Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2007 13:13 - Писмо от Никола Филипов
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3046 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 11.09.2011 15:28



НИКОЛА ФИЛИПОВ (1876-1959)

Никола Филипов е роден на 14 ноември 1876 г. в Казанлък. Историк и литературен критик. Завършва история и литература в София (1897). Специализира в Париж и Берлин. Учител в Русе, Белоградчик, Видин, Пловдив, София. Никола Филипов е автор на „Нашето възраждане чрез литература” (1940), „Богомилството” (1941), както и на книги за Венеция, Дания, Швейцария. Умира през 1959 г. в София.

image

Казанлък, 4.XII.1957.

 

                        Драга Доре,

            Тези дни у дома дойде непознатия на мене младеж Сашо Начев, приятел на Вашия син и учител в тукашната гимназия. Той ми предаде Вашите поздрави и ми даде списъка на мойте печатани литературни трудове, който бе останал у Вас. Говорихме доста за Вас. Между другото младежът спомена ми съобщи, че твоят добър съпруг и мой отличен приятел Лалчо починал още през август т.г.! Тази вест ме дълбоко опечали. Аз бях изненадан и учуден от факта, че Вие не ми съобщихте за нещастието, което Ви бе сполетяло. Както и да е, аз се прекланям пред паметта на добрия Лалчо...

            Каква съдба! През 1913 г. в злокобната Междусъюзническа война аз изгубих брата му Иванчо, много мил и симпатичен младеж. Завърнал се в нашата страна от Белгия, дето добил висше образование, той бе взет войник в 23 Шипченски полк, в който бях войник и аз. Бяхме с Иванчо  в една и съща рота. Другарувахме двама и прекарвахме приятни часове в палатките... В самото начало на поменатата война ние с Иванча бяхме на позиция – един до друг – на височината източно от Щип. Започна се сражението. Иванчо имаше навик да се подига на позицията и да гледа насреща. По едно време той се катурна назад и се простря. Аз отидох предпазливо към него, но той беше вече издъхнал!!! Ние, колкото останахме в ротата, продължихме настъплението. Наскоро и аз бях тежка ранен. Превързаха ме колко-годе на мястото и изпратиха назад при привързочни пунктове... Аз едвам пристигнах. Среща ме Лалчо (той беше офицер). Той се научил, какво е станало с брата му, та бързо се възкачваше нагоре по височината. Когато запита мене за Иванча, аз му казах истината. Беше трогателен момент, който аз не мога да забравя...

През 1944 г. бомбардиранията на София, когато разрушиха жилището ми и причиниха много други пакости, ме принудиха да забягна тук – в родния град, от който бях излязъл още в юношеска възраст. В старинната ни бащина къща нямаше място за мене, та цяла година стоях у близки роднини. След като се освободи у дома стаичка за мене, аз се прибрах в нея. Тук се чувствам все като чужденец, изтнаник и София, дето ми е средата, ме тегли. Завръщането ми в София все повече се затруднява. Ето защо аз съм принуден да отивам от време на време там, за да върша някои мои работи и да се ободрям в средата на множеството близки мои хора. Това лято не можах да дойда поради често заболяване. Напоследък това заболяване спъна литературната ми работа. Аз все очаквам да закрепне здравето ми и при хубаво време да дойда в София...

Изказвам Ви моите искрени съболезнования за тежката загуба с пожелание да погледнете философски на станалото.

Сърдечни поздрави на Вас и на сина Ви. Моля, поздравете Вашите приятелки – мои близко познати. До виждане в София!

                        Ваш: Никола Филипов


БЕЛЕЖКИ:

* ДОРЕ - Дора Василева Аврамова - по мъж Лалю Метева (1894-1967)

* ИВАНЧО - текст. инж. Иван Метев (1889-1913) от Габрово - първият български текстилен инженер, завършил във Вервие (Белгия)

* ЛАЛЧО - Лалю Метев Чехларов (1885-1957) - индустриалец, банкер и търговец

* СИН - проф. Васил Лалев Метев (1931-2007) - физик




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. satory - Няма вече от тази порода
01.11.2007 13:27
Приветствам ви за това което сте публикували. Този идеал обаче вече не съществува. Когато започват Балканските войни, които прерастват за нас в Парва световна война болшинството младежи, които учат в чужбина масово се завръщат в България и се записват доброволци във войската. Много от тях остават по бойните полета, забравени са и имената им защото не оставят поколение след себе си. В пламъка на този фанатичен патриотизъм те изгарят с хиляди. Димчо Дебелянов е само един от тях. Отново ви поздравявам за това което сте ни представили.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2801509
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930