Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2009 09:40 - Кънчо Германията
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 6333 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 04.01.2014 17:00


КЪНЧО ЦАНЕВ ГЕНКОВ - ГЕРМАНИЯТА

Внук на тревненския чорбаджия Генко Петров (1759-1829). Син на чорбаджи Цаню Генков - търговец от Трявна, брат на Георги Цанев Генков. Член-учредител на Революционния комитет в Трявна през 1872 г. воден от Васил Левски и Цаню Захариев от Трявна. РК в Трявна не се разтурва след смъртта на дякона, но активизиране  и усилена подготовка за въстание започва към 1875 г. Кънчо Генков взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание на територията на Първи търновски революционен окръг. Участва и във въоръжаването на Тревненската чета, в състава на която достига до с. Новата махала, Габровско. Четата взема участие в сражението на 9 май 1876 г. при м. Чокара (Китката). При все че благополучно и почти без жертви излязла от обкръжението, на боя при Новата махала, четата вече не представлявала единно бойно формирование, което предопределило скорошният й край, когато четата състояща се от около 50 души начело с войводата Христо Патрев е разгромена от редовната армия на султана, а тревненските чорбаджии са принудени срещу значителен откуп да спасят града от поредно разсипване.

Кънчо Цанев Генков е роден към 1830/40 г. в Трявна, по занятие бил казас и после виден търговец, известно време пребивавал в Германия[та], откъдето идвал прякора на моя пра-прадядо. След разгрома на тревненската "зографска" чета Кънчо Германията заедно с другите оцелели въстаници е задържан, съден и обесен на 2 юни 1876 г. /по различни странични сведения достигнали до нашето осиротяло поколение - главата му била отрязана, на кол побита и разкарвана по друмовете за назидание и пример на раята/

image
За жалост, не са кой знае колко конкретни и изчерпателни източниците, в които се споменава името на дядо Кънчо Германията от Трявна, приятеля и сподвижник на дякона Левски, Стефан Стамболов и Цаню Захариев, отдадения поборник за свещено национално самоопределение, един от онези смели революционери непоколебали се да отдадат собствения си живот за добруването на своята любима майка България.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image
image

image

image

image

image
image

image
 

Учредители на Революционния комитет в Трявна – 1872 г.

image
1. Васил Левски

image
2. Цаню Захариев

3. Цаню Шишков

4. Васил Михалев

5. Михал хаджи Икономов

6. Кънчо Германията

7. Братой Христов

8. Цаню Баръма

9. Иванчо Ангелов

10. Тодор Оптармана

По време на Априлското въстание през 1876 г. в Трявна е сформирана известната като зографска чета, която се сражава с части на турската армия. А в Българското опълчение през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. вземат участие над 200 тревненци. Изобщо може да се каже, че през Възраждането Трявна е виден икономически и културен център със жители, отворени към най-прогресивните идеи и тенденции на тогавашната историческа епоха.


 

ПЪРВИ ТЪРНОВСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ

В Търновския революционен окръг властите научават за събитията в Южна България още на 21 април 1876 г. Предприети са извънредни мерки за сигурност. Полицията пристъпва към ненадейни обиски и арести. Независимо от това, на 25 срещу 26 април в Горна Оряховица е проведено тайно събрание, което решава въстанието в Първи революционен окръг да бъде вдигнато на 28 април 1876 г. Но турската власт проваля заплануваните действия. Заловени са изпратените от Русе 30 каруци с оръжие. Арестувани са Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Стефан Пешев и др. Стефан Стамболийски не успява да напусне Самоводене.

Все пак въстанието в Търновския революционен окръг е обявено в селата на запад от централния град: Бяла черква, Михалци, Мусина, Дичин, Русаля, Вишовград. На 28 април в с. Мусина пристигат поп Харитон Халачев, Христо Караминков, Петър Пармаков, Христо Донев. От околните селища се събират 200 въстаници, като само Бачо Киро Петров води 100 души от Бяла черква. По пътя към Балкана четата спира за кратък отдих в Дряновския манастир. Тук обаче е застигната от турски военни части и трябва да приеме сражението. От 29 април до 7 май четниците отблъскват всички атаки на врага, превръщайки манастира непревземаема крепост. А срещу тях се съсредоточават 11000 войници, които обстрелват манастира и с оръдия. На 1 май четата е сполетяна от нещастие: избухва бурето с барут и ослепява войводата поп Харитон. Ръководството поема П. Пармаков. На 7 срещу 8 май оцелелите въстаници правят опит за излаз; някои от тях се промъкват през плътния турски обръч, но повечето са заловени и убити. Бачо Киро е пленен, съден в Търново и обесен.

Когато Габровският революционен комитет научава за въстаниците в Дряновския манастир, взема решение за незабавно обявяване на бунта. На 1 май в Соколовския манастир се събират 219 души, начело с търговеца Цанко Дюстабанов. Четата се отправя към севлиевските села, където вече са въстанали Кръвеник и Ново село. На 3 май четата освобождава за няколко дни с. Батошево. На 9 май турците овладяват Кръвеник, а на 10 май – Ново село. Десетдневната героична обрба на Габровската чета е прекратена. Последните боеве се водят на 11 май в Балкана, където четата е разгромена. Раненият Цанко Дюстабанов е съден в Търново и увисва на бесилото заедно с Еким Цанков и поп Иванчо п. Петков.

Приблизително по същото време е разгромена и тревненската чета от около 50 души, начело с войводата Христо Патрев. Тревненските чорбаджии срещу откуп спасяват града от опожаряване.


Един феномен в Априлското въстание - Тревненската зографска чета

Малка е тая чета – около десетина души се събират под знамето развято от Симеон Цонев – Моната и пеят, повече за собствен кураж, “Не плачи, майко, не тъжи…”. Това е на 5 май (17 май), според изследователите. На другия ден, докато тръгнат за Ганьов хан, стават 90, но пристигат там 60 души, а на следващия ден са само 21. В боя на м. “Чукара” край Новата махала се сражават около 30 души, останалите до 120 са от околните села.

Но колкото и малка да е тая дружинка, тя е вредила името Трявна в страниците за славната история на България – Априлското въстание в 1876 г., в жестоката, но необходима прелюдия към величавата симфония на Освободителната война.

Не можем да отминем факта, че има нещо феноменално в тая малка четица. И то не е в броя на хората, а в тяхното занятие – повечето от тях са зографи.

В една справка за занаятите в Тревненско през Възраждането, са изброени 50 вида занаяти. В очерталото се профилиране на отделни райони, т.е. специализация в определен вид стопанска дейност, Габрово например се е прочуло със железарството си, Сливен и Котел – с абаджийство, Карлово и други селища – с гайтанджийство, а Трявна е на първо място с казаслък, зографството е наред с марангозлъка („История на България”, т. 6, С.; 1987 г. с. 49 и 52). А не трябва да забравяме, че по това време Трявна е един от центровете на копринарството у нас.

Тогава защо точно зографите?

Както знаем, зографите са хора кротки, смирени, дълбоко вярващи с искрен респект към Бога и църквата, априори благочестиви, за да могат да рисуват божествените образи. И може би тъкмо затова, те са намерили свой път за реализация на художествените си и социални идеали. По такъв начин те остават верни на художествените си принципи и нравствени норми.

Какво е ставало в душите на тия хора, когато запасвали револвера под висящото над него кръстче? Те ли не знаят Божията заповед: „Не убивай!”. Те ли не са чували Христовата проповед: „Обичайте враговете си! Правете добро на този, който ви мрази!”. Бащата на Моната рисувал великолепната икона на светите братя Кирил и Методи точно десет години преди въстанието, а самият той, когото туберкулозата отнесла само две години след Освобождението, рисувал и светски картини и „Обесването на Левски”, и театрални декори, и сам играл в театър. Цаню Захариев рисувал в Лясковец, Арбанаси, Русе, Силистра, Троян... търсен, обичан, ценен. Петър Генчев – млад левент хубавец, както го описват, заедно с брат си, и двамата – зографи, синове на зограф, тръгват под знамето... Всички тия хора са могли да си седят в ателието, да набождат изводите, да потупват върху тях с торбичка от въглен липов прах, да позлатяват, да редят малинови устни до карминена наметка... но те избрали друго. Защо? „Грижата за хляба е моя материална грижа, но моята грижата за хляба на ближния е духовна грижа”. Може би тази мъдрост са прозрели без да са я формулирали. Защото те са хора на духа.

Трудно можем да приемем, че въстанието на тревненските зографи е започнало с бунт вътре в тях, с бунт срещу това, в което вярват. Или да предположим, че по някакви техни, непонятни за нас похвати, са могли да примирят Бога с барута. Струва ми се, че ако се опитаме да навлезем по-дълбоко в душевния строй на тези хора, ще започнем да разбираме, че те нито са турили Божието слово далеч от писъка на куршумите, нито са го примирили с пролятата кръв. Може да не са го изричали, но зографите, според мен, са прозрели, че красотата и любовта, чрез които те служат на Бога, са в същността на Свободата. Свободата е висшата красота и любов. Ето защо Цаню Захариев, който се е укривал около четиринадесет месеца след разгрома на въстанието, изповядва своето решение: „Да се простя със жена, деца, баща и майка, да нарамя тежкия кръст, като се заклех, че ще работя вярно за милото ни Отечество и пред никаква опасност не ще отстъпя...”.

Много пъти премислям какво ни е оставила тая малка четица, освен славното място на Трявна в историята, и пред мен се възправя все тоя „тежък кръст” на Цаню Захариев и все ми се струва, че трябва там да разпънем съвестите си, за да усетим болката на кървящото ни мило Отечество днес.

Публикация на Вера Христова във вестник "Тревненска седмица"



Участници в Тревненската чета, достигнали до село Новата махала /Гб/, взели участие в сражението на 9 май 1876 год.
1. Цаню Захариев

2. Симеон Цонев Симеонов  (Моната)

3. Цаню Шишков

4. Васил Михалев

5. Петър Генчев

6. Георги Калчев

7. Петко Георгиев Отвъденеца от Стара Загора

8. Кънчо Цанев Генков - Германията от Трявна

9. Цаню Баръма

10. Братой Христов

11. Цаню Димитров Стойчев

12. Продан Рачев

13. Кънчо Захариев

14. Захари поп Петров

15. Петър Ц. Балабанов

16. Христо поп Димитров

17. Косю Савов Маренски

18. Митю Савов Маренски

19. Митю Гълъбаря

20. Пенчо Колев

21. Марин Тревненеца

image Казаслъкът е един от типичните и характерни за Трявна художествени занаяти. Началото му може да се търси в края на XVII век, като се предполага, че е донесен от представители на фамилията Кросневци от Одрин. Името произхожда от турската дума „казас” и означава „обработвач на сурова коприна”.

Казасите
изработвали от мека вълнена, копринена, ленена или памучна прежда, ръчно или на специални станове, различни видове украса – такъми (прибори) за коне, подвръзки с пискюли за подколенете на чорбаджийските потур, пискюли за мъжки и женски фесове, колани за жени, копринени кордони за часовници, екселбанти, колани за офицери, стражари и др.

Като първичен материал са използвали най-вече мека бяла вълна, която боядисвали в тъмночервено или тъмносиньо. По-рядко, за по-тънки плетива или тъкани, си служели с ленени, памучни или копринени прежди. Казасите сами подбирали вълната, коприната и лена и сами ги багрели с трайни растителни бои. Тревненските казаси били търсени и предпочитани майстори. Тяхната продукция се изнасяла в Цариград, Смирна, Бурса, Бейрут и др. Те представяли своите стоки на панаири в Одрин, Узунджово и Ески-Джумая, а също така и във Влашко в Русия (Плетньов, Г.1982:46). До 1860 г. около 60 семейства в Трявна се препитават от казаслъка. Подобно на иконописта този занаят ангажирал работна ръка от 6 до 80 годишна възраст – обстоятелство, имащо огромно значение за икономическия бит на населението.

В Трявна казаслъкът се развива по свой собствен път, съобразно местните суровини и условия. Той се оказва един от най-устойчивите занаяти в града поради това, че доста време след Освобождението запазва пазарите си в Турция, а неговата еснафска организация проявява гъвкавост и усет за приспособяване към новите условия. Към края на века пазарът на тревненските казаси постепенно замира, но като художествен занаят казаслъкът дълго време заема значително място в поминъка на тревненци.

Подчертаният интерес към производството на тревненски казаси е доказателство за изключителната художествена стойност и качеството на произвежданите от тях стоки, за важното им място в стопанската дейност на местното население и в облика на етнокултурната му характеристика.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. abadonka - Похвален е трудът ти...
17.03.2009 23:54
...дано един ден да бъде възнаграден. Поклон!
цитирай
2. meteff - Re: abadonka
18.03.2009 07:11
Благодаря! Достатъчна ми е и таз награда, да
усещам доброта и радост в човешките души...
цитирай
3. vselenche - Присъединявам се...
18.03.2009 12:56
Присъединявам се към #1!
цитирай
4. raylight - всеки труд се възнаграждава
19.03.2009 09:16
в дългосрочен аспект, този е важен, защото общество без памет е неустойчиво :)
цитирай
5. анонимен - И аз багодаря !
19.03.2009 18:54
Научих толкова нови неща ! Приеми и моята скромна благодарност ! Накара ме да се възгордея ,че България има и ще има синове ,които тачат и съхраняват свидното ни минало ! Благодаря ти !
цитирай
6. tera - Има интересна изложба
19.03.2009 19:17
в залата на Министерство на културата за стара София. Мисля, че ще ти е интересно. И утре е.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827323
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930