БРАТЯ ГЪБЕНСКИ: Христо (15 ноември  1866, Габрово - 9 декември 1943, София) и Петър (20 юли 1870, Габрово - 4 януари 1955, София) - учители и културни дейци; автори на първата история на Габрово. Синове на свещеника Иванчо Поппетков, загинал по време на Априлското въстание (1876).

 

    
Братя Христо и Петър Гъбенски - и баща им поп Иванчо

Иванчо Поппетков Ненчов Гъбенски (1842, с. Враниловци, Габровско - 15 юни 1876, Търново) - свещеник, баща на братя Христо и Петър Гъбенски. Като дете баща му (поп Петко Ненчов) го изпраща да учи в габровското училище. Живее в църковната стая в „Св. Троица”, посещава редовно службата и научава църковните песнопения. След като завършва училищния курс, включително и класното училище, се занимава с терзийство и продължава да пее в църква. Имал звучен глас и хубава външност и по настояване на габровските първенци през 1866 г. е ръкоположен в свещенически сан. Служи в църквата „Св. Богородица”. Участва в подготовката на Априлското въстание (1876) в Габрово. На 3 май 1876 г. (след като на 1 май четата на Цанко Дюстабанов тръгва за Балкана) в града влизат башибозуци. Поппетков призовава населението да се защитава с оръжие. Горнокрайските младежи се трупали около него да му целунат ръка, а той ги благославял. Габровци наизлезли въоръжени пред домовете си, но до стълкновения не се стига (бинбашията на габровския гарнизон от 850 души низами успява да обуздае войниците си). Наклеветен, че е предвождал чета, на 13 май Поппетков е арестуван; в конака е пребит до безсъзнание. Осъден е на смърт и е обесен в Търново заедно с Цанко Дюстабанов и Еким Цанков. На 16 май при стечение на много народ в търновската църква „Св. Атанас" се извършва опелото на тримата и погребението им в съседна градина. Костите им са тържествено пренесени в Габрово на 15 юни 1881 г.

Христо Гъбенски завършва с училищна стипендия Априловската гимназия (1885). Учителства в Мъжката гимназия в Търново (1885-1894), в Девическото училище в Габрово (1894-1898), в Априловската гимназия до 1910 г., когато е назначен за директор на Габровската непълна девическа гимназия. Той е и деен общественик. Проявява се като една от основните фигури на градската читалищна театрална трупа, „режисьор и главен артист” (Цончев II, с. 524) на махленски ученически представления (дворчето на бащината му къща е било „зала” за някои от тях). Един от първите популяризатори на шахмата в Габрово. Изнася беседи, сътрудничи на периодичния печат - в. „Възраждане” (Габрово, 1899), сп. „Образование”, сп. „Училищен преглед” и др. На 4 януари 1906 г. в залата па Априловската гимназия била устроена вечеринка в памет на Неофит Рилски, на която били поканени всички бивши и тогавашни учители в града и околията. Христо Гъбенски чел реферата „Взаимноучителното училище”, за подготовката на който потърсил и веществени следи от габровското училище, останали в Априловската гимназия. В публикацията си „Остатъци от Габровското взаимно училище” (Училищен преглед, 1906, Неофициален дял, с. 629-631) той описва какво е намерил на тавана на Априловската гимназия. Ценна находка е второто издание на взаимоучителните таблици (1848), което се смятало за незапазено. От него подредил 5 пълни комплекта - 4 за учителската библиотека в Априловската гимназия и един за училищния музей в София. Авторът съобщава, че таблиците са 85 на брой (66 за обучение по четене, 12 - по смятане, 6 - по църковнославянски език и една - за длъжностите на учениците) с размери 36x46 см; таблиците по четене не се различават по съдържание от третото издание. Другите „остатъци” са 7 тенекиени кръга - „знакове (достойници, каваларии)”, носени от т.нар. показватели при приложението на взаимоучителния метод: един по-голям с диаметър 8 см и надпис „Г. П. Ч.” („главен показовател чтения”), другите с диаметър 5,50 см - един с буквите „П. П.” („показовател пясочний”), а останалите с цифри от 1 до 8, носени от показвателите на първи, втори и т.н. чин. Намерени били и „билети (наградки)” - тенекиени кръгове с диаметър 15, 20 и 22 мм; с тях били отличавани добрите ученици. Приложените рисунки образци показват старателната изработка и украса (с очертани слънца и полумесеци) на знаците. Всички описания на автора разкриват стремеж към точност и прецизност. В сп. „Училищен преглед” (1906, с. 895-911) е отпечатан и рефератът на Христо Гъбенски „Ролята на бащата при възпитанието”, четен на 4 май 1905 г. на учителска конференция на Априловската гимназия и повторно (пред граждани) в салона на Умниковото училище (по покана на дружество „Майчина грижа”). Макар и компилативен, той показва сериозни познания на сказчика по разглеждания въпрос, съдържа широка теоретична постановка, позоваване на известни чуждестранни педагози, много конкретни примери, препоръки как да се преодолява унифициращият характер на възпитанието и да се запазва „самостойността на детето”. През 1911 г. Христо Гъбенски се преселва в София, където е учител в Четвърта мъжка прогимназия. Участва в Балканските войни (1912-1913), ранен е, получава пареза и през 1914 г. се пенсионира. Значителна част от голямата си библиотека подарява на габровското читалище „Априлов – Палаузов” (1911), а останалата - на Габровския музей (1932).

Петър Гъбенски с помощта на брат си завършва гимназия в Търново и българска филология във Висшето училище в София, от 1904 г. - Софийски университет (1894). Учител е в Ломското педагогическо училище (1894-1897) и в Първа мъжка гимназия в София (1897-1919). Обикаля Габровско (1909, 1913, 1923), за да събира исторически и етнографски материали; Министерството на народното просвещение го командирова в Търновския учебен окръг (1918) да проучи коледните и новогодишните обреди и обичаи. Библиотекар на Българския отдел в Народната библиотека в София (1923-1929). На Габровския музей подарява архива си (ръкописи, писма, документи, снимки), който съдържа „Биография на свещеник Иван Поппетков”, „Стари пътища и крепости в Габрово”, „История на Девическия манастир”, „Пещерите в Габрово”, „Вокализация на габровския говор” и др. Публикува „Архиепископ Йосиф Соколски като ревнител на българската просвета по неиздадени източници” (Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максима по случай 80 години от рождението му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931, с. 226-249). Съдържанието на студията обхваща основни въпроси от жизнения път на Йосиф Соколски, формулирани конспективно в подробно подзаглавие: „Родно място и възраст. Где и кога е калугерен. Кога е бил игумен на Калоферския мъжки манастир. Основаване Соколския манастир и училището при него. Помагане на бедни ученици и на калугерици да се учат в Русия. Грижите му за запазване манастирския имот от разхищение. Трагична коичина”. Документалните източници, цитирани от Петър Гъбенски, са: пантихуса (разрешение), с която търновският митрополит Атанасий през 1847 г. дава право на Йосиф Соколски да събира помощи за създаване на духовно училище в Соколския манастир, и няколко писма от Йосиф Соколски - от 1830 г. до поп Никола в с. Гъбене, Габровско (съобщава му, че благополучно завел дъщеря му в Калоферския девически манастир), от 17 октомври 1863 (за поддържането на Соколския манастир), от 1 януари 1864 г. до Илия Видинлиев (изказва съболезнования по повод смъртта на сина му и го моли да се застъпи за манастирската гора, изсичана контрабандно за лична полза), от 24 октомври 1864 г. до габровските първенци и манастирските епитропи (излага плана си за основаването и издръжката на духовно училище), от 10 декември (без година) до Стоян Кирилов (за Васил Михов, на когото съобщава, че урежда учението му в Русия и му дава препоръки как да се готви за това). В статията си „Априлов и нашето Възраждане” (1950) Петър Гъбенски разглежда историческите заслуги на основателя на габровското училище.

Братя Гъбенски издават първия исторически труд за Габрово - „История на града Габрово и габровските въстания" (1903, 2 изд. 2003). Написването й им е възложено през 1899 г. от комитет, който подготвя издигането на паметник на Априлското въстание в Габрово. Гъбенски събират сведения от всички живи поборници от Габровско. През 1900 г. Христо Гъбенски (заедно с въстаниците Г, Бочаров, Г. Мацков, Ц. Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев, учителите Н. Драганов, 3. Иванов, В. Станчев, Хр. Хесапчиев, К. Либих - фотограф на групата, и студента Д. Бочаров) преминава по маршрута на въстаниците през 1876 г. и събира сведения за събитията. Издирени са около 1000 имена на участници в тях и около 500 имена на населени места и местности, свързани с историята на града. Използвани са и отпечатаните дотогава материали. Темата за габровските въстания е разширена - обхваща се историята на Габрово и околностите му от XVI до края на XIX в. - основаването на селището, кърджалийското нападение, стопанският, културният и общественият живот, църковно-националната борба. Включват се данни от надписи на камък, приписки по стари книги, търговски тефтери, предания и легенди, документи, описания на пътешественици й други извори. В предговора към труда си Гъбенски обясняват твърде скромно задачата си: „При условията, при които написахме тая книга, ние не можем да се похвалим, че сме направили нещо съвършено; целта ни беше само да изнесем в печата това, което ходи от уста в уста между старите габровци както за въстанията, тъй и за историята на града, за да го запазим и да дадем възможност на младите да видят какво е било едно време Габрово и как са работили едно време бащите и дедите им” (2 изд., 2003, с. 36). Глава 4 - „Образователни учреждения”, съдържа систематизирани сведения за габровските училища, читалището, женското дружество „Майчина грижа” и взаимодействието между тях, за първото габровско Ученическо дружество. С мисълта да се продължат усилията на П. Р. Славейков в събирането на градиво за историята на българското образование Гъбенски в сбито, пределно наситено с факти изложение проследяват развитието на просветното дело в Габрово, като най-напред описват местните килийни училища. Разкрит е пътят на Габровското училище от зараждането на идеята за основаването му до 1887/1888 учебна година и отделно на Девическото училище до 1878/1879 учебна година. Подчертават се новаторският характер на Априловото начинание, общо-националното значение на училището и на неговия приемник Априловската гимназия. Книгата на Гъбенски става надежден източник за по-сетнешните историографски трудове за Габрово - изследванията на Петър Цончев и „История на Габрово" (1980).

Искам да чета за Гъбенски, за Евлоги и Христо Георгиеви и за Гешови, а не за Батко, Братко, Бат' и други мутренски изчадия...

Дано не сме останали единствени в стремежа си към познание и чувство на безгранична почит и уважение към заслужилите на България, че току виж някой д-р по физкултура, препрочитайки си вечер Достоевски в синхрон със сръбски ритми ни забрани по милиционерски да мислим, чувстваме и търсим в историята ни поука за днешното милиционер-комунистическо тегло.

Смятам,че всеки който носи гордо името габровец трябва да прочете историята на братя Гъбенски и не само това.Трябва да се попиляризира,защото по мое скромно мнение Габрово остава малко встрани от Априлското възтание и в учебниците по
история не пише много за нашето участие, а от техния труд научаваме, че и ние
(габровци) сме взели дали своя принос във възтанието.