ВАСИЛ НИКОЛОВ АВРАМОВ

(20 март 1863, Калофер – 7 април 1946, София)

1896

На 19 юли 1896 г. Васил Аврамов успешно се дипломира като юрист, за което свидетелства издаденото от Висшето училище в София свидетелство № 1137 подписано от ректора Марин Бъчеваров и декана Марко Д. Балабанов. 

Сред завършилите випуска 22-ма души били: Димитър Ангелов от с. Новаково (Асеновградско), Димитър Андрейчев – р. 10.08.1871 г. в Габрово, Лазар П. Бичев от Ихтиман, Илия Савов Бобчев – р. 29.10.1971 г. в Елена, Петър Въжаров от с. Слишовци (Пернишко), Христо Георгиев от с. Зелениче (Леринско), Роман Георгиев от Плевен, Антон Груев от с. Горна Лисина (Босилеградско), Марин Илиев от Тетевен, Анастас Кандиларов – р. 9.03.1869 г. в Шумен, Тома Карайовев – р. на 17 април 1869 г. в Скопие (Македония), Благой Кирчев от с. Загоричене (Гърция), Христо Мирчев – р. 24.12.1868 г. в Казанлък, Стоян Николов от М. Дерекьой (Турция), Марко Радев от с. Марийно (с. Велчево, Великотърновско), Петър Станков от Тетово (Македония), Неделю Стойнов от Стрелча, Илия Стоянов от с. Дълбоки (Старозагорско), Георги Тутев от Панагюрище, Георги Филчев от Свищов и Иван В. Чанков от Шумен.

Илия Савов Бобчев е роден на 29 октомври 1873 г. в Елена. Адвокат и литературен деец. Активно сътрудничи на специализирания литературен печат, публикува под псевдонимите Л. Певецов, Ил. Савов, И. Самоиловски, Ил. Б., И. С., И. С. Б. във в. „Мир”, сп. „Полет”, „Светлина”, „Български преглед”, „Българска сбирка”. Преводач от руски за сп. „Славянски глас” на Стефан С. Бобчев. Умира в София на 9 октомври 1936 г. 

Хаджи Стефан Бобчоолу имал двама синове: Сава и Илия Бобчеви. Хаджи Стефан е избиран за делегат до Търново и до Цариград, въпреки, че не е особено състоятелен. Синът му Сава се бил посветил на селското стопанство, но в празничните дни доброволно и безплатно е изпълнявал службата на църковен певец. Той е баща на известните братя Стефан и Никола Бобчеви - академици и Илия Бобчев - писател. Илия Хаджистефанов Бобчев е познат като учител, търговец и участник в сдружението „Книгопродавница на Иван Н. Момчилов”.

Най-голямо участие и принос за съединителската дейност има видния писател Захари Стоянов. През 1885 г. той основава Български Таен Централен Революционен Комитет (БТЦРК), в къщата на Иван Андонов. Всичките присъстващи (Т. Гатев, П. Зогрфски, Т. А. Карайовев и др.) положили клетва. Категорично се заявява, че комитета няма общо с двете румелийски партии – народна и казионна. Главната цел на тази организация е да доведе Обединението на цяла България. Трябвало е да се обединят Княжество България, Източна Румелия и Македония наведнъж. Като постепенно се изоставя идеята за единно съединение, а само на северната и южната България. Защото въпроса с Македония може само да влоши положението. Международната обстановка не позволява да се действа за разрешаването му. Но докато има идея за едно Обединение (пък и след това, но по слабо) се пращат чети, които да повдигнат бунтове в Македонско. Те не постигат целта си, а дори понякога влошават положението. Затова и остава на заден план македонския въпрос. 

Български таен революционен комитет. Дата на създаване: 10 февруари 1885 г. Място на създаване: Пловдив. Председател: Захари Стоянов. Секретар Иван Андонов, касиер – Тодор Гатев. Членове: Петър Зографски, Тома А. Карайовев, Спас Турчев, Спиро Костов, поручик Ганьо Атанасов и Иван Стоянович. Членовете на Централния комитет полагат клетва. Ритуалът бил изпълнен от Захари Стоянов. Ив. Андонов пише: „Още в същото заседание председателят постави на масата една сабя и един револвер и ни подведе под клетва.” Авторът добавя, че членовете на Централния комитет „не принадлежаха ни на едно от съществуващите две румелийски партии: народна и казионна”. Печатът е изработен от стария революционер от Чирпан Стойо Филипов, на който пишело Македонски комитет. Комитети: Пловдив, Ямбол, Котел, с. Ичера, Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Чирпан, Станимака (Асеновград), Хаджи Елес (Първомай), Брацигово, Батак, Клисура, Сопот, Карлово, Калофер, Търново-Сеймен, Нова Загора, Айтос, селата Абрашлар (Брежен), Цалапица, Царацово, Хамзаларе (Зелениково), Катунци, Брестовица, Дебър, Шипка, Енина, Медвен. Комитетите имат не само регионален, но и общонационален характер. Уставът и програмата са отпечатани през април. На окончателния му печат е отбелязано названието „Централен Български революционен комитет”, в средата му е изобразен лъв, а над лъва – „Свобода или смърт”. Цел: „... окончателно освобождаване на българския народ чрез революция морална и с оръжие”. Средства на действие: Чрез пропаганда, извършвана от частните комитети, печат (вестници, прокламации, брошури), манифестации. „Материалната” подготовка включва изработване на „нужния военен план”, назначаване на военни предводители (воеводи), въоръжаване на населението и военната му подготовка. БТЦРК се опитва да втълпи убеждението, че трябва да се разчита на самостоятелната борба. Да се издигне самочувствието на народа, да се поддържа увереността в собствените сили и способности. Едно от най-важните решения на комитета от 25 юли е „да се привлечат и спечелят българските офицери в полза на делото”. Вестник: „Борба”.

Софийския окръжен съд, дава настоящето свидетелство № 13388 от 22 август 1896 г. на господина Васил Аврамов, родом от Калофер, Карловска околия, живущ в гр. София, в удостоверение на това, че на основание чл. 5-и буква „а” от закона за адвокатите, е признато правото му на адвокатство от същия съд с определение под № 43, постановено в общото му распоредително заседание на 17 август т.г., и че споменатия Васил Аврамов за упражняването адвокатската си професия положи установената от закона клетва на 19-и същия месец, и в същия ден се приписа в списъка на адвокатите, състоящи при Софийския Окръжен Съд, с местожителство гр. София. – На първообразното подписали: Подпредседател: Д-р Ив. Кацаров и подсекретар: Т. Стоянов, за Председател: Н. И Станчов. 

След като получава адвокатските си права се премества в Ямбол, където започва да работи първоначално като адвокат. [Според други данни: Окръжен съдия в Ямбол и София (председател на окръжни съдилища), главен прокурор в Ямбол и адвокат в София (1899-1925).]

1897 

В Ямбол, на 21 май 1897 г., се ражда първородният му син – Никола Аврамов, по-късно известен художник, предимно – натюрморт, завършил при проф. Иван Мърквичка.

... в миналото градът се славеше с много хотели и ханища. Всеки дошъл тук можеше да намери подслон според предпочитанията и джоба си. Хотелите бяха за по-взискателни и по-заможни гости. Хотелските стаи бяха с по две-три легла, а на етажа имаше една тоалетна. Такива екстри като баня и телефон тогава не съществуваха. Там обикновено отсядаха търговци, гастролиращи артисти (циркови и театрални), чиновници. Хотелите се деляха на две категории - първа и втора класа. В първокласните хотели обслужването и хигиената бяха на висота, бельото редовно се сменяше. Второкласните хотели бяха за по-непретенциозни посетители, тъй като там смяната на бельото беше рядко явление. Те бяха някакъв хибрид между хотел и хан. Първокласните хотели в града бяха „България”, най-изисканият хотел, собственост на Николай Хаджиколев, „Европа” на Паско Кулов, „Стара Америка” на Данко и Иван Данкови, нает от братята Иван и Илия Хаджикирови, „Нова Америка” на Петър Киров с наемател Злати Бацев. Сградата, в която впоследствие се помещаваше Първа източна международна банка, също беше хотел. На първия етаж имаше кафене, а на втория беше хотел „Принц Кирил”. Все още са запазени сградите на хотелите „България”, „Европа” и „Принц Кирил”, но вече с друго предназначение.

К. Иречек: „...Тези земи две хиляди години са били театър на важни събития ...” „...Гледан от западната страна, с голяма джамия и хълма зад града, Ямбол прилича на Търново...” „...Мене най-много ме интересуваше безистена, единственият, който видях цял, неразвален. Той е висока продълговата сграда с обли камъни в четвъртоъгълни рамки и с четири кубета... Този масивен огнеупорен безистен е поучителна илюстрация за отколешната цъфтяща търговия в славните времена на османското царство.”  [К. Иречек, 18 юли 1884 г.]  

Е.Челеби: „Това е един приятен град, с хубав въздух и вкусна вода, с градини и лозя, разположени на една височина и гледащи към Тунджа. От трите страни го е обкръжила Тунджа и само откъм страната на северната звезда има възвишения. Всичките му улици са покрити със старовременски калдаръми от едри камъни, като царски пътища. Има още пет покрити с олово и подобни на крепости здания и един солиден Безистен с четири железни врати. Такъв оживен и украсен безистен в никоя друга страна стана.” [Евлия Челеби, 1667 г.]

Ш. Пейсонел: „...Тези завивки идват от Ямбол и са боядисани в различни цветове вълна. Има от тях с мъх и без мъх от пет до Шест разлчни големини. Те носят името на Ямбол, защото в този град има най-много работилници. ...Износна търговия ...2. Медът е съществен артикул на търговията в тази страна. Най-хубавия идва от околностите на Ямбол; 3.Селитра. В Ямбол се събира много и доброкачествена селитра.” [Шарл дьо Пейсонел] 

Един от първите Адвокатски Съвети в България - Софийският Адвокатски съвет е учреден на свиканото на 11.Х.1897 г. по инициатива на председателя на Софийския окръжен съд Георги Писарев събрание на адвокатската колегия в София.

За първи председател на Софийския адвокатски съвет е избран известния политически деец и адвокат д-р Димитър Греков. За членове на Съвета са избрани д-р Васил Радославов, д-р Сава Иванчев, д-р Стоян Данев, д-р Константин Помянов, Иван Плакунов и Гаврил Орошаков. 

1898

Самоуправлението на адвокатурата в България е уредено от първия Закон за адвокатите от 22.ХІ.1888 г., създал предпоставките за изграждане на Съвет на адвокатите. 

На 29 декември 1888 г. се създава първият закон за адвокатите, с който се урежда подробно и изчерпателно адвокатската професия. След нови десет години, съгласно с повелята на чл. 4 от 14 март 1898 г. положителният ценз става още по-висок: Адвокати за напред могат да бъдат – постановява новият чл. 4 – само лица, които са свършили юридическите науки във Висшето училище или в някой иностранен университет и са издържали държавен изпит.

Редом с адвокатите, които гледаха на адвокатската професия като на занаят, имаше, още от самото начало, лица, за които тази професия беше обществена служба в помощ на правосъдието. След 1898 г., когато достъпът в адвокатурата беше открит само на лица със завършено висше правно образование и успешно издържан държавен изпит, подборът беше засилен и броят на адвокатите, които имаха правилно схващане за предназначението на адвокатската професия, постоянно се увеличаваше. И те почнаха, отначало поединично, а след това и сдружено, борба за прокарване своите схващания за адвокатурата.

1899 

Най-важното дело на Първия Софийски адвокатски съвет е съставянето на точен списък на адвокатите, вписани към Софийския окръжен съд и изработването на Правилник на Софийския адвокатски съвет. С публикуването му в Държавен вестник (бр. 47 от 1899 г.), правилникът, утвърден с Указ № 28 от 12.ІІ.1899 г., е приравнен с нормативните актове и става валиден за адвокатските съвети в страната.

Васил Аврамов фигурира в Списъка на адвокатите и адвокатските помощници в Княжество България от 1899 г. под номер 6, в качеството на адвокат към Софийски окръжен съд. 

Със Закона за устройство на съдилищата от 1899 г. се въвежда несменяемост на съдиите. Прокурорите на получават такъв статут.

През 1899 г. в София се ражда и най-малкият му син – Рачо Аврамов (1899-1972).

1900

На 14 февруари 1900 г. Княз Фердинанд в знак на особено благоволение, награждава Васил Аврамов, в качеството му на прокурор при Софийски Окръжен Съд с „Народен орден за гражданска заслуга” – Кавалерския кръст, степен пета. 

В периода от 1900 г. до 1902 г. Васил Аврамов е Председател на Окръжния съд в Плевен. Служители на Окръжния съд в Плевен по това време били: Хр. Ив. Генчев (зам.-прокурор), К. Кутев от Казанлък (съдебен следовател), д-р Алеко Чалъков от Свищов (член съдия), Атанас Бешков от Ловеч (съдебен следовател), Тотю Бояджиев от Габрово (секретар), Петко Георгиев от Елена (член съдия), Хр. Георгиев (прокурор), Васил Аврамов от Калофер (председател), Пеню Матев от Бяла (зам.-прокурор), Петър Станков от Тетово (член съдия), д-р Ник. Карайорданов (член съдия), Хр. Д. Велев (мирови съдия).

Окръжните съдилища се сътояли от председател, подпредседател и членове (чл. 25 от ЗУС). Те са основен първоинстанционен съд. В окръжните съдилища с по-голям щат се създават гражданско и наказателно отделение, което позволява специализацията на съдиите.

Разпределението на съдиите по отделения се извършвало от общото събрание на съда за срок от две години, по следните съображения: съдиите да се запознават с дела от различен вид; да не се превръща правораздаването в рутина; да не се утвърди професионална деформация и да не може по-способен или упорит съдия да придобие влияние върху колегите си в ущърб на тяхната самостоятелност. 

1901

На 28 ноември 1901 г. Пловдивския окръжен съд е дал ход на образуваното под № 1039/901 г. дело без участие на съдебни заседатели. По искането на подсъдимия (Такела) съдът е постановил да се назначат за експерти по нумизматическата част Васил Аврамов, Добруски и Протопопов. Съдът отложил делото.

Член-основател (вероятно) на Българското археологично дружество, основано през 1901 г., имащо за „цел да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото и да буди интерес за тях в народа”.

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО е основано в края на 1901 година по инициатива на преподаватели по история във Висшето училище и софийските гимназии. 

На 9 ноември 1901 г. се основава Българско историческо дружество в София, сред член-учредителите на което е Васил Аврамов. То се създава като Историческо дружество по почин на преподаватели от Висшето училище в София и средните училища с цел да се разработят проблемите на българската и общата история и нейната методика и да се популяризират нейните знания.

Списък с някои от по-видните членове в София: Васил Аврамов, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Петър Бицили, проф. Стефан Бобчев, Йордан Венедиков, Рада Герасимова, Иван Гребенаров, Петър Гъбенски, Андрей Диамандиев, епископ Антим Шивачев, проф. Васил Златарски, проф. Атанас Иширков, д-р Васил С. Киселков, Рашко Маджаров, д-р Кръстю Миятев, проф. Петър Мутафчиев, Никола Мушмов, Андрей Протич, проф. Иван Снегаров, д-р Димитър Страшимиров, проф. Богдан Филов и др.

Към началото на ХХ век се създава благоприятна институциална среда за развитие на българската историческа наука. Един от най-устойчивите компоненти на тази среда е Историко-филологическият факултет на Софийския университет. Друго важно звено от тази система е Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911 г. в Българска академия на науките. Чрез своя Историко-филологически клон академията осигурява на учените не само престижни титли, но и по-широки перспективи за научна работа.

Извън столицата споменатата дейност е поета частично от археологическите дружества, някои от които издирват и обработват, наред с археологическите материали, и документални паметници за предосвобожденската епоха. Създаденото в началото на ХХ в. Българско историческо дружество се оформя като специфична гражданска структура, чиято дейност е насочена най-вече към популяризиране на знания за миналото. В периода между двете световни войни то развива особено активна дейност. 

След 1918 г. дружеството от софийско се превръща в национално и се преименува в Българско историческо дружество. [Из историята на Историческото дружество в София 1901-1944. - В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 3. С., 1983, с. 103-111.]

1903 

На 9 октомври 1903 г. Васил Аврамов, в качеството си на председател на окръжния съд във Враца (preşedintele tribunalului de Vraţa), е награден за особени заслуги от Крал Карол I (1839-1914) с Ordinul naţional „Steaua Romвniei”. /Разяснително пояснение на ордена с Височайши доклад, публикуван в „Държавен вестник”, брой 8 от 13 януари 1904 г./

Врачанският окръжен съд е създаден със Закона за устройство на съдилищата от 1879 г. До 1937 г. е съществувал Врачански областен съд с компетенции за сегашните Врачанска, Видинска и Монтанска област.

Окръжните съдилища се сътояли от председател, подпредседател и членове (чл. 25 от ЗУС). Те са основен първоинстанционен съд. В окръжните съдилища с по-голям щат се създават гражданско и наказателно отделение, което позволява специализацията на съдиите. Разпределението на съдиите по отделения се извършвало от общото събрание на съда за срок от две години, по селдните съображения: съдиите да се запознават с дела от различен вид; да не се превръща правораздаването в рутина; да не се утвърди професионална деформация и да не може по-способен или упорит съдия да придобие влияние върху колегите си в ущърб на тяхната самостоятелност. 

190?

След 1904 г. (до към 1912 г.) е прокурор в Софийски Окръжен Съд (в периода 1900-1902 е Председател на Окръжен съд в Плевен, след което до към 1904 г. заема председателското място в Окръжния съд във Враца) и после 1918-1925 г. (вероятно) отново е адвокат в София. (Според други данни през 1933 г. също е бил Главен прокурор?)

Законът за устройство на съдилищата от 1899 г. само доразвива и детайлизира някои съществуващи разпоредби. Например в чл. 41 се постановява, че „Прокурорский надзор се състои от прокурори и техни заместници”. При ВКС има главен прокурор и двама прокурори на отделения; при апелативните съдилища – по един прокурор и негов заместник, а при окръжните съдилища – прокурор и негови заместници според щата. 

1906

През 1906 г. Богдан Филов лично ... Description Rйsumйe des Monnaies de la collection de V. Avramoff a Sofia (Bulgarie) – Sofia – Imprimerie B. Siber – 1906.

Voir les echos sur cette collection publies:

1). Dans le Bulletin de Numismatique (№ de Juillet-Aout-Setembre 1905, p. 66);

2). Dans le Sitzungsberichte der Koniglich-Preussischen Akademie der Wisserschaften, 1906, IV;

3). Dans le Revue Numismatique, 1900, p. 257-259, l’etude de M. Tacchella. 

Sitzungsberichte der mathematisch-naturwissenschaftlichen Klasse der bayerischen Akademie der... By Kцniglich Bayerische Akademie der Wissenschaften Mathematisch-Physikalische Klasse, Bayerische Akademie der Wissenschaften Mathematisch-Naturwissenschaftliche Klasse

By Kцniglich Bayerische Akademie der Wissenschaften Mathematisch-Physikalische Klasse, Bayerische Akademie der Wissenschaften Mathematisch-Naturwissenschaftliche Klasse Published 1906 Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften 

Атилио Такела - главният герой на някогашните събития, е син на италианския търговец Денизо Такела, заслужил почитта на пловдивското гражданство със своето съчувствие и благотворителност по време на Априлското въстание. В началото на столетието младият Такела е назначен за директор на музея в града. Минавал за специалист, преди това завеждал нумизматичния отдел на столичния Археологически музей. Когато напуска поста си в Пловдив и идва негов заместник, установяват, че от фондовете са изчезнали множество скъпи монети. Обвиняват Атилио Такела в кражба, проточва се петгодишно следствие, а през това време пловдивчани ругаят, псуват, заплюват бившия директор, ако той посмее да се мерне на улицата. Най-сетне в 1906 г. го осъждат на седем години строг тъмничен затвор и обезщетение на държавата от 70 000 лв., огромна за времето си сума. Само че Атилио Такела не отива в тъмница, нито плаща пари на държавата. Изпраща молба за помилване до княза и бързо спечелва милостта му. Присъдата е заличена, а самият Атилио още година-две се крие в дома си - или от страх, или от срам не показва носа си навън, където го чака нестихналото пловдивско негодувание. Докато един ден не изчезва, заминава си за Италия и в Пловдив вече нито го виждат, нито чуват за него. [Алваджиев, Н. Пловдивска хроника, 1971.] 

1907

През 1907 г. участва в състава на българската делегация в Гренобъл: д-р Золотович, Ст. Статков, Н. Силдарев, Д. Денчев, Никола Д. Стоилов, Попов, Ст. Бисеров, Вълнаров, Д. Дафинов, Баирков, Кирил Гунев, Д. Баров, Никола Сребреников, К. Василев, Станчев, М. Фурнаджиев, В. Аврамов, Ценов, П. Бамбов, М. Пеев, д-р Христо Стойчев, Е. Попов, Тириот Джубалиев (?) и други масони, за погребението на ексминистъра Константин Величков. 

Авторът на „В тъмница” Константин Величков напуска отвратен България и заминава на 30 октомври 1907 г. в доброволна емиграция в Гренобъл. „Живее се в поробена страна - пише той месец преди това във в. „Ден”. - Не се живее в опозорена страна, особено кога си носил вериги за нея.”

Някогашният бунтовник, лежал по турските зандани, разпродава покъщнината си, ордените си, накитите на жена си, последните екземпляри от своя превод на „Ад” от Данте, за да събере пари за билети. Богатият издател на списание „Художник” Павел Генадиев отива да го изпрати на софийската гара. Заварва го бледен и болен, седнал отчаян във второкласно купе. Генадиев се съжалява над изпадналия бивш министър от кабинета на Константин Стоилов, доплаща за спално купе и дава бакшиш на кондуктора да не му слага друг пътник. 

„Аз предчувствах, че ще умре” - изповядва се 23 години по-късно дъщерята на на Величков София Бобчевска, наричана от баща си Софийка. Той трепери над нея – единственото му дете – и казва на сестра си Теофана, че я облажава заради петте й деца. Ако, не дай си Боже, тя изгубела едно, щяла да се утеши с другите.

По пътя на Величков му става зле, но няма пари да прекъсне пътуването. В Гренобъл пристига с жена си Парашкева и Софийка на 2 ноември и тримата отсядат в хотел „Наполеон”. Дъщеря му, макар и много уморена, не заспива от грозни предчувствия. На сутринта майка й отива да види Величков, който е в съседната стая, но го намира мъртъв на пода до вратата. 

Френските масони погребват бившия политик. На младини Величков, като радетел на истината и справедливостта, става масон, но увлечен в политическите борби, не развива дейност като такъв. От името на Великата френска ложа надгробно слово произнася г-н Перие, университетски преподавател в Гренобъл. Той казва, че покойникът изявил желание да започне активна дейност в гренобълския й клон. Парично помага и българският пълномощен министър д-р Золотович, идват и български студенти във Франция.

Френските масони, които по-добре от сънародниците на К. Величков ценят пиетета му към истината, купуват жалейни дрехи за вдовицата и сирачето, наемат им апартамент и шест месеца им плащат храната. Издръжката спират чак когато Парашкева и София Величкови тръгват през Белгия за България, за да уредят полагащата им се пенсия. В Белгия оставят на съхранение картините на Величков у хазяйката си, които пропадат през Първата световна война. 

ФРАНКОМАСОНСТВОТО

Франкмасонството се разпространява в България в началото на ХIX век.  Според повечето изследователи, първият българин, посветен в масонството е архимандрит Ефрем, който през 1820 г. в Кишинев е въведен във френско-руската ложа „Овидий”. След завръщането си в България, духовникът се опитва да основе ложа в Русе. Това обаче, става факт едва след Освобождението, през 1880 г., когато с патент на Великия Изток на Португалия е провъзгласено създаването на първата българска регулярна ложа - „Балканска звезда”, със седалище в Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър (1827-1898), масон от 33-та степен на Стария и приет шотландски обред. Преди Освобождението,  Ведър е в много тесни контакти с БРЦК и въвежда в масонството много от най-именитите революционери, някои от които заемат важни ръководни постове в третата българска държава. 

В енциклопедия „Ларус” е дадено следното определение:

„Франкмасонството е филантропска институция, която се стреми да осъществи определен идеал на обществен живот. То представлява орден или братство, „присадено” на старите мистични сдружения, но организирано през ХVIII век в един по-широк смисъл… Масонството не е тайно дружество, а по-скоро затворено общество.” 

Съвременното франкмасонство се ражда през 1717 г., когато се създава Великата лондонска ложа. През 1723 г. тя кодифицира своите стари харти в т.нар. „Андерсенова конституция”. Според нейния създател - шотландският пастор Джеймс Андерсън, франкмасонството е "обновена" институция, чиито корени стигат до времето на Адам. Той уточнява, че първото си признание масоните получават едва през 926 г. в Йорк от принц Едуин, син на крал Ателстан.

Всъщност франкмасонството се основава на т.нар. „посветителска традиция”. В този смисъл особено значение за изграждането и утвърждаването на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Особено ярък е приносът на фарисеите (и донякъде на есеите) в идейното оформяне на новото тайно общество. Едва ли са случайни приумици или съвпадения, юдейските символи и думи, използвани за разпознаване от масоните. Употребата на Кабалата и талмудическите инструкции е общоприета практика. Сред основните масонски символи е петолъчката и шестлъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали, използвани в ложите, се обясняват с тезата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм 

На това се дължи както особеното, едва ли не мистично значение, което масоните придават на тези антични строежи, така и вековния им стремеж да ги възстановят.

Подобно на фарисейската секта, и нейният идеен последовател -франкмасонството умело успява да си осигури необходимото влияние сред политическите и църковни среди на Западна Европа. За това говори и самото название на тайното общество (от френски – „свободен зидар”). През Средновековието с думата „франк” се обозначават лица или собственост, освободени от феодални данъци и повинности. С правото на такова освобождаване се ползват определени професии, сред които е и строителството. Представителите на тези освободени професии имат право на свободно придвижване и създаване на свои общности. Поради нарастващата необходимост от нови храмове и манастири Църквата осигурява на тази професия освобождаване от феодална зависимост и от закрепостяване към дадено феодално имение. Като следствие от тези близки отношения се появяват т.нар. монашески сдружения, строящи храмове и манастири. През XI и XII в. те постепенно придобиват светски характер и дават началото на занаятчийските братства и задруги. За разлика от другите професионални групи обаче, единствено строителите се ползват с изключителното покровителство на Църквата. Затова свободните зидари осъществяват най-тясно взаимодействие с монашеските братства и особено с тамплиерите, чието значение за развитието и разпространението на масонството е неоспоримо. 

По времето на кръстоносните походи и пребиваването си на изток, тамплиерите се запознават с ученията на гностическите и херметическите езотерически школи. Особено силно е влиянието, което оказват върху тях фарисеите - кабалисти и талмудисти, и арабските алхимици. Усвоявайки тяхната идеология и организационна структура, монасите-храмовници учредяват подобни строителни общности, които разпространяват и в Западна Европа. След разпускането на тамплиерския орден през 1312 г., бягащите от Франция рицари-монаси намират радушен прием във Фландрия и особено в Шотландия, където крал Робърт Брус им дава пълна свобода на действие. Именно тогава се осъществява своеобразното сливане между масоните и ордена. До XVIII век обаче, масонството е в период на идейно оформяне, като търпи многобройни влияния най-вече от средите на различни езотерични школи - алхимията, ренесансовите общества, розенкройцерството.

През XVIII и XIX век франкмасонството окончателно се изгражда и утвърждава като синкретична окултно-политическа система, имаща вече конкретни цели в обществото. Най-общо, те са свързани с отношението му към християнството и държавността. Крайната цел на „свободното зидарство”, прокламирана във всички негови конституции и харти, е човешкото обединение, основано на принципите на „свободата, братството и равенството”, без разлика на религия, раса, етнос и култура; обединение в един световен съюз, който да доведе до изграждането на земен рай, на нова Вавилонска кула! Естествената преграда пред осъществяването на масонския идеал са именно религията и националните държави. Затова основната дейност на масонството, особено през последните два века, е насочена най-вече към унищожаването на тези два фундамента на човешкото общество. 

Антихристиянската същност на масонството е заложена още в неговия зародиш, в който са синтезирани всевъзможни езически учения и фарисейски догми. Два са основните начина, по които се осъществява масонското богоборство - проповядване и възпитаване на безразличие към религията и Църквата, и прокламиране на открит атеизъм. Първият е дело предимно на английските масони, според които: „в наше време човек си избира свободно вяра” (Нова книга на Конституцията на Андерсън). По втория начин се развива романското масонство, което в даден етап разкрива истинското лице изобщо на масонството, тъй като открито обявява война на Бога и Неговата Църква

През 1863 г. се определя целта на масонството като тържествуване на човека над Бога чрез „война против Бога и ненавист към Бога.” На масонски конгрес в Белфьоре през 1911 г. се декларира: "Ние като антицърква, ще вложим всички усилия в нашите ложи, за да разрушим религиозното влияние във всички форми." В борбата си срещу християнството новите богоборци използват както опитите за подмяна на Христовата вяра, така и откритите гонения срещу Църквата: „На тези, които не могат да се отклонят от християнската вяра, ние ще докажем, че Христос също е проповядвал религията на природата и разума. Ние ще добавим, че тази несложна религия е била извратена, и ние сме единствените последователи на истинското християнство. Тогава остава да прибавим само няколко думи против духовенството и монарсите”. В „Конвенция на Великия изток на Франция” от 1903 г. четем: „Напомняме, че християнството и масонството са абсолютно непримирими - дотолкова, че ако се приобщим към едното, това означава, че скъсваме с другото. В такъв случай дългът на масона е един - да излезе смело на арената на борбата и да се сражава.” 

В началото на ХХ в. отново се определя политическия идеал на „свободните зидари”: „Целта, към която ще се стремят всички масони, е атеистичната република, основана на всеобщото масонско братство на народите и страните”. Според масонските идеолози това може да се постигне „само в социализма и комунизма, приложени в цялата им широта”. В „Конвенция на Великия изток на Франция” от 1912 г. четем: „Ние сме длъжни да обединим всички републиканци и в съюз с комунистите да изобретим програма за действие.” А в Бюлетин на Великата ложа на Англия от 1922 г. се декларира, че „масонството, благодарение на което са станали националните революции, ще съумее в съюз с левите да произведе и интернационалната революция”. Целта на тази революция е "подготвяне съединените щати на Европа, като първа крачка към съединените щати на света, и създаване на свръхнационална власт." (из Решения на световен масонски конгрес, Париж, 1917 г.)

Историческите събития през ХХ век доказват изпълнението на масонската политика. ХХ век изобилства с революции и преврати; това е времето на световните военни конфликти, отнели живота на милиони хора и довели до тотално прекрояване на световната политическа карта. Това е векът на разрушението на държавническите устои и морални ценности. Това е времето на повсеместно отричане на Бога и Църквата. [Мълвина Господинова, историк] 

1909

Противниците на Константин Величков не мирясват и след смъртта му. Почти две години - до пролетта на 1909 г. - те не дават да се пренесат останките на ексминистъра от Гренобъл в София.

1910

В 1910 г. колекцията му наброява 7076 монети, главно от колективни находки. През 1912 г. тази богата колекция е откупена от Народния музей в София с тогавашен директор от 1910-1920 г. Богдан Филов (1883-1945). В колекцията преобладават монети, сечени на Балканския полуостров в античността и средновековието. [Дочка Аладжова] Тая сбирка е била доста богата, тъй като съдържала почти всички до тогава известни български стари монети.

(продължение)