Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2008 18:35 - Христо Димов Калфов (1883-1945)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3464 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 20:46


ХРИСТО ДИМОВ КАЛФОВ

image

Роден: 16.10.1883 в Калофер.
Христо Димов Калфов е български офицер и политически деец. Роден е в Калофер. Завършва Военното училище в София и военна академия в Италия. Участва в Балканската война, а след Междусъюзническата е зачислен във военната свита на цар Фердинанд. След възцаряването на цар Борис III е негов флигеладютант. На 22 септември 1922 г. напуска двореца и армията с чин полковник. Един от организаторите на преврата през 1923 г. Министър е на външните работи (1923-1926 г.). Един от лидерите на Демократическия сговор. Името му е свързано с протокола “Калфов - Политис”, сключен в Женева през 1924 г., с който е учреден специален режим за българското малцинство в Гърция; отхвърлен по-късно от Гръцкия парламент. След разцеплението на Демократическият сговор преминава в Цанковото "Народно социално движение" и е член на Централното му бюро. През юни 1934 г. го напуска. Продължават добрите му връзки с двореца. Прави опит да създаде фашистка Държавна социална партия (1936 г.), няколко пъти е депутат, а в периода 1941 г. - 1944 г. е председател на XXV ОНС. През февруари 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Екзекутиран на 1 февруари 1945 г. С Решение № 243 от 12.04.1996 г. на Върховния съд присъдата бе отменена.

Образование:

Военното училище в София (1903).
Военна академия в Торино, Италия (1907-1911).

Военна служба:

1903 - 4-ти артилерийски полк;

1911-1912 - Школа за запасни офицери (подпоручици);
1912-1913 - Помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на армията
и офицер за поръчки при Главнокомандващия;

1913 - Свитата на цар Фердинанд - военен учител на княз Борис;
1918 - Флигеладютант на цар Борис;
22.09.1922 - В запас.

Офицерски звания:

01.01.1903 - Подпоручик;

01.01.1906 - Поручик;
01.01.1910 - Капитан;
01.03.1916 - Майор;
1918 - Подполковник;
22.09.1922 - Полковник.

Умира:

Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 01.02.1945.


Автор:

"Българското социално национално движение" (1933);

"Новото време и народното движение. Фашизъм. Хитлеризъм. Деветоюнство" (1934);
"Политически копнеж в света и у нас" (1934).

Други биографични данни:

1923 - Един от организаторите на преврата от 09.06.;
Секретар на Демократическия сговор;
10.06.1923-04.01.1926 - Министър на външните работи и вероизповеданията;
Представител на България в Съвета на Обществото на народите;
9.05.1924 - Почетен член на Калоферската дружба в София;
1932 - Член на Централното бюро на Народното социално движение;
1936 - Създава Държавна социална партия;
1923-1934 - Народен представител в XXI-XXIII ОНС;
1941-1944 - Председател на XXIV ОНС.

Ролята на Христо Калфов  

Както писах другаде в таз ми страница в интернет, до 1936 г. – значи до 16 годишната ми възраст – баща ми, който “живееше” с политиката, не я “бистреше” с мене, защото не искал да ми влияе, а да ме оставел да си вадя сам заключенията. Той ми влияеше обаче неминуемо с това, че постоянно публикуваше политически статии, които не можеше да ми забрани да чета. Въпреки това съществуваше едно явление: когато ставаше дума за някой политик, често мълчеше и не го критикуваше, но майка ми беше огледало на мнението му – като “сумтеше”, без да каже инак нито дума.

Така у нас в къщи от дете свикнах да констатиран мнението на баща ми, чрез “сумтенето” на майка ми, когато се споменаваше името на Христо Калфов.

Чичо ми Александър Цанков, който беше впрочем по характер доверчив, във всеки случай не мнителен човек, доверяваше на Христо Калфов, баща ми – сигнализирано от “сумтенето” на майка ми – не. При това от първия ден след преврата на 9 юни 1923 г. се слагаше един въпрос: кому служеше Калфов, на шефа на съзаклятието Александър Цанков, и скоро като министър на външните работи – на министър председателя Цанков, или на цар Борис, на когото беше първо възпитател и после адютант. Още повече, че между царя и Цанков от първия час след преврата произлезе един естествен конфликт на монарха спрямо министър председателя, чието назначение царят беше подписал чак след думите на Цанков, че ако не подпише, България ще стане неминуемо република. Или се касаеше в случая на един човек като героя в комедията на австриеца Нестрой – Слуга на двама господари?  Но на кого беше верен, в края на крайщата, полковник Христо Калфов, ако беше принуден да избира?

Още навремето се споменаваше, че Калфов бил напуснал двореца като адютант на царя в конфликт, понеже Борис ІІІ не бил готов да се противостои открито на Стамболийски. В книгата на Стефан Груев “Корона от тръни” този факт – или това беше само един лансиран от Калфов и двореца  мит – е подробно описан. Никъде другаде не съм чел за този конфликт (или “конфликт”), докато не излязоха послесмъртните книги на Александър Цанков, който вярваше на този мит – но пак само   разправен  му от Калфов!

Както показват по въпроса навремето тайни архиви на немската легация в София;

Още на 9 юни, ден на преврата, Христо Калфов посещава немския пълномощен министър, комуто е познат като адютант на цар Борис ІІІ, специално по външнополитически въпроси. Калфов дава гореспоменатите уверения, за  Неучастието на царя  в преврата. Същевременно Калфов е назначен за Външен министър с дата 9 юни и остава такъв до 4 Януари 1926 г. когато Цанков си подава оставката. На това място трябва да се припомни, че за това е нужен подписа и на Александър Цанков и на държавния главя цар Борис ІІІ. Четецът може сам да отсъди, колко вероятно е това назначение, ако Калфов беше “скъсал” сериозно с царя според версията Груев/Калфов. Всички други, чиито назначение за министри цар Борис подписа на 9 юни, не бяха нарушили някаква лична вярност към царя. Калфов – според този мит – да; въпреки това за негово нежелание да подпише за Калфов не става и дума! И това при общоизвестната злопаметност на цар Борис!!

Историкът Хопе, който се води само по документи, във всеки случай формулира така “Докладите на немската легация в София относно ролята на царя при преврата са противоречиви. Много говори обаче за това, че царят е бил умесен в преврата чрез своя адютант Калфов, който стана Външен министър в правителството Цанков (Хопе, България – Своенравният съюзник на Хитлер, стр. 198, забел. 8 под линията). Във всички до сега известни немски документи не става и дума за твърдения от Груев и Калфов конфликт на Калфов с царя.

За разлика от Александър Цанков, който вярваше на версията за конфликта с царя, обаче  разправена  му от Христо Калфов, както го потвърждава особено подробно описано в  Мемоарите си (стр. 152-153).

Германската банка в София Kreditbank, по-добре осведомена от самата легация и снабдена с пари и с агенти на разузнаването, прикрити при нея като банкови чиновници, в обширен доклад за преврата и правителството Цанков от 12 юни, изпратена и на немската легация в София и директно на външното министерство в Берлин пише: Движението [на Цанков] не произлиза от някоя определена политическа партия, а от запасни офицери под водачеството на Цанков, генералите Лазаров и Русев и бившия учител и адютант на цар Борис, полковник Калфов. Изглежда, че самият цар Борис не е бил чужд на това движение. Във всеки случай неговият бивш адютант полковник Калфов влиза като Министър на външните работи в новото правителство.

За самият Цанков Kreditbank пише в същия обширен доклад: Министър президент е Александър Ц. Цанков, роден в Орехово. Той беше професор по Национална икономия в тукашния университет. Той не принадлежи на никоя политическа партия, обаче се радва на общо уважение и неопетнена репутация.

Забавно е да се отбележи че и Kreditbank и агентите й изглежда не знаеха нищо за решителната роля, изиграна от професионалния превратаджия Дамян Велчев.

*

Беше ли полковник Христо Калфов някому “слуга”, да употребим израза на Нестрой, и ако да, кому, на царя или на Цанков? Аз лично си спомням бледо за него, но днес мисля следното.

Калфов беше български родолюбец, верен  безпрекъснато  на цар Борис ІІІ. При преврата игра и за двамата, както разбираше длъжността си на родолюбец. Чак когато след Голямата криза от 1929 г. българите започнаха да охладняват сериозно към парламентаризма, пътищата му с Цанков се разделиха (за което Цанков пише с разочарование в Мемоарите си, но без всякакво обвинение за невярност към Калфов) и Калфов мина към хората, които служиха на личния режим на цар Борис ІІІ, докато Цанков остана самотен до напущането си на България няколко дена преди 9 септември 1944 г. с мечтата на едно пълно парламентарно многопартийно управление, от което изключваше само комунистите – доколкото  служеха на Москва – и най-левите земеделци – доколкото  служеха според него на Белград.

Че Цанков направи Калфов свой Външен министър беше според мене един открит ход, в който не можем да търсим някаква драматика. По тогавашния начин да се практикува Търновската конституция беше нещо естествено Външният министър (както впрочем и Военния министър) да се ползват с личното доверие и на държавния глава. (Мислете и до днес за френската републиканска конституция, която остави Де Гол). Калфов впрочем не беше лош Външен министър. Хопе завършва за него със следната забележка:

“Калфов нямаше никога амбициите като на Цанков или на Багрянов. Той беше активен офицер, после адютант на цар Борис, действаше навярно по негова заповед за свалянето на Стамболийски през 1923 г и допринесе, като министър на Цанков, за неговото падане от власт – пак по желание на царя през 1926 г.....”  (Хопе, стр. 244, забележка 1 под линията).

На края на тази глава искам да се обърна един вид към моя стар приятел Стефан Груев и всички тези, които продължават да поддържат мнението, че “цар Борис ІІІ не знаел за преврата”. Аз предполагам, че това е тяхното искрено мнение, но мнение повлияно от Съветската пропаганда през половин век затъмнение. Понеже глуповатата комунистическа пропаганда виеше песента за “монархо-фашизма”, те се чувстваха задължени да й противоречат. Аз не й правя тази чест. Не е ли по-скоро вярно, че цар Борис ІІІ, Александър Цанков – и в случая полковник Христо Калфов – покрай българският елит, стотици хиляди особено граждани и почти всички Софиянци – искаха да се отърват на всяка цена от Александър Стамболийски, който беше на път да установи една абсолютна диктатура на селото срещу гражданите. Различно според различните си разбирания и темпераменти:

*  Александър Цанков беше нетърпелив срещу колебанията на монарха

*  Полковник Христо Калфов остана винаги верен към монарха и когато взе решението да се присъедини към съзаклятието

*  Монархът по обичайному се колебаеше и действаше ако е възможно чрез подставени лица – между другите в случая чрез Христо Калфов.

*

Кой беше тогава прав относно Христо Калфов, Александър или Асен Цанков? Бих казал – и двамата от различните места, от които наблюдаваха нещата: Баща ми Асен Цанков беше социалдемократ и като (умерен) републиканец не му се нравеше че Калфов, човек на царя, участва в правителството на брат му и то в качество на Външен министър. Чичо ми Александър Цанков, (умерен) монархист, гледаше на Калфов като човек на царя, който – точно на този пост на Външен министър – успокоява крайно мнителния цар Борис ІІІ.

Взето от: ФОРУМ  Здр@вко  ЦАНКОВ


Тагове:   Калофер,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - vhDOsZxsmNZlFxCY
04.07.2011 04:50
That's 2 cevler by half and 2x2 clever 4 me. Thanks!
цитирай
2. анонимен - uFvAvsRwoPdaRfwP
04.07.2011 12:15
t1zSsa <a href="http://etyiqpwpvnkb.com/">etyiqpwpvnkb</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2993930
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19669
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031