ЩРИХИ КЪМ ИСТОРИЯТА НА

РОТАРИАНСТВОТО В РУСЕ

 

Русе е сред онези български градове, в които ротарианското присъствие има богати традиции Това ни дава повод да припомним кои са първите ротарианци в нашия град и как е основан РК Русе.

д-р Симеон Хитов
(1876-1959)

Началото на РК Русе е поставено на 2.08.1936 г. Сред основателите на клуба са някои от най-изявените тогавашни бизнесмени, общественици, адвокати и лекари в града – инж. Рене Арнтцен (директор на Захарната фабрика и белгийски консул в Русе), Георги Мушанов (търговец), д-р Симеон Хитов (военен лекар, общественик, син на войводата Панайот Хитов), д-р Михаил Мантов (адвокат, син на бившия русенски окръжен управител Димитър Мантов), Александър Алексиев (икономист, директор на русенския клон на Франко-белгийската банка), Иван Ц. Недков (търговец на едро на железария), д-р Борис Малчев (зъболекар), Иван Шаранков (индустриалец), Борис Петров (индустриалец), Димитър Пенев (известен адвокат), инж. Стефан Корабов (собственик на фабрика за метални изделия), инж. Кирил Старцев (тогавашният кмет на Русе¹), Иван Цачев (директор на банка „Български кредит” и дългогодишен председател на УС на яхтклуба в Русе), д-р Никола Начев (икономист, индустриалец), Йосиф Вешков (индустриалец, председател на Областната търговско-индустриална камара, директор на „Първа частна петролна индустрия” АД), Нестор Несторов (виден търговец), Георги Бачеваров (индустриалец, собственик на фабрика за производство на сапуни, доставчик на царския двор), д-р Никола Караиванов (икономист), Иван Ив. Попов (директор на Русенската търговско-индустриална камара), Димитър Ат. Буров (банкер и директор на Машинната фабрика „Евгени Мюлхаупт” – Русе), Анастас Н. Буров (банкер), Александър Досев (известен русенски аптекар), Александър Искович (индустриалец) и инж. Манол Искович (индустриалец). По-късно в клуба са приети Станимир Василев, проф. Иван Иванов (агроном, директор на Земеделското училище, основател на Агрономическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”), инж. Георги Етимов и Евгений Димов.

РК Русе е чартиран на 29.10.1936 г. от инж. Михаел Гербел, който по онова време е върховен комисар на Ротари клубовете в Европа. Клубът получава № 4067 в Rotary International. Ето как два от тогавашните русенски вестници отразяват началото на РК Русе.

В-к „Русенска поща” помества дописката „Ротари клуб в Русе се учредява днес”: „Върховният комисар за Европа на Ротари клубовете г-н инж. Гербел и председателят на Софийския Ротари клуб г-н инж. Люб. Божков са отпътували снощи от София за Русе. Днес ще стане учредяването на Ротари клуб в Русе.” (в-к „Русенска поща”, год. ХV, бр. 5077; Русе, 29 Октомврий 1936 г., с. 1, кол. 6).

В следващия си брой същият вестник отпечатва дописката „Ротари клуб се основа вчера в Русе. Избраното настоятелство”: „Вчера в Русе бе основан Ротари клуб, в който членуват 18 видни русенски граждани (тук или е допусната печатна грешка, или дописникът е сгрешил, тъй като според албума на клуба, РК Русе е основан от 24 души – в с. н. – И. Б.). Избрано е настоятелство: председател г. Рене Арнтцен, подпредседател г. д-р Сим. Хитов, секретар г. д-р Н. Начев, касиер г. инж. Корабов и членове г. г. Ив. Ив. Попов, Н. Несторов. На върховния комисар на Ротари клубовете в Европа г. инж. Гербел и другите гости от София, вчера бяха дадени обед и вечеря, на която присъствуваха и всички членове на Русенския Ротари клуб.” (в-к „Русенска поща”, год. ХV, бр. 5078; Русе, 30 Октомврий 1936 г., с. 1, кол. 6)

В-к „Русенска народна борба” отбелязва под заглавие „Учредяването на Ротари-клуб в Русе”: „Вчера в Русе пристигнаха председателят на Соф. Ротари клуб г. Божков и комисаря на ротари-клубовете в Европа г. Гербел, посрещнати от много русенски граждани. След обяд бяха турени основите на „Ротари-клуб” в Русе.” (в-к „Русенска народна борба”, год. VІ, бр. 1632; Русе, 30 октомврий 1936 г., с. 1, кол. 5)

Сбирките на РК Русе са се провеждали в сграда на ул. „Славянска” в Русе. Сградата е разполагала с читалня, бюфет и салони за срещи и за игри. Поради обясними причини документацията на клуба не е съхранена. Засега са открити единствено екземпляр от устава на клуба и албум със снимки на русенските ротарианци.

Уставът се състои от 31 правила и принципни решения. Основната цел на клуба е посочена в чл. 2 – опознаване и сближаване на членовете му и техните семейства, полезно и приятно прекарване на свободното време в подходяща среда и обстановка, лобиране за общите интереси. Клубът се е управлявал от настоятелство, включващо председател, заместник-председател, секретар-касиер, домакин и двама съветници. Настоятелството се е избирало за срок от една година чрез тайно гласуване и обикновено мнозинство. Клубът се е представлявал пред властите и пред обществото от председателя и от секретар-касиера.

Членовете на клуба са били постоянни и временни. Числото им е било ограничено и не е можело да надхвърля 100 души. Постоянните членове са заплащали встъпителен и редовен месечен членски внос. Кандидатите за постоянни членове са се приемали по решение на настоятелството след предварителното им представяне от двама членове на клуба, а името на кандидата се записвало в специална книга. Външно лице, пребиваващо временно в Русе, е можело да посещава клуба в продължение на една седмица, но само след предварително въвеждане от член на клуба, който е гарантирал за него морално и материално. Ако гостът е продължавал да посещава клуба повече от седмица, той се е вписвал като временен член и е бил длъжен да заплаща определения едномесечен членски внос.

Настоятелството се е ползвало с широки правомощия, за да може да запазва добрия ред в клуба. То е имало право да изключи всеки член, който със своето поведение е опетнил репутацията си или доброто име и интересите на ротарианците. Абсолютно е бил забранен достъпът на деца, обслужващ персонал и пълнолетни странични лица. Настоятелството е изработвало правилника за реда в клуба и е определяло таксите за консумация и за игрите в клубните помещения.

Измененията и допълненията към Устава на РК Русе са можели да стават само с решение на повече от половината постоянни членове. Решението за прекратяване на съществуването на клуба е можело да се вземе само с квалифицирано мнозинство.

Съществуването на РК Русе (№ 4067 в РИ) обаче е краткотрайно. С Постановление на МС № 5474 от 21.12.1941 г. (обн. в „Държавен вестник”, год. LXIV, бр. 25 от четвъртък, 5 февруари 1942 г.) българските Ротари клубове, както и редица други организации у нас, са закрити, тъй като дейността им противоречи на пронацисткия Закон за защита на нацията. По времето на тоталитарния режим, установил се в България след политическата промяна от 09.09.1944 г., възстановяването на ротарианството е немислимо.

* * *

1. За него вж. Иво Братанов. Инженер Кирил Старцев – един от незабравимите ротарианци у нас. – Сп. „Ротари в България”, бр. 9, май 2006 г., № 100, с. 11 – 12.

2. На 02. 06. 2007 г. във връзка със 70-годишнината от основаването и чартирането на РК Русе (№ 4067), на тази сграда беше поставена възпоменателна плоча (вж. Иво Братанов. 70 години Ротари в Русе. – Сп. „Ротари в България”, бр. 1, юли 2006 г., № 102, с. 16 – 17).

Иво Братанов - Ротари клуб Русе

Клуб "Бъди свободен, а не зависим", чието учредяване предстои на 18 т.м. търси обществени и медийни партньори.
За контакти: Галина Йорданова - 0878 596 142;
e-mail: gpjordanova@yahoo.com