Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2008 21:30 - Васил Аврамов и неговите сбирки
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 5523 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 04.05.2012 17:03


Васил Аврамов и неговите сбирки

image

Богатствата на НАИМ-БАН са събирани в продължение на повече от 100 г. Те са придобити чрез дарения, археологически разкопки и откупки. Немалък дял при попълване на нумизматичната колекция на НАИМ-БАН имат колекционерите. Българските колекционери - нумизмати и техните колекции са добре известни и ценени в света. Познати са колекциите на Васил Аврамов от София, на Иван Димитров от Ловеч, на Иван Буров от София, на Димитър Димов и Величко Георгиев и двамата от София (Seure 1927, IV, заб. 7). Редно е да се запази споменът за тях и да се съберат, доколкото е възможно, сведения за живота им и начините за събиране на археологическите богатства.

Тодор Герасимов се среща на 8 март 1946 г. с колекционера Васил Аврамов. Тогава той е на 83 г. с перде на очите. Герасимов записва неговия разказ за създаването на колекциите му от монети и други антични и средновековни предмети, които постъпва през 1912 г. в НАМ. Води си бележки, запазени в архива му, и рисува негов портрет (обр. 1). Впечатленията си от този разговор Т. Герасимов публикува в списание Нумизматика (Герасимов 1970, 24-35).

Васил Аврамов е роден през 1862 г. в Калофер. През 1894 г. завършва право в София. През същата година случайно започва да събира стари монети. Заедно с журналиста П. Даскалов посещават Народния музей в София, който тогава се помещава в няколко стаи на старото здание на Университета, на ул. Московска. В разговор с директора на Музея - Вацлав Добруски, Даскалов споменава, че знае за златни български монети, които е виждал в едно Разградско село. Аврамов казва, че и той знае също за много стари монети по бакали и сарафи в София. Тогава Добруски го моли да му донесе от тях за откупка. Още същия ден Аврамов закупува бронзови антични монети. Вацлав Добруски и Доменико Такела откупуват от него едната част от тях на цена 1 лв, а друга му връщат като непотребни. Това се случва два пъти. У Аврамов се явява мисълта, че купуваните от него по 1 лв монети може да са по-скъпи и затова иска да ги провери по каталозите на Музея, но Добруски не му позволява. Тогава Аврамов решава да не продава на Музея и така полага началото на първата си частна колекция от монети. От този момент отношенията между Аврамов и Добруски се обтягат. Аврамов започнал да си купува цялата известна литература по нумизматика (Cohen 1880-1892; Sabatier 1862; Mionuet 1806-1813; Babelon 1928).

Васил Аврамов купува монети от "пръстенарите" българи и албанци от Янево, Македония. Техните дюкяни и стаи се намират в Новия хан, намиращ се тогава на ъгъла на Дондуков и малката уличка, водеща срещу двореца (днес не съществува). Между тези златари по-издигнат е Никола Събев. Той прекупува стари монети и се занимава със сарафство. Такива "пръстенари" има и в Народен хан, в кв. Трите кладенци, срещу църквата Св. Никола и ул. Овчо поле. Те изработват пръстени, обици, мъниста и ги продават по целия Балкански полуостров от Черно море до Албания. Срещу тях амбулантните златари внасят в България "антики". Аврамов пресреща (според думите му) всички тези по-раншни доставчици на Музея и по тоз начин го лишава от масово набавяне на монети.

Освен в София, Аврамов купува монети от златарите в Пловдив и Казанлък. По-късно той печата брошура за антични редки монети с цените им според каталога Cohen (Cohen 1880-1892).

През 1896 г. Аврамов се мести в Ямбол, където работи като адвокат. Там придобива голям брой монети. Заинтересува полковник Ханджиев да събира старини и монети, като му продава някои дубликати от сбирката си. Ханджиев се встрастява дотолкова, че иска да го преместят в граничен гарнизон в Югозападна България, за да може да събира повече антични монети. Няколко години по-късно Аврамов се установява в Русе. През 1898-1899 г. той заминава за Букурещ, за да продава там римски денари от голяма находка, но поради ниската цена за екземпляр (60 ст за бр.) ги връща в България. По този повод се среща в Русе с банкера Иван Буров и д-р Константин Златанов и двамата начинаещи колекционери на антични монети. Васил Аврамов им продава по-добре запазените римски денари по 2 лв единия и така печели много повече от предложеното му в Румъния.

От 1900 до 1902 г. Васил Аврамов е председател на съда в Плевен. Той е поканен, като държавен адвокат, за експерт по нашумялото дело срещу младия Такела, за злоупотреба с най-редките монети от нумизматичната сбирка на Музея в Пловдив. Такела е осъден, но впоследствие помилван, поради големите заслуги на баща му Д. Т. Такела към българския народ по време на Априлското въстание през 1876 г.

Постепенно сбирката на Аврамов става известна. Нейното съдържание е оповестено още през 1900 г., вероятно от М. Такела (Tacchella, 1900, 257-259), във Франция (Avramoff 1905, 66) и Германия (Avramoff 1906, IV). През 1906 г. в София излиза, на френски език, брошура съдържаща описание на монетите в Сбирка Аврамов (Avramoff, 1906). Върху един екземпляр от тази брошура Аврамов продължава да записва новите монети, постъпващи в колекцията му след 1906 г. По-късно подарява книжката на проф. Богдан Филов. Това позволява да се установи какви монети постъпват след 1906 г. И още нещо важно - от тези записки има образец от почерка на В. Аврамов (обр. 2). Към колекцията интерес проявява Софийския университет. Още преди 1906 г. са изпратени проф. Д. Агура и проф. В. Златарски, които са запознават с нея и пишат отчет до Академичния съвет. Техният доклад е прави силно впечатление и с решение от 13 ноември 1907 г. те сверяват отпечатаният каталог с новите постъпления в колекцията, при което констатират, че сбирката е удвоена. В. Златарски и Д. Агура разглеждат по-подробно видовете монети и подчертават че тя съдържа повече от 100 уникални (обр. 3), непознати на нумизматиката екземпляра. Отбелязват, че монетите са както антични, така и средновековни, всички циркулиращи в земите на България. Докладват, че състоянието им е отлично и като цяло биха правили чест на колекцията на всеки музей.

Освен монети двамата професора описват и голямо количество статуи, оброчни плочки на тракийския Херос, Трите нимфи и други божества. Аврамов притежава керамични и метални съдове, украшения, пръстени и оръжия. Оценителите на колекция Аврамов в заключение дават следната препоръка: ...ние намираме, че ще бъде от голяма полза, ако Министерството откупи за университета тая сбирка на г. Аврамов, която ще послужи като основа за учреждението на един кабинет по археология и история на изкуството, какъвто един ден ще трябва да се уреди при по-голямо разширение на посочените дисциплини в Университета; в краен случай, ние настояваме пред факултетния съвет да се ходатайствува дето трябва да се откупи тая сбирка, ако не за Университета, то поне за Народния музей, сбирката, на който да се допълни от нея, а другите да се предадат на Университета за посочената цел. Изобщо, ние сме на мнение, че било би голяма грешка и вреда, ако се допусне тая грамадна сбирка да се изнесе вън от България и да се продаде в чужбина, което, доколкото можахме да узнаем, е наклонен г. Аврамов да прави, а особенно като от 2-3 год. насам Британския музей му е предложил да купи най-важните монети за нас — тия от древна Тракия, и който сигурно ще му заплати много повече от колкото нашата държава.

Докладът на проф. Агура и на проф. Златарски е отпечатан в списание Българска сбирка през 1908 г. (Златарски 1908, 169-176). Вероятно той подтиква НАМ да откупи цялата колекция, защото в Археологически вести И. Иванов (Иванов 1911, 259) прави следното съобщение със заглавие: Нумизматическата сбирка на г. В. Аврамов, в което пише: Комисията за старините, по искането на Министерството на народното просвещение, се е занимала напоследък с богатата и добре известна нумизматична сбирка на г. В. Аврамов. Комисията е решила да се откупи сбирката от държавата за 60,000 лева. Министерският съвет не се е още произнесъл окончателно по този въпрос.

Така една великолепна сбирка, събирана грижливо и попълвана с качествени монети и предмети постъпват в НАМ. Това е т. нар. Първа колекция Аврамов.

Значимостта на тези, макар и кратки, описания на колекция Аврамов се вижда в изследванията на българските нумизмати. Когато Н. Мушмов пише Античните монети на Балканския полуостров (Мушмов, 1912) той още не е запознат със съдържанието на колекция Аврамов. При по-късните си изследвания, като Античните монети на Пловдив (Мушмов, 1927), той включва и монети от тази сбирка, като отбелязва местопазенето им - в колекцията на НАИМ или като нещо равностойно други европейски музей (Мушмов 1927, 211 №4, 218 №50, 214 №18, 222 №76, 223 № 85 и т.н.). В много случаи монетите от сбирка Аврамов са уникални. Те се цитират във всички корпуси от монети от XX и XXI в. (Мушмов 1926; Мушмов 1928) и всички корпуси от поредицата на Берлинската академия на науките Griechisches Munzwerk.

Не по-малък интерес за науката са и други археологически паметници от колекцията Аврамов: бронзови статуетки, мраморни релефи с тракийски конници и три нимфи, керамични лампи, накити, геми, съдове и оръжия. Една част от тях все още не са публикувани.

След продажбата на сбирката в 1912 г. страстта към нумизматиката не позволява на В. Аврамов да се откаже от колекционирането. Той започва да събира втората колекция, която до 1943 г. наброява около 3000 монети. Сбирката съдържала 1500 денари и антониани от съкровище, открито край Девня (Маркианопол), Варненско, денари на императори, като Дидий Юлиян, Пупиен, Дидия Клара и др. В тази колекция се пазят редки сребърни монети от елинистическата епоха, като тетрадрахмата сечена в Одесос (Варна) с главата на тракийския бог Дарзала, покровител на града (обр. 3 1), великолепни екземпляри на тетрадрахми на тракийския цар Лизимах и др. За съжаление от тази втора сбирка по-голямата част не остава в България. Продадена е от наследниците му в чужбина по време или след Втората световна война.

През 1946 г. Народния археологически музей откупува някои предмети от сбирката на В. Аврамов. Това се случва след смъртта му. Част от тях са публикувани от Цв. Дремсизова (Дремсизова 1950, 261-264). Това са: две мъжки глави, фрагмент от статуя на Венера Пудика (обр. 4), амфори. Ив. Венедиков публикува редки оловни тежести за хвърляне с прашка с подписа на собственика си и изображения (Венедиков 1959, 369-370, обр. 373) (обр. 5).

От Аврамов са прибрани надписи от Дорукла (инв. № 6442), средновековни накити (Сотиров 2001, 261, кат. № 229, 230; 262, кат. № 236; 266, кат. № 262). Това са великолепните сребърни пръстена украсени с емайл, работени от Чипровската златарска школа.

При всички случаи Аврамов знае ценността на събраното от него и се старае то да остане в България като колекция. Аврамов не е искал втората сбирка да бъде продадена в чужбина. За съжаление неговите наследници предприемат други действия (б.р. което не отговаря на истината).

През 1946 г. в София умира колекционерът Васил Аврамов.

 Бисера Томова


 


Цитирана литература:

Венедиков 1952: И. Венедиков. Оловни тежести за хвърляне с прашка. Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 368-370.

Герасимов 1951: Т. Герасимов. Култовата статуя на великия бог Дарзалас в Одесос. Известия на Варненското археологическо дружество, 8, 1951, 65-71.

Герасимов 1970: Т. Герасимов. Васил Аврамов (1862 - 1946 п). - Нумизматика, 1-2, 1970, 34-35. Дремсизова 1950: Ц. Дремсизова. Предмети от сбирката на В. Аврамов. Известия на Археологическия институт, 17, 1950, 261-264.

Златарски 1908: В. Златарски. Нумизматичната сбирка на Васил Аврамов. - Българска сбирка, 15, 1908, 169-176.

Иванов 1911: Й. Иванов. Нумизматична сбирка на В. Аврамов. - Известия на Българското археологическото дружество, 2, 1911, 259.

Мушмов 1912: Н. Мушмов. Антични монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. София, 1912.

Мушмов 1926: Н. Мушмов. Монетите и монетарниците на Сердика. София, 1926. Мушмов 1927: Н. Мушмов. Антични монети от Пловдив. - Сб. Б. Дякович. Годишник на Пловдивската Народна библиотека 1927, 182-287.

Мушмов 1928: Н. Мушмов. Монетите на тракийските царе. София, 1928.

Сотиров 2001: И. Сотиров. Чипровска златарска школа - средата на XVI - началото на XVIII век. София, 2001.

Avramoff 1906: V. Avramoff. Description resumee des monnaies. De la collection V. Avramoff. Sofia, 1906.

Babelon 1918: E. Babelon. Traite des monnaies, 1-3. Paris, 1918.

Cohen 1880-1892: H. Cohen. Description historique des monnaies frappees suns Eempire romain, 1-8. Paris, 1880-1892.

Griechisches Miinzwerk 1969: Griechisches Miinzwerk. Deutsche Akademie der Wissenschaften zu Berlin. Berlin 1969.

Mionnet 1806-1813: T. Mionnet. Description de medailles antiques, greques et romaines, 1-6. Paris, 1806-1813.

Sabatier 1862: J. Sabatier. Description generale des monnaies byzantines frappees sous les emperreurs d" Orient, 1-2. Paris, 1862.

Seures 1927: G. Seures. Les monnaies antiquea de Philippopolis, I - IV. Aretuse, 1927.

Tacchella 1900: M. Tacchella. Description resumee des monaies de la collection de V. Avramov. Revue

Numismatique, 1900,257-259.

Avramoff 1905: V. Avramoff. Description resumee des monaies de la collection de V. Avramov. Bulletin de Numismatique N de Juillcf-Aout- Septembre 1905, 66.

Avramoff 1906: V. Avramoff. Beschreibieng der kollektion V. Avramov. - Sitznnd berichte der Koniglich. Preussischen Akademie der Wissenschaften, 4, 1906.



 

 

ГОДИШНИК НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ /т. 11/

Томова, Бисера. Васил Аврамов и неговите сбирки. С., 2007, 287-294.





Гласувай:
1
0



1. анонимен - ddHVRMMzvMAnOJUm
04.07.2011 01:09
This forum ndeeed shaking up and youВ’ve just done that. Great post!
цитирай
2. анонимен - dCyApMsMYCYqZXBtsq
04.07.2011 11:38
RtyYYL <a href="http://ihyegrklknod.com/">ihyegrklknod</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827326
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930