Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2007 09:05 - Педагогическото училище в Кюстендил
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2517 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2010 09:29


ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ В КЮСТЕНДИЛ

 

Педагогическите училища в България след Освобождението са катализатори за ускоряването на просветата в България. Кюстендилското педагогическо училище, четвъртото по ред в страната, е с изключителен принос за развитието на образованието в югозападните български предели. Със своето образователно ниво та се доближава по-скоро до институтското образование, отколкото до средното такова. Причината е във високата интелигентност на ръководните и педагогически състави, които внасят научен, изследователсдки дух в училището.

 

Дванадесетте директора, съчетаващи интелектуални, организационни и педагогически качества, опит и знания, въпреки някои човешки слабости и грешки, мъдро управляват този кораб на просветата.

 

Кюстендилското педагогическо училище се ражда в дебатите на Четвъртото обикновено народно събрание, в заседанието от 28.12.1884 г. [Дневници на IV ОНС, 387-392; Д.В. № 89, 29.08.1885] Резултат  е на щастливото стечение на няколко обстоятелства: закриването на Врачанското педагогическо училище, наличието на материална база на Кюстендилското трикласно училище, голямата нужда от учителски кадри, парламентарното лоби в лицето на няколко народни представители и не на последно място – благоприятното географско разположение на Кюстендил, в близост до Македония.

 

Като наследник на закритото Педагогическо училище във Враца, кюстендилското наследява архивата, част от библиотеката, както и училищния опит и ръководство в лицето на директора Димитър поп Ангелов от гр. Лом (1885-1887). [ДА-Кюстендил, ф. 269 К, оп. 1, а. е. 40, л. 32] Той е високо квалифициран педагог и ръководител с висше образование, добито в чужбина. За двете учебни години, през които е начело на училището, Ангелов поставя основите му: формира традиции в учебно-възпитателната дейност с отговорно отношение към преподавателската дейност, към спазване на училищния ред и дисциплина, работи за качествени практически занимания на курсистите, за поддържане на здравословното им състояние и др.

 

Директорът участва активно във всички видове дейности – заседания на учителския съвет, надзор върху преподавателската дейност на учителите и практическото преподаване от курсистите, при провеждането на изпитите, резпределиние на учебните предмети междеу учителите и др. На заседание на учителския съвет се разглеждат новите програми, обсъжда се материала, разглеждат се прошенията на учениците, успеха и поведението им всеки месец, набелязват се мерки за зле проявилите се ученици. [ДА-Кюстендил, ф 95 К, оп. 2, а.е. 26, л. 4-5; оп. 1, а.е. 1, л. 1-2] За установяване на ред и дисциплина се въвежда дисциплинарен  правилник. Ангелов поощрява създаването на учителско и ученическо дружества, развиването на художествено-творческата самодейност. Специално внимание се отделя на социално-слабите ученици, както и на религиозното възпитание. [ДА-Кюстендил, ф 95 К, оп. 1, а.е. 17а, л. 1-19] Създава се и метеорологична наблюдателница. Директорът се изявява и като учител – преподава падагогика. От 1.01.1888 г. Министерството на народното просвещение го изтегля в София като началник отделение. [Д.В. № 13, 4.2.1888]

 

Вторият директор – 32-годишният Христо Н. Цанев (1888-1889) е роден в Лесковац. Учил е в Загребския университет и е със завършено висше образование „педагогика и психология”. [ДА-Кюстендил, ф 95 К, оп. 1, а.е. 29, л. 37] В Кюстендил започва като второстепенен учител, преназначен е за първа степен и веднага след това – за директор. [Д.В. № 13, 4.2.1888] По негово време курсът на обучение става3-годишен и се открива „Образцово училище” с 4 отделения, в което практикуват бъдещите учители. Превръща метеорологичната наблюдателница в хидро-метеорологична станция. По предложение на Цанев се отпускат помощи за лекуване на всички външни ученици, признати за бедни.

 

Учителският колектив, под ръководството на директора, изпращат писмено предложение до МНП, относно избраното от общинското управление място за строеж на нова училищно сграда. [ДА-Кюстендил, ф. 95 К, оп. 1, а.е. 3, л. 43] По това време  училището се помещава в стари сгради, една от които е бившият конак на Зейнел бег. Христо Цанев също има преподавателски часове по педагогика, дидактика и история на педагогиката. Той се проявява и като творчески научен работник – превежда първата част на Педагогията на Ст. Басаричек. В края на учебната 1888/89 г. по собствено желание се премества в Сливенското трикласно училище като първостепенен учител, след което е назначен за окръжен училищен инспектор в Кюстендилско. [Д.В. № 118, 29.10.1888]

 

Следващият директор е 28-годишният видинчанин Петко Д. Вълов (1889-1891). Завършва висша педагогика и университет във Виена на бащини разноски и с поддръжката на Ориенталския музей. В училището идва от Габровската реална гимназия през 1887 г. като второстепенен учител. Вълов влиза в конфликт с някои от бившите си колеги – учителите. Свадите им напмнят по-скоро на ученически кавги. Вълов често употребява изрази като „хем шуто, хем боде”. [ДА-Кюстендил, ф. 95 К, оп. 1, а.е. 36, л. 67] Пръв въвежда практиката да решава и най-дребните спорове с учителите чрез посредничеството на МНП. Преподава 6 резнородни учебни предмета. Две епидемии бележат неговото управление, за които ръководството набелязва мерки. [ДА-Кюстендил, ф. 269 К, оп. 1, а.е. 39, л. 118]

 

Вълов проявява прекалена критичност към някои от по-опитните и по-възрастни учители като Стоян Заимов (1853-1932), Ефрем Каранов и Сп. Тумпаров. [ДА-Кюстендил, ф. 95 К, оп. 2, а. е. 37, л. 16-17] Най-висока оценка дава на второстепенния учител, дошъл от Казанлъшкото педагогическо училище през 1888 г. – Стефан Аврамов. Възможно е тази характеристика да е натежала при избора на следващ директор. В Кюстендил Аврамов започва като второстепенен учител, по-късно е преназначен за първа степен и през 1891 г. е назначен от МНП за директор.

 

При Стефан Николов Аврамов (1891-1893) [Д.В. № 97, 10.09.1888] училището се премества в новопостроената си сграда (м. Октомври 1894 г.). [ДА-Кюстендил, ф. 269 К, оп. 1, а. е. 39, л. 120] Новото при управлението на Аврамов е въвеждането на българската празнична система. По тържествен начин се отбелязват национални и местни празници. По указание на МНП е отпразнуван 300-годишният юбилей на педагога Ян Коменски. [ДА-Кюстендил, ф. 269 К, оп. 1, а. е. 39, л. 128] За всеки празник се прави проспект, в който се плануват всички елементи на празника – украса, църковни служби, излети, тържества, факелни шествия, банкети и др.

 

Аврамов е определен за ръководител на учителския събор в София и за член на комисията по провеждане на държавните изпити за кандидат учителите. [ДА-Кюстендил, ф. 269 К, оп. 2, а. е. 36, л. 106] Наред с учителите Ст. Заимов, Ефрем Каранов и директорът Стефан Аврамов е награден с орден „За граждански заслуги” – V ст. [ДА-Кюстендил, ф. 269 К, оп. 1, а. е. 29, л. 1-4]

 

При напускането на Аврамов, за три месеца септември-ноември 1893 г. директор на ПУ-Кюстендил е Ефрем Каранов, кюстендилец, преселник от Кратово. За трите учебни години (1893-1896) училището се управлява от шестия си директор Панайот П. Стойнов. Седмият поред директор на Педагогическото училище е 36-годишният Илия Григориев от с. Челопеч, Пирдопско (1896-1900). След него за директор в Кюстендил от Разградската мъжка гимназия идва Йордан Хаджипетров, най-краткосрочният такъв, управлявал само 50 дни. Костадин Богданов, следващият директор, е бивш инспектор от Търновското учебно окръжие. Управлявал училището през двете учебни години – 1900-1902 г.

 

В Главния списък на Държавното Педагогическо трикласно и образцово училище в Кюстендил, в първи „А” курс за учебната 1900/1901 година е записан ученика Емануил Попдимитров на 14 години, роден на 14 май 1886 година, от с. Груйнци, Босилеградско. Завършил е ІІІ прогимназиален клас в Босилеград със свидетелство от първи ред, прилежание – примерно и вънкашност на писмените работи много хубави. Същият е приет за ученик на 1.ІХ.1900 г. в Педагогическото училище. И е получил свидетелство за зрелост през 1903/1904 година, завършвайки ІV курс на училището.

 

Следващият директор на училището Янко Недев е единственият, завършил Висшето училище в София. Най-дългогодишен директор на училището – 1904-1910 г. е немският възпитаник Петър Минев, който идва от Казанлъшкото педагогическо училище. Роден е в Габровското село Малки Вършец. След П. Минев за кратко време управляващ на училището е П. Прокопиев.

 

Последният директор, назначен от МНП е Иван Кравков (1910-1912). Идва от Втора софийска девическа гимназия. Той има незавидната участ по негово време да бъде закрито това педагогическо училище. Независимо от добрите постижения – хиляди дипломирани учители, изградена добра материална база, в т.ч. нова училищна сграда, интернат, образцово стопанство, богата библиотека, кабинети, метеорологична станция, наличие на педагогически персонал с научен и творчески потенциал, въпреки всичко това държавната политика изисква закриване на училището. То изпълнява в максимална степен определените му функции и допринася за превръщането на югозападния регион от изостанал в един от водещите в просветно отношение.

 

Избоените по-горе директори са със завършено висше образование, високо интелигентни, владеещи по няколко чужди езика. С малки изключения са чужди възпитаници – немски, руски, сръбски. Те успешно прилагат чуждите педагогически школи към българските условия. Регламентират всички дейности с точни правила. Те са творчески личности с научни интереси, повечето написали свои трудове и учебници. Стимулират творческото усъвършенствуване на учителите, като ги поощряват да издават свои учебници и книги. По този начин се повишава качеството на учебно-възпитателната дейност. Освен това се стимулират и учениците към творчество за обогатяване на общата им култура и за придобиване на добро преподавателско ниво. През учебните зали на Кюстендилското педагогическо училище преминават множество български интелектуалци, които получили тук своя творчески заряд, се вливат в националния просветен и културен елит на България.

 

Директорите на Педагогическото училище в Кюстендил получават персонална оценка от Министерството на народното просвещение. Членуват във висшите педагогически форуми, ръководят национални събори, а някои получават награди – ордени. Част от тях са изтеглени на по-отговорна работа в МНП. Със цялостната си високо отговорна дейност, заедно с учителите, допринасят в най-голяма степен за просветния напредък на България в първите три десетилетия след Освобождението. [Янчева, Йорданка, Василка Стойнева. Директорите на кюстендилското педагогическо училище – ръководители от новото време. Известия на Исторически музей - Кюстендил, т. 11.]

 

През 1883 г. е образувана театрална трупа към кюстендилското читалище, съставена от местни културни дейци: Ст. Заимов, Т. Иванов, Е. Каранов, Г. Друмохарски, В. Лекарски и др. През 1884 г. любители при читалището поставят пиесите „Скъперник” от Молиер и „Михалаки чорбаджи” от Иван Вазов, а през 1885 г. - „Иванко” от Васил Друмев. [Мъжка гимназия / Педагогическо училище 1885-1912 г./ - гр. Кюстендил, Фонд в ТД „Държавен Архив” - Кюстендил  № 183 по ред, фонд № 95к, съдържащ 421 бр. а. е., крайни дати на документите: 1880-1945]

 

Интересно е да се отбележи, че Окръжният съд в Кюстендил - създаден през март 1878 г. се е помещавал на различни места. През 1928 г. започва преустройството на сградата на Педагогическото училище за нуждите на съдебна палата. Същата е открита тържествено на 28 юни 1931 г. и се смята за първата съдебна палата в България. Това се случва по времето, когато Министър на правосъдието е д-р Кънчо Миланов Миланов (от 15.05.1930 до 29.06.1931), а началник на гражданското отделение е Владимир М. Лингоров.

 

По това време началник на углавното отделение е калоферецът Владимир Н. Аврамов, роден през 1879 г. (ст.ст.), най-малък брат на Аврам, Стефан и Васил Н. Аврамови. През 1930 г. от МП се избират места за съдебни сгради и в Борисовград (дн. Първомай), Харманли, Хасково, Търново-Сеймен (дн. Симеоновград) и Стара Загора.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827392
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930