Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2008 06:14 - Владимир Николов Аврамов (Част 2)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3961 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 21:35


ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ

(12.01.1880, Калофер - 1963, София)

image

 

Владимир Николов Аврамов е български юрист и независим политик - за времето си един от най-издигнатите български правници, отличаващ се със завидна ерудиция и авторитет.

 

Владимир Аврамов преминава през всичките стъпала на съдебната йерархия. През целия толкова продължителен стаж Аврамов е образец на честен и добросъвестен правник. Изявява се и в законотворческата сфера. Участва в Международното сдружение по наказателно право, член е на Кодификационната комисия. Участва активно в полагане основите на кооперативното движение у нас. Но най-големите достойнства на неговия мироглед и близо половинвековната обществена и професионална дейност са родолюбието и загрижеността за успешното реформиране на българската съдебна система.


 

 

 

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО (1923-1932)

Димитър Пешев (1935-1936): „Министерството на правосъдието с всичките си служби се помещаваше в едно държавно здание срещу Народния театър. Това здание беше старо, неудобно и ако някога е задоволявало нуждите според тогавашните условия, сега вече беше недостатъчно при разширените служби и условия.” [Пешев, Димитър. Спомени: Сграда на Министерство на правосъдието. С., 2004, с. 171-176.] Началници на отделения по това време били – Янко Тумпаров и Димитър Георгиев.

С Указ № 27 от 10 февруари 1923 г. Владимир Аврамов – подпредседател на Софийския апелативен съд, е назначен за член на Върховния касационен съд [Юридическа мисъл, IV, 1923, № 495, с. 307].

Със заповед № 150 от 13 февруари 1923 г. членът на ВКС Владимир Аврамов се командирова да изпълнява длъжността началник на углавното отделение при Министерството на правосъдието до второ нареждане [Юридическа мисъл, IV, 1923, № 8, 9 и 19, с. 358]. Министерството на правосъдието е основано в 1880 г. Министърът на правосъдието е бил същевременно и върховен прокурор. Помощници на началника на углавното управление били: Борис Златов, Стефан Станев.

Углавното отделение. – Преследва нарушенията на углавните закони; дава ход на оплакваният по углавни дела и изпълнява съдебните поръчки по същите дела; изучава въпросите по екстрадицията. Нему е подчинено бюрото за съдимост. Контролира дейността на прокурорите и съдебните следователи; разглежда рапортите по ревизията на прокурорите и съдебните следователи; класира и премества затворниците; ръководи статистиката за затворите; организира работата в затворите, училищата, библиотеките и църковната служба при тях; ходатайства за помилване на затворници, за изменение на наказанията и за предсрочно освобождаване; заверява подписите на лицата по съдебното ведомство. Бюро за съдимост. – Класира сведенията за съдимост на чуждите  паданици и българите, родени в чужбина.

            Тясно свързани с правосъдната система са местата за излежаване на присъдите – затворите. Към 1923 г. Владимир Аврамов е назначен за Началник на углавното отделение при Министерството на правосъдието, а за подначалници на углавното отделение – Стефан Станев и (?) Гергов.

По думите на Васил Митаков, който заварил Владимир Аврамов в министерството и оставил – „един също много енергичен и делови началник, чиято главна мисъл беше уреждането на затворите и решаването на проблема за възпитанието на затворниците, за връщането им в обществото като добри граждани.”

През време на служенето на Владимир Аврамов като началник (с ранг на заместник-министър) на углавното отделение в министерството, като министри са минали:

- През управлението на БЗНС в 40 правителство на Александър Стамболийски: Петър Яньов ЯневСпас Иванов Дупаринов (1892-1923) от 14.03. до 9.06.1923 г. (1886-1925) от 9.11.1921 до 14.03.1923 и

- През управлението на Демократически сговор и БРСДП (ш.с.) в 41 и 42 правителства: Боян Георгиев Смилов (1885-1947) от 9.06. до 22.09.1923, Янко Димитров Стоянчов (1881-1927) от 22.09.1923 до 29.01.1924, Рашко Пройчев Маджаров (1874-1943) от 29.01. до 3.11.1924, Цвятко Петров Бобошевски (1884-1952) от 3.11.1924 до 4.01.1926 г. 

Дошлите след 9 юни 1923 г. трима министри на правосъдието – Боян Смилов, Янко Стоянчев и Рашко Маджаров, пише „Адвокатски преглед” в отдела „Отзиви и съобщения”, бр. 6, год. V: „...всеки един дойде, даде тържествени обещания, направи опит за изпълнение и си отиде, без да остави съществени следи в правосъдното дело...”.

Направеният от Съюза на българските адвокати проект за закон за адвокатите, с направени в него изменения и допълнения, относно само някои членове, в Министерството на правосъдието и н Народното събрание, става закон за адвокатите, през времето, когато министър на правосъдието е Цвятко Бобошевски, за когото „Адвокатски преглед” в цитираните вече „Отзиви и съобщения”, напечатани в бр. 6, год V, под заглавие: „По повод на новата министерска промяна пише: „...Новият министър на правосъдието Цв. Бобошевски е млад и малко известен в съдебните среди. Но той поне идва на новия пост с една резервираност, лишена от обичното на предшественика лично местоимение; той идва, освен това, без фрази и обещания, - както видяхме от първите му срещи със столичното съдийство...”

„Без фраз и обещания”, Цв. Бобошевски се оказа човек на делото. И това, което другите обещаваха, но не правеха, той, без да го обещава, го извърши. Новият закон за адвокатите, обнародван в брой 78 от 8 юли 1925 г. на Д.В., поставя адвокатурата в България на нейните естествени устои и отбелязва началото на нейния възход.

- През управлението на Демократическия сговор в 43, 44 и 45 правителства: Тодор Генов Кулев от Габрово (1878-1942) от 4.01.1926 до 12.09.1928 и 12.09 до 15.05.1930, Кънчо Миланов Миланов (1871-неизв.) от 15.05.1930 до 29.06.1931 г. 

- През управлението на Националлибералната партия в 46 и 47 правителства: Димитър Христов Върбенов (1884-1961) от 29.06. до 12.10.1931, от 12.10.1931 до 7.09.1932 и от 7.09. до 31.12.1932 г.

В периода 1923-1925 г. Васил Николов Митаков бил назначен за началник на гражданското отделение при Министерството на правосъдието. Началникът на това отделение изпълнявал службата на главен секретар. Пазител на държавния печат и на печата на министерството. Отделението завеждало персонала при министерството и персонала на разните съдебни учреждения, подчинени на министерството; занимавало се с въпросите за натурализация и поданство; с оплаквания по гражданските дела, и със съдебните поръчки по тези дела; изучава рапортите по ревизиите на съдилищата, съдебните пристави и нотариусите; разглежда годишните отчети на съдилищата, съдебните пристави и нотариусите; пазило оригиналите на всички закони и царски укази. Негови помощници били: Грую Груев, Як. Димчев, Богдан Икономов.

Васил Митаков е роден в Долно Камарци. Той участва в Балканските войни, след което завършва право в Софийския университет. По време на Първата световна война е военен съдия и прокурор. След войната става съдия във Върховния касационен съд. Член е на Третия държавен съд, началник на Гражданското отделение (1923-1925) и Кодификационната комисия (1931-1935) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 е министър на правосъдието.

При Министерството на правосъдието имало още: Счетно-контролно отделение – следяло за правилното упражнение на бюджета. Началник – Панайот А. Богдев; Инспекторска служба – изпълнявала се от двама инспектори, лично подчинени на министъра. Службата им се определя от закона за съдоустройството. Инспектори били: Стефан Захариев, Ром. Сочински; Инспектор по работилниците при окръжните затвори – Ст. Калъпчиев.



ДЕВЕТОЮНСКИЯТ ПРЕВРАТ (1923)

Превратът от 9 юни 1923 г. несъмнено е посрещнат с готовност за съпротива от страна на много от земеделските лидери. От своя страна Военната лига и Народният сговор, ползващи се от услугите на ВМРО, много бързо доказват, че няма да подбират средствата си при елиминирането на политическия противник. Земеделската съпротива е смазана още в своите наченки. Освен Стамболийски са ликвидирани министър Спас Дупаринов, личният секретар на земеделския лидер Калъчев, кметът на София Кр. Попов и множество други ключови фигури. На 26 август по заповед на Тодор Александров в Прага е разстрелян Райко Даскалов, инициатор на т. нар. Радомирска република, а понастоящем дипломатически представител в Чехословакия. Не са и малко тези, които успяват да напуснат България, намирайки убежище предимно в Кралството на сърби, хървати и словенци, между които е и приближеният на Стамболийски Коста Тодоров, агент на много централи. Основна роля в тази безпощадна разправа играе фактическото ръководство - „Конвентът”, начело с полк. Ив. Вълков, министър на войната. Трета разузнавателна секция на военното министерство, известна като „Ескадрона” и ВМРО съумяват да установят ред в страната. Новото правителство включва представители от почти всички партии без свалената и комунистическата. Фактически властта се намира изцяло в ръцете на Народния сговор, като министерствата на вътрешните, външните работи и на войната са поверени на членове на Военния съюз. [Орлин Вардарски]

На 20 май 1924 г. е избран за благодетелен член на Калоферската дружба. Владимир Аврамов седи под номер 95-ти, преди него за благодетелни членове са признати родствениците: зап. полковник Аврам Николов Аврамов (50) на 3 май 1921 г., Васил Николов Аврамов (54) и Аврам Петров Аврамов (55) на 6 септември 1921 г. и проф. Атанас Тинтеров на 4 май 1924 г.



ДОМ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВНИЦИ (1924)

image

За първи път се заговори за „Съюзен дом” в колоните на „Адвокатски преглед”, бр. 15 от 1 април 1924 г. Там в една добре аргументирана и с ентусиазъм написана статия Петър. П. Бояджиев поставя въпроса за постройката на „Съюзен дом”. .....................................................................................

Избра се комисия в състав – от Адвокатския съюз – Петър П. Бояджиев и Илия Янулов, а от съдийския – Петър Моллов и (Иван или Илия) Георгов, в която е поканен и ще участва и началникът на углавното отделение при Министерството на правосъдието Владимир Аврамов. Определената в този състав комисия ще изработи устава на кооперацията и ще предприеме нужното за практическото приложение на идеята за построяване Дом на българските правници”.

По този начин, с участието на Съюза на българските адвокати и Сдружението на българските съдии, се постави началото на създаване на „Дома на българските правници”.

В четвъртото редовно общо събрание ........................... 

В дадения отчет за четвъртото .............................

Илия Янулов докладва въпроса за постройка „Дом на българските правници”. Той изложи, как е изникнала идеята за Дом на българските адвокати в средата на управителния съвет на Съюза, как, след това, тая идея, в съгласие с управителното тяло на съдийския съюз, е добила сегашния си вид и, как, най-после, чрез съдействието на Владимир Аврамов, началника на углавното отделение на Министерството на правосъдието, тая идея е добила по-конкретна форма за целта от двата братски съюза. Той съобщи важни подробности по въпроса за местата, които още са свободни в София и принадлежат на общината или на държавата, както и известни данни за бъдещата постройка. Най-после той изложи последното решение на общата комисия на двата съюза: постройката да се извърши на кооперативни начала при участие с дялове на двата съюза и на отделни лица. Илия Янулов апелира горещо към конгреса да одобри този проект, за да се издигне, най-напред в София, а после и в други градове - Дом на българските правници, крепост на правото и човещината, огнище на свещенослужителите на правосъдието. Събранието единодушно изрази одобрението си. Уставът на кооперацията: „Дом на българските правници” ще се публикува, когато бъде окончателно приет от управителния съвет на двата съюза.

Събранието взема следната резолюция: По повод реферата на Илия Янулов, Съюзът на българските адвокати реши: Събранието одобрява с ентусиазъм изграждането на един Дом на българските правници, като общо дело на нашия съюз и тоя на съдиите, чрез създаване на едно кооперативно сдружение: „Дом на българските правници” и възлага на управителния съвет да направи всичко възможно за достигане на тая цел и да набави нужните средства.

Уставът на кооперативното дружество „Дом на българските правници” в столицата София, бива изработен и се напечатва в „Адвокатски преглед”, бр. 12, год V. Дружеството окончателно се формира, регистрира се от Софийския окръжен съд под № 2-1925 г.и публикува в Д.В. бр. 244 от 1925 г.

Столичната община в лицето на енергичния си кмет Георги Маджаров, влиза като член в дружеството, като внася едно подходящо място в центъра на града, на ул. „Пирот” № 7 ъгъла „Ломска”, като дял. 

В „Адвокатски преглед”, бр. 5, год. VI, се напечатва един „позив”, отправен до всички колеги, подписан от Управителния съвет на кооперативното дружество „Дом на българските правници”, в състав: председател: Владимир Николов Аврамов; подпредседател: Петър П. Бояджиев (1880-1940/1); член секретар: Александър Камбуров; касиер: Д. И. Лиджи; членове: Никола П. Георгиев и Симеон Н. Петков (1886-1974), в който, като се излага как е създадено дружеството и какво ще бъде проектираната постройка на Дома на българските правници, прави се апел към колегите – адвокати и към всички правници да станат членове на дружеството и по тоя начив да помогнат за осъществяване неговите идеи. 

След това кооперация „Дом на българските правници” известява, че по конкурса за идейни скици за Дома й журито се произнесло на 5 април 1926 г. Първата награда 15 000 лв. се дава на архитекта Борис Винаров VI] от София. [Адв. Пр. бр. 16, г.

В уводна статия, под заглавие „За кооперацията Дом на българските правници” [Адв. Пр. бр. 2 от 16.09.1926 г., г. VII], след като се разглежда как се е породила и осъществила идеята за съюзен дом, се казва: „...Нужно е, обаче, да се знае, че в управителния съвет на кооперативното дружество „Дом на българските правници” се върши една усилена работа и подготовка на предстоящия строеж. Стопанската и техническата организации на тази идея е в пълна пара и през април 1927 г. ще се турят основите на нашата сграда”. 

Подробната история на „Дома на българските правници” и на дейността на дружеството се дава в напечатаната студия на Асен Касабов по този въпрос. [Петков, Симеон Н. История на Съюза на българските адвокати. Юбилеен сборник: 20 години Съюз на българските адвокати. Издание на БАС, С. 1940, с. 128-131] 



ДОМ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРАВНИЦИ
image

Като се проследи дейността на Съюза на българските адвокати през двете десетилетия от основаването му, не може да не се отбележи със задоволство, че той е стоял на чело на почти всички инициативи, които са засягали правосъдния и правовия живот на страната. Една от тия инициативи е създаването на кооперативното дружество „Дом на българските правници” в София, ул. „Пиротска” № 7. 

Първоначално идеята на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати е била да се организира фонд за учредяване адвокатски дом и на 4 януари 1924 г. е била избрана комисия от двама члена на Управителния съвет за „проучване и докладване” на този въпрос. Тази комисия, по решение на Управителния съвет от 24 януари 1924 г., е била попълнена с още един член, който е проучвал въпроса за кооперативния строеж. 

Наскоро след това в Съюза се получило писмо от началника на углавното отделение при Министерството на правосъдието Владимир Аврамов, с което се повдига въпроса Съюзът да вземе инициативата за учредяване на клуб на българските юристи, като се свика общо събрание на съдии и адвокати. В състоялото се на 19 февруари 1924 г. събрание е било взето решение председателят на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати да се срещне с председателя на Съюза на българските съдии за размяна на мисли и да докладва на Управителния съвет.

Като резултат от водените преговори и станалите срещи, на 1 април 1924 г., в брой 15 на „Адвокатски преглед”, е напечатана уводна статия под заглавие: „Съюзен дом”, в която се говори „за една комбинация на нашите сили и средства, с тези на българските съдии”, като се застъпва мисълта този дом да се построи на кооперативни начала, като статията завършва с думите: „нека най-сетне свържем нашата съюзна дейност с онова величаво дело, което ние наричаме съюзен дом”. 

... 

...

Така е било създадено кооперативното дружество „Дом на българските правници” в гр. София, и от този ден започва една дейност, която, проследена внимателно, може да служи за пример на българската упоритост и настойчивост за постигане предначертаната цел, дейност, която заслужава похвала и почит. 

... [Касабов, Асен. Дом на българските правници. Юбилеен сборник: 20 години Съюз на българските адвокати. Издание на БАС, С. 1940, с. 333-338] 

Светослав П. Велчев. (Извадка от дневника на Васил Митаков, министър на правосъдието в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов). [Списание „Правна трибуна”, бр. 4/2002 г., с. 25]

Съюзът на юристите в България е учреден през 1966 г. в гр. София като доброволна, независима обществена и творческа организация, обединяваща лица с висше образование. Той е правоприемник на Кооперативното дружество „Дом на българските правници”, основано през 1925 г.

В своята дейност съюзът се ръководи от демократичните принципи за гарантиране и защита на правата и свободите на гражданите според Конституцията и международните споразумения за изграждане на страната ни като демократична и правова държава.

Съюзът на юристите в България защитава правата и интересите на юристите, съдейства за повишаване и квалификацията им и за задоволяване на техните професионални, културни и социално-битови нужди. Работи за издигане правната култура на населението. За постигане на своите задачи СЮБ изучава ефективността на действащото законодателство и осъществява съвместна дейност с други организации на юристи, със специализирани държавни органи, научни институти и обществени организации и участва в международни прояви, свързани с дейността му. 

Съюзът на юристите в България членува в редица международни организации. Основната му международна дейност е свързана с две от тях - Международната асоциация на юристите демократи и Европейската асоциация на юристите за демокрация и човешки права.



ФОНД „СЪДЕБНИ СГРАДИ” (1926)

Фонд „Съдебни сгради” е учреден на 16 юли 1926 г. и се управлява от комитет, кайто се сътои от председател – министъра на правосъдието (Тодор Кулев), и от началниците на Гражданския (Васил Митаков) и Наказателния отдел (Владимир Аврамов), началника на Бюджетно-контролното отделение при Министерство на правосъдието, един съдия или прокурор, посочен от общото събрание на Върховния касационен съд, един адвокат, посочен от Висшия адвокатски съвет, и един архитект, делегиран от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Комитетът има за задача построяването на сгради за съдебни места. ............. 

Народното събрание гласува „Закон за построяване сгради на съдебните места”.

Марко Рясков: Взел съм активно участие при следните обществени строежи:

По време на моето министерствуване се завършваше грандиозната Съдебна палата – по размери и изпълнение първа на Балканския полуостров. Обикновено явление е да започнат да се пестят средства при завършване на строежите за неща, които не са „тъй необходими”. Би трябвало да се предполага, че аз като финансов министър ще стягам държавната кесия в такива случаи. Аз обаче бях на друго мнение. Един ден строителният комитет начело с председателя Лингоров, член на Касационния съд, дойде при мен в Чамкория, където прекарвах неделната си почивка. Изложи ми се следното оплакване. Постоянното присътствие на Занаятчийския съюз протестирало пред тогавашния министър на търговията, задето строителният комитет на Съдебната палата пренебрегвал продуктите на местните занаятчии, а давал предпочитание на тези, внасяни от чужбина. Министърът на търговията бил обещал, че ще се застъпи където трябва, за да бъдат защитени интересите на българските занаятчии.

Аз успокоих Лингоров и другарите му, като им заявих, че „постройката на Съдебната палата не е частен строеж, а държавен, широкообществен. Такова нещо се прави за векове и би било престъпно по тесногръди лични сметки и съображения да се осакатява тази великолепна постройка тъкмо в подробностите, които я красят“. Касаеше се до устройване на хигиенните помещения, теракотните плочки за облицоване на стените в коридорите и подовете, желязната конструкция на парапетите на стълбищата, обковки на врати, железните външни врати и пр., и пр. „Всичко, повторих, трябва да бъде солидно и красиво, от първостепенни Българска народна банка материали. Ще се набавят от чужбина, там, където се намерят най-хубави и удобни, трайни, за вечно употребление. Ще ги освободя от мито. Нуждните средства ще поставя на Ваше разположение. Разбира се, че всичко ще трябва да става разумно, държавните средства не трябва да се хвърлят през прозорците. А на министъра на търговията, моя другар от училище Димитър Вълев, ще кажа да препраща делегатите на Занаятчийския съюз при мен.”

Чух по-късно, че строителният комитет останал учуден от моите схващания и за пръв път членовете му чували и виждали министър на финансите да поощрява разточителното харчене на държавни пари. [Яновски, Христо. Марко Рясков. Спомени и документи. С.: БНБ, 2006, с. 150-151.]

Константин Кацаров: Именно ознаменуването на 60-годишнината на организацията и съществуването на българското правосъдие трябваше да бъде свързано с откриването през септември 1941 г. на съдебната година в новата Съдебна палата на столицата.

С особена благодарност и гордост гледахме на софийската съдебна палата ние, поколението правници, които имахме работа дълги години в съдебните помещения от времето преди построяването на днешните съдебни палати. Защото до 1940 г. - 50 години, половин век от освобождението на България - не бе построена у нас нито една сграда, нито една стая за нуждите на правораздаването. Когато най-после в 1926 г. се повдигна въпросът за построяването на съдебни помещения чрез създаването на специален фонд „Съдебни сгради”, набиран чрез допълнителни марки от разни съдебни берии, мита и такси, много хора погледнаха с недоверие на възможността да се разреши такава голяма и важна задача с такива наглед незначи­телни източници. Между тези неверующи бях и аз и на уводно място във вестник „Мир” между другото писах: „съдебното дело има свои нужди, които не могат да бъдат удовлетворявани от разни фондове и подаяния”.

За щастие на съдебното дело в България, ние - черногледците спрямо фонда „Съдебни сгради” - бяхме бляскаво опровергани. Фондът започна да функционира. Източникът на пари за съдебни сгради бе така добре налучкан, че в няколко години фондът натрупа средства, с които се пристъпи към осъществяването на грандиозен план за построяване на 62 съдебни палати из цяла България. Това мероприятие, което включваше и постройката на сграда за Министерство на правосъдието (по-късно Външното министерство) можа в по-голямата си част да бъде осъществено до 1944 г. [Из книгата на Константин Кацаров 60 години живяна история] 



История и архитектура на Съдебната палата в София

image

В центъра на София, в самото начало на бул. „Витоша”, се издига сградата на Съдебната палата, една от забележителните постройки на столицата.

 До изграждането на съвременния столичен център Съдебната палата е най-големият наш граждански архитектурен паметник, който не губи и днес своята монументалност и предназначение. Строена в продължително време между 1929 – 1940 г., Софийската съдебна палата задоволява голямата и назряла нужда да се подслонят под един покрив всички съдилища в столицата, пръснати из частни, неподходящи сгpади - и с това става истински храм на българското правосъдие. В архитектурно-строително отношение Софийската съдебна палата - дело изключително на български архитекти, инженери, майстори и работници, на наши строителни фирми и изгpадена почти само с местни материали - представлява един от паметниците на българското строително изкуство, който добре свързва старото с новото в архитектурния образ на столицата.

image

Именно ознаменуването на 60-годишнината на организацията и съществуването на българското правосъдие трябваше да бъде свързано с откриването през септември 1941 г. на съдебната година в новата Съдебна палата на столицата. С особена благодарност и гордост гледахме на софийската съдебна палата ние, поколението правници, които имахме работа дълги години в съдебните помещения от времето преди построяването на днешните съдебни палати. Защото до 1940 г. - 50 години, половин век от освобождението на България - не бе построена у нас нито една сграда, нито една стая за нуждите на правораздаването. Когато най-после в 1926 г. се повдигна въпросът за построяването на съдебни помещения чрез създаването на специален фонд „Съдебни сгради”, набиран чрез допълнителни марки от разни съдебни берии, мита и такси, много хора погледнаха с недоверие на възможността да се разреши такава голяма и важна задача с такива наглед незначи­телни източници. Между тези неверующи бях и аз и на уводно място във вестник „Мир” между другото писах: „съдебното дело има свои нужди, които не могат да бъдат удовлетворявани от разни фондове и подаяния”. За щастие на съдебното дело в България, ние - черногледците спрямо фонда „Съдебни сгради” - бяхме бляскаво опровергани. Фондът започна да функционира. Източникът на пари за съдебни сгради бе така добре налучкан, че в няколко години фондът натрупа средства, с които се пристъпи към осъществяването на грандиозен план за построяване на 62 съдебни палати из цяла България. Това мероприятие, което включваше и постройката на сграда за Министерство на правосъдието (по-късно Външното министерство) можа в по-голямата си част да бъде осъществено до 1944 г. [Из книгата на Константин Кацаров „60 години живяна история”]

Палатата се намира съвсем близо до представителния център на Столичния град, обаче тя не е строена върху такъв парцел и по начин, че да може да се включи открито в ансамбъла на големите нови строежи на центъра. По време на нейния строеж столицата не е имала градоустройствен план, липсвала е и ясна и смела строителна политика, която да превъзмогва частните интереси и да гледа предвидливо в бъдещото развитие на градските части. Съдебната палата е затворена между три тесни улици - Алабин, Лавеле и Позитано, които я ограждат встрани и отзад, и има малко по-открит поглед само към бул. Витоша.

Архитектурното оформление на Съдебната палата и позволява да се съгласува днес почти напълно с големите строежи на столичния център и да не им стои чужда. Нейният правоъгълен корпус с хоризонтален силует, даже отделните и архитектурни елементи - сиенитният цокъл, бялата варовикова облицовка нагоре, мощният корниз под последния етаж - хармонират с общия архитектурен облик на новите издигнати близко до нея големи представителни постройки - на Гранд-хотел „Балкан” (днес хотел „Шератон”), на Централния универсален магазин, дори на бившия Партийния дом (сега сграда на Народното събрание) и на Българската народна банка. Външният архитектурен образ на Съдебната палата сполучливо говори за предназначението на сградата, при това с една простота, прямота и строгост на формите, характерни за бита и общественото съзнание на нашия народ - далеч от всяка помпозност и пищност, с каквито се отличават подобни сгради в чужди столици. Монументалните размери на сградата, строгият и стил, силно подчертаната входна система от стълбище с пет големи врати между величествена колонада говорят ясно за строгия характер на нейното обществено предназначение.

Външният архитектурен образ на Софийската съдебна палата не е решен в някакъв строго определен стил. Тук са съчетани в една убедителна връзка някои класически вече стилови начала, които позволяват на тази монументална постройка да запази задълго своята стойност като архитектурна творба. Общият корпус на сградата представлява едно опростотворено, правоъгълно пространствено разрешение с непрекъснати хоризонтални линии, мощна класическа колонадна система на главната фасада и опростени странични фасади. Над силно подчертания си корниз сградата е завършена с четвърти етаж вместо с обикновените балюстради на някои ренесансови сгради. Архитектурният и образ се допълва от декоративни форми с романо-византийски мотиви по рамките на врати, прозорци и конзолите на главния корниз. Плановото и вътрешното пространствено разпределение на сградата показват, че външното и вътрешното и композиционно разрешение се намират в тясно единство и зависимост помежду си и че те произтичат не от някакви самостоятелни естетични и стилови търсения, а съвсем логично от нуждите на един план, задоволяващ многобройните служби, подслонени в тази палата. В композиционното разрешение на сградата са вложени две ръководни начала: да се осъществи най-целесъобразно разпределение на служебните помещения и да се постигне най-правилно насочване на потока от хора, които масово влизат и излизат от палатата. Тези две функционални съображения са дали отражение върху цялостната архитектурна композиция на сградата.

Съществуващата сграда на Съдебната палата в Ямбол е едно от най-монументалните здания в града. Освобождението от османско робство заварва България без нито една съдебна сграда. През 1926 г. е учреден фонд „Съдебни сгради”, а Народното събрание гласува „Закон за построяване сгради на съдебните места”. Общината в Ямбол предоставя общински парцели в центъра. Първоначалната стойност на обекта е била 10 000 000 лв.

Проектът на сградата е на известния архитект Г. Папазов, началник на архитектурната служба в при „Фонд съдебни сгради” в началото на миналия век. Сградата е завършена през 1940 г. за година и шест месеца. Постройката е застроена на 1150 кв.м площ с партер и два етажа. Тя предлага просторни салони, кабинети за съдиите и канцеларии за различните съдебни дейности, съдебни зали с известна акустика, където се провеждат в подобаваща обстановка съдебните процеси, „тайни съвещателни стаи”, където съдиите решават присъдите, преди да ги произнесат. Изпълнението на строителните работи е на високо ниво, с внушителна дървена ламперия, мозайка, мазилка и облицовка. Това е една от най-хубавите съдебни сгради в Южна България за онова време, която и сега не отстъпва на подобни съвременни здания. След бомбардировките над София тук е намерил подслон Юридическият факултет. Тогава в града пристигат над 1200 студенти юристи, 24 професори и 7 асистенти. В сградата се провеждат две изпитни сесии. Днес в нея са разположени Окръжният и Районният съд, Окръжната и Районната прокуратура на Ямбол.



ГЛАВЕН ПРОКУРОР ПРИ ВКС (1932-1942)

            Заемал дълги години поста на началник на углавното отделение, впоследствие Владимир Аврамов преминава на друга работа в съдебната система - Главен прокурор на Върховния касационен съд в периода от 1 февруари 1932 г. до 19 юли 1942 г.

По негово време Първи председатели на ВКС били: Ангел Димитров Карагьозов (1875-1961) от 2.03.1927 до 16.05.1938 и д-р Димитър Христов Протич (1874–1945) от 16.06.1938 до 19.08.1942.



КОМИСИЯ ЗА ОТГОВОРНОСТ

НА ПРАВИТЕЛСТВОТО (1934)

            С решение на Министерския съвет от 3 януари 1934 г. се назначава комисия в състав: Ангел Карагьозов – първи председател на ВКС, в качество на председател на комисията, Владимир Аврамов – прокурор при ВКС, Янаки Илиев – председател на III гражданско отделение при ВКС, и Ан. Христов – държавен юрисконсулт, която да проучи въпросите, изложени в доклад № 28366 на МФ до Министерския съвет, и да се произнесе върху следното: предполага ли този случай отговорност от страна на правителството [ЦДА, ф. 284К, оп. 1, а. е. 5910].



СДРУЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ (1934-1936)

            В организационно отношение в Сдружението на българските съдии настъпват следните промени. До м. октомври 1934 г. сдружението отправя своята дейност чрез клонове, със седалища в градовете, където има окръжен съд. След реформата от м. октомври 1934 г. клоновете остават 7, според числото на областните съдилища, а след реформата от м. август 1935 г. те се увеличават на 17.

Сдружението има 840 редовни члена. Управителният съвет, съгласно устава, се сътои от 9 души, 6 от които се избират от общото събрание, а останалите са по право лицата, заемащи длъжностите – главен прокурор при ВКС, прокурорът при Софийския областен съд и Софийският околийски съдия.

            Поради съдийските промени управителният съвет претърпява следните промени: излизат избраните членове д-р Константин Й. Партов и Др. Сахатчиев и вместо тях влизат подгласниците Ил. Моралиев и Иван Тризлинцев. Избраният член д-р К. Партов остава в състава като такъв по право. Стават промени в състава на съвета и по отношение на членовете, влизащи по право. Такива влизат в съвета Димитър Филипов, като прокурор при Софийския областен съд, Стоян Стефанов и Димитър Пеев, като Софийски околийски съдия.

Същите излизат поради станалите съдийски промени. От 28 октомври 1934 г. до 12 декември 1935 г. председател на управителния съвет е Владимир Аврамов, главен прокурор при ВКС, а след това, по подаване оставка, за такъв вместо него се избра подпредседателят Александър Камбуров, член на ВКС. За подпредседател бе избран Петър Абрашев, член на ВКС. В състава на надзорния съвет промени не станаха. Въпреки, че двама от членовете му бяха на служба в провинцията, това не попречи на същия всеки три месеца да прави предвидените в устава ревизии.

На III-то заседание от XVI-то годишно общо събрание на Сдружението на българските съдии, проведено на 31 май 1936 г., при избора за членове на управителния и надзорния съвети, се получават следните данни при провеждане на избора: За управителен съвет: Александър Камбуров, Минко Габровски, Н. Икономов, Димитър Надеин, Ст. Станев, Иван Тризлинцев; За подгласници на управителния съвет:  Ас. Праматаров, Иван Бакърджиев, Наум Христов; За надзорен съвет: К. Петров, Я. Янчев; За подгласници на надзорния съвет: Димитър Пеев, Иван Балтов. [Съдийски вестник – орган на Сдружението на българските съдии, Год. XVII, бр. 10 от юни 1936 г., с. 218-236]


 


КОДИФИКАЦИОННИЯ СЪВЕТ ПРИ МП (1935)

 

Въпросът за нуждата от кодифициране на правото е бил винаги в полезрението на Министерството на правосъдието и то има значителен принос в кодифицирането на българското законодателство. Законът за кодификацията от 1.03.1916 г. урежда статута на Кодификационната комисия, която се учредява при Министерството на правосъдието. Това от своя страна дава тласък на активна кодификационна дейност, с подчертано особено отношение по повод на кодификациите, като метод за систематизация на правото. 

Кодификационна комисия. – действала, съгласно закона за кодификацията (Д.В., бр. 48, от 1.03.1916 г.) очертаващ подробно правата и задълженията. Състояла се от председател, двама членове, намалени от 4 на 2 с бюджета за 1921-22 финансова година, и един секретар, всички с юридическо образование, назначавани и уволнявани с указ, по предложение на министъра на правосъдието. Те не са могли да бъдат уволнявани в продължение на пет години от датата на указа, с който са назначени, освен по писмено подадена от тяхна страна оставка и в случай на лишение от права, изброени в чл. 30 от наказателния закон. Председател на Кодификационната комисия в периода 11.03.1916-15.09.1931 г. е д-р Добри Панайотов Минков (1856-1942), а в през 1931-1935 г. председател е Васил Митаков.

На кодификационната комисия е възложено: Да обедини в общи законници всички отделни закони и поместените в съответните места законоположения от една и съща правна област, като проведе и съгласува отделни законоположения под общи правни начала. Да следи нуждите от попълвани или изменяване на действуващите закони – нужди, каквито съдебната практика или новите условия на живота създават, и да изработва, съобразния тези нужди, надлежни законопроекти. Да преработва в окончателна форма всички законопроекти на правителството преди внасянето им в Народното събрание, както и да преглежда всички административни правилници.

Съществуването на кодификационната комисия през отделни периоди безспорно се е отразило благоприятно върху цялостната законодателна дейност. Още повече, че е съществувала практика законопроектите и предложенията със законодателен характер на отделните министерства и ведомства поради динамичните промени в обществено-икономическия живот да се внасят направо в парламента. Тази практика при липса на кодификационна комисия или съвет, в който да става преглеждането на изработените от различните министерства законопроекти, тяхното технико-юридическо оформяне и съгласуване преди внасянето им в Народното събрание обяснява някои от несъвършенствата в българското законодателство, като повтаряемост, многобройност, несъгласуваност и др. 

Друга не по-малко съществена причина за твърде голямото изобилие на законодателни актове се дължала на погрешното разбиране, че решаването на всички проблеми, свързани с управлението на държавата, може да стане само по законодателен ред. При честата смяна на кабинетите, характерни за парламентарното управление, това погрешно разбиране нерядко е създавало дори сред самите управляващи измамливата увереност, че с провеждането на една или друга законодателна реформа ще се разрешат съществуващите в страната проблеми. 

Предвид и на това, че законодателството като една изключително комплицирана дейност е изисквала от законодателя добри познания не само в областта на правото и на икономиката, но и в областта на сравнителното право, то несъмнен остава приносът на тези български юристи от Кодификационната комисия за правилното изграждане и развитие на страната ни на основата на кодифицираните европейски правни системи.

И. Сабо смята с основание, че „Кодифицираното право е най-развитото право”. За обезпечаването на върховенството на формалните закони много би допринесло приемането им във вид на кодекси там, където естеството на регулираните обществени отношения и възможностите на юридическата техника позволяват това. За тази цел е необходимо рязко да се разшири кодификационната дейност, защото най-съвършеният от правно-техническа гледна точка закон е безспорно кодекса. 

Един от основните фактори определящи това виждане за същността на научната категория източник на правото е политическата реалност в тогавашна Европа. В почти всички европейски национални правни системи се развиват изключително мащабно и интензивно законодателна и кодификационна дейност. Не случайно този век е наречен век на кодификациите. Законът се превръща в основен източник в националните правни системи на европейските страни. Законът притежава правно-технически предимства - яснота на текста, системност, стабилност. Едновременно с това той е и носител на политическа легитимност, защото е акт на суверенния парламент.

Процесите на засилване и централизация на държавната власт протичащи на европейския континент, съчетани с интензивната кодификационна дейност в почти всички европейски страни логично извеждат закона, нормативния акт, като водещ източник на правото в континенталната правна система. Роля за това играе и фактът, че държавните и административните органи притежават най-големи възможности за координация и регулиране на всички сфери на обществения живот в унисон с основната цел на правото като социален нормативен регулатор. По този начин нормите на позитивното право образуват в страните, принадлежащи към континенталната правна система строго йерархична структура, известна като „пирамида на нормативните актове”. В нейната основа е конституцията, следват законовите актове, приети от законодателните събрания на страните и подзаконовите актове, дело на изпълнителната власт.

Кодификационния съвет, учреден с Наредбата закон за Кодификационния съвет  от 22 февруари 1935 г., включва трима секретари на отделите и 19 членове – съдии, адвокати и професори от Юридическия факултет. Той заседава под председателството на министъра на правосъдието, който възлага на комисията да преглежда изработените от отделните министерства законопроекти и да се произнася по нужните поправки, изменения и допълнения; да следи за нуждите от допълване и изменение на действащите закони и да изработва законопроекти; да систематизира и обедини в общи законници действащото право, внасяйки в него необходимото единство и съобразявайки го с нуждите на времето; да преглежда проектите за правилници, подготвени от отделните учреждения, следейки за съвместимостта им с действащите закони. 

В периода 1935-1941 г. Владимир Аврамов е член на Кодификационния съвет при Министерството на правосъдието и съставен от три отдела: за частно право и гражданско съдопроизводство; за наказателно право и наказателно съдопроизводство; и за публично право. Със Закона за Съвет по законодателството от 7 февруари 1941 г. се предвижда учредяването на Съвет по законодателството с председател и четирима членове.


  © 2007 Лалю Метев
(п р о д ъ л ж а в а)



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821868
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031