През 1961 година Митрополит Михаил изпраща писмо до Св. Синод с искане за превръщане на храма "Вси Светии" в "мавзолей – костница". Явно дядо владика не е бил съгласен с идеята храмът да бъде затворен и превърнат в музей, затова активно е отстоявал позициите си, защото едва след блажената му кончина на 8 май 1961 г. исканията се увеличават и през 1964 г. Доростоло-Червенската митрополия дава съгласие за преотстъпване на храма за Пантеон (паметник-костница) при условие, че гробовете на митрополитите в храма се запазят.

Разбира се, нищо от това не се случва, напротив, Божия храм в едно с тленните останки на тримата русенски митрополити са осквернени от комунистическите ни управници. Дори повече, направен е успешен опит да се изтрие от народната памет даже името на този последен стожер на православието и българщината - скромният мъченик на вярата в света Димитър Тодоров Чавдаров.

Една легенда гласи, че от датата на събарянето на "Всех Святих" над дунавския градът тегне божието проклятие и Русе ще носи греха си до възстановяване на храма.

Предишната черква “Всех Святих” е била архитектурен шедьовър на проектанта Едуард Винтер от 1884 - 1898 година, пише в историческите справочници. Вътрешното оформление е завършено от именити български художници, скулптори и резбари и с витражи от Виена. Водосветът в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили другите митрополити Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.

В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да ликвидира гробищата и освободените площи да се превърнат в парк, а идеята за църквата е да се превърне в храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Българската патриаршия с писмо до митрополит Софроний казва "Св.Синод в заседанието си на 7 октомври 1964 година одобрява решението на епархийския съвет да разреши на русенския градски народен съвет да използва храма "Всех Святих" в Русе за пантеон на възрожденците, като гробовете на блаженопочиналите Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил се запазят в храма..."

В кондиката се чете:

На 25 октомври 1964 година митрополит Софроний отслужи Св.литургия в храма "Всях Светих" и обяви на християните, че в този храм няма да се извършва повече богослужение, понеже се предава на Градския съвет в Русе, за да се използа като пантеон, в който да се съхраняват костите на починалите в Русе възрожденци.

На 12 януари 1965 година се предаде храмът "Всях Светих" на градския народен съвет, след като предварително се демонтира и пренесе в "Св.Троица" целият му инвентар". През 1975 година идеята църквата да стане пантеон неясно защо е позабравена. Почти десетилетие "Всех Святих", както си спомнят очевидци, е оставена на произвола, руши се, а стенописите под влияние на атмосферни влияния и скверни ръце се унищожават. През април 1975 година в "Св.Троица" са пренесени тленните останки на митрополитите.

Окръжният комитет на БКП настоява църквата да се отчужди. Митрополията отстъпва по ясни причини.

На 26.10.1975 година се случва това, което тегне над поколения наред - църквата е съборена с багери. На 3.03.1978 година на мястото на "Всех Святих" се открива новопостроеният Пантеон на възрожденците, по случай 100 години от Освобождението на България от турско робство. По сметката на църковното настоятелство в ДСК са преведени като стойност на съборената сграда - църквата и стенописите в нея - сумата 64 008 лв.

Очевидно и днес, ще се намерят малцина доблестни русенци незаети в злободневието на собствените си просперитет и оцеляване, които да надигнат глава в защита и прослава на своя нявгашен духовен закрилник, пък и било то само като възродят името му за нов по-свят живот, както неговият бе отдаден изцяло на паството...

Възхвала на доблестния Митрополит Михаил!

---

На Църковно-народния събор през 1870 година се учредява независимата Българска Екзархия, непризната от Вселенската патриаршия. С решение на събора се обединяват в една епархия Червенската и Доростолската епархии и се създава една единна Доростоло-Червенска епархия със седалище в Русе.

За пръв български екзархийски архиерей на катедрата в Русе през 1872 г. е избран, утвърден и хиротонисан архимандрит (после митрополит) Григорий. Митрополит Григорий с присъщата си дипломатичност и такт успява да издигне авторитета както на Митрополията, така и на Екзархията пред властите на Дунавския вилает, включващ почти всички български земи от Черно море до Ниш, чието седалище е Русе. Упълномощен е от екзарха за официален представител на Българската Екзархия пред Дунавското вилаетско управление. След неговата смърт през 1898 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран неговият духовен син архимандрит Василий.

В свободна България се издигат много нови храмове по всички градове и села от епархията. Съществуващите се изографисват и подобряват. Възстановяват се много от разрушените манастири. През 1937 г. е възстановен Басарбовският скален манастир. Започва интензивно да се развива социална, издателска, просветителска дейност с активно участие на Църквата в обществения живот. Доростолският и Червенски митрополит Михаил лично ръководи местните клонове на Червения кръст и Дружеството за закрила на децата. Активно участва в построяването на болница за туберкулозно болни. Той е голям радетел за въвличането на повече вярващи в делото на Църквата чрез организирането им в православни християнски братства. През 30-те години на 20 в. в епархията се основават десетки детски, младежки, работнически православни братства, както и православни братства към почти всеки храм от епархията. Значително се разширява социалната дейност. Изграждат се църковни приюти, детски градини, църковно средношколско общежитие, социални кухни. Броят на църквите в гр. Русе се удвоява, а съществуващите са изографисани и обновени. През 1934 г. към катедралния храм „Св. Троица” е построен Църковен салон, в който ежеседмично се изнасят сказки от най-изтъкнати лектори и се провеждат църковни тържества.

В комунистическия период Църквата се сблъсква със значителни рестрикции. Социалната и образователната й дейност е забранена, а голяма част от имотите й – конфискувани. Много свещеници са арестувани и измъчвани, а някои са намерили своята смърт мъченически. През 1975 г. е разрушен храм “Всех Святих” в Русе, като на негово място е издигнат Пантеон на възрожденците.