Възходът на занаятите дава отражение върху просветния и културен живот в Карлово. Упорити и предприемчиви в областта на стопанството, карловци проявяват значителна инициативност и в областта на просветата и културата. Като се удивлява на църковната ревност на карловци, които поставя по-високо от жителите на всичките близки села и градове, включително и Пловдив, Райно Попович бележи, че те „още повече са похваляеми и заради честолюбието си, що имат към учението” [1]. На това „честолюбие” на карловци, тясно свързано с развитието на занаятите и търговията, градът дължи своя голям просветен подем, който му отрежда предно място изобщо в историята на нашето Възраждане. „Според моето мнение, пише неизвестен дописник от онова време, Карлово доволно значение има и праведно трябва да има в историята на възраждането на народното образование.” [2]

Първите и най-ранни наченки на просветно движение в Карлово, за които имаме сведения, се отнасят към XVII в. По това време като учител и „изкусен книжовник”[3] в града работи поп Аврам Димитриев. Сведения за неговия живот няма. Сам той в забележка към преписа на псалтира, който прави през 1669 г., се подписва Аврам йерей син Димитриевич. В същата бележка той съобщава, че работи в „области Пловдивские подкрилие Старие планине село Сушица, именуемо касаба Карлово” [4]. Този препис на евангелието се пази в Зографския манастир, а един лис от него се намира в Петербург. От Аврам Димитриевич има запазен и миней, който е завършен през юли 1660 г. и се пази в Народната библиотека в Пловдив (№ кат. 86/85, оп. 45). Най-ценният негов труд обаче е сборник, наречен поп Аврамов, който в 623 листа (18,5Х13,5 по 32 реда, 8⁰) съдържа редица църковни книги: псалтир, месецослов, осмогласник, акатис и параклис, няколко служби, календар с интересни хигиенични и други забележки и накрая „Слово за Алекси человек божи ” (на новобългарски).

В бързописна записка в края на тая „прекрасно изработена книга, писана с голямо присърце и украсявана с чудна вещина” [5], Аврам Димитриевич бележи, че „начертал тази книга” на 23 май 1674 г.

Както бележи Н. Райнов, „между всичките ръкописи в сбирката (на Народната библиотека в Пловдив) тая е най-хубавата по украса и писмо”. Аврам Димитриевич разкрива качества на художник и краснописец. „Голяма хубост придава на страниците рисунката на заглавните букви, що стоят под орнаментна заглавка. Тия страници са типични и важни в декоративно отношение. Тук се срещат много видове букви с различна големина и шар, па и с различна рисунка: едни – редовни, други – главни, едни – прости, други – полуорнаментни, а трети – напълно орнаментни или развити в плетеница. Заглавката над тях е винаги цветна. Хубостта на това пъстро разнообразие се изтъква от кафеното, синкаво или черно петно, що образуват редовните букви на текста.” Заглавката на 104 л. според същия автор е „една от най-хубавите с великолепна багрена хармония (черно, киновар, индиго, бяло и злато), а под нея – заглавие” [6].

Иван Унджиев,

Карлово [7] – история на града до освобождението.

1. АБАН, ръкописи на Райно Попович, п. 3, Карлово, стр. 6.
2. Дописка от Карлово, в. България, Цариград, I, бр. 12 от 13.VI.1859 г.
3. Б. Цонев, Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив, София, 1920, стр. 173.
4. Б. Цонев, Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив, София, 1920, стр. 181. Според Б. Цонев направеният препис бил от евангелието, но в същност Аврам Димитриевич, както сам бележи, преписал псалтира. Вж. Й. Йовков, Български старини из Македония, София, 1931, стр. 254.
5. Б. Цонев, Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив, София, 1920, стр. 173.
6. Н. Райнов, Орнамент и буква в славянските ръкописи на Народната библиотека в Пловдив, София, 1925, стр. 104, 107, 108.
7. Аврам Димитриевич, карловски писател и художник, отбелязва през 1669 г. родното си място с името „село Сушица, именуемо касаба Карлово” (Б. Цонев, Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив, София, 1920, стр. 181). В тая бележка А. Димитриевич съвършено ясно сочи Карлово като ново име на старата Сушица.