Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2008 13:59 - Големите румелийски родове
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 9076 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 21:37


ГОЛЕМИТЕ РОДОВЕ НА РУМЕЛИЯ


Ако потърсим имената на градовете в различните описи, ще установим, че XV век заварва една съвсем развита градска система, наследена от българското средновековие. Отбелязани са множество градове и селища от градски тип. Цялата мрежа от градове е съществувала тогава такава, каквато ни е позната от XVIII — XIX век, без Трявна, Котел, Панагюрище, Копривщица и Калофер, които се оформят от XVI век нататък.
КАЛОФЕР

(4 000 - 7 000 жители)
Тъпчилещови, Бракалови, Аврамови, Шишеви, Чолакови, Дрянкови, Кьойбашиеви, Мархолеви, Мутеви, Пиронкови, Золотовичи, Манолови, Бацови, Тошкови, Гюрмезови, Бацурови, Комсиеви, Първови, Брадинови, Странски, Бояджиеви, Тюлеви, Начови, Тинтерови, Стаматови, Караминкови, Калфови, Табакови, Морфови, Шопови, Йовчеви, Увалиеви, Симови, Балареви, Груеви, Фетваджийски, Банкови, Хаджинесторови, Фингови, Паничкови, Филови, Янкулови, Райови, Терекиеви, Еленкини, Маричкови, Дагорови, Сватовски, Малинкови, Ласкови, Барзови, Колеви, Сахтиянджиеви, Чавдарови, Овчарови, Стрелухови, Павлови, Блъскови, Чоканови, Стоеви, Аджарови и др.

Калофер възниква като нов град към средата на XVI век. Легендарният му основател Калифер войвода сключва споразумение със султан Селим I, да издигне селище, при условие че спре набезите на четата си и охранява прохода Стражата. Турците се задължавали „с подкован кон и оръжие през града да не преминават”. Така, според преданието, се ражда градът „Алтън Калофер” (Златен Калофер). Това „село”, Калофер, е известно по цяла България, голямо и многолюдно, подобно на град. Богати търговци живеят в него и търгуват с цяла Европа. Тук има доста фабрики и работилници, които работят с помощта на водата. Много коприна и гайтани се изнасят оттук. През селото минава доста голяма река (Тунджа), от която по канали водата тече из цялото село, достига до всяка къща, а почти във всяка къща има работилница. С помощта на водата предат, тъкат, плетат. В Калофер има много църкви и два монастира. По време на османското владичество играе важна роля за запазване на българската идентичност и култура. Става арена на най-героичните страници от борбите за освобождение. Развитието на просветното и културно дело е уникално за тогавашна Европа. Калофер процъфтява със своето гайтанджийство, производство на розово масло, кожарство, басмаджийство, абаджийство, папукчийство. Градът на Ботев удивлява с прочутата калоферска дантела и килимите си. На два пъти градът е опожаряван от кърджалиите - през 1799 и 1804 г., но бързо се възстановявал и замогвал. След затриването и опожаряването на града през 1877 г. от Калофер не остава камък връз камък, за жалост на всинца ни...

 
КАРЛОВО

(8 000 жители)

Пулиеви, Гешови, Караиванови, Кунчеви, Попови, .....................

СОПОТ (3 000 ж.)

Вазови, п. Аврамови, Шишеджиеви, Фратеви, Павлови, Петрови, ..........

Сопот, едно от старите български селища,  по-старо от Карлово и Калофер, е основано през ХІV в. Единственият писмен извор за неговата най-ранна история е Карловското вакъфнаме, чийто оригинален текст е изготвен в гр. Коня на арабски. През 1847 г. в Цариград е направен препис на документа и съответно заверен. Същият се съхранява в Градски исторически музей Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с голямото село Шахин или  Шушитче /с. Сушица/ съществува и с. Акче клиса  /Бяла черква/.
АДЖАР (4 000 ж.)

Минчови, Мечкарови, Игнатиеви, Буруджиеви, Бослимови, Карафитски, Нунйови, Крусйови, Чокшови .........

До 1934 г. селото се нарича Аджар. Според някои тълкуватели думата е от арабски произход и означавала камък. Името му се споменава за първи път в турски ферман от 1580 г. във връзка с установяване границите на "вакъфа Калофер". Както твърдят някои писания, селото е основано от забегнали търновци през турското робство. Други източници пък разказват, че Аджар е основан от войници на разбитата при Ихтиман Иван-Шишманова войска, потърсила убежище в планината. Съществува и версия, че след като предали сестрата на цар Иван Шишман на турския султан Мурад, придружаващите я от срам нямали очи да се приберат обратно в столицата Търново, останали и се заселили в Средна гора, като основали днешния Свежен. Основен поминък открай време на тукашните хора било абаджийството, за което се разказва в безброй възрожденски описания. Многото овци, гледани в селото, осигурявали големи количества вълна, която преработена на място, се изнасяла в големи райони на Османската империя. Абаджийството се развило до такава степен, че селото по-късно станало и средище за търговия на вълна, която осигурявала разрасналото се промишлено производство. Постепенно някои аджарци успели да превърнат гурбетчийството и търговията с произведения от вълна и най-вече аби и шаяци в здрава семейна традиция. Самото село дори добило правото да се ползва с особен статут на развито занаятчийско селище в Османската империя. Почти всяка седмица от него за Цариград потегляли големи кервани. Пътуването отнемало не по-малко от месец и било известно като много трудно и опасно начинание. Запазени са описания за разбойнически нападения, на които било подлагано заможното население на цъфтящото село.
КЛИСУРА (1 000 ж.)

Блъскови

КАЗАНЛЪК (9 000 ж.)

Груйоолуви, Клисурови, Касърови, Кехайови, Генчеви, Матееви, Мерджанови, Нешеви, Папазови, Почекови, Скордеви, Семерджиеви, Стайнови, Славчеви, Костови, Раеви, Хаджиенови и др.

Създаването на град Казанлък на днешното му място води началото си от времето на управлението на султан Мурад І. Не е известна точната година на основаването му, нито с точност може да се твърди за произхода на името. Но има сведения, че през 1370 година на десният бряг на Старата река (на левия вече е имало българско население) се е появило първото турско селище. Първият официално известен управител е бил Сараджа паша. От тези времена съществува надгробен камък (може и днес да се види в джамията), който се приема за писмено доказателство за съществуването вече на селище от градски тип на това място. Съществува и втори подобен паметник от 1508 година, който се съхранява в исторически музей “Искра”. Името Казанлък се среща за първи път в пътеписите на дубровнишкият търговец Бенедито Рести от ХVI в. През 1652 година известният арабски пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че в Казанлък е имало 2 медресета (ислямско духовно училище), 2 хамама (турска баня) и 1600 къщи, от които 183 – български. Малко по-късно друг арабски пътешественик Хаджи Калфа отбелязва, че Казанлък е административен център към Софийския санджак. Това твърдение води към предположението, че още тогава Казанлък се е оформил като административен и културен център на земите по поречието на река Тунджа. След като се замогнало населението от Казанлъшкият край, в резултат на бурното развитие на розопроизводството през този период, хората проявили интерес към просвещение. Преди да започнат да се създават светски училища в района са съществували няколко килийни училища при църквата “Света Параскева” в с. Енина, Мъглижкият манастир и в гр. Шипка. През 1836 година под ръководството на бележитият български възрожденец Неофит Рилски започва изграждането на едно от първите взаимни училища в страната. Първото класно училище е било открито през 1867 година. През периода 1850 – 1877 година в Казанлък е имало 4 мъжки взаимни училища, едно главно класно и едно девическо училище. През 1860 година е било основано първото читалище, понастоящем “Искра” а през 1866 – още едно с името “Просвещение”.
ШИПКА

Караджови

ЕНИНА

Нонови, Пискюлиеви, Хаджимихови, Демиреви, Дренчеви, Гъдеви, Стративи, Дързеви, Таралежкови, Енчеви, Каличкови, Чолеви, Пискюлеви, Попиванови, Старчеви, Пенчеви, Сарафови, Желеви

Легендата за основаването на селището се свързва със символа му, чийто паметник може да се види в началото на селото при влизане от Казанлък – козарката Яна. Яна била най-красивата девойка в своето село, но отрано осиротяла и трябвало сама да изкарва прехраната си. С песен извеждала Яна сутрин козичките и с песен ги връщала, когато слънцето се скривало зад пламналите от лъчите му планини. Обичали Яна хората, защото била мила, добра и красива и с нея целият свят изглеждал красив. Влюбил се в нея най-личният момък в селото. Беден бил момъкът, но имал дарба – в ръцете му всяко дърво се превръщало в чудна приказка. Дълго време крил момъкът любовта си, дълго време скришом поглеждала и Яна към него. Един ден, едно от най-малките Янини козлета се изгубило и девойката тръгнала да го търси. Когато го намерила, макар да познавала всяко планинско кътче, Яна за първи път попадала на едно дивно място – зад нея могъщ и властен се издигал Балканът, а топла и гостоприемна пред очите й разтваряла ароматна прегръдка Долината. Накрая Яна намерила своя дом. Върнала се в селото, простила се с всички и се върнала на онова прекрасно място, в което останало сърцето й. Тръгнала тя, но чула стъпки да я следват – зад нея вървял момъкът, не позволило обичливото му сърце да изгуби единственото, което обичал най-много на този свят. На мястото, показано от козичката, Яна и момъкът създали своя дом. Но девойката и момъкът толкова липсвали на хората от селото, че те постепенно започнали да се заселват около тях и така постепенно се оформило...село Енина.

КОПРИВЩИЦА

(4 000 - 10 000 жители)

Чалъкови, Моравенови, Кесякови, Доганови, Ослекови, Герови, Каравелови, Каблешкови, ....................

Копривщица (по турски Авраталан), най-главното войнишко село, е разположено в Средна гора, при изворите на Тополница, на разстояние 10 часа път от Пловдив, между високи планини. [К.И.] През време на старото царство тук се ширили само разкошни ливади, а на мястото на днешното градче се издигала гъста гора. След падането на царството овчарите описали пред околните боляри Копривщенската долина като отлично място и вярно прибежище, поради което там се поселили много семейства от Златица, Пловдив и други градове. Между поселниците имало и една богата болярка от с. Рила. Тя отишла при султана в Одрин (това било значи преди 1453 г.) и измолила от него ферман, чрез който ѝ била дадена властта над Копривщица заедно с големи привилегии, като например постановено било никой турчин да не минава през това място на кон. В този ферман Копривщица се споменава с турското ѝ име Авраталан (женско поле). Болярката била известна между съгражданите под името султанка, а потомството ѝ се наричало Султанековци. Формата на управлението в колонията била аристократическа. Преданието разправя, че копривщенци със своите червени дрехи, високи калпаци, разкошни коне и добро оръжие придобили голям авторитет, обаче всичко това са вероятно тъмни спомени за старобългарското болярско време. Копривщенски войници са ходили в редовете на турската армия до Офен и Виена. В къщи главното им занятие било скотовъдството; те чергарували със стадата си по цяла Тракия, носели оръжие, ходели на лов и живеели свободно, без да плащат големи данъци. В онова време населението на Копривщица било над 10 000 души. Силата на фермана обаче се намалявала, а произволът на чиновниците расъл, докато Балабан юнак, прочут между турците поради храбростта си във войните с австрийците, не измолил за родния си град нов ферман, който вероятно и сега още се намира в Копривщица. Във фермана било наредено, че Копривщица е подчинена непосредствено на султана и че тя с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия е свободна от всякакви данъци; че местните началници имат право да носят особени шапки и че там ще живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници. Обаче пловдивските паши сполучили да обърнат в нищо и този ферман. Кърджалийските смутове докарали неизказана злополука за цветущото балканско градче. Три пъти (за пръв път в 1793 г.) Копривщица била опожарявана и обръщана в пустиня. Много труд струвало на правителството с обещания на награди и със заплашвания да накара жителите да възстановят селището. Сега в Копривщица, която е прочута като родно място на много видни български писатели, учители и търговци, има около 1110 семейства (венчила).


ПАНАГЮРИЩЕ

(8 000 - 11 000 жители)

.....................................

Главното знаме (баш байрак) на войниците от Пловдивската област се е развявало в градчето, наречено Панагюрище или Панигюрище (по турски Отлуккьой, ливадино село), [К.И.] което се намира на осем часа на север от Татар Пазарджик при р. Луда Яна, в една висока долина на Средна гора. Според преданието Мохамед II, след като завоювал Цариград, преселил от Ямбол 240 семейства на това място, гдето от старо време ставал панаир (панагир, πανήγυρις); към тези поселници се присъединил много народ от околностите. Жителите отначало пращали войниците си на война, а по-късно (до 1840 г.) на брой 33 души отивали в Цариград да гледат султановите коне. В града им турчин не смеел дори да пренощува. През кърджалийско време, в началото на сегашния век, Панагюрище било почти съвсем разрушено от разбойнишки шайки. В това време Хасан Каваназоглу, татарпазарджишкият бег, с коварство отнел на панагюрци златния ферман, който им потвърждавал войнишките права. В епохата на новобългарското възраждане панагюрци се отличили със силно проявения си патриотизъм и със стремеж към образование и свобода. В 1875 г. в Панагюрище се наброявали до 1500 къщи и 11 000 жители изключително българи. През събитията в 1876 г. Панагюрище играело първа роля : то било център на българското въстание, което завърши с известните злодейства, кланета и със съвършеното съсипване на Панагюрище.


КОТЕЛ

(5 000 жители)

Богоридиевци, Бероновци, Бозвелиеви, Поповичи, ...............

Котел (тур. Казан) се намира при важния балкански проход между Шумен и Сливен; на разстояние около 15 мили от морето, и е основан вероятно около 1545 г. от бежанци из околностите. На жителите, въоръжени със сопи и с копия (харби), под командата на родни войводи и князе било възложено да пазят тамошния проход. Събирането на данъците било дело на войводата. На турците било забранено да се заселват в Котел. Във време на война специален правителствен чиновник наблюдавал, щото там да не спира и да не нощува турска войска. Обаче поради честите нарушения тези привилегии на практика изчезнали. Котленци съумели да се защищават от кърджалиите. В Котел, който, както и двата по-горе споменати града, е имал голямо значение в новобългарското движение, наброяват сега до 1120 къщи; жителите му (около 10 000 души) с изключение на 500 мохамедански цигани всички са българи. [К.И.]

ЖЕРАВНА

Попович, Йовкови, Икономови, Бончеви

МЕДВЕН

Джендови, Лолови

СЛИВЕН (20 000 ж.)

Люцкановци, Мамарчовци, Хитови, Козарови, Калови, Саръиванови, Добреви, Икономови, ................

ЯМБОЛ (11 000 ж.)

...................................

ФАКИЯ

Бимбеловци

КАРНОБАТ (5 000 ж.)

...................................

БУРГАС (3 000 - 6 000 ж.)

................................


ХАСКОВО (14 000 ж.)

Минчеви, Шишманови

ЧИРПАН (11 000 ж.)

Крачолови, Златарови

СТАРА ЗАГОРА (16 000 ж.)

Салабашеви, Азманови, Капитанови, Шаханови


ПЛОВДИВ

(33 000 жители)

Политови, Мавриди, Куюмджиоглу, Немцоглу, Власакови, Гюмюшгердан

ПЕЩЕРА (4 000 ж.)

Зафирови, Учкунови, Кузмови, Писареви, Ракови, Ставрьокови

ТАТАР ПАЗАРДЖИК (15 000 ж.)

Величкови, Доспевски

СТАНИМАКА (12 000 ж.)

Грекови

РАЙКОВО

Куцоолу

В ПРОЦЕС НА ПОДГОТОВКА!


Тагове:   Калофер,   Цариград,


Гласувай:
1



1. kosara2008 - !!!!!!!!!!!!!!!!!! с целия мой възторг
05.06.2008 18:24
за този постинг...много труд е това и много родова гордост трябва да имаш ,за да го възстановиш документално...харесвам блога ви и с удоволствие наминавам!
цитирай
2. meteff - Re: kosara2008
05.06.2008 19:14
Благодарско, за възторга!
цитирай
3. tagarski - БРАВО, МЕТЕВ!
06.06.2008 08:46
Чета с полза и удоволствие!
Поздрави!
цитирай
4. dadide - Това
06.06.2008 11:12
ми напомни на нещата, които четох в една тетрадка - проучвания и събиране на информация за рода на дядо ми, чийто родословие е проследено до с. Аджар от средата на 1600 г.и стига до Карлово. Това беше труд на брата на дядо ми за нас, наследниците на Игнатиеви. За съжаление след смъртта на чичо ми не успях да открия тази тетрадка, която той не даваше приживе, защото все имаше нещо да допълва.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822670
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031