Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2007 14:58 - Подмяната на кадрите в съдебната власт
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3328 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.02.2010 04:55


ПОДМЯНАТА НА КАДРИТЕ
В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - 1944 г.

 

image


На 17 октомври 1944 г. Политбюро на ЦК на БРП (к) констатира - „ентусиазмът отминава”. Забелязва се отлив, отдръпване и „уплаха сред населението от репресиите”.

 

Първото радикално прочистване на кадрите в съдебната власт е предприето на 17 октомври 1944 г., когато по предложение на Министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев, новоназначения противоконституционен регентски съвет в състав: Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, подписват Указ № 31 за мащабни кадрови размествания в съдебното ведомство, отстраняващ 67 съдии, прокурори и съдии-следователи, сред които част от най-висшите магистрати.

 

В резултат на премахването на съдийската несменяемост с Наредбата-закон за изменение ва ЗУС от 25.IX.1944 г. с Указ на регентите № 31 от 17.X.1944 г. „се уволняват в интерес на службата поради явна и груба фашистка дейностВладимир Н. Аврамов, първи председател на ВКС, Владимир М. Лингоров, главен прокурор на ВКС, Васил Н. Митаков, председател на отделение на ВКС, Петър Паскалев, член на ВКС, П. П. Оджаков, прокурор на отделение при ВКС [Отечествен фронт, № 38, 19 окт. 1944, с.2].

[По други сведения уволнени са председателят на Върховния касационен съд Владимир Аврамов от Калофер, главният прокурор към него Владимир Лингоров, председателят на отделение Васил Митаков, прокурорът на отделение Петър Оджаков, както и трима член-съдии на същия съд.]

 

От Върховния административен съд уволнените са само двама член-съдии, но в Софийския апелативен съд са девет, сред които подпредседателят Ив. Костойчинов, прокурорът М. Кърджиев и др.

 

Софийският областен съд губи председателя си Хр. Чалъков, прокурора си Георги Манов и още трима съдии и прокурори. Отстранени от апелативните съдилища в страната са 9 съдии и прокурори, от областните – 22, от околийските – 13, както и 10 съдии-следователи от цяла България. [Изгрев, № 10, 19 октомври 1944]

  Между обвиняемите двама прокурори, Георги Манов и Асен Голюбов, първият е обвинен, че като прокурор на Софийския областен съд се проявил в сътрудничеството с полицията и нареждал по-строго отношение към комунистите. Вторият, като доверено лице на министрите на правосъдието в сменящите се правителства и член на Софийския апелативен съд, а заел и длъжността главен секретар на Министерството на вътрешните работи, фактически упражнявал контрол върху работата на другите прокурори. За двамата съдът приема, че допринесли дейно и съществено за провеждане на профашистката и прогерманска политика в България, действувайки в полза на германската кауза и във вреда на българския народ. На тях са наложени най-тежките наказания – смърт и конфискация на цялото им движимо и недвижимо имущество в полза на държавното съкровище, както и да заплатят по 1 милион лева глоба, като са лишени от права завинаги, според Наказателния закон.

С Указ на регентите от 4.XI.1944 г. за първи председател на ВКС е назначен Найден Николов, адвокат от София, а Страшимир Диагоров, прокурор при Скопския апелативен съд, е назначен за член на ВКС.

 

С Указ на регентите от 18.XI.1944 г. за главен прокурор при ВКС е назначен Борис Лозанов – адвокат от София.


 

 

Десети върховен състав на Народния съд

 

Българският така наречен „Народен съд” издаде повече смъртни присъди от Международните трибунали взети заедно. Справка за смъртните присъди: в Нюрнберг - 11 смъртни присъди, в Япония - 7 смъртни присъди, във Франция - 18 смъртни присъди, или всичко - 36 смъртни присъди.

 

Като разкритие за престъпленията веднага след 1944 г. и като пример за покаяние са спомените „Какво зная за Народния съд през 1944-1945” на Петър Семерджиев: „Незаконността на Народния съд не подлежи на съмнения. Неоспоримо е, че той беше проведен като разправа на българската компартия за разчистването на пътя към нейното укрепване във властта. Народният съд представляваше една от предпоставките на съветизирането на България. Тепърва ще се разяснява защо този Народен съд прие толкова жестоки форми в сравнение с другите страни, също попаднали в сферата на съветското господство и наложената им съветизация.”

 

В България само в Софийските централни гробища през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са разстреляни 103 души. Присъдата им е била прочетена на 1 февруари същата година. Сред разстреляните са 3 регенти, 67 народни представители, 8 съветници на цар Борис ІІІ, другите са бивши министри. Написани са книги и статии в които авторите хвалят Минчо Нейчев за бързото съчиняване и приемане на „Наредбата - закон за съдене от народен съд на виновните за въвличането на България във Втората световна война и съюзените народи”. Хвален е и главния народен обвинител Георги Петров и анонимно тези които бързо и без проблеми са извършили масовата екзекуция на осъдените. Някои казват и пишат, че за малка България цифрата на осъдените на смърт 2730 души била много голяма.

 

Ускореното и почти едновременно провеждане на останалите процеси в София налага някои промени в механизма на предварителното определяне на присъдите по тях. Георги Петров лично инструктира народните обвинители какви наказания да искат за подсъдимите. Освен това той се среща и със съдебните състави, за да доуточнят крайния резултат. Всичко това е съгласувано с д-р Минчо Нейчев, който от своя страна докладва в Политбюро и съобщава неговото „мнение” на главния народен обвинител. Въпреки старанието да се дирижират присъдите, по думите на Георги Петров се получават някои „неприятни” изненади.

 

По решение на Политбюро обвиняемите съдии, прокурори и съдия-следователи при военнополевите и областните съдилища са изискани от провинциалните състави, за да бъдат съдени от специално формиран Девети състав. От общия брой на подсъдимите - 242-ма според обвинителния акт, 19 са чиновници в Дирекцията на полицията - отдел А, 137 - разузнавачи. Останалите 86 са съдии и прокурори.

 

Леките присъди, издадени по процеса срещу съдиите и прокурорите на 29 април 1945 г. [АМВР, НС II-217, л. 7-46; Д.В., бр. 130, 8 юни 1945.] са окачествени като пораженчески, а главният народен обвинител Георги Петров е критикуван от началника на ДС Димо Дичев като главен виновник за това. Но по оценката на Георги Петров, Борис Лозанов е бил твърде мек човек и, следователно, неудачен за поста. [ЦДА, ф. 250, оп. 1, а.е. 68, л. 14.]

 

Всички съдии и прокурори са изискани от провинциалните състави на Народния съд, за да бъдат съдени от специалния състав от правници в София, което по мнението на главния народен обвинител, спасява живота на мнозинството от тях...

 

С радиограма от 24 ноември 1944 г. Трайчо Костов съобщава на Георги Димитров в Москва: „В съветските кръгове считат (става дума за тези, намиращи се в София), че би било неудобно, ако Народният съд ще съди съдиите по процеса на парашутистите, тъй като в него се преплитат имената на Коминтерна и твоето. Тези съдии могат да бъдат съдени по други процеси.”

 

По своя инициатива Георги Петров се среща с председателя на Девети върховен състав Борис Лозанов и други съдии. От разговорите разбира, че те се колебаят и не могат да намерят „база за една строга присъда”. Даже Магдалина Баръмова открито му заявила, че „не може да подпише присъда против съдиите с наказание повече от 5 години”. Разтревожен, главният народен обвинител търси подкрепата на д-р Минчо Нейчев. Председателят на съда е извикан в Министерството на правосъдието и инструктиран да постанови 12 смъртни присъди. „Но бях неприятно изненадан, обяснява Георги Петров, когато чух присъдата, която не само че нямаше смъртни присъди, но пускаше на свобода 3/4 от подсъдимите съдии и прокурори, а се осъждаха само групата полицаи. Веднага след заседанието повиках насаме другаря Борис Лозанов и му заявих открито, че това е най-пораженската присъда, която може да се помисли, и че Партията непременно ще подири от него отговорности за това напълно неоправдано пораженство.”

 

Подобен е случаят с Десети върховен състав на Народния съд, разглеждащ делото на „стопанските вредители”. По него е издадена една смъртна присъда.

 

Сред оправданите от Девети върховен състав на „Народния съд за съдиите и прокурорите при военно-полевите и областните съдилища” са дори бившият главен прокурор на Върховния касационен съд и впоследствие Първи председател на същия Владимир Аврамов, прокурорът на Военнокасационния съд полковник Владимир Николов и членът на същия съд полковник Борис Маринов. Общо за невиновни в проявено явно пристрастие или грубо престараване при изпълнение на служебните им задължения на съдии, прокурори или съдии-следователи са обявени 49 души с мотивите, че не е доказано такова, а относно подписите под смъртни присъди срещу комунисти е изтъкнато, че във военен съд особено мнение не се допуска и всички членове на съда се подписват задължително.

 

Ръководството на Дирекцията на милицията и Димо Дичев - началник на ДС, оценяват резултатите от процесите като крайно лоши. За това те обвиняват главния народен обвинител и някои от неговите колеги. В доклад до ЦК Георги Петров се оплаква от един от следователите с прякор Валията, който заявил: „Докато аз не арестувам 15-20 народни обвинители, няма да кандисам.” И действително милицията задържа Стою Татаров, Шемтон Данон и Иван Бояджиев - и тримата обвинители към Десети върховен състав. Арестувани са още Богомил Касабов, Първан Гърков, Борис Бъров и др. Срещу петима от тях е повдигнато обвинение, че са вземали подкупи от някои подсъдими, за да им помогнат да се „изплъзнат” без присъда или с по-мека присъда от Народния съд. За двама свои колеги Георги Петров е убеден, че са невинни, и настоява пред Дирекцията на милицията да бъдат освободени. В доклад до ЦК той пише: „Всяка прибързана мярка, всяко неоснователно задържане на народен обвинител - каквито са случаите с Борис Бъров и Ив. Бояджиев, носят неизмерима пакост за нашата Партия и за делото на Народния съд, което е преди всичко една акция на Партията.”

 

В писмо до Националния комитет на Отечествения фронт от 20 юли 1945 г. д-р Минчо Нейчев обяснява причините, които според него са довели до това „пораженство”. „Обещах, пише той, съдът да свърши работата си за три месеца, а той едва я свърши за шест. Това закъсняване се оказа фатално, защото напрежението на масите намаля, ходатайствата се засилиха, съставите на съда започнаха да се огъват, в резултат на което се получи това, че последните процеси в София, особено тоя срещу стопанските деятели се оказа истинско проваляне на съда.”


 

 

Подмяната на кадрите не подминава и Българската адвокатура

 

Промяната в организацията на адвокатурата, предизвикана от установяването на новия държавен строй след Втората световна война е установена с приемането на 16 октомври 1947 г. на нов Закон за адвокатите. Съгласно този закон адвокатските колегии са юридически лица с органи общо събрание и адвокатски съвет.

 

Независимостта на адвокатурата е премахната с приемането на следващите укази, отричащи принципите на самоконтрол и самоуправление - основни принципи за упражняване на адвокатска професия.

 

Върховният касационен съд престава да съществува като висша съдебна институция по силата на т.нар. „Димитровска конституция” от 1947 г. Мястото му се заема от Върховния съд на Народната република, чиито членове са избирани от Народното събрание, изцяло доминирано от Комунистическата партия. Затова повечето съдии са били членове на БКП или поне на казионния БЗНС. Висшите партийни функционери стават недосегаеми за съдилищата и в основни линии действията им са поставени над закона.

image

 

Владимир Николов Аврамов (1880-1963) от Калофер, преминал през всичките стъпала на съдебната йерархия, достигнал до най-висшия пост в съдебната ни система, заемал длъжността Първи председател на Върховния касационен съд – оказал се и последният законно избран такъв.

The Near East Year Book and Who"s who image
image
Published 1927 By H. T. Montague Bell

 

През целия си четиридесетгодишен продължителен стаж в нашата правораздавателна система Владимир Аврамов е образец на честен и добросъвестен правник. Изявява се и в законотворческата сфера. Участва в Международното сдружение по наказателно право, член е на Кодификационната комисия. Участва активно в полагане основите на кооперативното движение у нас. Участвал активно като председател на кооперативното дружество „Дом на българските правници” и инициатор при учредяването на редица фондове като: „Затворно дело”, „Съдебни сгради” и „Самопомощ” на съдии и прокурори при случай на уволнение.

Probation in Europe image
Published 1927 By B. Blackwell

 

Но най-големите достойнства на неговия мироглед и близо четиридесетгодишна обществена и професионална дейност са родолюбието и загрижеността за успешното реформиране на българската съдебна система.

The International Who"s who image
Published 1935 By Europa Publications Ltd

 

Вместо заслужена почит за дейността си, след съветската окупация на България, Владимир Аврамов е интерниран с цялото си семейство (жена, дъщеря, внучки) в Ловеч и му се забранява да упражнява професията на юрист – несправедливост, която надали някой някога ще се нагърби да изкупи, пък било то и само от елементарно уважение към собствената ни история!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3056069
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19675
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031