Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2007 11:07 - Георги Метев (1894-1957)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2939 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.09.2011 09:28


ГЕОРГИ МЕТЕВ

(22 април 1894, Габрово – 5 февруари 1957, Габрово)

image

 

Герги Метев Христов е най-малкият син на габровския фабрикант Метю Христов Чехлар (1845-1913) от с. Армени (Габровско) и Мария (Минка) Лалева Трингова от Казанлък. Брат на Ганка, Христо, Лалю, Димо, Иван, Сийка и Радка Метеви.

 

Под настойничеството на братята си Христо Метев (1881-1953) и Лалю Метев (1885-1957), Георги завършва Търговската гимназия в Свищов, след което получава висше търговско образование в Мюнхен (Германия).

 

Първата световна война е в разгара си. Георги Метев се връща от Германия и отива на фронта с 23-ти пехотен Шипченски полк, чието попълнение тогава е от габровци. Участва смело във всички боеве на полка. За проявена храброст при завоя на Черна и равнината край Кенали е награден с орден „за храброст”.

 

Лалю Метев, Димо Метев (убит 1918 г.) и Георги Метев участват в Първата световна война (1915-1918 г.): в Моравската операция; в Косовската операция по преследване на сръбските войски до гр. Елбасан (Албания) през ноември 1915 г.; водят кръвопролитни боеве със Съглашенските войски на Битолския фронт Кенали - завоя на река Черна; 1-ва пех. бр. (10-и Родопски и 30-и Шейновски полк), придадени на 2-ра Тракийска дивизия, водят епични боеве при Добро поле на 14 и 15 септември 1918 г.

 

За да спаси ротата си от плен, Георги Метев прави силен преход и като ротен командир разрешава на войниците си да вземат храна от забранен склад, заради което го съди военен съд, но бива оправдан, тъй като се доказва, че това било единственият възможен начин за спасяване на войниците от гладна смърт.

 

След войната се оженва за дъщерята на известния и многоуважаван учител по математика Алекси Стойков – Цанка Алексиева (9 април 1899 – 2 май 1974). Георги Метев има трима сина: Метю, Алекси и Христо.

 

Известно време търгува с гайтани и вълна. По-късно купува плетачни машини и създава плетачница за фланели, жилетки, пуловери и др. Плетачницата се намирала на мястото, където днес е кръчмата „Рачо Ковача”. Работниците са доволни от отношението към тях и полаганите грижи.

 

В едно изказване на партийно събрание (БКП) през 1953 г. ятачката Ана Шипката казва: „Аз работих в плетачницата на Георги Метев. Каквито условия той създаваше за работа, ние още не можем да създадем на работниците, защото той се грижеше за нас неформално”.

 

В края на 1926 г. Георги Метев е принуден да фалира, тъй като П. Богданов не му връща дължимите милион и половина лв. Георги и брат му Христо стават съдружници във фирмата „Христо и Георги Метеви” – търговия и производство. Заедно купуват малката тогава „Дантелена фабрика на Н. Дойнов и сие”.

 

След 1932 г. братята започват да работят поотделно. Георги Метев става търговец на гайтани, прежда, вълнени и памучни платове. Дюкянът му е на ул. „Радецка” срещу стария часовник. Там го заварва национализацията през 1947 г.

 

Георги Метев е принципен и честен. През тежките военни и следвоенни години никога не продава на черна борса. Съвестта му не позволява да печели за сметка на хорската мъка, когато нацията изнемогва.

 

Председятелят на Апелативния съд, Христо Чичоваров, в присъствието на Никола Мушанов бе казал: „Не познавам друг габровец с по-нежна душа от Георги Метев”. (Управление на Блока: 12.10.1931-7.09.1932-31.12.1932-19.05.1934 г.)

 

Съвременниците му го уважават за неговата почтеност, за високия му морал. Точна заради тези негови качества тогавашната власт го назначава за председател на реквизиционната комисия, като знае, че той справедливо ще прилага Закона.

 

Показателно е неговото изказване „Имам кураж да се боря за добри закони, но, докато съществуват тези, ще ги изпълнявам!”

 

Метю Георгиев Метев (18 август 1920 – 6 юни 1998) - завършва Априловската гимназия. Участва във Втората световна война. Връща се от фронта с 18-ти Етърски полк. Един истински българин, националист в най-добрия смисъл, поставящ България над всичко. През 1948 г. го арестуват на улицата. След мъчителен разпит – „Казвай гад, какво знаеш!”, „Казвай за връзките си с тези, които са извън България!” го тикват в карцер. След две денонощия го извеждат извън града и го карат да си изкопае гроба. Разминава му се само с един удар в гърба. Номерът се повтаря. Следват разпити в Държавна сигурност – София, в V участък, лагерите Куциян, Ножарово, Главеница, Куфалджа, Жеково, Коларово, Белица, Тертер, Белене – от Белене I до Белене IV. Така близо три години. Един унищожен живот. Първата мисъл и непоносима болка е за 4-годишният му син, Георги Метев (роден на 23 април 1944 г.). Освобождават го в 1951 г. За него работа има само в Тухлената фабрика. След време става шофьор.

 

Алекси Георгиев Метев (24 март 1923 – 10 януари 1997) – работи като деловодител, няма семейство.

 

Христо Георгиев Метев (9 септември 1929 – 5 януари 1997) – третият невинно пострадал член на семейството. През 1957/58 г. Христо кандидатства за висше учебно заведение, но БКП дава мнение, че същият няма качества да бъде приет за студент. В друг документ отказът е мотивиран с това, че семейството е засегнато от мероприятията  на народната власт – ограничаване на частната търговия. Младежът пише до всички инстанции, прилага удостоверения, че бащата сам прекратява търговската си дейност още през 1948 г., а указът за уреждане на вътрешната търговия е от 1952 г., но нищо не помага. Явната несправедливост не е поправена. Христо Метев също не създава семейство.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2815906
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031