Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2008 16:29 - Иван Дочоолу
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3181 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 20:40


ИВАН ДОЧОВ (ДОЧООЛУ, ДОЧОГЛУ)

image

Кой всъщност е Иван Дочоолу? За него се разправя, че бил пословичен скъперник, стар ерген, търговец в Балкапан-хан, доставчик на турската войска и един от най-влиятелните и заможни българи християни пребивавали в Цариград, сред които най-видни били братята Христо и Никола Тъпчилещови, Атанас Спасов Фетваджиев, Тодор Сватовски, Станчо Мечкарев и Никола Аврамов, все щедри калоферски първенци, отбрани и родолюбиви, с огромни заслуги в най-значимите за всички нас църковни и разни други народополезни дела преди април 1876 г.


Твърде много благодареше Калофер на един от своите богати съграждани Иван Дочоолу, стопанин на къща с ориенталско-западен комфорт, с баня, шадраван и пр., на много недвижими имоти и търговска кантора в Цариград. Настроен патриотично, според Никола Начов, той много пожертвал да се поддигне учебното дело и да се съгради новата черква св. Архангел.

Големият унгарски пътешественик и историк Феликс Каниц, който преминава през Калофер в 1871 г., много нахвалил Иван Дочов. Наистина, спечелил пари от разни предприятия в Цариград, той се показа щедър родолюбец, но после всичко изгуби и – казват – по негова вина, и тъй заглъхна името му.

След Иван Спасов Фетваджиев, разказва дядо Паничков, абаджийската работа поел Христо Врачлият и после – Нестор Банков, Христо Арабаджов и Енчо Г. Еленкин, пак все калоферци, ала те само взимали от Хамбаря скроени дрехи и ги ушивали. Отворила се Кримската война. Мнозина майстори взимали по няколко хиляди ката скроени дрехи и ги ушивали.

По-сетне министърът на финансите Мустафа паша направил калофереца Иван Дочов първомайстор в Хамбаря, за да не крадели арменците денкове сукно. Пашата избрал Ивана, защото той не пиел. Но и сам пашата и Иван потулвали денкове царска стока и ги деляли помежду си. Иван оставил у дядо Христо П. Тъпчилещов 3000 лири турски, за да докарат сукно, но и той не спечелил нищо.

Турците мразили казания Мустафа паша, па случило се та умрял и внезапно – от апоплексия. По онова време при дядо Христо Тъпчилещов имало писар турчин, чийто брат пък бил явер (адютант) на султана. Писарят направил добра сметка, че Иван Дочов дири от Мустафа паша 7 милиона гроша. Султанът заповядал, та продали пашовите конаци и платили на Иван Дочов.

Тогаз този много забогатял и почнал голяма търговия. Султанът му подарил да носи червени сукнени панталони и сабя. И писарят взел нещо. После голяма част от богатството на Дочова пак турците изяли, а другото сам изгубил в разни доставки на войската и в разкошен живот, и тъй изпаднал.

Най-сетне, колкото за да се препитава, признателното турско правителство му дало да взима някакъв малък процент от търгове. Дочов умрял в Цариград ерген и беден, запазил от първото си величие само титлата бей по изрична заповед на султана.


 

Кога на 18 декемри 1860 в Цариград някои българи начело с Драган Цанков, д-р Г. В. Миркович, Манол Иванов и др. приели унията, българското там духовенство, народните представители, търговци и еснафи се събрали в метоха на Фенер и на 22 същи (декември) издали възвание към българския народ да му обяснят, как стои въпросът и да го предпазят от унията.

Това възвание са подписали много калоферци. Тъй народният представител Христо П. Тъпчилещов, търговците (повече от 1/3 от всичките): Никола П. Тъпчилещов, Христо Д. Караминков, П. Д. Павлов, Димитър Н. Бракалов, Ив. В. Чоканов, Димитър Х. Несторов, И(?). Р. Аджаров, братя Комсиеви (Генко, Христо и Тодор), С. Г. Симов и Никола Аврамов и еснафите (от всичките 13): протомайстори: Драган Т. Чавдаров, Иван Дочов, Хр. Рабаджов и Енчо Т. Еленкин – и Стойко Мирчов, Калчо Иванов, Киро Лозаров, Никола Павлов, Димитър Хр. Балтаджиев, Димитър Иванов, Гошо Мирчов Царев (Църин).


Стефан хаджи Гендов Кьойбашиев, роден в Калофер, завършва Френския католически лицей в Бебек (Цариград) след 1963 г., завръща се и отваря магазин в Карлово, по-късно отново е в Цариград, в търговската кантора на Иван Дочоолу. Починал през 1918 г. в Одрин.


Интересен и малко известен факт е, че през паметната 1870 г. Иван Дочоолу, абаджия, е участник в подготовката на Църковно-народният събор в Цариград.


Димо Хаджи Гендов (1837-1919) за Иван Дочооглу: „Тоя човек бе калоферец. Макар че и не взема някое видно място в историята на Калофер, но давам името му за един пример, като богат човек, без жена и без деца бекярин и който умря като най-беден сиромах. Той като подрядчик на турската войска, след освободителната война имаше готови в кесията си 120 хиляди лири турски, но като човек с тесен кръгозор и като мислеше да живее вечно само физически, защото за бъдещето нито понятие имаше, той не пожела нито една лира да даде за някакво благодеяние за Калофер или за общото отечество. Само за да обезпечи личността си пред турското правителство, през освободителната война, когато комисия за доброволни помощи ходеше из Цариград, той даде 10 хиляди лири турски помощ, ако и да знаеше, че в това време хиляди човеци в Калофер останаха без къщи, без дрехи и без храна. Аз със съжаление изтъквам тая печална постъпка на моя съотечественик, който имаше възможност да си създаде славно име.”


Добри Ганчев за Иван Дочоолу и отликата му сред калоферските търговци: „Един само от тях, от тези калоферци, като изключение, държеше се още. Той е Дочоолу Иван. Тип на едновремешен търговец, с всичката му простотия, лакомия и глупост. Десетки години пестил, гладувал, трупал. Събрал голямо за онуй... отворил някъде в Стамбул, около Сераскерията. Писари в кантората му две гърчета. Не взема никакви съвети от добри хора. Съветваха го да прибере каквото може и да си отиде в Калофер. Дочоолу е упорит българин. Държа...”


Никола Начов в своя капитален труд „Калофер в миналото” посочва: Никола Аврамов беше един от нашите видни граждани, той дълго време стоял търговец в Цариград (Балкапан-хан) и в съдружие с Иван Дочоолу и Станчо Мечкарев и после в 1876 г. се беше прибрал в Калофер. Той бил женен за Ана, дъщеря на дяда Стойка Мирчов Шишев. Негови чеда: Аврам (свършил юнкерското училище в Русия и сега запасен полковник), Гена (умряла малка), Стефан (следва педагогия в Загреб и Прага и после беше директор на педагогическите училища в Казанлък, Кюстендил и Силистра и почина във Варна като окръжен училищен инспектор), Васил (свършил Юридическия факултет в София и сега началник на ипотечния отдел при Българската Народна Банка тук), Ирина (умряла малка), Елена, Мария, Любина и Владимир (свършил Юридическия факултет в София и сега член на Върховния касационен съд).


Из една от творбите с неустановено Ботево авторство намираме следното: Едно из жалостните известия, които добихме тука из България, е следующето: някой си Иван Дочов, родом из Калофер, проживял няколко години в Цариград и намирал се на царска работа, т.е. работил в амбарът, дека се шият абени дрехи за аскерът. Тоя Иван Дочов си дошъл по Илинден в Калофер да се ожени и да направи някой и други шпионлък. Когато той дошъл в Калофер, то първата му работа била да издири хайдутите, които се крили в една пещера на планината. Той издал Никола Деличът, който бил хванат от турците, когато дошъл една нощ в къщата си. Заптиетата го били дотолкова, щото му изпотрошили и ръцете, и краката, но той не обадил нищо. Тогава издайникът посъветовал турците да пратят Деличът на изповед при един поп из Сарани (това село се намира на 2 часа до Казанлък), като казали на Никола, че той ще да умре и затова трябвало да се изповяда и причести. ... Галац, 1 ноемврия [Свобода, г. I, брой 49 от 11 ноември 1870 г.]


 © 2008 Лалю Метев




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2994065
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19669
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031