Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2008 08:26 - Цариградските търговци
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4567 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.10.2015 06:57


ВИДНИТЕ ЦАРИГРАДСКИ ТЪРГОВЦИ
РОДОМ ОТ КАЛОФЕР

БЪЛГАРСКА КОЛОНИЯ в Цариградimage

Многохилядна българска колония в столицата на Османската империя. Началото и поставили през 30-те и 40-те г. на XIX в. български търговци и занаятчии, които не само търсели поминък, но и сигурност за своя живот от феодалните размирици в империята, развихрили се в края на XVIII в. и продължили, макар и с по-отслабваща сила, и в първите десетилетия на XIX в. По-значителен бил притокът от абаджии и др. занаятчии от балканските селища и подбалканските градове Копривщица, Калофер, Сливен, Котел и др. Те се занимавали с шиене на дрехи за редовната турска армия. От югозападните български земи се стичали главно градинари, млекари, сладкари и др. Вън от столицата заселници от Пловдивско основали няколко десетки селища и др. По такъв начин общият брой на българското население в Цариград и неговата близка околност до освобождението на България от османско иго възлизало на около 50 000 - 60 000 души. Поради замогването на част от българските търговци започнало да нараства и тяхното значение и влияние в османската столица. Те не само водели оживена търговия из обширните пазари на империята, но някои от тях като Ст. Богориди и др. се издигнали до висши административни постове. Наличието на многобройно българско население в Цариград правело османската столица важно средище по време на борбата на българския народ за извоюване на църковна независимост. Тук разгърнали своята дейност Н. Бозвели и Ил. Макариополски. А след създаването на Българската екзархия (1870) Цариград станал нейното първо седалище. Османската столица била и важно средище на културния живот на българското население. До Освобождението тук се издават повече от една трета от излизащите по това време български вестници и списания. След Руско-турската освободителна война 1877-1878 вследствие на масовото изселване на българското население в освободеното му Отечество ролята на Цариград като обществено-икономическо и културно средище на българското население бързо спада и постепенно се ликвидира. [ Източник: История на България ]



БАЛКАПАН ХАН

Около 1848 г. в Балкапан-хан имало 20 стаи с 40-50 калоферци. В Балкапан-хан знаем тези калоферци:

ок. 1851 и 1856 г. - Стоян Кюрчуоолу, Димитър хаджи Несторов, Тодор Г. Комсиев, Панайот Павлюв, Панчо Златарюв, Иван х.Видулов, Стоян Караминков, Христо Караминков, Тодор Клисуров, Христо Събчов, Иван Янколов, Иванчо Илийчов, Генко Русюв, Христо Симов, Генко Ласков

и ок. 1861 г. – Христо П. Търчилещов, Д. х. Несторов, Панайот Д. Павлев, братя Г. Комсиеви, Христо Д. Караминков, Генко Р. Аджаров, Иван Стефчов, Стоян Н. Брадинов, Тодор Рашев, А. Г. Симов, Н. х.Тюлев, Димитър Т. Бракалов...

В Пера: Васил Г. Золотович, Лала Д. Золотов.

Още в Балкапан-хан са имали своите търговски кантори: Никола П. Тъпчилещов, братя Георги и Димитър Ив. Золотович, Пею Ласков, Димитър Хр. Тошков, Петър Хр. Стаматов, братя Генко, Христо и Тодор Комсиеви

и по-сетне: Иван Дочев, Димитър Стоилов Минчев, Драган Стойчов (Чонин), Наню Трифонов, Никола Д. Командарев и др.

Отначало Стоян (Станчо) Н. Брадинов стоял секретар при братя Комсиеви.

Калоферци били ученолюбиви, задружни, не горделиви и със стремеж да странствуват. Знаем, че още в 1814 г. имало във Виена три подобни калоферски кантори на Христя Хината, на Киро Стоилов и на Стоян Караминков, но тогава поради войната с Наполеон Бонапарта виенските банкноти съвсем паднали, тия кантори се опропастили, калоферци напуснали Виена и обърнали внимание към Цариград, Мала-Азия и Одеса.

В периода 1852-1877, в Цариград е имало тия калоферски търговци:

Хр. П. Тъпчилещов, Н. П. Тъпчилещов, Н. Бракалов, Т. Бракалов, Братя Комсиеви, Пею Ласков, Братя Симови, Д. х.Тюлев, П. Стаматов, Хр. Караминков, Ст. х.Гендов, Д. х.Несторов, Д. Минчов, Братя Добреви, Цв. Илийчев, Ст. Комсиев, Н. Трифонов, Т. Барзов, Ив. Чоканов, Ст. Увалиев, Дамян Павлов, Братя Аджарови, Ст. Брадински, Хр. Груев, Н. Командарев, Драган Стойчов,

а подрядчици на турската войска за дрехи  и съестни предмети: Иван Дочооглу, Атанас Спасов Фетваджиев, Т. Сватовски, Станчо Мечкарев и Никола Аврамов.

Освен горните лица, имало и 35 абаджийски дюкяни с по 20 души шивачи за дрехи и всичките с порядъчни капитали. Между тях най-видни били:

Хр. Трацолов, Калчо Терекиев, Д. Драганов, М. Матеев, Д. Балтаджиев, П. Драганов, Хр. Кодов, Хаджи Христо Шишов, Иван Шишов, Стайко Димов, Йовчо Чапуров, Драган Т. Чавдаров, и пр.

А по разни страни из Цариград имаше и други 800 души шивачи, които работеха дрехи за войската на горните подрядчици.

Имало калоферски абаджии в гр. Измит, Бруса и другаде из Азия.

В Одеса били първи и видни търговци:

Николай Миронович, Ст. Д. Тошкович.

Те морално и материално помагат на калоферските училища и тям се дължала богатата библиотека в Калоферското училище.

В гр. Исмаил, Росия, живеел големият търговец и банкер Георги В. Шопов.


ЕСНАФИТЕ

В Цариград най-многото калоферци били абаджии. Те живеели най-вече в Хамбаря, Галата, Едирне-капия, Чорапчи-хан, Везир-хан и пръснати по Бешикташ (например: Христо Бешикташлият), Ени-кйой, Орта-кйой, Арнаут-кйой и другаде. Галата е квартал до северо-източния бряг на залива Златния рог, пък Хамбаря – старинна сграда в стария Стамбул до Иподрома и джамията св. София. В него хиляди работници шиели от нашенски шаяк дрехи за турската войска.

Когато в 1838 г. в Цариград дошъл отец Неофит Бовели (Хилендарски), там намерил калофереца Иван Спасов Фетваджиев първомайстор и главатар на кроячите и шивачите на тези дрехи. Докато бил жив султан Махмуд II, Неофит Бозвели служел на българите литургия в Хамбаря.

Около 1845 г. тисященачалник хамбарски бил, Атанас Спасов Фетваджиев, а около 1861 г. първомайстор – Димитър Банков, пак калоферец.

В 1860-1865 г. най-много работници в Хамбаря били калоферци и копривщенци. Освен за войската, ушитите дрехи абаджиите продавали на гемиджии гърци, турци и арменци, на лазове и др.

По-рано калоферци купували шаяк и то Казанлък, изшивали го на дрехи в Калофер лете, и през август ги закарвали в Цариград, дето през есента и зимата ги разпродавали.

В Цариград имало абаджии българи и от Карлово, Аджар, Габарево, Мраченик, Шипка, Котел...

В Галата знаем тези абаджии калоферци:

Около 1851 г. – Калчо Иванов, Хаджи Димитър, Христо Филов, Генко Филов, Генко Сариков, Димитър Иванов, Лазар Стойков, Матея Иванов, х. Христо Малинов, хаджи Христо Шишев, Вълчо Генков, Станко х. Стайков, Иван Стайков, Стайко Иванов, Никола Клисуров, Иван К. Димчов, Станчо Стамулов, Цонко Станков, Никола Павлов, Драган Димов, Драган Тодоров Чавдаров, Колю Иванов, Стоян Иванов, Стоян Торчов, Димитър Нетков, Киро Д. Увалиев, Христо Дочов, Георги Николов, Колю Иванов, Лазар Димитров, Недялчо Клисуров, Тодор Генков и Станчо Христов;

Около 1851 г. - Калчо Иванов, Христо Филов, Генко Филов, Димитър Иванов, Лазар Стойков, Матея Иванов, х. Христо Малинов, хаджи Христо Шишев, Никола Клисуров;

Около 1858 г. – първий майстор Йовчо Иванов за сина си Иванча, Киро Д. Увалиев, Лазар С. Рашков и съдр., Киро Хр. Добрев, Никола Хр. Добрев, Иванчо Калчов, Драган Тодоров Чавдаров, Мирчо С. Чореев, Хр. К. Казалмуш, Стойко х. Хр. Малинков, Димчо Драганов и братя, Стойко Димитриев Вранчев, Тодор Генков Еленкин, Станчо М. Сватовски, Гъчо Хр. Комсиев, Стойко Димчев, Димитър С. Минчев, Гъчо Д. Аджаров, Стоян Н. Джалалов и Петко Калеят.



Подрядчици:

Иван Дочоолу
Атанас Спасов Фетваджиев
Т. Сватовски
Станчо Мечкарев
Никола Аврамов


От търговско звание:

Христо П. Тъпчилещов
Никола П. Тъпчилещов
Христо Д. Караминков
Панайот Д. Павлов
Дим. Н. Бракалов
Иван В. Чоканов
Дим. Х. Несторов
И(?). Р. Аджаров
братя Комсиеви (Генко, Христо и Тодор)
Симо Г. Симов
Никола Аврамов


13 еснафи:

протомайстори:
Драган Т. Чавдаров
Иван Дочов
Хр. Рабаджов
Енчо Т. Еленкин

– и
Стойко Мирчов Шишев
Калчо Иванов
Киро Лазаров
Никола Павлов
Димитър Хр. Балтаджиев
Димитър Иванов
Гошо Мирчов Царев (Църин)


В Цариград имало цяла колония от калоферски търговци, най-многото били абаджии. Имало 35 абаджийски дюкяни с по 20 души шивачи за дрехи и всичките с порядъчни капитали. Между тях най-видни били:

Христо Трацолов
Калчо Терекиев
Д. Драганов
М. Матеев
Д. Балтаджиев
П. Драганов
Христо Кодов
Хаджи Христо Шишов
Иван Шишов
Стайко Димов
Йовчо Чапуров
Драган Т. Чавдаров
Тодор Т. Чавдаров
и пр.

Тия абаджии живеели най-вече в Хамбаря, Галата, Едирне-капия, Чорапчи-хан, Везир-хан и по разни други страни из Цариград.


КАЛОФЕР

Постоянните търговци в Калофер, които са имали възможност и време винаги да взимат живо участие в делата на църковно-училищното настоятелство, са били: Недялко Бракалов, Т. Бракалов, Недю Начоглу, Хр. Пиронков, Н. Добрев, Лазар Н. Топалов, Димо Хаджи Гендов, П. Павлов, Хаджи Неделчо Кьойбашиев, В. Сотиров, Хаджи Петър Аврамов, Наню Бояджиев, Генко Попов, Иван Ионка Драганов, Г. Славов, Начо Дойнов, Хр. Брадинов, Т. В. Бракалов, Ив. Диамандиев, Петю Бояджиев, Димитър Е. Блъсков, Т. Блъсков, Гъчо М. Пиронков, Хаджи Тодор (Хаджи Паро), Димитър Караминков, Др. Ив. Бацов, Драган Манджуков, Стойко Мирчов Шишов, Иван Сахтиянджиев, Христо Аврамов, Христю Бацуров, и повечето от цариградските търговци (напр. Никола Аврамов) и абаджии, които са дохождали в Калофер. Те достойно поддържаха авторитета на Калофер и се усърдно стараеха да се всякак подобрява и за това турското правителство много почиташе тоя градец.

Братята Димитър Аврамов, Хаджи Петър Аврамов, Христо Аврамов и Стоян Аврамов били сред най-заможните търговци гайтанджии в Калофер.

Забележка: Непълен списък, в процес на уточняване.


СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

След Освобождението през 1878 г. България получила от Османската империя едно окаяно наследство в областта на индустрията. Повечето от съществувалите преди Освобождението индустриални предприятия били разрушени или разорени по време на войната през 1877-1878 г. Единственото по-голямо доосвобожденско индустриално предприятие, което останало да функционира и след войната, била държавната текстилна фабрика в Сливен.

Освобождаването на България от османско владичество не довело веднага до ускорено развитие на местната фабрична индустрия. До средата на 90-те години на ХІХ век общата обстановка за развитие на местната капиталистическа индустрия не била особено благоприятна. Причините за това се криели в няколко посоки.

Проличава значителното увеличаване на вноса на конкурентни чужди промишлени произведения от  втората половина на 80-те години въпреки тенденцията към спадане на цените по това време. Като допълнителен негативен фактор следва да се упомене обстоятелството, че лихвеният процзент в страната бил много по-висок от евентуалната печалба, която би могло да реализира при такава обстановка едно прилично организирано индустриално предприятие. Поради това през 80-те и 90-те години вече натрупаните в страната по различни начини капитали се насочили предимно към лихварството и търговията и отбягвали влагане в индустрията.

Важна пречка било отсъствието на модерна банкова система в страната, която да бъде в състояние да предложи на кандидатите за индустриалци при приемливи условия необходимият им основен или оборотен капитал, ако собственият такъв е недостатъчен. Скъпият лихварски кредит не можел да бъде използван при създаване на индустриални предприятия.

Липсвала и ясна и настойчива насърчителна политика от страна на буржоазната държава, която да примами част от наличните в страната капитали към развитие на индустрията.

От не по-малко значение било и обстоятелството, че в страната от начало въобще се чувствал недостиг на значими по размер индивидуални капитали. Мащабите на първоначалното натрупване на капитал в българските земи до Освобождението не отговаряли на изискванията за създаване на едно средно дори за местните условия индустриално предприятие. В навечерието на Освобождението за богати търговци и занаятчии се смятали хора с паричен капитал от няколко десетки хиляди гроша.

До Освобождението българите с капитал повече от 1 млн. гроша били само четирима, от които двама загубили по-голямата част от капитала си по време на Освободителната война. Тази война разорила и много търговци, лихвари, чорбаджии и др. Поради нанесените им материални щети, невъзможността да се съберат вземания от избягали или разорени турци, враждебните действия на местната беднота и др. Поради това първоначалното натрупване на капитала от навечерието на Освобождението не играло голяма роля за формирането на промишлената буржоазия в България след Освобождението.

От общо 279 по-богати български фамилии в навечерието на Освобождението в Цариград, Свищов, Копривщица, Калофер, Карлово, Клисура, Габрово, Котел, Елена, Враца и Бургас, след 1878 г. са останали да фигурират като по-забележими представители на търговско-промишлената буржоазия в страната едва 64 имена. Случаите в които доосвобожденски заможни търговци и занаятчии направо се превърнали в промишлени капиталисти след Освобождението, не са много на брой.


© 2008 Лалю Метев



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2994110
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19669
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031