Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2009 07:49 - Армене колиби (Армени, Габровско)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 14118 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2010 19:42


СЕЛО АРМЕНИ (ЪРМЕНИ)

Справка за село Армените, община Габрово.

image

Старите родове, дали имената на много родови селища – колиби, днес са изчезнали, било като са измрели, било като са получили нови прозвища от заварените жители. Повечето от старите селища се намират настрани от оживените главни пътища, а по-късните, зародили се през XVI-XVII в., са по-близко до пътищата и долините на реките. Централното селище Габрово възниква още преди XIV в., в началото на XV. То се споменава като дервенджийско село на север от Шипченския проход, а с. Шипка на юг от него. Габрово всякога е било свързано с околните колиби, то е тяхна „творба не само хронологически, но и функционално”. Известно разместване на население е станало и по време на Търновското въстание в 1686 г., когато разбитият Савелий Дубровски увлича и много габровци.

Враниловци (Габровска околия) е център на съставна община край р. Шаварна, ляв приток на Лопушница, на 10 км северозападно по шосето за Севлиево. Името си носи от родово патрономично име. Жителите на селището се занимавали главно със земеделие, скотовдство и овощарство. Цялата съставна община в 1926 г. брои 2275 жители, а през 1956 г. – 1881. В състава й влизат селищата Армени (150 домакинства), Божковци (15 дом.), Саламани (42 дом.), Данчевци (15 дом.), Михайловци (32 дом.), Петровци (16 дом.), Райчовци и Стоевци (105 дом.).

Армени (Ърмени) е село с около 600 жители, намиращо се на 1 км северно от Враниловци. Основано е от някой си дядо Армян, чиято колиба първоначално се намирала в една втрапена местност, с гора и кариера, известна с названието „Армянов трап” (Ърм’ануф трап), източно от стария друм. При някои села се сочат основатели на отделни родове и от по-далечни краища, например: на колиби Гърци – от Арбанаси, Търновско; на с. Армени – от Разложко. На времето името Разлог се отнасяло изобщо за цялата котловина с двете главни селища Банско и Мехомия. До 1923 г. град Разлог носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината, в която се намира. Родове откъм Разложко и Македония имало разсеяни и из други селища на околията.

На 0,9 км северно от селото се намирали лозята на с. Армени, известни като „Арменските лозя” (Юрменските луз’а). На 1,3 км източно се намирали нивите на Алекса, известни като „Алексово” (Ълексуу). Преданието твърди, че селото се намирало преди много години в м. „Св. Троица”, но поради убийството на турско заптие и страха от репресии на властта се преместило на днешното място. На около километър северно личат следи от стар „римски път”. Църквата „Св. Богородица” е строена след Освобождението. В селото има отделно основно училище, кооперация, читалище и други учреждения. През 1887 г. жителите са 509, а в 1956 г. – 595. По данни от последното преброяване към 13.09.2005 г. населението е 86 души.

Поп Мартин Русчук ни дава следното свидетелство за ония времена: „В лето 1806 обрахме и заклахме Манук бей. Пресрещнахме го до село Армени. Земахме 32 товара и файтона дето бягаше. Парите и кочията скрихме в пещера над Армените. Там изписахме файтон с 4 коня. Тогаз наскоро обрахме сараф Яко. От него земахе 70 оки злато. Него заклахме и парите при файтона турихме. В 1811 обрахме хазната с 6 конски товара и тях при файтона турихме. С нази имаше 12 души турци. Те се уплашиха Вълчан да ги не изколи и избягаха лятото на 1817. Земаха колкото можаха да носят. Тогаз Вълчан и попа рекоха да местят парите. На 6 август пренесахме парите 70 души с 9 катъра и файтона. Минахме черния пясъчен дол и стигнахме помежду Трънето и Гарваните. Спряхме в гората на една поляна. Там ни вързаха очите. Вървяхме къмто четвърт саат и тогаз ни развързаха. Бяхме на каменливо и пропастливо място. Под канарата има пропаст и се дели една пещера. Отива под скалата навътре. Там нанесахме парите в торби по 20 оки едната. Вътре е файтона без колелата. Те са отстрана. Парите накрае редихме и затрупахме с камъни подире файтона и пак камъни и накрае зазидахме дупката с сух дувар. Мястото е много сарп и добиче не може да мине. Гората е едра и редка. На връщане Вълчан и попа пак ни вързаха очите. На поляната ни отвързаха. Тръгнахме за нашто място. Вървяхме къмто един саат. По пътя заклаха трима наши другари. Заровихме ги до пътя. Турихме по един фес пари до главата. гробовете заличихме с дребни камъни. Вълчан се беше много ядосал дето чели крачките. Живяхме в една дълбока пещера помежду две долчини. Тя е на залез слънце. Там извира вода силна и чиста под скалата. Под канарата на една малка поляна има голям камък. Над камъка има една торба пари увита в една козя кожа. Заровена е накрай скалата до личен камък. Там е Червената скала и има голяма пещера. От нея пещера къде изгряло слънце има 3 дупки. В едната изписахме файтона с 4 коня и задното колело счупено без наплата. Под него копай има една торба пари. Там канарата е обвита в бръшлян. Наблизо има наш проход и една тясна поличка дето сега е откъсната и близо до дупката се не оди. Вълчан гръмна полицата. Падна цела долу къмто 10 аршина. Отдолу дупката се не види. Много е тясна и лоша за влизане. С лево рамо напред настрана саде се влиза. Дупката е високо къмто 10 аршина. Другите пари са в нашето място. Скоро турците ни изнамериха и тръгнахме да бягаме. Бяхме с 9 катъри 30 човека. Навред бяха се турците пръснали. Отидохме на поляната на Кулника проход ала видяхме че турците вардят и не мой се мина с катърите. Беше вечер. Тогаз се реши да заколим катърите. Одрахме ги и ги хвърлихме в една земна пропаст в крушака. Сички взехме пари кой колко може да носи. Другите ги увихме в кожите на катърите и ги хвърлихме в един геран. Той е на римското кале къде прохода. Нахвърляхме много камъни докат покрият водата. От него геран се е вадило вода с синджир и е срязан камъка колко да си туриш ръката. Герана е самороден от едната страна с малко зидано. Същата нощ се пръснахме и хванахме балкана кой де му видят очите.”

В българската фолклорна традиция тук е отбелязано и присъствието на Хаджи Димитър и Стефан Караджа: „Гората, където станала битката беше изкоренена. Казваше се Пандарооглу. През 1965 г. беше останала една част. Правеха водосвет на туй място. През деня, когато станала битката, заваляло голям дъжд и отиват към Росица на мелницата. Когато минават през Драгово (Драговска чешма) някои били ранени и не можели да носят оръжието и го заровили там. Сетне, напролет, хората отишли да вземат чуканите и намерили пушките. Тук, на Дълги дол, Караджата бил ранен в петата. В корията четниците имали наблюдателни постове На една нива имало снопи и те ги взели и край дърветата правели укрития. Загинали са 57 човека. Там останали телата. Влекли ги гаргите. Майката на Пенчо Йорданов Вачков - черковна баба - тя събрала костите им в два чувала и ги занася в черквата. Опява ги поп Бальо и ги заравят от южната страна на черквата. Черквата била в двора на сегашното училище. Като правили училището извадили костите. Когато четата била на позиция на Канлъ дере, тез вишовградчани, дето праяли прикрития и носели вода, българите, били пращани първи да се бият с четниците, в първите редици. Залавянето на Караджата не е станало на поляната, където е паметника, а по-надолу - на десния бряг на дерето. Четата е разделена на три части. Караджата поема десния фланг. Когато го залавят е ранен на две места - в петата и ръката. Залавят го след обяд и го завеждат в Лужна.” [Вишовград, Павликенско (Архив ИМ-Сливен).]

„Когато дошла четата е било по царевица. Имало хора да копаят царевица на местността Кабакчиолу ливадите. Като пропукват пушките хората избягват и забравят в една вързана люлка дете. После се връщат да го търсят и един четник им казва: „Защо бягате от нас, ние сме дошли вас да освобождаваме?!” Това дете е на мойта майка сестра - леля ми. Тогавашната църква е била в района на сегашното училище. Около тази църквица са погребани убитите четници на Канлъ дере и Дълги дол.” [Вишовград, Павликенско (Архив ИМ-Сливен).]

„Чуло се, че тука минал Хаджи Димитър. Турците хванали дядо ми, който бил малибашия, и искали да ги заведе да уловят комитите. Те били си прострели дрехите в тоз дол - Сараят, на стената на дола. Като излезли турците, добре ама една пушка гръмнала и турчина казала на дядо: „Лягай, Дойчине, туй е игляна пушка”. И тогаз турците се върнали, а бунтовниците по билата на стената слезли в Армените. То е голямо село, не е кат нас. И през нощта, като захлопали на долния край на селото - там била на Тотка прабаба й и тя викнала да плаче. Имаше песен ей такава: „Олеле, Боже, отидох, със дене и със години”. Пък те рекли: „Не бой са, бабо, не бой са, ний не сме били лоши хора!”. Да им даде хлебец и гозбици. И тя им дала и на сутринта, като станала рано да отиде на кладенеца, намерила една чанта с наполеони. Те ги били оставили. И после те през Арменци, отишли пред Дебел дял и по билото уловили балкана. Това е четата па Хаджи Димитър и Караджата. Той Ботев тук не е минавал. Те тук са убили Караджата. Той бил обесен в Русе, ама тук при Вишовград бил ранен на много места и там го хванали. От свекърва ми съм чула тъй: „Като гърмели на Сарая отишъл дядо Велчо и намерил гроб пресен. И той искал да види кой е заровен, като гърмели комитите и като разкопал трупа - намерил жълтици. И светело вътре като огън и после той взел парите, и пак го заровил като гроб.” Стринка разправяше, че тя като отишла и Вела й отворила раклата, светело като огън - жълтици. Той, дядо Велчо, ги намерил на Мазъля, дето били комитите.” [Златевци, Габровско (Архив ЕИМ-София).]

Съсредоточилото се до Освобождението в Габровско притеснявано в равнините население след Освобождението масово се изселва на север към напуснатите турски села в Предбалкана и в Дунавската равнина. Най-напред разселванията се насочват към Севлиевско, Търновско и Павликенско, а оттук към Беленско, Свищовско, Русенско и дори към Лудогорието и Добруджа.

След Освобождението от Здравковец (Махалата, Каябаш) и Козирог, заселено от бежанци поленци, жителите на което се занимавали главно със земеделие, скотовъдство и овощарство, се отправят много изселници към Севлиевските села, към с. Караджово (Провадийско), с. Мировец (Търговишко), и в Разградско.

При проучването на местните названия в Севлиевско са установени габровски преселници в Добромирка: от Брънеци – Брънеци и Муковци; от Иглика – Чумаци; от Караиваните – Караачеви; от Козирог – Влаевски, Гавреви, Грънчарови, Дръндарови, Караколеви, Копелдакови, Къртови, Метеви, Нущеви; от Колишовци – Колишови; от Лесичарка – Гергиновци и Недевци; от Мичковци – Бегликчии, Ланджеви, Мамулкови, Рашевци; от Раховци – Калевци; от Седянковци – Дребски. В Сенник: от Армени – Арменци; от Габровско – Феради, Факири.

Значителна част от селата и днес са запазили първичните си средновековни имена. Като феодални владения-тимари от Никополски санджак през ХV век в османски документи са отбелязани имената на – Агатува (Агатово), Бара, Батушова (Батошево), Берилива (Бериево), Богатува (Богатово), Белу река (Бяла река), Вирабива (Врабево), Дерели (Горна Росица), Горско Калугерово, Кърадище (Градище), Къраднидже (Градница), Дебелджува (Дебелцово), Дебнево, Добромирка, Душево, Койовджа (Коевци), Корманджеска (Кормянско), Долне Калокастре (Красно Градище), Кърамолин с друго име Макри (Крамолин), Ловнидол, Малкочджлу с друго име Омарджа (Буря), Букурова (Младен), Имладджува (Млечево), Ново село, Сръбе (Малък Вършец), Сухиндол, Чадърлии (Сенник), Токанджиан (Търхово), Хотелец.

Зараждането на Севлиевския край като административно-териториална единица се отнася към ХVІ век и е свързано със средновековното укрепено селище Хотел, посочено като Хотелец през ХV век. В 1550 г. то вече е отбелязано като съставна община (малка околия) - „нахия Хоталич”. Основният селищен център Хоталич постепенно се премества в нововъзникващото в равнината селище Селви - Серви. През 1618 г. в турски документ четем: „Каза (околия) Хоталич” и на първо място е „село Селви” с 9 домакинства данъкоплатци българи. През 1624 г. то вече е „кадилък Селвиевски” (съдийско средище). Поради административни промени в околията, през различни години влизат и излизат отделни гранични села. В 1618 г. „каза Хоталич” обхваща селата: Селви, Долно и Горно Крушово, Доганджъ (Търхово), Дебелец (Дебелцово), Богатово, Малково (изчезнало), Душево, Градница, Млечево, Бериево, Батошево, Добромирка, Гостилица, Дамяново, Ловнидол, Кормянско, Бяла ряка и Хирево (в тях са обложени с поголовен данък 1 205 „неверници” - българи). През 1643 г. са добавени имената и на село Гъбене и Сопот (изселено).

От 1874 г. в околията влизали още и селата: Адъмово (Янтра, Дряновско), Аканкжилар (П. Славейково), Армене колиби (Армени, Габровско), Балван махала (Ветренци, Търновско), Браниево (махала от село Скандало), Власт?, Гедилер?, Дебелдял (Габровско), Зла махала (Зла река, Априлци), Каябаш (Здравковец, Габровско), Кръвеник, Музга, Ново село, Острец, Раховци (Ряховци), Сърбегли (Яворец), Сербия (Малък Вършец), Сръбска махала (Видима), Табак (Табашкото), Троян (Троенците), Скандало (Троянско), Чурат?, Шаварна (махала в Кръвеник) и Ялар (Славейково, Дряновско).

До Освобождението Севлиевска, Габровска, Ловешка, Омурташка и Търновска кази влизат в Търновски санджак - окръг на Дунавския вилает (област).

Непосредствено след Освобождението, Севлиево е окръжие в Търновска губерня, което през 1880 г. обединява Габровска и Троянска околия. Като окръг Севлиевско просъществува до края на 1900 г. съвместно с Габровско. Троянско се отделя още в 1884 г. като през 1901 г. се присъединяват селата по поречието на р. Видима: Врабево, Дебнево, Дебневски колиби, Зла река, Видима, Ново село и Острец, а с. Крушуна отива към Ловчанско. През 1906 г. в Севлиевска околия са и най-северните села: Горско Сливово, Сухиндол, Коевци, Калакастрово (Красно Градище), Димча, Върбовка и Бяла ряка; през 1910 г. околията брои 72 селища с 65 174 жители и една територия от 1 337,7 кв. км.

С формирането на области и съставни общини през 1934 г. околията влиза в Плевенска област с 15 съставни общини: Батошевска, Върбовска, Горскосливовска, Граднишка, Гъбенска, Добромирска, Крамолинска, Крушовска, Ловнидолска, Малковършецка, Ряховска, Севлиевска, Стокенска и Сеннишка с 84 071 жители.


 

Виден габровски занаятчия, фабрикант и дарител


image

 

 

МЕТЮ ХРИСТОВ ЧЕХЛАР

(1845, с. Армените – 10 септември 1913, Габрово)
Родоначалник на габровската фамилия Метеви



Тагове:   ърмени,   метю,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. voinov50 - Много
28.02.2009 22:47
интересно...
Поздрав!
цитирай
2. zaw12929 - Много приятен постинг! Марте...
02.03.2009 13:28
Много приятен постинг!
Мартенски поздрав за здраве, радост и дълголетие
цитирай
3. vselenche - Здравейте!
03.03.2009 13:32
Много интересен постинг!
Ще се върна да го прочета отново.
цитирай
4. анонимен - много интересно
29.03.2009 09:33
Бихте ли ми казали от коя кнога взехте свидетелството на Поп Мартин Русчук? Много ще се радвам да я прочета.
цитирай
5. meteff - Re: 4. анонимен
29.03.2009 19:13
Книгата е "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" в три части на В. Божиков и Н. Янков
цитирай
6. анонимен - Благодаря
31.03.2009 10:15
Благодаря за информацията. Ще се опитам да намеря книгата. Блогът Ви е много интересен! Аз се чувсвам длъжник към моя род който има подобна съдба на Вашия, но за съжаление ние нямаме някой като Вас да събере историята ни. Вашия труд е истинско вдъхновение за българите пръснати по света!
цитирай
7. анонимен - Възхищение и поздравления
01.07.2010 18:07
Чудесно съхранена история!
Дано още много,много страници да създадете,за самочувствие и пробуда!
Сивриева-Златарова
цитирай
8. meteff - Из общественото и културно минало на Габрово:
05.03.2017 21:46
"...имена които имат връзка с остатъци от чужд етничен елемент; такива са: Армени и Латинци.

И наистина, предвид наличността на арменски селища и другаде в Българско, като Арменковци
в Дряновско, Ерменлии в Добричко; Ерменово и Ерменско в Леринско и пр., може, с известна
вероятност, да приемем, че името на с. Армени в Габровско е остатък от ония арменски и сирийски
колонисти, които византийските императори - Константин Копроним, след чумата в 746 и 747 г.,
Лъв IV Хазаринът (778) и Йоан Цимисхий (969-976) са преселвали в Тракия."
цитирай
9. meteff - Из общественото и културно минало на Габрово:
06.03.2017 08:20
"Възможно е, обаче, името на с. Армени да е произлязло от обстоятелството, че
негови жители или първозаселници, местни българи, са имали връзки с арменци
от други места и, както са произлезли имената на други селища в Габровско..."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2815830
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031