Как комунистическата власт ограби
и унизи Рилския манастир

В брой 8 на в. "Демокрация днес" бяха отпечатани летописни записки от архимандрит Климент Рилец, запазени повече от полувек, за поруганието на тленните останки на цар Борис III Обединител. Сега предлагаме други откъси от неговия изключителен дневник. Правописът на автора е непроменен.

25 декември 1947 г. Излезе закон за "национализиране на частните индустриални предприятия". При все, че Църквата е отделена от Държавата, съгласно новата конституция, държавата посегна и върху монастирските индустриални предприятия: гатера и новата химическа фабрика за суха дестилация на горски отпадъци, докарана от Швеция. Посегнаха даже върху работилниците при монастиря: дърводелската и ковачницата, като описаха всички инструменти и материали, които се намират по складовете. Запечатаха и монастирската каса.

10 февруари 1948 г. Получи се нареждане от Министерството на горите, че в изпълнение чл. 7 от конституцията, монастирските гори се обявяват за държавни. От днес монастирското лесничейство става държавно.

30 април 1948 г. Постепенно едно подир друго монастиря се лишава от имотите си, които биват национализирани. След гатера и химическата фабрика, както и горите, взеха монастир. полски имоти в землището на с. Рила, тютюневия склад в Дупница и хотел-ресторант при монастиря.

Днес се получи нареждане за образуване на "Народен съвет" при Рилския монастир. От Президиума на Народното събрание назначени са: Васил Божков (касиер на м-ря), Спас Чарийски (касиер на лесничеството) и Милошев (директор на гатера, бивш работник гатерист, станал директор след национализирането на гатера). Новоназначеният сел-съвет изяви желание да му бъде предадена на разположение монастирската канцелария. Игумена отказа, тогава те си я запечатиха.

10 юли 1948 г. Днес в 2 ч. сл. обед се съобщи по радиото, че "масовите поклонения в Рилския манастир придобиват характер на известна демонстрация против народната власт и следва да бъдат прекратени".

29 юли 1948 г. Пристигна полицейски комендант от София и арестува Архим. Калистрата. Оставен той под арест в стая № 7.

В стаята на Архим. Сергий (Марчевси) направиха тщателен обиск органите на милицията от София и Дупница. Обиска продължи 5 часа - от 3 часа сл. обед до 8 часа вечерта. Прегледаха му цялата частна кореспонденция, събирана ред години, също и купове вестници, които разгъваха всеки поотделно. В резултата не намериха нищо. Конфискуваха му само няколко календара с ликове на б. царско семейство, няколко книги и писма.

31 юли 1948 г. Направен тщателен обиск в стаята на Йеромонах Евтимий. Конфискуваха му някои книги и снимки от погребението на Царя Бориса. Началник на тайната милиция от гр. Дупница Д. Балабанов обърна внимание на о. Евтимия, че срещу него има много оплаквания, задето постоянно влиза в допир с посетители на монастира, подарява им различни книжки и им говори против властта. Балабанов се призна, че лично той нарочно пращал при о. Евтимия различни момичета с кръстчета и религиозни медальончета на шия, както и други лица, които нарочно влизали в разговор с него и говорили срещу властта, за да "уловят на въдица", а той без да подозира нищо откривал им душата си и говорил много лошо по адрес на комунистите и на властта. Разбира се, че в монастира има голям шпионаж; има подкупени и между братята, които са подписали декларации и редовно правят донесения в милицията.

12 септември 1948 г. По радиото се съобщи, че Екзарх Стефан "по здравословни причини" е подписал оставката си на Св. Синод и Св. Синод приел му оставката не само от Екзархийския престол, но и от митрополитската катедра в София. Временно управлението на Св. Синод и на софийската митрополия се поема от Доростоло-Червенския Митрополит Михаил с титла "Наместник-председател на Св. Синод и Наместник на вакантния престол на Соф. Митрополия." (Налага се да поясня. Екзарх Стефан бе високообразован човек, завършил в Швейцария, многоезичен и противник на комунизма. Виждал съм го. Доста пълен. Имаше традиция, когато се пуска електричество в някое село, да се прави тържество с трапеза. В селата край Радомир, където баща ми бе околийски лекар, също го канеха и винаги до него сядаха кметът и лекарят. Така и аз съм се озовал в близост до дядо Стефан. Бил съм на шест-седем годинки и с детска наивност питам баща ми защо дядо Владика си слага възглавници под расото. Сръга ме татко да мълча. Но видях как за предястие той излапа една грамадна паница с пържена риба. След четири-пет години в София съм виждал неговия луксозен пакард да пресича бул. „Царица Йоанна”, сега „Витоша”, за да иде да гледа в кино „Роял” нашумелия американски филм „Красавиците на Зигфелд” с полуголи танцьорки. Той бе светски човек. След като го принудили да се оттегли, го заточиха в двореца в с. Баня, Карловско, а не след дълго е отправен в Бачковския манастир и там му е гробът - бел. Й.В.)

10 ноември 1950 г. В днешния брой на в. Изгрев публикувано, че Народното събрание е приело законопроект, с който от 1 януари 1951 год. бившите собственици на горите, в това число и монастирите, занапред се лишават от право да се ползуват от приходи, произлизащи от продажба на материалите от тези гори. Досега монастиря ни имал главен източник на дохода приходи от горите, които възлизали годишно към 20 милиона лева и повече.

18 август 1951 г., Преображение Господне. Мерките срещу посетители на монастиря се засилват. Днес са били поканени всички гости и поклонници да напуснат монастиря. На гостите, пристигнали с вечерния влак, не им разрешили даже да отидат до монастиря. Войнишкия пост при моста ги спре и ги накара със същия влак да се завърнат обратно.

Който има разум, да проумява и пак да гласува за комунистите, предрешили се в социалисти...

в-к Демокрация днес, 9.3.2007 г.