ЗАТВОРНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Владимир Николов Аврамов, роден на 12 януари 1880 г. в Калофер, е най-дългогодишно заемалият поста началник на углавното отделение при Министерството на правосъдието, впоследствие преминал на друга работа в съдебната система, като главен прокурор при ВКС (1932-1942) и Първи председател на Върховния касационен съд (1942-1944).

Най-голям упадък на затворническото дело настъпил с войните през 1915-1918 г. и особено непосредствено след тях – през 1919-1921 г. Дисциплината отслабнала и затворите се изпълнили с буйни и озлобени хора, голяма част от годния директорски и надзирателски персонал напуснал, снабдяването с храна и облекло било мъчно и лошо, зачестили бунтовете и бягствата от затворите.

Тогава се явила „спасителната идея”, която според малко неуместтната за това ведомство патетичност на ратувалия за нея Владимир Аврамов – тогава началник на углавното отделение при министерството на правосъдието, трябвало „да влее живителна енергия в отпадналия организъм на родното ни затворно дело”.

Идеята се състои в това, подобрението на затворническото дело да се извърши със средства, придобити с организирания труд на самите затворници. Тя залегнала в споменатия закон за работа на затворниците от 27 февруари 1922 г.

През 1922 г. бил създаден специален - автономен от държавата - Фонд за подобрение на затворното дело в България, набиран от процентни удръжки от възнаграждението на затворниците за работат им. Резултатите от всичко това през следващите години били внушителни. Със средствата на фонда били построени по-съвременни и отговарящи на предназначението си окръжни затвори: Врачанският през 1928 г., Кърджалийският през 1928 г., Варненският през 1929 г., Старозагорският през 1931 г., Плевенският през 1933 г., Ломският през 1935 г., Ловешкият през 1936 г., Сливенският през 1936 г., Бургаският през 1938 г., Кюстендилският през 1939 г., Пазарджишкият през 1940 г.

Обаче като се уверила в резултатността на фонда, държавата в лицето на Министерството на финансите премахнала неговата автономност и го включила към държавния бюджет, прибирайки за себе си повечето приходи. През 1923 г. се създава и школа по затворно дело при Софийския централен затвор, подготвяща служители за затворническото ведомство.

Поради тази причина, днес, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и нейните териториални структури не са юридическо лице и бюджета им за всяка календарна година се определя от Министерство на правосъдието. Следователно става дума за централизирано планиране на бюджета, при което отчести се отчитат заявените по места нужди. Осигурените чрез бюджета дейности се изпълняват с щатно установения персонал. Финансовият контрол за изпълнението на бюджета също се извършва от съответните структури на Министерство на правосъдието.

Интересно е да се отбележи, че ломброзианската идея за престъпника „по природа” не печели почва у нас, а надделяват идеите за социални причини за престъпността. Наред с осигуряване на обществената безопасност българският затвор си поставял превъзпитателни цели, или, както гласи една формулиравка, „нравственото превъзпитание на престъпника, а не телесното негово наказание, внушено от чувство за отмъщение.”

Според Владимир Аврамов реалностите обаче явно стояли далече от подобен идеал, предвид незадоволителността на служебния персонал по затворническото ведомство, и необходимостта от дълбока реформа, за да може углавната репресия да се преобразува от чисто наказателна в наказателно-поправителна.

По думите на Васил Митаков, който заварил Владимир Аврамов в министерството и оставил – „един също много енергичен и делови началник, чиято главна мисъл беше уреждането на затворите и решаването на проблема за възпитанието на затворниците, за връщането им в обществото като добри граждани.”

Днес дейностите по подобряване на битовите и производствени условия, медицинското обслужване, подготовката и професионалната квалификация на лишените от свобода и персонала, културната и спортна дейност, изследователската и издателската работа в областта на затворното дело се финансират от държавно предприятие „Фонд Затворно дело”. То е юридическо лице със седалище в София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове.

Владимир Н. Аврамов (1880-1963) бил за времето си един от най-издигнатите български правници, отличаващ се със завидна ерудиция и авторитет, и въпреки, че днес името му е потънало в забрава, необходимо е да отдадем заслужено признание към делото, на което той се бе изцяло посветил и успя да доведе до успешна реализация.