Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2007 13:22 - Димитър Аврамов от Калофер
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 1959 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2010 09:17


ДИМИТЪР АВРАМОВ

  

Дядо Кольо Загорецът, преселник в Калофер от Ново село (в Калофер наричано Загоре, Троянска околия) имал трима сина: Бельо, Аврам и Атанас. Аврамови чеда били: Мария Аврамова, Никола Аврамов, Димитър Аврамов, Хаджи Петър Аврамов, Христо Аврамов, Тота Аврамова и Стоян Аврамов. На Аврама жена му се казвала Гена.

 

Никола Аврамов, роден през 1821 г. в Калофер, бил един от най-видните граждани на Калофер, той дълго време стоял търговец (подрядчик на турската войска за дрехи  и съестни предмети) в Цариград (Балкапан-хан) и в съдружие с Иван Дочоолу и Станчо Мечкарев и после в 1876 г. се бил прибрал в Калофер. Той бил женен за Ана, дъщеря на дядо Стойко Мирчов Шишев (Шишов).

 

Димитър Аврамов, роден през 1823 г. в Калофер, бил женен за Велика, дъщеря на Недя Начоолу. Имал чеда: Гена Д. Аврамова, Парашкева Д. Аврамова, Аврам Д. Аврамов и Ана Д. Аврамова. Негов внук по дъщеря е Доростолски и Червенски митрополит Михаил, светско име: Димитър Тодоров Чавдаров (1884-1961).

 

Братята Димитър Аврамов, Хаджи Петър Аврамов, Христо Аврамов и Стоян Аврамов били заможни търговци гайтанджии в Калофер. [Начов, Никола. Калофер в миналото, 1707-1877. С., 1927, с. 278.]

 

В бележките на Димо Хаджи Гендов (1837-1919) за гайтанджийския еснаф намираме следното: Тоя еснаф беше най-големият и неговата цел беше да държи на висотата му качеството на гайтана, за това калоферският гайтан винаги повече се търсеше и по-скъпо се плащаше нежели оня, който се обработваше в Карлово, Сопот и Казанлък. Калоферският гайтан трябваше да бъде: пекетът да има тежина 2 ј оки, 40 топа по 42 аршина, да бъде от вълна, а не от юлма, т.е. табашка скубана вълна, и да бъде боята му от от синило. Еснафът беше избрал безплатно двама чауши, т.е. контрольори, които често посещаваха работилниците и като видеха, че някой чарк работи гайтан не от  приетия ред, те вземаха една част от чарка и той спираше, а виновният не можеше веч да рабони, до като се не яви пред председателя, да признае сторената грешка, да иска прошка и да се обещае, че за в бъдеще ще почита приетия ред. Председателят му налагаше глоба 1-3 оки восък за църквата и с уговорка, че за втори път наказанието ще бъде по-голямо. Против тия действия на еснафа правителството не слушаше никакви оплаквания. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Калофер имаше голямо сношение с Цариград, а пренасячи на стоките бяха турски кираджии от околните села, и никому не се е изгубило за пет пари стока, нито пък да е пострадавало някое малолетно момче, които с десетки ежегодно с тях се изпращаха в Цариград за шивачи при своите бащи, сродници или приятели. Турците, и тогава и сега, вярват, че на оня свят техните и нашите души няма да бъдат заедно, но за тоя свят на българите, като на техни подданици поверени им от Аллаха, боеха се умишлено да сторят зло, ала от появяването на Раковски и Любен Каравелов, които почнаха с перо да работят за възраждането на България, и от революционните движения на Ст. Караджата, Х. Димитър, Христо Ботев, Бенковски и др. те се възбудиха и станаха наши заломисленици. От тогава се започна нова и лоша епоха за българите в османската империя. – Събудените мъже почнаха да се преследват. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Църковно-училищното настоятелство. В едно многолюдно събрание от всички съсловия избираше се за една година подобно настоятелство да води делата на кметството, училищата, църквите и монастиря. Това настоятелство се състоеше от един свещеник и единадесет миряни, които пък измежду си избираха председател, касиер и писар. Те всички безплатно работеха. Всеки четвъртък имаше заседание и решенията му се записваха в протоколните книги. Учителите и учителките се избираха и плащаха от това настоятелство. Всякакви по тевтер приходи от пасбища в балкана, от църкви и монастир прибираше все настоятелството. Това настоятелство, по доброволно идвание до него, гледаше търговски недоразумения, наследствени недоразумения, морални домашни препирни и отечески удовлетворяваше страните с право и искрено разбирание и всякога страните си излизаха със задоволство и даваха доброволна помощ на настоятелството. Разглеждането на подобни дела се вписваше в протоколите и по желанието на старните даваха преписи, които турският съд и администрацията уважаваха, в случай че някой иска да измени исказаното мнение на настоятелството. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Това настоятелство разполагаше и с един капитал от 100 хиляди гроша, които с 12 % годишно даваше на занаятчии за улеснение. А ето как се състави този капитал. Калофер, като търговски и индустриален град, след Кримската война забогатя много. В късо време се събраха 200 хиляди гроша доброволна помощ. – Този капитал, като принасяше полза на занаятчиите и на еснафа, принесе и една друга голяма полза. – В Калофер около 300 къщи бяха съзидани по Пловдивски образец и добре мебелирани, с домашни килими, възглавници и мендерлици. Останалите къщи по постройка бяха второстепенни и третйостепенни, но всичките бяха чисти и добре постлани. По онова время, Калофер по богатство, развитие, етикет и носене приличаше на един малък Цариград. Облеклото на мъже и жени беше смесено: едни носеха дрехи от европейски платове, други – от местни тънки шаяци, които във всеки дом се работеха много грижливо. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Постоянните търговци в Калофер, които са имали възможност и време винаги да взимат живо участие в делата на църковно-училищното настоятелство, са били: Недялко Бракалов, Т. Бракалов, Недю Начоглу, Хр. Пиронков, Н. Добрев, Лазар Н. Топалов, Димо Хаджи Гендов, П. Павлов, Хаджи Неделчо Кьойбашиев, В. Сотиров, Хаджи Петър Аврамов, Наню Бояджиев, Генко Попов, Иван Ионка Драганов, Г. Славов, Начо Дойнов, Хр. Брадинов, Т. В. Бракалов, Ив. Диамандиев, Петю Бояджиев, Димитър Е. Блъсков, Т. Блъсков, Гъчо М. Пиронков, Хаджи Тодор (Хаджи Паро), Димитър Караминков, Др. Ив. Бацов, Драган Манджуков, Стойко Мирчов Шишов, Иван Сахтиянджиев, Христо Аврамов, Христю Бацуров, и повечето от цариградските търговци (Никола Аврамов) и абаджии, които са дохождали в Калофер. Те достойно поддържаха авторитета на Калофер и се усърдно стараеха да се всякак подобрява и за това турското правителство много почиташе тоя градец. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822070
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031