Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2007 21:43 - Фердинанд дьо Сосюр
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4777 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.02.2010 00:29


Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр

(Първоначални сведения)

Димитър Веселинов,
Софийски университет "Св. Кл. Охридски"

image

България съвсем не е непозната за Фердинанд дьо Сосюр. Възможно е това твърдение да се стори много смело на някои от неговите изследователи, но фактите недвусмислено показват, че това не е случайно. Ако се прегледа списъка от негови студенти ще се открият имената на десетина българи, следвали в Женева и слушали курсовете на големия учен. За отбелязване е, че броят на българите, записали прочутите три курса по общо езикознание, които Фердинанд дьо Сосюр изнася с известно прекъсване в периода от 1906 до 1912 година, ги поставя на второ място сред неговите слушатели, естествено след значителната група от швейцарски студенти. Този факт става още по-значителен, защото младите българи, току що пристигнали в една далечна страна, която на практика е напълно непозната за тях, нямат друг ориентир освен собствената си интуиция, която ги подтиква да изберат в университетските програми преди всичко курсове, авангардни по своя теоретичен замисъл, новаторски по строгата си методология и модерни по съдържание.

Когато през 1891 година бъдещият велик езиковед Фердинанд дьо Сосюр започва да чете първия си курс в Женевския университет, са изминали само 13 години откакто българите са извоювали своята независимост след продължително петвековно робство. В сравнение с останалите европейски страни, които развиват безпрепятствено своите образователни институции, българите живеят в една несвободна страна, в която официалният език е турският, а богослужебният е гръцкият (два езика съвсем различни от българския). Но независимо от тези условия, те възраждат своите национални просветни традиции и много от тях успяват да получат завидно образование, което им позволява да овладеят френския език на високо равнище, за да посещават тясно специализирани лекции в реномираните европейски университети между които е и Женевският университет. Може би благодарение на тези български студенти, България, българският език и история не са непознати за Ф. дьо Сосюр и той ги включва в курса си по общо езикознание, още повече, че през 1897 година прекосява Балканите от Солун до Ниш преди да се отправи през Белград към Будапеща и Виена. Не случайно в главата, посветена на лингвистичната география, изрично посочва мултилигвалната ситуация в Македония, където "се срещат всевъзможни езици: турски, български, сръбски, гръцки, албански, румънски и т.н., размесени по различни начини в зависимост от областта" (Сосюр 1992, 225) [1], а от записките на студентите му става ясно, че не му е чуждо схващането за старобългарската същност на палеославянския език: "Le palйoslave: est-ce l"ancienne langue bulgare ou slovиve?" (Notes d"A. Riedlinger, R II 47)[2]; "Slave ecclйsiastique ou slavon - quelle est cette langue? Vieux slovиne ou vieux bulgare" (Notes de Mme A. Sechehaye, MS 846, 49).

Провокиран от различните публикации на именити сосюроведи за противоречивия брой на учениците на Ф. дьо Сосюр, сред които се цитират предимно имената на няколко швейцарски ученици, реших да реконсруирам географската панорама на студентите на известния швейцарски езиковед и да проверя дали е имал български ученици. В процеса на работа в Женевските архиви стигнах до няколко констатации, които ми се струват важни за нас българите:

първо - българските ученици на Сосюр са поне 10 (предстои ми да проверя за български произход още двама студенти), което ги нарежда на четвърто място сред всички ученици на Сосюр;

второ - сред слушателите му на знаменития "Курс по обща лингвистика" има четирима българи, което ги поставя на второ място непосредствено след швейцарските студенти на Сосюр;

трето - двама от българите са сред малкото студенти на Сосюр избрали да слушат всички курсове, които чете за съответната година (обикновено студентите избират по един или два курса от преподавател, като се стремят да се запознаят с вижданията на възможно по-голям брой университетски професори).

Леополд Готие и Робер Годел са единствените, направили опит съответно през 1949 и 1957 г. да съставят списък на студентите на Ф. дьо Сосюр. Ръкописът се съхранява в Женевската обществена и университетска библиотека (Ms fr 1599) и е основен източник за всички по-късни сосюроведски изследвания, включващи студентската тема, независимо от явните противоречия в него. Публикуван е през 2001 г. от Маркус Линда, който го възприема като каноничен извор[3]. За съжаление този списък е непълен и обхваща едва една четвърт от студентите на Сосюр. В печатния му вариант присъстват само двама българи и то с изопачени имена, поради трудността в разчитането на ръкописните наброски на Л. Готие и Р. Годел. Странното е обаче, че трябва да минат петдесет години от депозирането му в Женевската обществена и университетска библиотека преди да се публикува. Още по-странно е, че в многобройните споменавания на студентите, които слушат лекциите на Ф. дьо Сосюр по обща лингвистика нито веднъж не се дава точната бройка на студентите му (даже се забелязва тенденция за митологизиране на тяхната малобройност) и не се споменават българите.

Налага се у мене убеждението, че швейцарските изследователи на Сосюр целенасочено са искали да ограничат достъпа до списъка на учениците, за да се пресекат възможностите за търсене на други студентски записки от курсовете на женевския учен. Освен това данните за високия интерес сред студентите от славянските страни към курсовете на Сосюр не поставят в благоприятна светлина женевския интелектуален елит, който признава заслугите на комапартивиста Сосюр, но се отнася с определени резерви към новаторската сила на лингвистичните идеи на женевския учен. Факт е, че създателите на сосюрианството - Шарл Баи и Алберт Сеше не присъстват на нито един от трите курса по обща лингвистика, въпреки че именно те впоследствие ги преструктурират и подготвят за печат.

Остава все още неизяснен въпросът за първоначалното разпространение на идеите на Фердинанд дьо Сосюр в България независимо от обстойното изследване на Живко Бояджиев за сосюровата рецепция в България[4]. Факт е обаче, че заедно с откриването на първото българско Висше училище през 1888 г. във фондовете на библиотеката му попада и екземпляр от докторската дисертация на Фердинанд дьо Сосюр. Наличието на подобна книга съвсем не е случайно. Най-вероятно първият ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан е познавал труда на Сосюр. Връзката между двамата учени може да се търси сред кръга от ученици на професорите А. Лескин и К. Бругман в Лайпциг, където и двамата слушат техни лекции:

"Година и половина, колкото прекарах в Лайпциг, спомня си Балан, тежаха в грижите ми гръцки и латински език, па учех и немски, а четях и за изпити, пишейки и дисертация, покрай други още книжевни залисии. Редовно ходех на лекции у Лескина; у него бях приет и на частни занятия по старобългарски език дома от 7 часът рано. Спохаждах за сравнително езикознание Карла Бругман, един от младите вождове на школата, която провали системата на Августа Шлайхер"[5].

"По принцип, отбелязва на свой ред в спомените си Сосюр, трябваше усърдно да уча в Лайпцигския университет, за да овладея всичко, което не ми достигаше в областта на конкретните знания. Но въпреки това моите занимания протекоха вяло. Честно казано посещавах само курса от лекции по славянски езици и по литовски език на Лескин, по древноперсийски - на Хюбшман и частично курса от лекции по келтски езици на Виндиш". […] "Що се отнася до лекциите по сравнителна граматика, то редовно посещавах лекциите на Курциус", "първите лекции на един от курсовете на Остгоф" и "лекциите от курса на Бругман" с когото освен това поддържа "другарски отношения" и "научни връзки"[6].

Първият български студент на Фердинанд дьо Сосюр е Георги Божков. Роден на 25.04.1874 г., той се установява в Швейцария през м. януари 1895 г. и се записва във Филологическия факултет на Женевския университет. [...]

Втората студентка на Фердинанд дьо Сосюр е Деша Пиперова. Родена е няколко месеца след Освобожедението (25.09.1878 г.) в опожарената Стара Загора. [...]

image

Лалю Метев (1885-1957) - индустриалец

Лалю Метев Чехларов от Габрово е шестият български студент на Фердинад дьо Сосюр. В същото време той е вторият българин слушал първия курс по обща лингвистика на женевския учен. Роден е в Габрово на 28.02.1885 г. След успешно завършване на средното си образование в известната Априловска гимназия, заминава за Загреб (австрийски град по онова време), където през 1904 г. се записва за студент по славянска филология в местния философски факултет. През следващата година се прехвърля в Женевския университет, за да продължи европейското си образование. Любознателният българин следи от близо значителните събития в университетския живот и съвсем естествено се интересува от най-атрактивното сред тях. Научил, че Фердинанд дьо Сосюр е започнал да чете съвсем нов по съдържание цикъл от лекции, Лалю Метев се записва на 26.04.1907 г. да слуша като редовен студент първия сосюров курс по обща лингвистика. В края на летния семестър му се налага да се върне по спешност в България, но събитията го принуждават да остане в родината си. През следващата година се обръща с писмо до университетската администрация да му се издаде удостоверение за трите семестъра, през които следва в Женевския университет. В това удостоверение, което ми бе предоставено любезно от неговите наследници, също изрично е отбелязано, че слуша курса по обща лингвистика, изнесен от Фердинанд дьо Сосюр през летния семестър на 1907 г. За нещастие този блестящ полиглот, владеещ 12 езика не може да продължи филологическата си кариера. След [...] Балканските войни, той е принуден да се заеме с финансовата издръжка на семейството и поставя началото на една от най-мощните циментови фабрики на Балканския полуостров, работеща под негово ръководство чак до национализацията от 1947 г. Умира десет години по-късно на 25.08.1957 г. в София.


image
 
Това чудо – езикът!
(Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев)
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: УИ "Св. Климент Охридски"
първо издание, 2007 год.



[1] За отбелязване е, че във всички запазени варианти на този текст българският език е поставен пред сръбския и в областта не се говорят други славянски езици: "Dans certain pays la confusion des langues est plus grande encore; en Macйdoine on rencontre toutes les langues imaginables: le turc, le bulgare, le serbe, le grec, l’albanais, le roumain, etc., mкlйes de faзons diverses suivant les rйgions" (Saussure 1974: 266); "Macйdoine: turc, bulgare, serbe, grec, roumain, albanais" (notes de G. Dйgallier /D13/); Macйdoine: toutes les langues possibles: turc, bulgare, roumain, serbe, albanais" (notes de Mme A. Sechehaye); "En Macйdoine, c"est la tour de Babel en personne" (notes de Fr. Joseph); "En Macйdoine, coexistent toutes les langues possibles: turc, bulgare, serbe, roumain, grec, albanais" (notes d"E. Constantin).

[2] Notes de Riedlinger citйes d"aprиs "Les sources manuscrites" de R. Godel (Godel 1957: 120).

[3] M. Linda. Elemente einer Semiologie des Hцrens und Sprechens: zum kommunikationstheorietischen Ansatz Ferdinand de Saussure. Tьbingen, Narr, 2001.

[4] Бояджиев, Ж. Фердинанд дьо Сосюр в България. // Съпоставително езикознание, ХІІ, 1998, № 1-2, с. 124-131.

[5] Теодоров-Балан, Ал. Книга за мене си. София, 1988, с. 76.

[6] F. de Saussure. Cours de linguistique gйnйrale. Edition critique par R. Engler. T. 2, fascicule 4. Wiesbaden 1974. Освен това в автобиография си, която публикува през 1881 г. Ф. дьо Сосюр отбелязва "A l"Universitй de Leipzig, oщ je me rendis ensuite, j"entendis pendant quatre semestres MM. les professeurs et privat-docents […] Brugman, […] Leskien […]. Aprиs avoir interrompu quelque temps mes йtude, je revins а Leipzig а la fin de l"annйe 1879" (F. de Saussure. De l"emploi du gйnitif absolu en sanscrit. Genиve, 1881, p. 97).

[7] Писмо на Люсиен Марти до Леополд Готие от 25.02.1963 г. - M.s.fr. 1599, № 5, f. 21-22.


 

 

Българско присъствие в образована Европа  Книгата на Димитър Веселинов е за пътя ни към модерността
image
 Фотограф: Цветелина Ангелова

Книгата на преподавателя от Софийския университет Димитър Веселинов е пример за хуманитаристика, която не е затворена и обърната единствено към специализираната аудитория, а е четиво, което има всички шансове да събуди по-широк интерес. Защото нейна цел не са анализите, теориите или знанието само по себе си (макар и да е много информативна), а конструирането на разкази за промените, които се случват в университетите в Европа от началото на ХХ в. и по-специално - в Женевския университет като тяхно средоточие, за личностите, които ги предизвикват, и за една от водещите фигури сред тях, белязала развитието на хуманитаристиката през целия ХХ в. - швейцарския лингвист Фердинанд дьо Сосюр. И за българския път към модерността, за порива, който в началото на века кара стотици българи да покоряват европейските университети, за духовните контакти и българското присъствие в интелектуалната история на образована Европа (книгата предлага списък на българските студенти във филологическия факултет на Женевския университет от първите десетилетия на ХХ в., факсимилета от програмите им, различни документи).

Тези разкази, както става очевидно, се събират във феномена Сосюр, затова и книгата запознава с университетската му кариера, с основните му идеи - достъпно интерпретирани, при това от перспектива на последвалото развитие и на лингвистиката, и на идеите за литература, стъпили твърдо на формулното разглеждане на езика, речта и знака, които Сосюр налага и с които - струва си да се подчертае - преобръща мисленето на цял век.

Без да е билингва, изследването на Димитър Веселинов изравнява българския и френския, позволява си да оставя неща в оригинал, защото все пак за езика говори, за историята му, за връзките и културната преводимост. С което иска да изтъкне, че българската традиция в културата има своя памет, към която си струва да се обръща. Има устои и това й гарантира път. Този оптимизъм Веселинов внушава и чрез проследената от него рецепция на Сосюр в България, и чрез паралелите, които прави между идеите на лингвиста и тези на Балан. Като въпросните паралели понякога дори са в полза на Балан, при това без самодоволно потупване и хвалене, а с факти и цитати. Защото, продължава Веселинов, когато ги има преводимостта, познанието, контактите, тогава се раждат и замахът, и смелите идеи, а провинциализмът отстъпва. По тази причина на автора му е толкова важно позагубеното време, към което книгата му гледа с много причастност и носталгия, важни са му следите, спомените, почти в смисъла на Пруст…

И все пак, ако този труд има акцент, то този акцент са българските ученици на Сосюр - онези 10 българи - мъже и жени, които 10-15 години след Освобождението на България вече пътуват из Европа, установяват се в Женева, избират да слушат авангардни курсове като този на Сосюр, дават повод да се заговори за българския (включително от него) и така изграждат образа на българския студент на границата на ХІХ и ХХ в., който не е просто бохемата на Алеко Константинов или Димчо Дебелянов, не е меланхоликът или социалистът, а е просветеният човек, който мисли българското само в контекста на европейското, който вярва в личната активност, в личния успех, постиган със знания и усилия… Образ, казващ ни всъщност и каква можеше да е България, ако тези студенти бяха намерили мястото си в нея. Тогава поводите за комплекси и малоценност в последвалите десетилетия със сигурност биха били по-малко. Защото - и това е широкото послание на тази книга - мисията да учиш, да преподаваш и да създаваш школи - е голямата мисия на интелектуалците във всеки век и във всяка страна и тази мисия е, която гарантира успеха на обществата.
Димитър Веселинов, "Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр",
издателство "Сиела", София, 2008



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3069090
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19675
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829