Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2007 09:41 - Върховни съдилища
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 6570 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.10.2011 19:35


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

/1878 - 1944/


   

image

Владимир Аврамов

Последният законно избран Първи

председател на ВКС в България

 


Една от първите хапки на всяка нова власт са кадрите в съдебната власт. Така е било след комунистическия преврат от 9 септември. През тъжната 1944 г. на 17 октомври Политбюро на ЦК на БРП (к) констатира, че „ентусиазмът отминава”, има отливи и „уплаха сред населението от репресиите”. И по предложение на министъра на правосъдието д-р Минчо Нейчев новоназначеният регентски съвет в състав: Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов подписват Указ № 31 за мащабни кадрови размествания в съдебното ведомство. В интерес на службата поради „явна и груба фашистка дейност” са уволнени председателят на ВКС Владимир Аврамов и главният прокурор Владимир Лингоров. Отстранени са 67 съдии, прокурори и съдии-следователи, сред които част от най-висшите магистрати. С наредбата закон за изменение на Закона за устройство на съдилищата от 25.IX.1944 г. е премахната съдийската несменяемост. През 1947 г. по силата на Димитровската конституция Върховният касационен съд престава да съществува като висша съдебна институция. Мястото му се заема от Върховния съд на Народната република, чиито членове са избирани от Народното събрание, изцяло доминирано от комунистическата партия. Затова повечето съдии са били членове на БКП или поне на казионния БЗНС. 


 

Върховният касационен съд
като най-висша съдебна инстанция у нас е
създаден веднага след Освобождението и е
едно от големите постижения в изграждането и
утвърждаването на българската държавност

image


Учредяването му става със специално постановление на Върховния съд или Съд на висшата инстанция на 25. 11. 1878 г. Установен е в София при Съдебния отдел на Временното руско управление, има състав от трима членове и е поставен под ръководството на управляващия отдела Сергей Лукиянов. Първият му председател е д-р Димитър Греков.

Статутът и самостоятелността на Върховния съд, както и разграничаването му от изпълнителната власт са уточнени и доразвити от Указ № 50 на княз Александър І Батенберг. Още през първите години от съществуването си под председателството на д-р Димитър Греков, завършил право в Париж и Екс ан Прованс, човек с обширни познания, опит и енергия, съдът увеличава състава си. Поема функциите по разясняването и тълкуването на законите за правилното и еднаквото им прилагане, постановява решения с принципно и ръководно значение.

Най-съществени структурни промени в работата на съда настъпват след приемането през 1898 г. на Закона за устройство на съдилищата, който създава в България съдебна система по европейски образец. Върховният касационен съд получава статут на инстанция, която оказва висш съдебен надзор върху съдилищата в страната. Съдиите са разпределени в гражданско и углавно отделения. Учредява се и Общо събрание на ВКС, което се свиква за разглеждане на специални дела.

При Върховния касационен съд има един главен прокурор и двама прокурори на отделение. Предвидени са високи изисквания към кандидатите за заемане на длъжност в институцията, а председателят се назначава от княза по предложение на министъра на правосъдието. Регламентирана е и несменяемостта на съдиите. Съдът е овластен да се произнася по въпроси, които в практиката са се оказали спорни. Неговите тълкувателни актове по разпореждане на министъра на правосъдието се обнародват в „Държавен вестник” за  „сведение и ръководство на съдилищата” (чл. 39).

Деветосептемврийската погром от 9 IX 1944 г. оставя за кратко съдебната система и ВКС непроменени, но с поредица от наредби-закони се отменя несменяемостта на съдиите и се започват персонални промени.

Последният демократично избран председател на Върховния касационен съд Владимир Аврамов, след като успешно е отстранен от длъжност, е изправен пред Народен съд, където е оправдан, конфискувано е цялото му имущество, след което е изселен принудително с цялото си семейство (съпруга, дъщеря и внучки) в Ловеч, като му се забранява доживотно да упражнява професията на юрист.

Създаването на нова съдебна организация в рамките на тоталитарната държава става след приемането на новата Конституция на Народна република България през 1947 г., с което започва Съветизацията на българската съдебна система, последствията от която наблюдаваме и до днес.

Със специален закон Върховният касационен съд е закрит и дейността му е възложена на Върховен съд, който разглежда като първа инстанция делата на подсъдими министри, генерали, прокурори, съдии и следователи, а като втора инстанция се произнася по жалби и протести срещу съдебни актове на други правораздавателни органи.




ПЪРВИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ВКС

image

 

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ

(1880, Калофер – 1963, София)

19.07.1942 – 17.10.1944

image

 

д-р ДИМИТЪР ХРИСТОВ ПРОТИЧ

(1874, Велес – 1945, София)

16.06.1938 – 19.07.1942

image

 

АНГЕЛ ДИМИТРОВ КАРАГЬОЗОВ

(1875, Търново – 1961, София)

2.03.1927 – 16.05.1938

image

 

ВАСИЛ МАРИНОВ

(1856, Болград – 1939, София)

28.08.1913 – 2.03.1927

image

 

д-р ПЕТЪР ИВАНОВ ДАНЧОВ

(1857, Сливен – 1913, София)

12.01.1907 – 8.04.1913

image

 

ХРИСТО ДИМИТРОВ ПАВЛОВ

(1841, Калофер – 1914, София)

26.02.1896 – 12.01.1907

image

 

ХРИСТО ТОДОРОВ СТОЯНОВ

(1845, София – 1895, София)

28.08.1887 – 10.07.1895

image

 

ПОРФИРИЙ ХРИСТОФОРОВИЧ СТАМАТОВ

(1840, Акерман – 1925, София)

14.06.1880 – 25.11.1886

image

 

ХРИСТО ТОДОРОВ СТОЯНОВ

(1845, София – 1895, София)

1.08.1879 – 26.03.1880

image

 

д-р ДИМИТЪР ПАНАЙОТОВ ГРЕКОВ

(1847, Болград – 1901, София)

13.05.1879 – 5.07.1879

image

 

СЕРГЕЙ ИВАНОВИЧ ЛУКИЯНОВ

(1834 – 1905, Санкт Петербург)

25.11.1878 – 13.05.1879




ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ НА ВКС

 



Заслужена почит към всички бивши главни прокурори на Върховния касационен съд, от освобождението до днес, е проявил сегашния главен прокурор Владимир Аврамов, като се е погрижил да се издирят портретите им и увеличени ги е подредил в кабинета си. Ето имената им:


Антон Т. Теохаров (28.11.1880-18.01.1881),

Христо Т. Стоянов (20.01.1881-22.07.1883),

Васил Т. Мишайков (18.08.1883-30.01.1884),

Петър В. Оджаков (15.11.1884-16.03.1885),

Гаврил Р. Орашаков (16.11.1885-8.08.1886),

Д-р Петър Данчов (17.01.1887-27.11-1900

и от 5.03.1901-15.01.1907),

Ив. Каранджулов (20.04.1907-8.01.1920),

Светослав Велчев (14.01.1920-1.02.1932).

[Съдийски вестник – орган на Сдружението на българските съдии, Год. XVII, бр. 2 от октомври 1935 г., с. 45]

 

 

image

 

ВЛАДИМИР М. ЛИНГОРОВ

(неизв.)

19 юли 1942 – 17.10.1944

image

 

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ

(1880, Калофер – 1963, София)

1.02.1932 – 19.07.1942

image

 

СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ ВЕЛЧЕВ

(1870, Болград – 1943, София)

14.01.1920 – 1.02.1932

image

 

ИВАН КАРАНДЖУЛОВ

(неизв.)

20.04.1907 – 8.01.1920

image

 

д-р ПЕТЪР ИВАНОВ ДАНЧОВ

(1857, Сливен – 1913, София)

5.03.1901 – 15.01.1907

image

 

д-р ПЕТЪР ИВАНОВ ДАНЧОВ

(1857, Сливен – 1913, София)

17.01.1887 – 27.11-1900

image

 

ГАВРИЛ ЛАМБОВ ОРОШАКОВ

(1853, Копривщица – 1908, София)

16.11.1885 – 8.08.1886

image

 

ПЕТЪР ВАСИЛЕВ ОДЖАКОВ

(1834, Лясковец – 1906)

15.11.1884 – 16.03.1885

image

 

ВАСИЛИЙ ТРЪПКОВ МИШАЙКОВ

(1840, Битоля – 1897, София)

18.08.1883 – 30.01.1884

image

 

ХРИСТО ТОДОРОВ СТОЯНОВ

(1845, София – 1895, София)

20.01.1881 – 22.07.1883

image

 

АНТОН ТОДОРОВ ТЕОХАРОВ

(1840, Пещера - неизв.)

28.11.1880 – 18.01.1881

 


 


 


ПРОКУРАТУРАТА В РАМКИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА
СЪДЕБНА СИСТЕМА
 
/1879 - 1944/

Наред с Освобождението на българския народ се постави началото на изграждането на правовата система у нас. В първите години след Освобождението съдебната система обединява всички органи, участвуващи в правосъдната дейност – съд, прокуратура и адвокатура.

Делата се разглеждат от председател и двама членове на съда. В последните не участвува прокурор, а председателят на съда прави предложение за следствие, извършвано от член на съда. Във „Временните правила за устройство на съдебната власт” от 1878 г. не се предвижда касационна инстанция.

Това устройство съществува до приемането на Търновската конституция на България - първият основен закон за периода от 16.04.1879 г. до 06.12.1947 г. Нейните създатели са вложили най-напредничавите идеи на своето време, заимствани от конституциите на европейските държави с традиции в демократичното управление. По този начин първите ни законодатели успяват да положат устоите на модерна конституционна държава у нас, като слагат началото на изграждането на съдебната система.

Търновската конституция формално установява принципа на разделение на властите между съответните титуляри. Съдебната власт принадлежала, според чл. 13 от Конституцията, „... на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби”. Тя не съдържа по-подробни разпоредби за съдебната власт. Въпросите за устройството и функциите й са уредени от специални закони за съдоустройството.

Първият „Закон за устройството на съдилищата в България” е приет на 25.05.1880 г. С влизането му в сила се отменя първия раздел на Временните правила за устройство на съдебната власт в България от 1878 г.

Съдебната система у нас се основава на Руския устав за съдебните учреждения от 1864 г.

С изграждането на Върховен съд през 1879 г., преименуван във Върховен касационен съд (ВКС) със Закона за устройство на съдилищата (ЗУС) от 1880 г., практически завършва един естествен процес в изграждането на съдебната система в страната.

В първите нормативни документи за устройството на съдопроизводството се възлага на ВКС да съблюдава точното изпълнение на законите и еднаквото им прилагане, да упражнява надзор върху всички съдебни институции и длъжности в държавата, с изключение на прокурорите.

Върховният касационен съд функционира до края на 1947 г., когато функциите му се прехвърлят на учредения Върховен съд на Република България, въз основа на Димитровската конституция от 1947 г.

Според ЗУС от 1880 г. общото ръководство на правосъдната система се осъществява от Министъра на правосъдието.

Със ЗУС от 1899 г. се въвежда за първи път несменяемостта след прослужен определен стаж, института на кандидати за съдебна длъжност и полагане на клетва при встъпване в длъжност на следовател и прокурор.

Прокуратурата и следствието за първи път са уредени в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.

Прокурорите са към окръжните и апелативните съдилища и Върховния касационен съд, т.е. в структурата на съдилищата. Имат помощници, а към всеки прокурор – секретар. Раздел 3-ти, озаглавен „За прокурорите”, следва руското законодателство, което от своя страна възпроизвежда френския модел на ministeri public. От Русия у нас се възприема наименованието „Прокурорски надзор” като понятие за прокурор, а не институция, която възниква доста по-късно.

За първи път със ЗУС от 1899 г. контролът на мировите съдии е възложен на прокурора от прокуратурата при окръжния съд. В същия закон съдебните следователи са официално обявени за агенти на съдебната полиция. В това им качество те са подчинени на прокурорите при окръжните и апелативните съдилища. Разпорежданията на прокурора до полицейските и следствените органи са задължителни за изпълнение.

Прокурорите при Върховния касационен съд и тези при апелативните съдилища са назначавани и подчинени непосредствено на Министъра на правосъдието. Въведена е йерархична подчиненост – прокурорите от по-ниска степен се подчиняват на по-висшестоящия.

Като част от съдебната система прокурорите действат като „Страж на закона” с правомощия в съдебните и разпоредителни заседания на съдилищата както по наказателни, така и по граждански дела. 

За първи път със Закона от 1910 г. за изменение на ЗУС се създава особен ред за назначаване на съдии и прокурори от всички степени по т.нар. „Таблица за повишаване и назначаване”, съдържаща конкретни критерии и изисквания.

Върховният административен съд се състои от първи председател, председател на отделение, главен прокурор и прокурор на отделение, които се назначават с Указ на царя по предложение на Министър-председателя.

След Освобождението младата българска държава в желанието си да наложи демократично управление и да подчертае разделението на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна, задължава съдиите да носят черни тоги, а прокурорите пурпурно-червени. Тази традиция е преустановена след комунистическия преврат от 1944 г., възродена отново със Закона за съдебната власт от 1994 г.

След 19.05.1934 г. се въвеждат значителни изменения в устройството на съдебната система – законите се подменят с актове на изпълнителната власт, т.н. наредби-закони.

След комунистическият преврат тоталитарната държава постепенно въвежда ново безпринципно устройство и организация на съдебната система у нас, аналогично на съветската правна система.


ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

/1912 - 1948/

image


 

Върховният административен съд има традиционно място в нашата национална правна система. Още в първите дни на временното руско управление се организира правораздаването в освободените български земи. На 25 ноември 1878 г. е учреден Върховен съд с три отделения - наказателно, гражданско и административно, което е предшественикът на ВАС.


Подобна институция е създадена и в Източна Румелия. В Органическия устав са уредени организацията и компетентността на Върховно административно съдилище и окръжни съдилища за административни разпри.


Идеята за цялостно и пълно административно правосъдие възниква през 1905 г. при провеждането на Осмия събор на българските юристи. Тя принадлежи на професора по държавно и административно право в Софийския университет Стефан Киров. Сред нейните горещи застъпници е и д-р Теодор Теодоров - бъдещ министър-председател. Решителна крачка за създаването на ВАС се прави през май 1907 г. На конгреса на Прогресивно-либералната партия се приема програма, в която е включено и създаването на подобна институция. Тази програма се изпълнява, след като Прогресивно-либералната партия, в коалиция с Народната партия, идва на власт през 1911 г. Веднага е назначена специална комисия от юристи, която да подготви проект за Закон за административното правосъдие. Нейни членове са Филип Филчев, проф. Стефан Киров, д-р Теодор Теодоров, Христо Анков и д-р Иван Кацаров.


На 18 ноември 1911 г. комисията представя своя законопроект, който с незначителни поправки е приет на три четения от XV Народно събрание. Законът за административното правосъдие е обнародван в брой 74 на “Държавен вестник” от 3 април 1912 г. С този закон е учреден и Върховният административен съд.


Първият му председател, назначен с царски указ на 14 октомври 1913 г., е Филип Филчев (1913-1932), а членове-съдии - Васил Петков, Михаил Генадиев и Ангел Николов. За главен прокурор при ВАС е назначен Иван Крафти (1914-1931). На ВАС са били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон.


С изменения на Закона за административното правосъдие, направени през 1915 и 1922 г., правомощията на Върховния административен съд са ограничени, но в периода 1924-1928 г. са приети серия от закони, с които се възстановява, разширява и усъвършенства административното правосъдие. С Наредба-закон от 12 ноември 1934 г. Върховният административен съд получава самостоятелна правна уредба.


На 20 май 1943 г., в годината, в която чества своя 30-годишен юбилей, съдът се нанася в построената специално за нуждите му съдебна палата на бившата ул. “Клементина”, сега бул. “Ал. Стамболийски” № 18. В своя юбилеен доклад тогавашният председател на ВАС Никола П. Георгиев отбелязва:


"Тая сграда ще свидетелства в бъдеще, че нашият народ има усет за величие и култура и че той създава, както е създавал в миналото, дела, които го поставят измежду народите, които са оставили и оставят трайни ценности за културното човечество."


Конституцията на Народна република България от 1947 г. не предвижда съдебен контрол на актовете на администрацията, в резултат на което през 1948 г. със Закона за устройството на народните съдилища Върховният административен съд е закрит.

 


 


ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ВАС

image

 

НИКОЛА П. ГЕОРГИЕВ

(1880, с. Домлян – неизв.)

16.05.1938 – 22.08.1946

image

СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ ВЕЛЧЕВ
(1870, Болград - 1943, София)
24.02.1932 – 16.05.1938

image

ФИЛИП ХР. ФИЛЧЕВ

(1856, Свищов – 1934, София)

14.10.1913 – 24.02.1932




ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ НА ВАС

image

НИКОЛА П. ГЕОРГИЕВ

(1880, с. Домлян – неизв.)
01.03.1932 – 16.05.1938

image

ИВАН Г. КРАФТИ
13.10.1913 - 05.11.1931

 


 

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827403
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930