ДРУЖЕСТВА МЪЖКО И ЖЕНСКО

В годините 1866-1871 се появили в Българско мъжки и женски културно-просветни дружества. Те били кръстени с най-хубави имена. Главни техни инициатори били учителите и учителките, подпомогнати от някои по-събуденички граждани и гражданки. Разбира се, те и съставяли настоятелството. В това дело си конкурирали лицата и градовете, дори и по-големите села. Щом се съставяло дружеството, инициаторите побързвали, та съобщавали това на вестниците. Редакторите ги похвалявали, насърчали и посочвали за пример на другите. В празник след черковния отпуск любознателни мъже и жени, повечето млади, се събирали и разисквали в мъжкото училище, а жените - в девическото. Тъй събраните допълняли знанията си; упражнявали се да говорят в събрание, опознавали се повече и се взаимно сближавали. Освен по възпитание и популярно образование някои по-смели и учили в Европа учителки разисквали и върху ролята на българката като жена и майка занапред, па дори и зачеквали и въпроса за женската еманципация. Женските дружества имали за главен обект на действие девическите училища. Та кой друг тогаз могъл да им помогне най-вече, ако не жените? И двата вида дружества са допринесли доста за народното ни свестяване до Освобождението, та и тяхната късичка история е важна за нашата културна история. Те не направили много нещо, защото нямали повече и по-просветени членове и нужната по-солидна организация - някои дори нямали и устав и точно определена цел, не разполагали с повече парични средства, пък и историческите събития ги изпревариха. Те не могли и да се обединят в един общ съюз за взаимна подкрепа и по-силна акция. Те разпространяваха и театралните представления. Доста от казаните дружества съществуваха само на име до 1877 г. В размирните после времена на някои и малките им капитали, събрани с голяма мъка, пропаднаха у нечестни хора. След Освобождението при настаналите нови политически условия много от отраялите дружества изгаснаха като безцелни веч и само някои се възобновиха, но - главно - тях заместиха други, с по-широка и разновидна задача съгласно условията и нуждите на новия ни политически живот. 

Основаното в 1866 г. в Цариград бълг. дружество „Читалище” почна да издава в 1870 г. списание със същото име. През март 1871 г. в Чирпан тамошните и от околията учители съставят дружество „Милосердие” (уставът е обнародван във в. „Право”, Цариград, г. 6, др. 8). Имаше и ученишки дружества: в Сливен (друж. „Учтивост”, уставът му е напечатан в същия вестник, г. 7, бр. 19 от 17 юлий 1872), в Габрово, Пловдив (друж. „Напредък”) и в Цариград (при бълг. училище на Фенер и в други инородни училища, дето се учели българчета) .

Мъжко дружество „Наnредък”

То било основано на 9 ноемврий 1869 г. В него ден учител Д. Фингов, главният инициатор, държал в мъжкото училище пред събрание повече от младежи реч. Тя е напечатана във в. „Право”, г. IV, бр. 42 (от 13 дек. 1869). Председател станал Д. Фингов, касиер Стефан Хаджинед. Кьойбашиев и писар (секретар) - Стефан Хаджигендов. Дружеството нямало устав, нито печат. Всеки член внасял помощ произволна - обикновено по една лира турска годишно. 

Членовете се събирали в неделя след черковния отпуск в мъжкото училище и обикновено един от учителите казвал реч или пречигал някоя интересна статия от вестник, списание или нещо друго от някоя книга или пък съвкупно членовете разисквали върху някой общополезен въпрос. Понякога се завързвали и доста разпалени словопрения и по въпроси отвлечени и от по-дълбока наука.

Във в. „Македония”, г. IV, бр. 43, В. Чолаков между другото пише (от 3 апр. 1870): „На 21 миналаго стигнах в Калофер, а на 22 от черкова се отправих към училището, придружен от неколцина младежи приятели, които ме поканиха да посетя читалището им. Там бързо се стекоха многобройните му посетители, повече младежи, и г. Д. Фингов отвори заседанията. с прочитание на вестници. Негова Милост сам и гръмогласно четеше, като пресичаше често с отличните си разказвания и разяснения. Тук-там се обаждаха и неколцина от по-развитите присъствующи. След прочитане на вестниците се заловиха в разглеждане и издирвания: как може по-лесно и с какви средства да се изпрати и обдържа едно калоферче в някое европейско политехническо училище, именно за бояджия. Според както узнах, подобни разисквания ставали често в това заведение...” Чолаков не могъл да посети женското дружество, но пише, че и то обещавало добри плодове благодарение на управителките му, между които и доста развити, напр. г-жа Караминкова. Освен казаните преди малко под чърта помощи мъжкото дружество получило и от Н. М. Тошков книги, както после ще видим, и от Ст. Д. Увалиев също книги и 5 лири турски. 

По-сетне в 1873 г. в Калофер на пазаря се издигна хубаво двуетажно и доста обширно здание, наречено „Читалище”. По архитектура то приличаше на новото девическо училище, само че вместо ясносиня боя имаше жълта. В долния му етаж, обширна зала, имаше кафене - най-главното в Калофер - и берберница. Там се помещаваше веч и пощата. Кафенето посещаваха повече младежи, а чорбаджиите - по стар навик - пак отиваха в Тотьовото кафене. Горният етаж беше предназначен за театрална зала. Сега веч в читалището заседаваха членовете на мъжкото дружество. Това здание бе построило черковно-училищното настоятелство, като използувало дружествения капитал и направило допълнителен заем от частни лица.

Женско учебно дружество „Просвещение”

Тъй се то наричало. То било основано почти едновременно с мъжкото и - както се учим от краткия му устав - имало за цел да се грижи за девическото училище и за саморазвитието на членките. 

За него веч знаем нещо повече. То било и по-добре организирано. Инициаторка за съставянето му била младата, интелигентна и енергична г-жа Елисавета Хр. Караминкова. възпитана, както видяхме, в Прага. Помагали и учителката г-ца Парашкева Ив. Шушулова и г-жа Мария Хаджинеделчова Кьойбашиева.

От дописка из Калофер (от 28 дек. 1869, във в. Македония, г., IV, бр. 15) yзнавамe следното: на 9 ноемврий с. г. в частно събрание от по-видни госпожи бил разискван въпросът да се основе в Калофер женско дружество. По повод на това главната учителка (Парашкева Ив. Шушулова) казала кратка реч. Идеята била възприета със съчувствие.

На следнята неделя (16 ноемврий и малък празник Св. евангелист Матей) станало общо събрание в девическото училище. Били се стекли много госпожи. След тържествения водосвет се почнали обширни разисквания за средствата, чрез които дружеството ще може най-добре да напредне. Г-жа Е. Караминкова казала реч, която също е напечатана заедно със споменатата дописка. 

В речта си г-жа Караминкова говори, че в настаналото ново време не било веч достатъчно да знае жената само да преде и да тъче, но че тя трябвало да бъде и образована, та да вдъхне вкъщи благородство, високи мисли, радост и нравствен дух и да бъде източник на благополучие. 

След това бил приет и уставът (ако може той тъй да се нарече) и това предложение: за пръв път всяка членка, да внесе доброволната си помощ и годищно да внася по определена сума.

И тъй дружеството било веч съставено. Председателка, разбира се, била избрана г-жа Караминкова (тя останала такава и през всичкото време, докогато с мъжа си отишла в Цариград), касиерка г-жа Парашкева Д. Хаджигендова и писарка – г-ца Дона Хр. Пиронкова. Имената на 10-те настоятелки не знаем. Подпредседателка, както и по-доле ще се види нямало.

В друга дописка из Калофер от .4 януарий 1870 г. във в: "Македония", г. IV, бр. 16, е напечатан уставът на дружеството:  

I. Чрез приходи от волните ежегодни спомоществования дружеството се задължава да снабдява девическото училище с нужните спомагателни средства за, преподаване на науките, разни земеописни карти, уреди за началата от физика и пр.;

II. Да подпомага бедните ученички с нужните учебници, книги, пари и други такива, та да могат да отиват в училище;  

III. Да си доставя всичките в бъдеще новоиздадени български книги, от които да се състави малка библиотека за девическото училище;

IV. Дружеството се задължава да получава всички (български) вестници и списания;

V. Дружеството да се събира всяка неделя след черкова - в девическото училище, дето ще се прочитат полезни книги, вестници и пр.; 

VI. Дружеството да се управлява от 10 настоятелки, председателка, касиерка и писарка; 

VII. За член на дружеството се приема всяка жена;

VIII. Три от настоятелките да се избират и задължават да наглеждат годишно девическото училище. 

Този устав съставила г-жа Караминкова. Повече нещо в него за администрацията на дружеството - както и всеки вижда - няма. Ала в тези само 8 члена каква обширна и плодотворна дейност се предвижда! Та и за какво са дългите устави, хубаво напечатани и подвързани, когато остават и неразрязани, и мъртва буква? Главното е - дейност. 

Между друго дружеството си присвоило и някои права: контрол и върху девическото училище. То щяло да извърши тази работа много по-добре и от самото черковно-училищно настоятелство. В онова време нямаше българско министерство на народната просвета, инспектори и пр.

Към казаната дописка е приложен и следният списък на първите доброволни помощи от членките и годишните, което отпосле щели да внасят:

Г- жа Въла Хр. Пиронкова

Мария В. (х. Н.) Кьойбашиева

Е. Караминкова

Мария Л. Топалова

Стана Т. Комсиева

Парашкева Хр. Комсиева

Станка Д. Бобева

Лала Д. Караминкова

Екатерина д. Бацова

Гина Ив. Стефчова

Мария Г. Комсиева

Лала Хр. Брадинова

Митка А. П. Симова

Парашнева Д. Хаджигендова

Бона Хаджигендова

Мария Хр. Симова

Парашнева Д. Чонина

Христина В. Морфова

Стояна д-р Николичова

Парашнева Д. Манджукова

Лала Д. Чавдарова

Лала П. Стаматова

Пена Н. Начоолува

Мария С. Бешикташлиева

Дода Ст. Мазаджиева

Ана Д. Аджарова

Парашкева Т. Ненкова

Тота Р. Бояджиева

Злата В. Мрахолева

Парашкева Т. Славова

Мария Д. Фингова

Ана Хр. Розова

Ивана. М. Топузанова

Елена П. Недялкова

Лала Б. Рабаджова

Ана С. Симова

Велика Н. Витанова

Елена Т. Миткова

Христина Хаджипетрова

Мария С. Балиева

Ана И. Череева

Г-ца Парашкева Шушулова (учит.)

Г-ца Анастасия Узунова (ръкод.)

Г-жа Мария К. Тошкова

Стойна Б. Груева

Мария Н. Чолакова

Мария С. Янколова

МCiрня К. Брадинова

Мария С. Сватовска

Христина С. Сейкова

Мария Г. Аджарова

Лала Б. Балтаджиева

Тана М. Mapковa

Мария С. Димова

М.ария Г. Филова

Дола Е. Груева

Ана Д. Табакова

Велика Димитрова Аврамова

Парашкева С. Бояджиева

Мария Хр. Караминкова

Дена С. Джалалова

Лала Л. Рашкова

Гина Хр. Стаматова

Митовица Комсиева

Парашкева Г. Стойчева

Ана Ив. Странска

Ана С. Брадинова

Елена. С. Атанасова

Баба Рада (Таньовичина) 

Събрани всичко 11306 гроша. Записванията още следвали.

Щом се основало дружеството, щедрите родолюбки побързали, та внесли лептата си, а друго - се задължили да внасят ежегодно. И изведнъж се събрала такава голяма сума за тогаз! Каква заинтересованост и любознателност, кaквa щедрост! Надпреваряли се членките коя повече да внесе, за да се повдигне девическото училище, да се просвети калоферската майка. И бедната баба Рада Таньовичина дала 5 гроша.

Пък и тогаз калоферци били богати. Мисля си: какво е било някога и какво е сега! Колко като поименуваните видни госпожи има в Калофер днес в освободена България! Менят се времената и с тях - и хората; едни напредват, други назадничуват, понякога не и по тяхна вина. Днес, след близо 58 години, от казаните госпожи са живи едвам 2-3. От първото настоятелство на дружеството беше останала жива само г-жа Караминкова, но и тя почина на 30 октомврий 1920 г. в София.

Предполагам, че и двете казани допнеки от Калофер във в. "Македоння", г. IV, бр. 15 и 16, била писала Караминкова или пък г-ца Парашкева Шушулова. Но пак под нейно внушение, а може би и диктовка. И тъй благодарение на двете дописки ние днес все знаем нещо за дейността на женското дружество в Калофер. Председателят на мъжкото дружество Д. Фингов не направил подобно нещо - бил повече занят с други работи. 

Всяка неделя след черковния отпуск членките се съби¬рали в девическото училище и г-жа Караминкова нли г-ца Шушулова. а после и учителката г-жа Богдана Ив. Хитова държели разни общодостъпни сказки, а писарката г-ца дона Хр. Пиронкова чела статни от вестници и от други книги И после казаните членки обяснявали прочетеното и го допълняли. Понякога взимали дума и други членки. 

В един тефтер бивали вписвани имената на дарителите и дарителките и подарените от тях суми, а в друг, наречен паметна книга - протоколните кратки бележки и държавните сказки. Дружеството имало и печат - валчест, в средата му богинята на цветята и над нея думите: „Женско учебно дружество „Просвещение”. Калофер.” След опустошението на Калофер той като по чудо бил запазен и после намерен.

Скоро дружеството станало известно. Веч в сп. „Читалише” (Цариград), г. I (1870-1871), стр. 147 и 666 - 667, се споменува за него. Из ден в ден то печелело доверие и почит.

И други помощи приидвали. Тъй А. Г. Симов подарил 8 бели меджидиета, г-жа Д. М. Ташикманова - 3 лири, г-жа Иванка С. Увалиева - 15 лири и г-жа Рада Золотович - 2 лири; после г-жи Гена и Теофану Н. Хр. Тъпчилещови подарили 25 лири и г-жа Ана Тошкова от Одеса - 1000 гр.

В дописка из Калофер от 28 февр. 1871 г. в. „Право”, г. 6, бр. 3, се казва, че след като изминала първата година от основание на дружеството, то с нови и по-яки сили започнало дейността си. На 23 ноемврий празнували патронния празник. Анонимният дописник. (или по-вероятно дописница) казва, че оставя описанието на тържеството, и добавя, че девическото училище, подпомогнато от дружеството, почнало да напредва.

После съобщава за тези нови дарения на дружеството: г-жа Ана Николова Аврамова (1840, Калофер - 1922, София) дала 104 гр., г-жа Ана Н. Пулева от Карлово (родена Пиронкова в Калофер) - 104 гр., г-ца Дона Начоолува, ръкоделие - 93 гр., г-ца Лала Бацова - 53 гр., г-жа Харитина, монахиня от Горния женски метох - 60 гр., Тана А. Гешева - 53 гр., Йова С. Сватовска - 53 тр., Парашкева Арабаджиева - 45 гр., Парашкева Костова - 53 гр., Гина Шишева - 53 гр., Екатерина Бацова - 20 гр., Мария С. Мокрева - 20 гр., Мелания Н. Калъчева, монахиня – 5 гр., Екатерина Топалова – 5 гр. Ежегодни помощи в брой - 603 гр. 

Празникът на дружеството бил Въведение Богородично - 21 ноемврий. Тази дата съвпада почти с деня, когато било и основано дружеството. В този ден нявга си той беше голям празник - дружеството откупувало в черкава „Св. Богородица” литургия, на която присъствували всички членки, учителки и много ученички и народ. Споменували се за здраве и спасение живите членки и за умрелите се отслужвала панихида.

От черкова множеството отивало в девическото училище. Там председателката Е. Караминкова прочитала кратък отчет на дружеството за изтеклата година, преглеждали се сметките на касиерката и се избирало ново настоятелство; понякога се казвало и някоя и друга реч - с други думи, него ден ставало и главното годишно събрание, на което присъствували и много други лица. 

След като писарката Дона Хр. Пиронкова сe омъжила (за Стефан Раев), заместила я сестра й Христина (по-сетне г-жа Йовчева).

Дружественият капитал бил, казват, даден за пазене и използуване у дяда Христа П. Тъпчилещов и той купил с него ценни книжа. После дядо Христо умря, наскоро и Калофер изгоря и после какво било станало с дружествения капитал, неизвестно. 

От казаното дотук става явно, че в начало женското дружество „Просвещение” развило доста голяма. дейност. В това отношение калоферските госпожи доста далеч надминали мъжете.

До 1877 г. и двете дружества обаче проявили слаба дейност.

Изт.: Калоферъ въ миналото. 1707-1877. съ една карта. С., 1927.