Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2010 10:16 - Щъркелов в затвора
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3076 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 11.02.2010 19:00


 КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ В ЗАТВОРА

image


1. ДОЗНАНИЕ ПО ПРЕПИСКА вх. № ... от ... 19...год. ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ

23 октомври 1944 г.

Подписаният... съставих настоящия протокол, като разпитах лицата.

Именувам се Константин Георгиев Щъркелов. Художник. Родом гр. София, 12 март 1889 г., жив[ущ] ул. „Аксаков" 6. Българин източноправославен. Неосъждан.

Давам следните показания.

Писал съм статии във в. „Зора", повечето критики за изкуството в нас и по повод изложби.

Други статии са пътни бележки и впечатления. И последните ми статии са „Бомби над Мюнхен", „Есенни дни", „Феерия и смърт" и „Всяко зло за добро" последна.

През м. март - два дни след влизането на германците в България - групата български художници заминахме за Германия, дето се устройваше българската изложба от Германо-българското дружество в Берлин под покров[ителството] на фон Масов.

Заминахме около 18 художници - като водач на групата беше проф. Васил Захариев (директор на Худож[ествената] академия), К. Щъркелов, г-жа Маша Узунова, Дечко Узунов, г-ца Вера Недкова, Ив. Ненов, Ненко Балкански, Никола Танев, Иван Фунев, Лавренов, Далчев, Петър Младенов, Беньо Обрешков, Ив. Иванов, Стефан Баджов...

Пътуването беше на техни разноски - път, хотел и храна. Даваха се и официални обеди, на които се държаха и речи. Като директор и водач на групата, речите ги четеше проф. Васил Захариев. След откриването на изложбата в Берлин берлинските худож[ници] ни поканиха на чаша бира - през това време извикаха Никола Танев и Вера Недкова, ако не се лъжа, и Обрешков да говорят по радиото, един малък диалог - и после се върнаха. От Берлин заминахме на обиколка - Дрезден, Нюренберг, Мюнхен, Бреслау, Виена и в събота - два дни преди да заминат за Виена - Цинцар Маркович и Стоядинович (помня тия дни, понеже датите не помня) се върнахме в София.

Отношенията ми към германците.

От миналата война нямах никакъв допир с германците. Обаче впечатлението ми бе лошо от техните отношения с нашите войници и егоизъм. На една вечеря у Велизар Багаров, бяхме доста голяма компания, и между другите разговори се заведоха и спорове. Аз спорех с г-жа Мими Ив. Балабанова, като поддържах горните си впечатления, а тя държеше за германците. Това могат да го потвърдят и някои от останалите гости, които слушаха разпаления спор.

След като станахме съюзници, като влезоха германците в България и освободиха Македония, аз ходих в Охрид и нарисувах първите шест картини и

ги изложих на витрината на бул. „Цар Освободител" - у книгоизд[ателство] „Хр. Данов". Увлечен от свободата на Македония и успехите на германците, аз вече не виждах нищо лошо. Само едно мога да кажа: Моя най-близък приятел, от 30 години покойният Григор Василев, ме увещаваше да не се увличам много от успехите им и казваше: „и Лондон да вземат, и Москва да вземат, пак Германия ще загуби войната." И с тази мисъл покойният се просто топеше и тъй си отиде. Аз сам съм лирик по душа и съм мислил само доброто на нашата страна.

С политика не съм се занимавал никога. То не е моя работа. В Германия бях единадесет месеци от октомври или ноември 1922 год. до края на октомври 1923 год. в гр. Мюнхен. Около смъртта на Гео Милев.

Познавах го още като се върна от фронта с офицерска униформа и после, като редактор на списания сядали сме много пъти на маса у „Лука". Спорили сме върху изкуството. Той сам рисуваше. Той харесваше крайно модерното, аз - не и пр.

По неговото изчезване само едно знам - че него го няма между живите - тъй казаха. Кой го е взел, де е отвлечен и кога, от кого - за това абсолютно нищо не знам.

*

С Хр. Туджаров Ясенов постъпихме наедно в Худож[ествената] академия в един курс. Бяхме много близки приятели. Той, аз и Чудомир. При първата ми изложба той пръв написа най-хубавия отзив за мене във в. „Пряпорец", 1911 г., озаглавена „Може би той най-много обича живота". В списанието на покойния Антон Страшимиров „Наш живот", там посвети на мен най-хубавия си цикъл „Пан". Този прекрасен поет, и идеалист и човек също изчезна след атентата на черквата „Св. Неделя".

По неговото изчезване също нищо абсолютно нищо не знам. С Чудомир сме скърбили най-много.

Горното написах саморъчно

К. Щъркелов


Прилагам трите последни статии, поместени във в. „Зора", „Есенни дни", „Феерия и смърт" и „Всичко зло за добро".

К. Щъркелов.



Тагове:   художник,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Не е бил само той. . . въпросът е защо и ...
12.02.2010 13:46
Не е бил само той... въпросът е защо и днес постъпваме комунистичски, да обвиняваме хора, само защото са били там...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2801509
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930