Богдан Филов

 

ДНЕВНИК

 

 

            В бележките на Илчо Димитров (БКП) за проф. Богдан Филов и неговият дневник, четем: Изработи се цяла програма от действия, които да дават нужните доказателства за все по-плътното идеологическо и политическо сближаване с райха и за безполезността – при това положение – от открито въвличане във войната. Продължи по-нататъшното преустройство на монархофашистката държава в съответствие с хитлеристката идеология и практика. В края на 1940 г. се създаде държавната младежка организация „Бранник” по примера – идеологически и организационен – на нацистката организация „Хитлерюгенд”. Законът за защита на нацията въведе и в България антисемитското законодателство. (Филов, Б. Дневник, с. 82)

 

            При отсъствието на обществено организирана опора депутатите от мнозинството осъществяваха връзката на централната власт с населението по места. В това отношение монархофашисткият режим разчиташе освен на политизирането на чиновничеството – идеята, която с апломб на откривател Филов разви в програмната си реч, - на професионалните организации, създадени и ръководени от държавата, на „Бранник”, замислен преди всичко като идейна организация, която изповядва и проповядва идеологията на режима; на Съюза на запасното войнство, една нова парамилитаристична организация, създадена чрез сливането на по-раншните организации на запасните офицери, на запасните подофицери, на пострадалете от войните и др. Всъщност нито една от тях не изпълни очакванията – останаха си или казионни организации, апатични и бездейни, или въобще не им бе намерено място в структурата на диктатурата. (Филов, Б. Дневник, с. 154)

---

 

III. САТЕЛИТ НА ХИТЛЕРИСКА ГЕРМАНИЯ (I)

(3 март 1941 – 31 декември 1941)

 

 

16. IV. [1941]. Сряда. Приех също Ст. Клечков, който най-после се съгласи да поеме ръководството на младежта. [Става дума за държавната младежка организация „Бранник”.] (Филов, Б. Дневник, с. 312)

 

15.VII. [1941]. Вторник. Преди обед събрание на болшинството. Одобри се частното законодателно предложение за наследството на К. х. Калчев, след което започнаха да се изказват народните представители по разни въпроси. Сл. Василев спомена, че в днешния момент властта трябвало да се държи само от силни и смели хора, които да могат да проведат борбата с комунистите. Запасното офицерство не било доволно от правителството. Предизвикан да се обясни, той заяви, че запасното офицерство поддържало четири идеи: безпартийността, борбата с комунизма, пропагандата и организацията на младежта; обаче тяхното мнение не се вземало. Искаше да каже, макар и в прикрита форма, че властта трябва да се повери на запасни офицери, понеже те най-добре ще могат да прокарат тези идеи. По-конкретно се изказа, че запасните офицери не били доволни от това, че ръководството на „Бранник” не било поверено тям, а на човек, който не е служил във войската [Визира главния ръководител на „Бранник” – д-р Ст. Клечков]. (Филов, Б. Дневник, с. 364-365)

 

30. VII. [1941]. Сряда. Преди обед приех Григор Христов, Шумелов, Клечков и Сирак-Скитник [Панайот Тодоров Христов (1883-1943)]. (Филов, Б. Дневник, с. 380)

 

2.VIII. [1941]. Събота. Следобед в 4 ч. тръгнахме с Клечков за стана на „Бранник” при Белово, дето има и група от германската младеж. Местността е чудесна, момчетата са много стегнати; имаше една група от Щип и Добруджа. Отлично впечатление правеше германската група. Все хубави и здрави момчета, ученици и работници. Казах по няколко думи на български и немски и съжалявах много, че не бяхме наредили от София да остана да преспя в стана, дето тази вечер щеше да има огън. Върнахме се в Чамкория, дето останах на гости у Рязкови. (Филов, Б. Дневник, с. 382)

---

 

III. САТЕЛИТ НА ХИТЛЕРИСКА ГЕРМАНИЯ (II)

(1 януари 1942 - 3 септември 1944)

 

 

27.II.[1942].Петък. Сутринта ме посети Beckerle. Започна да ми говори против Клечков, че бил англофил, поддържал връзки с англичаните и направлявал „Бранник” твърде много в италиански води. Опровергах категорично първото твърдение, казах, че добре познавам Клечков, че това е груба клевета и че бих бил готов да го уволня веднага, ако ми се посочат каквито и да било факти. Опровергах и второто твърденние, посочих фактите, които показват, че „Бранник” държи много повече връзки с Германия, че такива са и моите наставления, и че в такава смисъл действува и Клечков. Казах, че е много ясно отгде идат тези клевети, а именно отчасти от средите на комунисти, отчасти от легионерите, които не могат да търпят „Бранник” тъкмо за това, че им пречи. Beckerle пак изтъкна, че той избягвал да се среща с когото и да било (имаше предвид легионерите), че сведенията му идели от германски среди и от самите бранници. Поясних му, че тези германски среди се настройват пак от българи, което и той беше принуден поне отчасти да признае, а че бранниците, които говорят против Клечкова, са легионери, които се промъкват в „Бранник”, за да го разтройват и които ние за това изключваме. Помолих го да се не поддава на подобни интриги и слухове, като му обърнах внимание, че подобни работи (нопр. За юдомасони) се приказват даже за членовете на кабинета, включително и за мене. Очевидно, че Beckerle е твърде много под влияние на легионерите, за което той е дал вече и други доказателства. Жалко е, че той не може да прецени обективно нашите условия и се поддава на влияние като един твърде ограничен човек. (Филов, Б. Дневник, с. 453-454)

 

23.IV. [1942]. Четвъртък. В 10 часа на аудиенция, която трая до 11.40 часа. Царят е възмутен от „хърватиядата” на нашите депутати, които за един банкет са готови да се подлагат. Обвинява цензурата за допуснатото във вестниците и по този повод иска пак уволнението на Данчев, въпреки голямото му приятелство с немците. Разправих му подробно за впечатленията на Дочо Христов. Царят настоява да ограничим всякакви тържества и банкети, като си послужим и с премахването на груповите пътувания. Смята, че е време да се направят вече промените в Гражданската мобилизация, като начело се постави главният интендант генерал Бекяров, но на негово място да отиде полковник Балджиев. Съгласен е да поискаме откриването на генерално консулство в Галац [Румъния], като изпратим било Аврамов [б.м. Визира тогавашния главен прокурор при ВКС Владимир Николов Аврамов (1880-1963) от Калофер, най-малкият брат на прадядо ми Васил Николов Аврамов (1863-1946)], било Иван Станчев.

Цитат: (Филов, Богдан. Дневник, с. 485)

 

 

КАКВО ТВЪРДИ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА:

Говори Радиостанцията „Христо Ботев”
(23 юли 1941 — 22 септември 1944).

Вълко Червенков, Васил Коларов, Станке Димитров (Марек),

Светослав Колев, Карло Луканов, Георги Димитров

(Издателство нa БКП, София, 1950)

 

Внимание! Внимание!

 

Говори радиостанция „Христо Ботев”!

 

Слушайте гласа на Отечествения фронт и и го разнасяйте навред по нашата страна!

 

 

ПОЗИВЪТ НА „БРАННИК”

В. Червенков (10 октомври 1941 г.)

 

Ръководството на „Бранник”, след като ходи на поклонение при своите господари в Рим и Берлин и получи оттам подробни инструкции за своята противонародна работа у нас, е издало позив към българската младеж да навлезе в организацията „Бранник”. Д-р Клечков, още като беше в Рим, тури тигана на огъня, макар и той, и черноризците, пред които направи това, да знаеха, че рибата си е още в реката и с дребосъка, с който разполага доктор Клечков, приятно угощение той не може да достави на авангарда на Мусолини. Но доктор Клечков все пак им се похвали, че българската младеж ще бъде включена в организацията „Бранник”, т. е., че макар сега тиганът да му е празен, той се надява, като се върне в България, да налови много риба и да я приподнесе на любезните си патрони.

 

Доктор Клечков, провъзгласеният от Рим и Берлин „фюрер” на българската младеж, прочее, се е запретнал да лови рибата. Би било непозволително обаче да се счита, че възванието на „Бранник” е само една клечковщина. Зад възванието на „Бранник” стои целият апарат на държавата, с който разполагат преминалите на служба у Хитлер и Мусолини наши управници. Печат, училища, казарма, черква, полиция — всичко се опитват да поставят в действие, за да отровят съзнанието и душата на нашата младеж с фашистката идеология и я превърнат в пушечно месо за чужди цели.

 

Към нашата младеж отдавна вече се протягат престъпните ръце на родоотстъпниците. Много опити да се откъсне тя от своя народ, от антифашисткия път, по който тя върви, като следва примера на бащите и на по-възрастните си братя, пропаднаха. Но фашистките агенти у нас не се отчайват. Чуждото злато не престава да се лее. И колкото и безцветни и далечни за народа да са всичките тия клечковци, натрапени отгоре като младежки ръководители, ние бием тревога по повод на новите усилия на правителството да фашизира нашата младеж.

 

Млади народни синове и дъщери, пазете се от фашистката отрова! Не следвайте призивите на тия, които хвалят Хитлер и Мусолини — кървавите главатари на разбойническия поход срещу народите, срещу нашите братя руси, чехи, поляци, сърби! Хитлер превърна нашата страна във военен плацдарм за нападение срещу Русия. На борба срещу хитлеризма и неговите лакеи у нас, които тласкат страната към страшна пропаст!

 

Българската младеж е била с народа, е с народа и трябва да си остане завинаги и докрай с народа.

 

 

КЛЕТВАТА НА „БРАННИК”

В. Червенков (4 декември 1941 г.)

 

Един новозаклет бранник снощи с голям апломб и шум описваше от студиото на правителственото радио браннишката клетва. Оказва се, на 27 ноември тази година станало такова исполинско събитие, че не само се раздали звуковете на неизброими медни тръби, не само сам бог слязъл и присъствувал при свещените обещания на нашите бранници, ами даже историята се смаяла, притаила си дъха пред това толкова гигантско събитие и решила по тоя случай да отвори нова страница...

 

Всичко е имало на 27 ноември при тържествения преглед и клетва на дружините на господин Клечков: отсъствували са само хилядните маси на нашата младеж от селата и градовете.

 

Тя не желае да вдига ръка по хитлеристки.

 

Тя не желае да мре за интересите на немците.

 

Тя не желае да се кълне в името на ножа и кръвта.

 

Тя не желае да става пушечно месо за хитлеристките канибали и техните подли жреци у нас.

 

Тя не желае да става джелат на свободолюбивите братски народи.

 

Тя свето пази заветите на Левски и Ботев.

 

 

ЗА „БРАННИК”

В. Червенков (8 декември 1941 г.)

 

Господин доктор Клечков, след като се поразходи в Италия и Германия и получи известна доза фашистка интифа, се е запретнал да вкарва нашата младеж в купешката организация „Бранник”. Тя е купешка, защото освен нейното име, всичко в нея е копирано от италианците и немците. Уставът на „Бранник” е написан, разбира се, по български, но всичките му параграфи са взети от чужбина, не са нашенски нито по дух, нито по съдържание. „Бранник” си поставя за задача да впрегне нашата младеж да служи не на България, а на немските и италиански оръдия у нас, т. е. на враговете на България.

 

За тая цел „Бранник” се стреми да възпитава членовете си в сляпо подчинение на ръководителите, които всичките до един са чужди агенти. „Бранникът” няма право да разсъждава. Той трябва да изпълнява всичко, което му кажат отгоре безпрекословно. „Бранникът” се възпитава в духа на хитлеристката кръвожадност. Клечковци се мъчат да внедрят в душата му култа на ножа и кръвта, т. е. клечковци се мъчат да превърнат „бранниците” в такива също озверели и надъхани с омраза срещу всяко истинско народолюбие и братство между народите същества, каквито са черноризците на Мусолини и хитлеристката младеж.

 

„Бранник” по замислите не на един Клечков само, който отдавна завижда на лаврите на някогашните потурнаци, трябва да внесе фашистката идеологическа зараза в средата на нашата младеж, да я подчини идейно и политически на понемчената камарила около цар Борис и Филов, та да бъде хвърлена тая младеж да мре за престъпните и злодейски планове на хитлеризма. Тъкмо за това правителството е поставило на служба на „Бранник” и на неговите набързо изкалъпени “фюрери” всички средства и възможности на държавния апарат.

 

Усилията на „Бранник” и опасността, които те представляват, не бива да бъдат подценявани от никой български патриот. Срещу тия усилия трябва да се противопостави най-енергичната и смела борба на цялата патриотична младеж у нас, на целия народ. Налице са всички условия, за да бъдат осуетени престъпните замисли на правителството спрямо нашата младеж. Касае се за душата на нашата младеж. А младежта е не само нашето бъдеще, а и нашето настояще.

 

Зурлите, тъпаните, шумните крясъци и гиздавите премени на клечкозци не ще притулят техния чужденски, фашистки, противобългарски и противонароден облик.

 

„Бранник” е школа за фашистко разложение и заблуда на нашата младеж.

„Бранник” готви автомати, слепи оръдия на германските агенти у нас.

Далеч от редовете на „Бранник”!

Презрете чуждите лакеи!

 

Борете се против тях! Борете се за проваляне на правителствения опит да тика нашата младеж в редовете на „Бранник”!

 

Напущайте „Бранник”, докато е време!

 

 

ЩУРМОВАЦИТЕ НА „БРАННИК”

В. Червенков (17 декември 1941 г.)

 

Всеки път, когато българските слуги на хитлеристите и на италианските фашисти предприемат нещо, те, както се полага на всеки слуга, особено на такива патентовани като нашите, ходят за подробни инструкции при господарите си в Берлин или в Рим.

 

Доктор Клечков донесе италианските и германски теркове и калъпи за образуването на щурмовашки команди на „Бранник”. Тия теркове и келъпи са в много тясна връзка с трескавата подготовка на полицейските курсове на Дирекцията на полицията. Готвят се по тоя начин душители на народното движение у нас. Ето какви цели преследва „Бранник”. Ето защо на доктор Клечков са нужни автомати, които не разсъждават, а само изпълняват.

 

Млади българи, далеч от фашистко полицейската организация „Бранник”. Искат да ви направят послушни оръдия за чужди интереси! Вашият дълг е да служите на народа, а не на Хитлер.

 

Презрете купените кариеристи и безгръбначници от рода на Клечков, които търгуват с вашите души и с кръвта ви!

 

 

Говори Радиостанцията „Христо Ботев”

(23 юли 1941 — 22 септември 1944).

 

Радиостанцията „Христо Ботев” беше създадена и ръководена от др. Георги Димитров. Чрез тази радиостанция в годините на втората световна война — от 23 юли 1941 година до 22 септември 1944 година — др. Георги Димитров даваше своите ръководни наставления, указания и напътствия на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на партийния актив, на цялата партия, на трудещия се народ.

 

Радиостанцията „Христо Ботев” беше боевият глас на антихитлеристкия фронт в България.

 

Историята на Отечествения фронт, на героичната борба на нашия народ за национална независимост и освобождение от клещите на пагубната германо-хитлеристка агресия е тясно свързана с името на радиостанцията „Христо Ботев”.

 

В историята на Комунистическата партия от 1941—1944 година тя заема светло и значително място.

 

Нейната вдъхновявана и ръководена от великия наш учител и вожд денонощна и неуморна работа в продължение на четири години в служба на освободителното отечественофронтовско дело поради това е поучителна.

 

23 май 1950 г. Вълко Червенков

 

 

България и Беломорието

(октомври 1940 - 9 септември 1944 г.),

Военнополитически аспекти

Димитър Йончев

 

На 2 август Турция прекъсва дипломатическите си отношения с Германия. Българско-германските отношения навлизат във фаза на крайно изостряне [Вж. по-подробно Тошкова, В. България и Третият райх..., с. 200-216.]. Те дават отражение и на обстановката в Беломорието. При изграждане на отбраната на изток Щабът на войската и командването на 2-ри корпус са зависими от немското командване. Българското командване няма право, а и по дипломатически причини не е желателно с оглед на взаимоотношенията с Турция, да въведе войски в Димотишката зона. По плана за прикритие на границата с Турция на 6 август 1944 г. Щабът на войската разпорежда поставянето на минни заграждения [ЦВА, ф.24. оп.3, а.е.103, л.84.]. То не може обаче да вземе само решение за предохранителни мерки в самата неутрална зона. На 16 август Щабът на войската предлага на германското командване Югоизток да вземе мерки за миниране и подготовка на разрушения, за да не се използва Димотишката област като изходна база за настъпление [ЦВА, ф.24. оп.3, а.е.103, л.85.]. На немското командване обаче едва ли му е до Димотишката зона с оглед цялостната военнополитическа обстановка, в която се намира Германия. На 17 август командващият армейска група „F” генерал-фелдмаршал фон Вайкс поема непосредственото командване на всички в Сърбия, Хърватско, Черна гора, Албания, Беломорието и островите в Бяло море.

 

В същото време обстановката в Беломорието става все по-сложна. Независимо от това българското правителство е последователно в политиката си за развитието на областта като неразделна част от България. На 4 август 1944 г. областният инженер Г. Семков донася до областния управител д-р Ст. Клечков за извършената работа през юли по строителството на пътищата Чаязи - Кавала - Ксанти - Гюмюрджина и Ксанти - Атмаджа - Кръстополе - гара Бук - Драма. Работи се по изграждане на мостове, благоустрояване на градове и изготвяне на кадастрални планове и регулации на много населени места. Пускат се газгенераторни уредби в градовете Кавала, Ксанти и Саръшабан. Значителна работа е извършена и по изграждане на водопроводната мрежа, на водоснабдителни строежи и други [ЦДИА, ф.662, оп.1, а.е.29, л.89-90.].

 

Независимо от последователната политика на българското правителство спрямо областта изменението на военнополитическата обстановка създава настроения на несигурност сред една част от българския административен апарат. Това налага на 16 август 1944 г. генерал Сираков да изиска спешно вземане на мерки от командирите на 1 б-а и 28-а пехотна дивизия, от областния директор и от областния железопътен инспектор, като им изпраща следната телеграма: „Има сведения, че някои държавни чиновници и частни лица изпращат багажа си и покъщнината си за старите предели. Вземете мерки за прекратяване на тази дейност, която оказва отрицателно влияние върху българското население.” [ЦВА, ф.319, оп.2, а.е.61, л.289.].

 

 

продължавайте да плюете по бранниците...комунистически подлоги сте вие..

Извинете ме, господин анонимен, затова че ще си позволя да изразя скромното си мнение, но или Вие не умеете да четете, или просто не сте такъв за какъвто се опитвате да се изкарате. Апропо, братът на д-р Стефан Клечков от Габрово е мой близък родственик, какъвто всъщност ми се пада по друга линия и самият проф. Богдан Филов, който е от видно калоферско семейство и голям приятел с прадядо ми - от времето когато същият е бил "вицегубернатор" на Македония. От друга страна заедно с прачичо ми по едно и също време за първи път са назначени за министри в кабинета от 1938/1939, останалото са просто цитати или пълни глупости...

Едва ли "Бранник" - прогерманска и профашистка организация, може да бъде символ на българщината.
Но за вас явно роднинството е достатъчна причина за това. Много смешно правите "рекалама" на фашизма като ползвате анти-комунизъм. Забавно е да е да се отбележи и нивото" на почитателя на "Бранник".

Принципно не си позволявам да се впечатлявам
от анонимни бележки, още повече да ги приемам
присърце, от една страна, а от друга - питам се
с какво толкова Ви впечатлиха, по-горе дадени
от мен цитати извлечени от публично достъпни
източници, имащи единствено информативен
характер и насочени към онези, които не биха
се задълбочили в темата, но имат нужда да
попаднат на някакви данни. С това моята роля
се изчерпва. Още повече, че отдавна е минало
времето, в което сте били длъжни да изкажете
открито позицията си по въпроса, а що се касае
до квалификациите, които внушавате, като:
"прогерманска и профашистка" и вмъкнатото
"рекалама" - Мисля, че сте сгрешили адреса.

Благодаря Ви за коментара.