Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2007 10:25 - Полк. Аврам Николов Аврамов (1859-1927)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4702 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.09.2010 13:39


АВРАМ НИКОЛОВ АВРАМОВ

(29 август 1859, Калофер – 1 декември 1927, София)

image  image  image

 

Роден в Калофер, в семейството на Никола Аврамов и  Ана – дъщеря на дядо Стойко Мирчов Шишев. Брат на Гена, Стефан, Васил, Ирина, Елена, Мария, Любина и Владимир. Свършил Юнкерското пехотно училище в Одеса (Русия) и после запасен полковник. Военни звания: подпоручик 8 октомври 1880 г., поручик 9 септември 1885 г., капитан 24 март 1886 г., майор 1 януари 1889 г., подполковник 1 януари 1893 г., полковник 2 май 1902 г. Служил: 19-ти пехотен полк, командир на 5-и резервен полк, уволнен през 1904 г. Починал в София на 1 декември 1927 г.

СОФИЙСКОТО ВОЕННО УЧИЛИЩЕ

image


Ваенното училище води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант
княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.

За първи началник на училището е назначен
капитанът от руската гвардия Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 по училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система.

В Пловдив училището се разполага в
Първоначалното училище “Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември – до Пазарджик с влак, а от там пеша.

Първият район на училището в София
е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със
Заповед № 18 по Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на университета. На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери едновременно в двата класа.

На 10 май 1879 г. е произведен
Първият випуск в състав 165 души. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри. [nvu.bg]

1 септември 1878 г. – императорският руски комисар в България генерал-адютант княз А. Дондуков-Корсаков издава заповед № 14, с която назначава първия команден състав на училището.

6 септември 1878 г. – началникът на училището гвардейски капитан Николай Флейшер издава заповед № 1 по училището.

ноември 1878 г. – училището се премества в София.

26 ноември 1878 г. – извършва се тържественото откриване и освещаване на училището.

27 ноември 1878 г. – започват първите учебни занятия.

10 май 1879 г. – произведен е първият випуск офицери в училището.



Х Р О Н О Л О Г И Я

1859 – Роден в Калофер на 29 август 1859 г.

Служил: 19-ти пехотен полк, командир на 5-и резервен полк

1879 (20)
– Завършва Първия випуск на военното училище в София

1880 (21) – Завършва Одеското пехотно юнкерско училище, заедно с бъдещите български генерали Георги Вазов, Димитър Ив. Гешов и Янко Драганов.

1880 (21) – Произведен в чин подпоручик

1884 (25) - С княжески указ от 12 октомври се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.

1885 (26) – Участва в Съединението. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.

1885 (26) – Произведен в чин поручик, а кап. Рачо Петров става началник щаб

1885 (26) – Участва в Сръбско-българската война, причислен към 2-ра Пловдивска дружина, проявява героизъм - награден

1886 (27) – Произведен в чин капитан по времето на кап. Рачо Петров Стоянов

1889 (30) – Произведен в чин майор по времето на м-р Рачо Петров Стоянов

1889 (30) – 19-и пехотен шуменски полк е на гарнизон в Шумен. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от: Действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна - 8 г.

1893 (34) – Произведен в чин подполковник по времето на подп. Никола Иванов

1??? (??) – Преместен в 5-и резервен полк

1902 (43) – Произведен в чин полковник по времето на полк. Стефан Лазаров Ильев

1904 (45) – Уволнен от армията, преминал в запаса

1912 (53) – Доброволец във войната, интендант на Македоно-Одринското опълчение

1912 (53) – Назначен на 10 октомври за (дивизионен) интендант на Македоно-Одринското опълчение

1913 (54) – На 4 май 1913 г. приема големия парад на М.О.О. край Гюмюрджина

1913 (54) – Опълчението е изтеглено в София и разпуснато

Взема участие като доброволец в последвалите Балканска и Световна войни, изпълнявайки функциите на офицер с особено назначение на подчинение на Щаба на армията

1918 (59) Пленен към края на Световната война, държан като заложник в крепостта Корте на остров Корсика (Франция), където е подложен на мъчения в продължение на три години,  заедно с хилядите други български пленници

1921 (62) – Завърнал се в България, преди да иде у дома си, отбил се в казармата да целуне знамето на полка (в Пловдив) - момент заседнал особено дълбоко и оставил траен отпечатък в съзнанието на писателя Йордан Йовков

1921 (62) – Избран е за благодетелен член на Калоферската дружба в София

1927 (68) – Умира на 1 декември в дома си в София, погребан в Централните софийски гробища с военни почести

1932 Посмъртно е удостоен в генералско звание



Тагове:   Калофер,   Одеса,   армия,   Йовков,   моо,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821939
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031