Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2007 13:58 - Екзарх Йосиф I (1840-1915)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3332 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.02.2010 05:07


Екзарх Йосиф I

(5 май 1840, Калофер - 20 юни 1915, София)

image

 

Екзарх Йосиф I (в света Лазар Йовчев) е роден в Калофер на 5 май 1840 г. и почива в София на 20 юни 1915 г.

 

Любознателен и трудолюбив ученик. След завършване на училище става помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи там калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

 

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца, в края на 1872 г., е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.

 

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 г. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

 

Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

 

На 27 ноември 1913 г. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София. Въпреки влошеното му здравословно състояние и напредналата възраст остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът се явява църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827323
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930