и други, както и изтъкнатите изпълнители Любен Йорданов, Георги Байнов, Николай Марангозов, Валентин Стефанов, Петър Делчев, Владимир Атанасов, Недко Боянов и много други.

В продължение на десетилетия ръководи катедрата по цигулка, декан е на Изпълнителския факултет (1955-1959) и ректор на Държавната музикална академия (1962-1968), по което време се открива неин филиал в Пловдив (1964) и така се поставя началото на по-късно обособилото се самостоятелно висше училище, сегашната Академия за музикално и танцово изкуство.

          Проф. Аврамов е  един от инициаторите за създаването на висше музикално училище - академия в Пловдив, по подобие на БДК София и като естествено продължение на утвърдилото се с постиженията си Държавно музикално училище - Пловдив (сега вече НУМТИИ) създадено през 1945 г.

Лектор в международните музикални семинари във Ваймар и Баден-Баден (Германия), Ланцут (Полша) и гост-професор в Мичиганския университет (САЩ).

Участва в журита на международните конкурси за цигулари "П. И. Чайковски" (Москва), „Кралица Елизабет” (Брюксел), „Х. Виенявски” (Познан), „Й. С. Бах” (Лайпциг), „Н. Паганини” (Генуа), „Ж. Тибо” (Париж), „К. Флеш” (Лондон), „Фр. Крайслер” (Виена) и други, на международни конкурси за струнни квартети и други камерни състави (Прага, Будапеща, Париж, Портсмут, Санкт Петербург) и други.

Авторитетен музикален деятел - професор Владимир Аврамов е основател и ръководител на редица национални и международни музикални прояви у нас. Председател е на организационния комитет на Националния конкурс „Св.Обретенов” в Провадия (1970-1996) и негов почетен председател (от 1996 г.).

Голям е приносът му за откриването на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив.

Носител е на най-високи държавни отличия и награди, между които с Указ № 41 издаден в София на 10 февруари 2003 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 21 февруари 2003 г.) на основание чл. 98, т. 8 от Конституцията на Република България Президентът на РБългария награждава проф. Владимир Аврамов Аврамов с орден „Стара планина” първа степен за изключителния му принос към българската култура, а също така и почетния знак на Пловдив (1966 и 1999) и други.

Доайенът на българската цигулкова школа е създател на пловдивската Академия за музикално и танцово изкуство. Негови ученици са били покойният Боян Лечев, Емил Камиларов, Георги Бадев, Йосиф Радионов и др.

В знак на висока почит към неговите изключителни заслуги за създаването и развитието на пловдивската Академия за музикално и танцово изкуство и за забележителния му принос към българското изкуство и култура той е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза” на АМТИ през 1994 година. По-късно му е присъдено такова звание и от Държавната музикална академия - София.

in memoriam

На 22 март 2007 г. почина именитият български цигулар, цигулков педагог и общественик проф. Владимир Аврамов.

Неговото изключително артистично и творческо присъствие остави дълбока и трайна следа в българския културен живот. Това се казва в съобщение на Министерството на културата.

Делото му на изпълнител, педагог и общественик утвърди мястото му сред личностите със значителен принос за развитието на музикалната ни култура. Забележителното му майсторство и интерпретациите му на творби из световната класика прославиха българското музикално-изпълнителско изкуство на най-престижни сцени у нас и по света. Неговите ярки и одухотворени изпълнения на произведения за цигулка от български композитори, както и дългогодишните му творчески изяви с квартет „Аврамов” го нареждат сред най-вдъхновените популяризатори на родното музикално творчество. Учител по призвание, с всеотдаен труд той изгради поколения артисти, завещавайки на учениците си неугасващ стремеж към съвършенство и безрезервна отдаденост на музикалното изкуство.

Обликът му на творец, артист, педагог и общественик завинаги ще остане в паметта на българската културна общественост.