Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
21.07.2008 12:31 -
Русенската черква „Всех Святих”
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 4591 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2010 21:02
Прочетен: 4591 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 11.02.2010 21:02
През 1961 година Митрополит Михаил изпраща писмо до Св. Синод с искане за превръщане на храма "Вси Светии" в "мавзолей – костница". Явно дядо владика не е бил съгласен с идеята храмът да бъде затворен и превърнат в музей, затова активно е отстоявал позициите си, защото едва след блажената му кончина на 8 май 1961 г. исканията се увеличават и през 1964 г. Доростоло-Червенската митрополия дава съгласие за преотстъпване на храма за Пантеон (паметник-костница) при условие, че гробовете на митрополитите в храма се запазят.
Разбира се, нищо от това не се случва, напротив, Божия храм в едно с тленните останки на тримата русенски митрополити са осквернени от комунистическите ни управници. Дори повече, направен е успешен опит да се изтрие от народната памет даже името на този последен стожер на православието и българщината - скромният мъченик на вярата в света Димитър Тодоров Чавдаров.
Една легенда гласи, че от датата на събарянето на "Всех Святих" над дунавския градът тегне божието проклятие и Русе ще носи греха си до възстановяване на храма.
Предишната черква “Всех Святих” е била архитектурен шедьовър на проектанта Едуард Винтер от 1884 - 1898 година, пише в историческите справочници. Вътрешното оформление е завършено от именити български художници, скулптори и резбари и с витражи от Виена. Водосветът в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили другите митрополити Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.
В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да ликвидира гробищата и освободените площи да се превърнат в парк, а идеята за църквата е да се превърне в храм-костница на възрожденците, погребани в Русе. Българската патриаршия с писмо до митрополит Софроний казва "Св.Синод в заседанието си на 7 октомври 1964 година одобрява решението на епархийския съвет да разреши на русенския градски народен съвет да използва храма "Всех Святих" в Русе за пантеон на възрожденците, като гробовете на блаженопочиналите Доростоло-Червенски митрополити Григорий, Василий и Михаил се запазят в храма..."
В кондиката се чете:
На 25 октомври 1964 година митрополит Софроний отслужи Св.литургия в храма "Всях Светих" и обяви на християните, че в този храм няма да се извършва повече богослужение, понеже се предава на Градския съвет в Русе, за да се използа като пантеон, в който да се съхраняват костите на починалите в Русе възрожденци.
На 12 януари 1965 година се предаде храмът "Всях Светих" на градския народен съвет, след като предварително се демонтира и пренесе в "Св.Троица" целият му инвентар". През 1975 година идеята църквата да стане пантеон неясно защо е позабравена. Почти десетилетие "Всех Святих", както си спомнят очевидци, е оставена на произвола, руши се, а стенописите под влияние на атмосферни влияния и скверни ръце се унищожават. През април 1975 година в "Св.Троица" са пренесени тленните останки на митрополитите.
Окръжният комитет на БКП настоява църквата да се отчужди. Митрополията отстъпва по ясни причини.
На 26.10.1975 година се случва това, което тегне над поколения наред - църквата е съборена с багери. На 3.03.1978 година на мястото на "Всех Святих" се открива новопостроеният Пантеон на възрожденците, по случай 100 години от Освобождението на България от турско робство. По сметката на църковното настоятелство в ДСК са преведени като стойност на съборената сграда - църквата и стенописите в нея - сумата 64 008 лв.
Очевидно и днес, ще се намерят малцина доблестни русенци незаети в злободневието на собствените си просперитет и оцеляване, които да надигнат глава в защита и прослава на своя нявгашен духовен закрилник, пък и било то само като възродят името му за нов по-свят живот, както неговият бе отдаден изцяло на паството...
Възхвала на доблестния Митрополит Михаил!
На Църковно-народния събор през 1870 година се учредява независимата Българска Екзархия, непризната от Вселенската патриаршия. С решение на събора се обединяват в една епархия Червенската и Доростолската епархии и се създава една единна Доростоло-Червенска епархия със седалище в Русе.
За пръв български екзархийски архиерей на катедрата в Русе през 1872 г. е избран, утвърден и хиротонисан архимандрит (после митрополит) Григорий. Митрополит Григорий с присъщата си дипломатичност и такт успява да издигне авторитета както на Митрополията, така и на Екзархията пред властите на Дунавския вилает, включващ почти всички български земи от Черно море до Ниш, чието седалище е Русе. Упълномощен е от екзарха за официален представител на Българската Екзархия пред Дунавското вилаетско управление. След неговата смърт през 1898 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран неговият духовен син архимандрит Василий.
В свободна България се издигат много нови храмове по всички градове и села от епархията. Съществуващите се изографисват и подобряват. Възстановяват се много от разрушените манастири. През 1937 г. е възстановен Басарбовският скален манастир. Започва интензивно да се развива социална, издателска, просветителска дейност с активно участие на Църквата в обществения живот. Доростолският и Червенски митрополит Михаил лично ръководи местните клонове на Червения кръст и Дружеството за закрила на децата. Активно участва в построяването на болница за туберкулозно болни. Той е голям радетел за въвличането на повече вярващи в делото на Църквата чрез организирането им в православни християнски братства. През 30-те години на 20 в. в епархията се основават десетки детски, младежки, работнически православни братства, както и православни братства към почти всеки храм от епархията. Значително се разширява социалната дейност. Изграждат се църковни приюти, детски градини, църковно средношколско общежитие, социални кухни. Броят на църквите в гр. Русе се удвоява, а съществуващите са изографисани и обновени. През 1934 г. към катедралния храм „Св. Троица” е построен Църковен салон, в който ежеседмично се изнасят сказки от най-изтъкнати лектори и се провеждат църковни тържества.
В комунистическия период Църквата се сблъсква със значителни рестрикции. Социалната и образователната й дейност е забранена, а голяма част от имотите й – конфискувани. Много свещеници са арестувани и измъчвани, а някои са намерили своята смърт мъченически. През 1975 г. е разрушен храм “Всех Святих” в Русе, като на негово място е издигнат Пантеон на възрожденците.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Страница на Лалю Метев в правния портал lex.bg (стар архив)
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев