Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2007 15:00 - Д-р Стефан Клечков (1900-1945)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 7736 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.02.2010 22:21


д-р Стефан Рачев Клечков

(1900, Габрово – 13 февруари 1945, Драма)

 

image

 

Стефан Рачев Клечков е роден през 1900 г. в Габрово. Семейството му е било бедно, с четири деца – трима братя и една сестра. Бащата е ветеринарен фелдшер. Брат му – Христо Клечков, бил индустриалец, а Георги Клечков, роден на 2 декември 1898 г. в Габрово, завършва правни и държавни науки в Софийския университет през 1920 г.

 

Стефан Клечков завършва финанси в България, след това учи право и защитава докторска дисертация по международно право в Италия. Издържа го бащата на негов приятел, фабриканта Метев от Габрово. Той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския диктат.

 

През втората половина на 30-те години около сп. „Нация и политика” създава кръг от млади интелектуалци, бъдещи млади политици на родината ни, които наричат органзиацията „Млада България”. Душата на организацията е д-р Никола Минков (убит на 1 февруари 1945 г.).

 

През 1938 г. д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на Стара Загора. През 1940 г., когато по Крайовския договор България си връща Добруджа, д-р Стефан Клечков заминава като царски пратеник да приеме Добруджа. Справил се отлично със задачата си, през 1942 г. е изпратен като областен управител на временно върнатите ни земи в Беломорието.


image

 

През 1941 г. за Ръководител на „Бранник” е назначен полковник Стефан Клечков – легионер. Трима заместници: Климент Далкалъчев и Захари Стоилков са били основатели на БМСОП „Паисиевци” и автори на „Идейния законник”, и заедно с Паисиевеца Данчо Софиянски оформят ръководството на Бранник. Кирил Далкалъчев е станал Околийски управител на Дупница и е убит там след девети септемрви. Климбо и Стоилков веднага след 9 септември 1944 г. са убити в София. А бащата на Стефан Софиянски Дончо Софиянски е починал в своя дом!


image

 

Спомените на Богдан Филов за април 1941 година, един съдбовен месец, са отразени в неговия дневник по следния начин: 16, IV. Сряда. Преди обед приех Н. Стоянов и проф. Коларов, с които говорихме обширно по македонските работи. Те ме уверяват, че идеята за независима Македония сега не се поддържала от никого, даже не и от ВМРО (Михайловистите). Препоръчаха ми няколко души, които да изпрати в Македония, за да ободряват населението и да подготвят евентуално един комитет, който да поиска присъединяването на Македония към България. Приех също Ст[ефан] Клечков, който най-после се съгласи да поеме ръководството на младежта [Става дума за държавната младежка организация „Бранник”]. Следобед съвет във Военното м[инистерст]во. Започнахме разискванията по цените на земеделските и индустриалните произведения, при които пак пролича известната вече едностранчива тенденция на органите на Министерството на земл[еделието] в полза на земледелците, с която се прави толкоз демагогия.

 

Доктор Стефан Клечков наистина е върховен командир на ОБМ „Бранник” (термин: воин, войник, ратник) – чисто патриотична организация, обявена на 9 септември 1944 г. за фашистка.

 

Организацията „Бранник” е създадена през декември 1940 г. със специален Законопроект по организиране на младежта. [Архив МВРНЗ, ОБ 23664, т.1.] XXV Народното събрание на 29 декември 1940 г. приема закон за организиране на българската младеж, с който формално се основава „Бранник”, тя се изгражда като държавно спонсорирана казионна младежка организация.

 

Организацията на българската младеж „Бранник” в страната е създадена с цел да приобщава младежта към преданост на царя и държавата. Предвижда се да бъдат обхванати всички младежи от 10 до 21 години, а за студенти до 30 год. Наред с това на организацията „Бранник” се предоставя правото да разрешава образуването на други младежки организации и да контролира тяхната дейност.

 

Дейността на бранническите дружини се изразява в организиране на сказки, в устройване празненства, физкултурни и туристически занимания, в трудови прояви, в организиране на летни станове и самарянски курсове. По области дружините се ръководят от областен браннически воевода.

 

Структурата на новата организация се изгражда отгоре надолу и главните ръководители се назначават от правителството. Те се считат за държавни чиновници.

 

Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 г. е Захари Стоилков, бивш член на БМСОП, а от 24 март 1944 г. проф. Георги Караиванов. Секретар е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов. [Архив МВРНЗ, ОБ 23691.]

 

Обявената за „фашистка” организация на българската младеж „Бранник” е разтурена веднага след Деветосептемврийския преврат.

 

През 1942 г. Стефан Клечков е назначен за Областен управител на временно върнатите ни земи в Беломорието. Поради поставената му задача се оттегля от ръководството на „Бранник”.

 

До 9 септември 1944 г. от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Стефан Клечков. От София пристигат огромни суми – облагородява се земята, строят се линии.

 

Комунистите обаче твърдят, че именно д-р Клечков депортира евреите от Беломорието, за което е получил нареждане от цар Борис III. Истината е друга – д-р Клечков получава нареждане от немските офицери на Гестапо, всички евреи да бъдат депортирани. След бурен скандал се прибира разплакан у дома си и казва: „Никой няма да може да ги спаси...”. Тезата на германците е: „Беломорието е дадено на българите временно и тъй като това не са ваши земи, ще трябва евреите да бъдат премахнати...”

 

Метю Георгиев Метев от Габрово свидетелства: „...Подкараха ме към една от сградите на милицията. Още по стълбите почнаха заканите и попръжните. По същите тия стълби, на които, знаех, бе застрелян за нищо нашият роднина Христо Клечков – брат на д-р Стефан Клечков областния управител на Стара Загора, Пловдив и на Гюмюрджина, по професия адвокат, учил се в Италия.” [В-к МИР, бр. 35 от 1991 г.]

 

Кавала, 6 февруари

„ЛЕФТЕРИЯ":

На 4 февруари започна делото на българските престъпници В. Коев и Христо Петров - първият полицейски началник, вторият - стражар. На 5 февруари военният съд е държал последното си заседание. Подсъдимите са осъдени както следва: Коев - два пъти на смърт, а Петров - на доживотен затвор.

 

Драма, 8 февруари

„НЕОС ДРОМОС":

След два-три дни в нашия град ще започне делото срещу българските фашисти, намиращи се в драмския затвор. Те възлизат на 16 души. Делото ще се гледа в салона на кинотеатъра „Атикон".

 

Кавала, 10 февруари

„НИКИ":
Вчера нова група български бандити бяха призовани да отговарят за извършените престъпления. Залата на Народния съд е малка, за да побере народа, който вика „Отмъщение!"...
Окупираните от българите Източна Македония и Тракия пристъпват към делото на възмездието срещу престъпните български фашисти...

 

Драма, 12 февруари

„ЛАОКРАТИС":

На 10 февруари [1945] започна големият процес срещу българските престъпници.

На първо място е Клечков...

Обвиняемият, мрачен, но спокоен, със сатанинска апатия сяда на едно от първите места. Другарят Маликис бе определен за преводач.

Съдът назначи за защитник на обвиняемия другаря Лазаридис, който заяви, че ще изпълни съзнателно този печален дълг.

След това обвиняемият положи клетва и даде показания за своята самоличност: именува се Стефан Рачев Клечков, роден в Габрово, живял първо в София, после в Ксанти, на 43 години, по професия адвокат, учил се в Италия, служил като областен директор в Стара Загора, Пловдив и напоследък в Източна Македония.

Прочита се обвинителният акт.

Една верига от престъпления и изтребителни мерки, чийто главен деец е този областен директор гръкоядец...

След това се изредиха свидетелите...

В германо-българския клуб обвиняемият казал, че в Беломорието не бива да остане нито корен от грък. Между мерките, които той взел против гръцкото население, е забраната да си служи с майчиния гръцки език...

Свидетелят смята също така обвиняемия за отговорен по интернирането на евреите от Източна Македония и Тракия...


Без съд и присъда - д-р Стефан Клечков

История


През 1997 г. и 1998 г. Бонка Денчева и Едвига Красини представят свидетелства за живота и смъртта на областния управител на българското Беломорие д-р Стефан Клeчков - издадени в „Без съд и присъда”, първи том от поредицата на Работилница за книжнина „Васил Станилов”, 2005, София.

 

 

КОЙ УБИ ДОКТОР КЛЕЧКОВ?

Бонка Денчева

 

Плакала и тъгувала е родината ни по много свидни свои чада. Но за съдбата на скъпия й син, която искаме да разкажем, болката е двойно по-страшна, защото е свързана с предателство, извършено от комунистите. Боли не само заради човека, а и защото си задаваме въпроса: ражда ли всяка нация точно такива предатели. Българските комунисти са предавали българи на Югославия – тя да ги съди за „греховете” им. Българските комунисти са предали на гръцки партизани терористи и д-р Стефан Рачев Клечков.

 

Кой е той? Какво знаем за него? Според обвинителните актове на т.нар. народен съд Клечков е обвинен и съден като ръководител на „Бранник” и като публицист. Само толкова... Срещнахме се с негови роднини и ето какво научихме:

 

Стефан Р. Клечков е роден през 1900 г. в Габрово. Семейството му е било бедно, с четири деца – трима братя и една сестра. Бащата е ветеринарен фелдшер. Стефан Клечков завършва финанси в България, след това учи право и защитава докторска дисертация по международно право в Италия. Издържа го бащата на негов приятел, фабрикант от Габрово. Той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския диктат. През втората половина на 30-те години около сп. „Нация и политика” създава кръг от млади интелектуалци, бъдещи млади политици на родината ни, които наричат органзиацията „Млада България”. Душата на организацията е д-р Никола Минков (убит на 1 февруари 1945 г.).

 

През 1938 г. д-р Клечков е назначен за областен управител на Стара Загора. През 1940 г., когато по Крайовския договор България си връща Добруджа, д-р Клечков заминава като царски пратеник да приеме Добруджа. Справил се отлично със задачата си, през 1942 г. е изпратен като областен управител на временно върнатите ни земи в Беломорието.

 

Доктор Стефан Клечков наистина е върховен командир на „Бранник” – чисто патриотична организация, обявена на 9 септември 1944 г. за фашистка. Поради псотавената му задача се оттегля от ръководството на „Бранник”. До 9 септември 1944 г. от изостанал край Беломорието се превръща в благоустроен район под ръководството на д-р Клечков. От София пристигат огромни суми – облагородява се земята, строят се линии.

 

Комунистите обаче твърдят, че именно д-р Клечков е депортира евреите от Беломорието, за което е получил нареждане от цар Борис III. Истината е друга – д-р Клечков получава нареждане от немските офицери на Гестапо, всички евреи да бъдат депортирани. След бурен скандал се прибира разплакан у дома си и казва: „Никой няма да може да ги спаси...”. Тезата на германците е: „Беломорието е дадено на българите временно и тъй като това не са ваши земи, ще трябва евреите да бъдат премахнати...”

 

Д-р Клечков праща телеграми до всички останали кметове в беломорските земи да не допуснат депортирането на евреите. По същото време пристига телеграма от Габровски да изпрати евреите към Кюстендил. На него въобще не му е било ясно каква ще бъде по-нататъшната съдба на тези хора. Наредено е и друго -  в Беломорието да останат всички евреи, които са български граждани. Съществува протокол от онова време, от който се вижда, че д-р Клечков строго е наказвал офицери от българската администрация и стражари, които са направили опити да грабят изоставените еврейски къщи.

 

Известно е, че между изпратените към Кюстендил евреи e и личният гинеколог на съпругата на д-р Клечков – бащата на известния днес по цял свят композитор Милчо Левиев. Д-р Клечков връща 37 души обратно в Беломорието (между които е и докторът).

 

През 1942 г. станали събития, известни като Драмски – избиване на населението до крак. Нашенските комунисти обвиняват за това областния управител д-р Клечков.

 

Но и това не е истина. Д-р Клечков е назначен за управител на Беломорието след тези събития.

 

Истината е, че кланетата в Драмските събития са извършвани от бивши войници на гръцката армия, преминали към ЕЛАС – гръцките партизани комунисти. Най-страшни зверства са извършвани над българското население в Драма. Свидетелства има за учителка, на която са отрязани гърдите, за общинска бременна прислужзница, която убиват при нахлуване в общината и изваждат детето от утробата й, и т.н.

 

На 8 септември 1944 г. Богдан Филов подава оставка като регент. Късно вечерта в Ксанти пристига тлеграма до д-р Клечков с предложение да поеме регентството. Подготвя се за заминаване на другия ден – 9 септември. По радиото се съобщава, че в България е извършен преврат. И д-р Клечков решава да мине през турската граница – имал е паспорт. Заедно с един от братята Чалбурови (търговци на тютюн, прототипи на братя Мореви от романа на Димитър Димов „Тютюн”) тръгват за турската граница. На 18 септември 1944 г. край Саръшабан ги залавят гръцки партизани... Залбуров е пуснат, д-р Клечков е арестуван и изпратен в България.

 

На 13 октомври близките му успяват да научат, че е в Хасковския затвор. Тъстът му, известен в Сливен лекар, д-р Карамалаков, се среща с него. При разговора им д-р Клечков казва, че ще го убият. Помолил да се види за последен път с жена си. Когато два дни по-късно, на 15 октомври, съпругата му отива в Хасково, той вече не е там.

 

Предаден е на гръцките партизани от ЕЛАС. По това време в Беломорието са Добри Терпешев, Сава гановски и Димитър Нейков – „героите” на предаването на Беломорието.

 

Според споразуменията Беломорието трябвало да бъде предадено след подписването на мирния договор на законното гръцко правителство (в този момент то е в Египет), водено от Георгиус Папандреу. Но то е предадено на ЕЛАС – действие, което показва, че още в „зората на комунизма” сме скъсали с нормалните междудържавни отношения.

 

Д-р Клечков и още петнадесет души от администрацията на Беломорието са предадени на партизаните терористи, без каквото и да е решение за това на какъвто и да е гръцки държавен орган.

 

Известно е от военноисторическите документи от това време, че срещу предаването на Беломорието на гръцките партизани се обявяват всички държави от антихитлеристката коалиция, включително официално и съветска Русия, а също така и законното гръцко правителство.

 

Три месеца по-късно, през февруари 1945 г. д-р Клечков е убит по особено жесток начин – първо са му извадени очите, след това е заровен жив до шията и накарая така разстрелян. Преди да го подложат на тези средновековни зверства, подробно му описват какво го чака. Докторът помолил да му разрешат да види за последен път на снимка съпругата и малката си дъщеря.

 

Къде му е гробът, така и ще си остане тайна. Знае се, че убийството е станало край Драма. Цялата отговорност за това престъпление носят българските комунисти и техните приятели, гръцките комунисти от ЕЛАС.

 

Още по-голямо е престъплението на нашенците, защото лъжат в историята, лъжат в обвинителните актове. Далеч преди да бъдат изпълнени присъдите на XII състав, д-р Клечков не е между живите. Целта е ясна – да конфискуват имуществото му. Но „богаташът” д-р Клечков живеел под наем на ул. „Узунджовска” в София. Единственото (и това не е малко), което са взели, е изключително голямата му библиотека.

 

И за да звучи всичко като в антична трагедия, преди да бъде убит, д-р Клечков пише писмо до брат си, което предава на българин. Брат му – Христо Клечков, бил индустриалец. Българинът успял да предаде на сестра му писмото, в което пишело: „Бягай! Това са зверове, няма да оставят никого от нас жив!” Пророчески думи – сестрата е проследена от габровските „справедливци”. Христо Клечков се скрива в Лясковец, за да не бъде ликвидиран. На другия ден обаче е заловен и без съд и присъда убит.

 


ОЩЕ ЗА ДОКТОР СТЕФАН КЛЕЧКОВ

Едвига Ангелова Красини

 

Д-р Клечков бе назначен за областен управител на Стара Загора през 1939-1940. Той беше неподкупен администратор, принципен, високо морален човек, истински патриот.

 

С баща ми – адвокат по това време – бяха приятели от студентските години. Обичаше да идва у дома. Още не беше женен. Казваше, че при нас намира уют. Разговаряше с мен за книги, за музика. Разговаряше като с възрастен човек, въпреки че бях на 11 години. Наричаше ме „моята малка приятелка”. Понякога при обиколките из областта ни взимаше със служебната кола.

 

В града се разказваше една смешна (но поучителна история). Селянин от благодарност, че му е обърнато внимание по повод някаква молба, занесъл в общината пуйка на д-р Клечков. Прислужникът я внесъл в кабинета, а докторът реагирал доста бурно: „Аз получавам заплата, да се настигне човекът и да му се върне...” Прислужникът изтървал пуйката и настанала гонитба...

 

В страната ни бяха въведени два постни дни. На един обяд чичо Стефан беше у дома. Баща ми предложи към постното ядене да нарежем малко луканка. Още помня отговора, изречен с упрек: „Ангеле, когато целият народ трябва да пости, ние сме първите, които трябва да спазваме наредбите...” После баща ми сконфузен, се тюхкаше как е могъл да предложи такова нещо, като знае Стефан колко е „железен” и принципен.

 

При разговори вкъщи чичо Стефан разказваше за комасация на земята – непозната за мен дума. Обясниха ми я... Днес виждам колко прозорлив е бил и какво виждане за бъдешето на земеделието ни е имал в онези години. Само можем да си представяме, къде щеше да бъде земеделието ни сега, ако не бяха фаталните събития, довели до насилствена колективизация и съсипван на българското село...

 

При присъединяването на Южна Добруджа д-р Клечков бе командирован там да създаде българска администрация, да уреди сложни въпроси, свързани с изселвания на българите. След време дойде в Стара Загора и ни разказа как, когато българската и румънската делегация вървели от двете страни на границата едни към други, изведнъж видели сред разлюлените жита от румънската страна да препуска на кон млад мъж с българското знаме. В очите му имало сълзи от гордост и възторг.

 

Оценен като принципен и добър администратор от тогавашните правителства д-р Клечков бе изпратен в Беломорска Тракия като областен управител. Няма да се впускам в подробности за съдбата му след 9 септември 1944 г. Но тогава чувахме откъслечни и различни версии. Спомням си, че съпругата му мина през Стара Загора да го търси из участъците, но той бил вече отправен към голготата си – Ксанти.

 

Когато замина, остро чувствахме липсата му. Понякога му пишех, въпреки заетостта си той ми отговаряше. Въпреки многобройните обиски у дома и местенията на семейството ни, успяла съм да запазя едно негово писмо:

 

Пловдив, 28 февруари 1941 год.


Едичке,

Както сигурно си очаквала – отговорът на твоето мило писмо закъсня. Не тълкувай несправедливо обаче това. Писмото ти ме зарадва много и не съм те забравил.


За себе си – още нищо не мога да ти кажа. Работя и това е всичко. Когато обаче мисълта ми скокне към Стара Загора – чувствам една тъга.


Вярвам, че ти ще използуваш най-разумно времето си, като с усърдие и любов влагаш силите си в полезна работа. Само така ще станеш една добра дъщеря, добра гражданка – добър човек.


Светът на доброто и хубавото е толкова огромен, че човек да посвети дори целия си живот само на него – едва ли би го почнал. А в него цъфтят най-хубавите радости и възвишени удовлетворения за душата.


Честита Баба Марта!

На теб, майка ти и бащата ти много сърдечни поздрави.


Чичо ти Стефан

 



Тагове:   драма,   Добруджа,   ОБМ,   ФИЛОВ,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827326
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930