2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 5232 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2010 13:59
изписана от славния Аврам йерей Димитриевич.
Аврам Димитриевич - йерей, плодовит книжовник, талантлив калиграф и художник-миниатюрист. Работи през втората половина на XVII век в Карлово. От него са запазени няколко ръкописни книги: Служебник (1656, НБКМ), Богородични канони (1666, НБКМ), Миней за месец септември (1668, НБИВ), Псалтир (1669, Заграфски манастир) и Аврамов сборник (1674, НБИВ), които съдържат общо 2450 ръкописни страници. На него се приписват и Троянски дамаскин, Нов Троянски дамаскин и Еленски дамаскин - от XVII в. Книгите му имат разнообразно съдържание и богата украса. С особено богата и изящна украса е поп Аврамовият сборник, който е една от най-красиво изработените книги от XVII в. Аврам Димитриевич е един от най-дейните български книжовници от XVII в. При него се учи известният по-късно Кръстю Граматик от Кукленския манастир.
Аврамовият сборник съдържа (626 листа хартия по 32 реда) псалтир, месецослов, октоих, Богородичен акатист, Исусова служба, водосвет, календарни таблици, житие на Алексий човек божи и др. Календарните таблици и житието на Алексий са на новобългарски език.
Писмото е хубав, дребен полуустав с богата украса в балкански стил - съдържа всички видове ръкописни украшения: заглавки, заставки, концовки, миниатюри.
Особено много и разновидни по форма, големина, украса, цветове и с добавки (включително: човешки лица и очи) са заглавките.
С великолепна багрена хармония от бяло, кафяво, злато, червено, синьо са изпълнени сложните плетенични заставки.
На л. 202 има образ на св. Никола, на л. 584 - на св. Богородица.
Цялата украса цели да подчертае главното, да се намери то бързо и лесно.
Аврамовият сборник се съхранява в Народна библиотека "Иван Вазов" (№ 115) в Пловдив.
Лит. Б. Ц о н е в, Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека, С., 1920, с. 173; Н. Р а й н о в, Орнамент и буква в славянските ръкописи в Народната библиотека в Пловдив, С., 1925; М. С т о я н о в, Украса на славянските ръкописи в България, С., 1973, № 450.
Народната библиотека “Иван Вазов” е основана след Освобождението от Йоаким Груев и е първата голяма обществена библиотека в България. Днес библиотеката е общодостъпна, универсална, научна библиотека и втори по-обем архив на българската печатна продукция.
Средно по 1000 читатели на ден от всички възрастови групи посещават десетте специализирани читални и осемте зали за свободен достъп на литература от всички отрасли на човешкото знание.
Библиотеката притежава над 1 350 000 единици традиционни и нетрадиционни носители на информация и поддържа обменни връзки с над 60 библиотеки от 15 страни в света.
Силно развито е междубиблиотечното книгозаемане в национален и международен аспект. От 1973 г. Народна библиотека “Иван Вазов” подновява издаването на своя “Годишник”, излизал в миналото в продължение на 40 години (1904-1941).
Библиотеката притежава колекции от ръкописи, редки и уникални български и европейски издания, инкунабули, щампи, литографии и гравюри от 19 в., портретна сбирка, архивни фондове и фонд “Българска възрожденска книжнина”.
Уникална е сбирката от 892 славянски, гръцки, турски, румънски и латински ръкописи, сред които фрагмент от т. н. Слепчански апостол палимпсест със световна известност, Аврамов сборник от 1674 г., Псалтир от 1638 г., Сливенски дамаскин от 12 в., Миней на Кръстьо Граматик от 1695 г. и др.
Фронтален изглед от някогашната сграда на
Областното събрание на Източна Румелия,
в която от началото на 1886 г. се помещава
Народната библиотека и музей в Пловдив
ЗА ЕДИН ПРЕПИС НА БОГОЯВЛЕНСКИЯ ЧИН В АВРАМОВИЯ СБОРНИК ОТ 1674 г.
В ръкописната сбирка на Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ под сигнатура № 115 се съхранява един много красив ръкопис, който представлява сборник, съдържащ четива от различни богослужебни книги: Псалтир, Месецослов, Октоих, Акатист и Параклис Богородичен, календар с указания за времето, здравето на човека и зодиите, Слово за Алекси, Божи човек, различни чинове, служби и др. Книгата е прекрасно изработена, изписана с обработен полууставен почерк и декорирана с голяма вещина. Съдържа 626 листа (18,5 х 13,5), по 32 реда на страница. Писмото е среден калиграфски полуустав, средногорски тип, а правописът е ресавски, с диакритични знаци. На повечето от страниците заглавките и инициалите са богато украсени с различни флорални и зооморфни мотиви, заставките са плетенични, също декорирани с флорални или антропоморфни елементи, някои са запълвани със златно мастило. Книгата е запазена цяла и подвързана с кожена подвързия с оригинални закопчалки. Само няколко листа от началото са били изгубени и впоследствие допълнени от друга ръка от по-ново време, като новите листове са всъщност 11, а не 6, както е отбелязано в Описа на ръкописа (Цонев 1920: 173). Книгата има собствена буквена фолиация с червено мастило, нанесена от ръката на създателя й, но също има и нова - сини арабски цифри. В края на ръкописа има приписка, в която се съобщава годината на създаването му – 7182, или 1674, както и името на преписвача – многогрешний Аврам йерей син Димитриевич. За този книжовник – Аврам Димитриевич – нямаме почти никакви сведения, освен кратките данни, които той ни е оставил в няколко приписки към преписаните от него богослужебни книги. Съдейки по второто му име, можем да предполагаме, че има евентуално сръбско потекло. Някои изследователи изказват предположение, че е произхождал от заможно семейство на търговец (Ангелов 1976: 38).
ХРИСТИНА ТОНЧЕВА (Пловдив)
31.08.2010 00:30
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев