Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2007 17:45 - Кунино през вековете
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4110 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.02.2010 06:43


Всяко населено място
- със своя история

Аз съм физик, но винаги съм проявявал интерес към историята. Имам дори публикувана монография за големия български просветител и педагог Найден Геров.

Книгата "Кунино през вековете" привлече вниманието ми главно с това, че е за историята на родното село на световно известния български философ, психолог и общественик акад. Сава Гановски, който беше президент на Световната федерация на философите, длъжност, незаемана от друг българин.

Книгата с автори Тодор Кутов, Христо Чемберски, Кирил Вълчев и Пламен Иванов грабва със своето художествено оформление. На първата корица, на фона на величествени скали край селото, е показан паметникът на героичната българка Куна Кралица, феодална владетелка от този край, пожертвала живота си в борбата с поробителите. На името на тази героиня селото е наречено Кунино.

Историята на селото е многовековна, и в книгата има много исторически данни за това - за различните исторически периоди са оформени съответни раздели. В пещерите край селото има много находки за живота и дейността на първобитните хора. Може би дори първите хора, живели в България, са обитавали тези пещери. В пещерите "Самуилица 1" и "Самуилица 2" има находки от палеозоя. В първата зала на Националния исторически музей в Бояна експонатите за първобитно-общинния строй започват с фотография на вътрешността именно на кунинската пещера "Самуилица 1". Има и пояснения, че там са живели първобитни хора преди хиляди години. Там е имало селище и по време на римското владичество в България. Селището се е казвало Викус Тролензис и е било важна римска крепост до река Искър по пътя от Стара планина до римския град Улпий Ескус, недалеч от устието на Искър в Дунав. В развалините на тази крепост са намерени и изследвани много находки в началото на XX век от младия тогава археолог Богдан Филов.

Селището съществува и по време на първата и втора български държави. Оттогава е и старата църква в Кунино, която работи и днес, макар да е връстница на Боянската църква.

Селото е давало войници и обоз на турската армия по време на османското иго. То периодически е обезлюдявано от страшни епидемии и от още по-страшни набези на кърджалии и други разбойници. Но винаги е бил поддържан българският дух. Неоценима е ролята на старата църква, посещавана често от известния врачански митрополит Софроний Врачански. По негово внушение и с негова помощ се създава през 1800 г. килийно училище към църквата, едно от най-старите училища в България.

Така училището в Кунино има повече от 200 годишна история, то е 14-то по възраст в България. През 1864 г. е построена двуетажна училищна сграда, в която се осъществява светско обучение. Селото се посещава от редица български възрожденци. Един от тях е Любен Каравелов, който е възможно и дори много вероятно да е бил влюбен в кунинчанка, защото по-късно пише в "Българи от старо време", че Кунино се слави с красотата на жените си. Селото и училището са посещавани и от Митхад паша, управител на Русенския вилает. Той препоръчва на кунинчани да залесят хълмовете над селото.

В книгата "Кунино през вековете" е описана историята на селото от Освобождението на България - 1878 г. до края на Втората световна война - 1945 г. Отразени са развитието на икономиката на селото, на духовния живот на кунинчани, на техните занятия, нрави и обичаи, на дейността на политическите партии и организации, на училищата, църквата, читалището, общината, пощата, дори - на гарата. Кунинчани и днес са убедени, че селото им винаги е било в челните редици на политическите и културни събития в страната.

Основното училище в Кунино е на повече от 200 години и в него са работили много добри педагози, известни в цялата страна - Петко Василев, баща на писателя Орлин Василев и дядо на поета Орлин Орлинов, Цветан Т. Гановски, от който се учи акад. Сава Гановски, Куто Диков, училищен инспектор и новатор в методиката на обучението в началното училище, Трифон Стоянов, не само като директор на училището, но и учредител и дългогодишен председател на кооперацията в селото. В училището са завършили образованието си много български професори, доктори на науките, генерали, полковници, инженери, агрономи, лекари, учители, майстори в една или друга професионална област, служители на БДЖ, прочути растениевъди, лозари, животновъди, пчелари, търговци. Много от тях - акад. Сава гановски, проф. Христо Гановски, проф. Владимир Гановски, проф. Христо Попов, Орлин Василев, Димитър Михов, ген. Иван Георгиев вече не са между живите (вечна им памет!), но продължават да творят проф. Асен Кътов, философ и еколог, проф. Розалия Ликова, литературовед, проф. Маркс Попов, технически науки, Минко Ралчовски, командир на партизански отряд и автор на 5 мемоарни книги, проф. Цветан Ралчовски, геофизик, директор на институт в БАН, доктора на педагогическите науки ст.н.с. Тодор Кутов, геологът ст.н.с. Христо Чемберски, ген. Иван Иванов, председател на фондация "Сава Гановски", проф. Цанко Цанков, философ, поетът Орлин Орлинов, поетесата Вера Симеонова и др.

В Кунино се намира единствената в България и Югоизточна Европа професионална гимназия по каменоделие и художествена обработка на камъка. Много паметници в България и чужбина са създадени от възпитаници на това училище, което е открито по време на правителството на Александър Стамболийски през 1922 г. от министър Коста Томов, също кунинчанин. Негова заслуга са също създаването на вародобивното предприятие "Калцит" на гара Кунино и нова, модерна сграда на основното училище. Именно негова е мисълта: "От парите и всяко друго богатство по-скъпа е любовта към България и родния край!".

Кунино пленява с природните си красоти, в околностите му има повече от сто изследвани и неизследвани пещери. Селото има очевидни перспективи в областта на туризма. Освен природни красоти, има и уникални исторически обекти и богат музей.

Жителите на Кунино активно участват в антифашистката борба. Проф. Сава Гановски и Минко Ралчовски извеждат в партизанския отряд 17 кунинчани. Участието им в антифашистката борба като бойци на световния антифашистки фронт е добре отразено в историята. Селото дава и свидни жертви. Убити са антифашистите Симеон Найденов и Христо Кънински.

И макар че Кунино е скъпо за сърцата на своите жители, всяко българско село заслужава подобен летопис. Има все още достатъчно подготвени и образовани хора в селата ни, които да изпълнят тази патриотична задача. Историите на населените ни места ще повишат интереса към миналото, настоящето и бъдещето на българския народ. Това може да бъде направено и под патронажа на Министерството на културата. Може да се организират изложби с подобни книги, да се поощрят, стимулират и наградят авторите.

Да влезем в Европейския съюз с богатата история на България!

проф. Васил Метев

03.01.06

 



Тагове:   професор,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3069146
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19675
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829