Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2007 13:20 - Христо Аврамов от Калофер
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 1933 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2010 09:18


ХРИСТО АВРАМОВ

 

Дядо Кольо Загорецът, преселник в Калофер от Ново село (в Калофер наричано Загоре, Троянска околия) имал трима сина: Бельо, Аврам и Атанас. Аврамови чеда били: Мария, Никола, Димитър, Хаджи Петър, Христо, Тота и Стоян. На Аврама жена му се казвала Гена.

 

Никола Аврамов бил един от най-видните граждани на Калофер, той дълго време стоял търговец (подрядчик на турската войска за дрехи  и съестни предмети) в Цариград (Балкапан-хан) и в съдружие с Иван Дочоолу и Станчо Мечкарев и после в 1876 г. се бил прибрал в Калофер. Той бил женен за Ана, дъщеря на дядо Стойко Мирчов Шишев (Шишов).

 

Христо Аврамов, роден в Калофер след 1826 г., бил оженен за Стана, дъщеря на Койча Еленкин. Енчо Т. Еленкин - абаджия в Цариград, в Хамбаря, женен за Ана на Генко Хр. Филов. - След Иван Спасов Фетваджиев, разказва дядо Хаджи Димитър Паничков (1810-1909), абаджийската работа поел Христо Врачлият и после – Нестор Банков, Христо Арабаджов и Енчо Г. Еленкин, пак все калоферци, ала те само взимали от Хамбаря скроени дрехи и ги ушивали. Отворила се Кримската война. Мнозина майстори взимали по няколко хиляди ката скроени дрехи и ги ушивали.

 

Христо Аврамов имал чеда: Гена Христова Аврамова, Аврам Христов Аврамов и Константин Христов Аврамов - роден  на 14 декември 1872 г. в Калофер; военни звания: подпоручик от 2 август 1893 г., поручик от 2 август 1896 г.,  капитан от 2 май 1902 г., майор от 14 юли 1913 г., подполковник от 14 август 1916 г.; служил в 56-и пехотен полк, помощник-командир на 9-и пехотен полк, уволнен 1920 г.

 

Братята Димитър Аврамов, Хаджи Петър Аврамов, Христо Аврамов и Стоян Аврамов били заможни търговци гайтанджии в Калофер. [Начов, Никола. Калофер в миналото, 1707-1877. С., 1927, с. 278.]

 

В бележките на Димо Хаджи Гендов (1837-1919) за гайтанджийския еснаф намираме следното: Тоя еснаф беше най-големият и неговата цел беше да държи на висотата му качеството на гайтана, за това калоферският гайтан винаги повече се търсеше и по-скъпо се плащаше нежели оня, който се обработваше в Карлово, Сопот и Казанлък. Калоферският гайтан трябваше да бъде: пекетът да има тежина 2 ј оки, 40 топа по 42 аршина, да бъде от вълна, а не от юлма, т.е. табашка скубана вълна, и да бъде боята му от от синило. Еснафът беше избрал безплатно двама чауши, т.е. контрольори, които често посещаваха работилниците и като видеха, че някой чарк работи гайтан не от  приетия ред, те вземаха една част от чарка и той спираше, а виновният не можеше веч да рабони, до като се не яви пред председателя, да признае сторената грешка, да иска прошка и да се обещае, че за в бъдеще ще почита приетия ред. Председателят му налагаше глоба 1-3 оки восък за църквата и с уговорка, че за втори път наказанието ще бъде по-голямо. Против тия действия на еснафа правителството не слушаше никакви оплаквания. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Калофер имаше голямо сношение с Цариград, а пренасячи на стоките бяха турски кираджии от околните села, и никому не се е изгубило за пет пари стока, нито пък да е пострадавало някое малолетно момче, които с десетки ежегодно с тях се изпращаха в Цариград за шивачи при своите бащи, сродници или приятели. Турците, и тогава и сега, вярват, че на оня свят техните и нашите души няма да бъдат заедно, но за тоя свят на българите, като на техни подданици поверени им от Аллаха, боеха се умишлено да сторят зло, ала от появяването на Раковски и Любен Каравелов, които почнаха с перо да работят за възраждането на България, и от революционните движения на Ст. Караджата, Х. Димитър, Христо Ботев, Бенковски и др. те се възбудиха и станаха наши заломисленици. От тогава се започна нова и лоша епоха за българите в османската империя. – Събудените мъже почнаха да се преследват. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Църковно-училищното настоятелство. В едно многолюдно събрание от всички съсловия избираше се за една година подобно настоятелство да води делата на кметството, училищата, църквите и монастиря. Това настоятелство се състоеше от един свещеник и единадесет миряни, които пък измежду си избираха председател, касиер и писар. Те всички безплатно работеха. Всеки четвъртък имаше заседание и решенията му се записваха в протоколните книги. Учителите и учителките се избираха и плащаха от това настоятелство. Всякакви по тевтер приходи от пасбища в балкана, от църкви и монастир прибираше все настоятелството. Това настоятелство, по доброволно идвание до него, гледаше търговски недоразумения, наследствени недоразумения, морални домашни препирни и отечески удовлетворяваше страните с право и искрено разбирание и всякога страните си излизаха със задоволдтво и даваха доброволна помощ на настоятелството. Разглеждането на подобни дела се вписваше в протоколите и по желанието на старните даваха преписи, които турският съд и администрацията уважаваха, в случай че някой иска да измени исказаното мнение на настоятелството. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Това настоятелство разполагаше и с един капитал от 100 хиляди гроша, които с 12 % годишно даваше на занаятчии за улеснение. А ето как се сътави този капитал. Калофер, като търговски и индустриален град, след Кримската война забогатя много. В късо време се събраха 200 хиляди гроша доброволна помощ. – Този капитал, като принасяше полза на занаятчиите и на еснафа, принесе и една друга голяма полза. – В Калофер около 300 къщи бяха съзидани по Пловдивски образец и добре мебелирани, с домашни килими, възглавници и мендерлици. Останалите къщи по постройка бяха второстепенни и третйостепенни, но всичките бяха чисти и добре постлани. По онова время, Калофер по богатство, развитие, етикет и носене приличаше на един малък Цариград. Облеклото на мъже и жени беше смесено: едни носеха дрехи от европейски платове, други – от местни тънки шаяци, които във всеки дом се работеха много грижливо. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Постоянните търговци в Калофер, които са имали възможност и време винаги да взимат живо участие в делата на църковно-училищното настоятелство, са били: Недялко Бракалов, Т. Бракалов, Недю Начоглу, Хр. Пиронков, Н. Добрев, Лазар Н. Топалов, Димо Хаджи Гендов, П. Павлов, Хаджи Неделчо Кьойбашиев, В. Сотиров, Хаджи Петър Аврамов, Наню Бояджиев, Генко Попов, Иван Ионка Драганов, Г. Славов, Начо Дойнов, Хр. Брадинов, Т. В. Бракалов, Ив. Диамандиев, Петю Бояджиев, Димитър Е. Блъсков, Т. Блъсков, Гъчо М. Пиронков, Хаджи Тодор (Хаджи Паро), Димитър Караминков, Др. Ив. Бацов, Драган Манджуков, Стойко Мирчов Шишов, Иван Сахтиянджиев, Христо Аврамов, Христю Бацуров, и повечето от цариградските търговци (напр. Никола Аврамов) и абаджии, които са дохождали в Калофер. Те достойно поддържаха авторитета на Калофер и се усърдно стараеха да се всякак подобрява и за това турското правителство много почиташе тоя градец. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Към 1866 г. в църковно-училищното настоятелство, са били:  Стойку М. Шишов, Драган Д. Манчув, Ботю Петков, Д.х. Тюлев, Христо Е. Перонков, Лалю П. Рашкув, Хр. С. Брадинов, Тодор Е. Благоув, Хр. Г. Симов, Димитър Г. Фингов, Тодор В. Бракалов, Недю Начолу, Гъчу М. Пиронку, Начо Дойноф, Иван Христю, Тодор Н. Драганов, Димитър Е. Блискув, Никола Аврамов, ......... , Лазар Н. Топалов, С. Ив. Бацов.

 

За мухтари, т.е. кметове, в периода от 1852 до 1877 г. били са избирани: Ив. Сахтиянджийски, Стойко Мирчов Шишов, Д. Х. Несторов, Христо Аврамов, Панайот Д. Павлов и пр., а кабзамали, бирници: Колю Брадинов, Хр. Андреев, Пенко Шипков, Костадин Катанов и пр. За кмет, както и по-напред, се избераше едно лице, а после имаше градски съвет от 8 лица. Това беше за форма: чак до освобождението дейността винаги е била в църковно-училищното настоятелство. А най-дългогодишен служител на Калофер е бил горският пазач Колю Матов, или Кара-Колю. [Д. Х. Гендов. Историята на Калофер от 1852 до 1877 г. С., 13 май 1907 г.]

 

Кметове в Калофер: 1878 – Димо Грозданов, 1879 – Ник. М. Казалмъшев, 1880 – Станко В. Сватовски, 1882 – Бенчо Арабаджов, 1883 – Димитър Т. Мазаджиев, 1885 – Христо Брадинов, 1886 – Иван Ат. Фетваджиев, 1888 – Димо Хаджи Гендов (членове: Димо Ив. Калфов, В. П. Блъсков, Енчо Груев, Никола Сапунов, Стойко Грозданов, Коьо Рибарев, Лазар Геньов; членове на черковно-училищното  настоятелство: Тодор Т. Чавдаров, Иван Т. Цанков), 1892 – Димо Ив. Калфов, 1894 – Христо Т. Бракалов, 1896 – Петър Йовчев, 1897 – Ганьо Димов, 1898 – Тодор Богазов, 1899 – Никола Маслев, 1900 – Цветко Касапов, 1902 – Тодор Богазов, 1906 – Христо Бозуков, 1909 – Христо П. Джойков. [Начов, Никола. Из ръкописите на Еня Хр. Кърпачов. С., 1932 г.]

 

 

ЕНЧО ЕЛЕНКИН

 

Енчо Т. Еленкин - абаджия в Цариград, в Хамбаря, женен за Ана на Генко Хр. Филов. - След Иван Спасов Фетваджиев, разказва дядо Хаджи Димитър Паничков (ок. 1810-1909), абаджийската работа поел Христо Врачлият и после – Нестор Банков, Христо Арабаджов и Енчо Г. Еленкин, пак все калоферци, ала те само взимали от Хамбаря скроени дрехи и ги ушивали. Отворила се Кримската война. Мнозина майстори взимали по няколко хиляди ката скроени дрехи и ги ушивали.

 

В Цариградски вестник, година XI, бр. 1 от 1 януари 1861 г. под редакцията на Тодор Бурмов излиза възвание към българския народ под наслов „Папищашка Светокрадна измама” от 22 декември 1860 г. подписано в Цариград от:

Духовенство: †Макариополски Иларион, †прежде Велешки Авксентий, †йеромонах Иларион и Священодяконите Висарион, Рафаил и Алексий.

Народни представители: Хаджи Никола (известният Хаджи Николи) Хаджидимов Минчоглу (1826—1892) — търновски първенец, активен участник в църковното движение и представител на Търновска епархия в Цариград (1856—1872); притежател на търговска къща в Цариград до 1871 г., Търновски представител Димитър I. Гешоглу, Представител в Цариград Христо П. Тъпчилещов.

От еснафите: Протомайсторите Драган Т. Чавдаров, Иван Р. Франджов, Иван Дочов, Христо Т. Рабаджов, Енчо Т. Еленкин и еснафите Стойко Мирчов, Калчо Иванов, Киру Лазаров, Никола Павлов, Димитър Хр. Балтаджи, Димитър Иванов, Йофчо Иванов, Гошо Мирчов Царюв и Петър Н. Карадимов.

От търговско звание: Никола П. Тъпчилещов, Христо Д. Караминков, Мих. х. Панайотов, К. В. Славчевич, К. Маринович, Димитрий Добрович, Хр. С. Арнаудов, П. Д. Павлев, Димитър Н. Бракалов, Киро х. Попов, Мих. Райкович, Ив. В. Чуканов, Хр. х. П. Мавридов, Петър Николаевич, Ст. Д. Бояджов, Божил Иванов, Киро и Иванчо х. Петрови, Димитър х. Несторов, Г. Р. х. Аджаров, Г. Груев, Й. Г. Дайнелов, Иван Найденов - учител, Тодор Ст. Бурмов – редактор на „Български книжици”, х. Генчо х. Ф. Холович, Станчо х. Гаврийлов, Братя Г. Комсиеви, Иван Йорданов, С. Г. Симов, Никола Аврамов, Хр. К. Басмаджиев.



Тагове:   Калофер,   търговец,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2815896
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031