Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2010 21:03 - Сведения за Метю Хр. Чехлар
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4514 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 19.02.2010 00:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
СВЕДЕНИЯ ЗА МЕТЮ ХРИСТОВ ЧЕХЛАР
от Георги Метев Метев

 image

Метю Христов Чехлар е роден в 1845 г. в с. Армени, Габровско. Имал е двама братя – Цоню и един брат който е низвергнат от семейството, защото се е залюбил без разрешение от баща си с бедно момиче. Този му брат с момичето  отива да живее в друго село и от неговото поколение е Иван Метев понастоящем собственик на металообработващото предприятие „СИЕ – ИНЖЕНЕРИНГ” в гр. Габрово.

Метю Христов Димов започва като чирак на 14 години чехларски занаят. През 1877 г. вече е башкама /старобългарска дума означаваща главен в занаята, баш – баща/ и има своя работилница. През 1878 г. се оженва за баба Минка. Отваря в 2 ч. сутрин и има 24 работника. За всички готви баба Минка. Чрез трудолюбието и честността си става един от най-уважаваните габровци. Думата му на две не ставала. Става първенец на задругата /каква хубава българска дума, а сега вече се казва гилдия от немски/ на кундуржиите. През м. август 1904 г. става един от осемте акционера на фабрика „Надежда” . Работи с дълбока мисъл за бъдещето. Дава висше образование на всичките си синове, с изключение на най-големия Христо Метев (1881-1953), който не е искал да учи след завършване на средното си образование и започва да помага на баща си.

Лалю Метев (1885-1957) – Първият българин с четири висши образования. Завършва философия в Загреб, Австро-Унгария (1905), западноевропейска филология в Женева, Швейцария (1906), славянска филология (1909) и право (1920) в София. Двоен кавалер на ордена "За храброст".

Майор Димо Метев (1887-1918) – Първият българин завършил Военната академия във Виена (Австро-Унгария). Загинал за Родината през Общоевропейската война (1918)

Инж. Иван Метев (1889-1913) – Първият български текстилен инженер, дипломира се във Вервие, Белгия (1911). Първата наша свидна жертва в Междусъюзническата война (1913).

Георги Метев (1894-1957) – Завършва търговската гимназия в Свищов (1913), а след това Търговската академия в Мюнхен (1914).

Иван Метев и дъщерята на фабриканта в Белгия, където Иван си е правил дипломната работа, се залюбват и той се задържа в Белгия известно време след дипломирането си, когато се обявява и Балканската война. Най сетне идеалът на всички българи за обединяването на отечеството ни може да бъде реализиран. За фронта заминават четирима от братята – Христо Метев, Лалю Метев,  майор Димо Метев, и Георги Метев. Спомням си, че дядо ми Георги беше капитан, но не знам като какъв се е уволнили през 1918 г., а и в телеграмата, която прилагам за уволнението му не пише.

Дядо Метю като български патриот и като човек за пример в Габрово пише на сина си инж. Иван Метев, да остави любимата си, да се прибере в България и замине на фронта, за да защити идеалите на България. Като отговорен син Иван изпълнява заръките на баща си, но става първа жертва на Междусъюзническата война. Погребват го с почести в гр.Щип /вижте снимката/, като пари за паметника му, дава неговия пръв приятел и собственик на най-голямята текстилна фабрика на Балканския полуостров в град Ниш Лазар Теокарович /вижте снимката/. След Втората Световна Война Лазар Теокарович е убит от Тито.

След три месеца, от мъка по сина си, трудолюбивия, честен, съвестен патриот Метю Христов Чехлар, си отива от този свят на 10.09.1913 г. /вижте некролога във вестника/.

Лалю Метев, търговец, става собственик на циментовата фабрика „Лев” край Плевен.

Христо Метев построява фабрика „Христо Метев” в Габрово.

Георги Метев става търговец на платовете произведени от брат му Христо. /За повече информация вижте приложените копия от снимки и сведения дадени от други мои близки/.

През 1933 г. всички деца на дядо Метю решават заслужено да увековечат паметта му, като близо до фабриката на Христо Метев в с. Хаджи Цонев Мост построяват училище, което кръщават на него.

Мария Метева освен работлива, прозорлива и патриотка се явява и дарител на училището. След нейната кончина, изпълнявайки завещанието на майка си,  на 02.08.1940 г. децата й внасят в касата на училище „Метю Христов Чехлар” сумата от 5000 лева. /вижте документа/

Интересна е историята с останалото наследство от Метю Христов, което се падало на всичките му деца и което по стара българска традиция се пазело от най-големия син Христо в касата на фабриката /Вигона/.

През 1942 г. партизаните от Габровско-севлиевския партизански отряд влизат във фабриката и насилствено го вземат със себе си. В последствие Нада Якова, една от участниците в обира, се хвалела на баща ми – „Метьо, да знаеш само колко много беше златото, над 16 килограма. Сложихме го в едно платнище.”

След тъжната дата 9.09.1944 г. и национализацията всичко съградено от фамилията се унищожава.



СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ МЕТЕВ МЕТЕВ

image


Баща ми Метю Георгиев Метев за това, че е бил националист и като ученик  викал „Долу Ньой”, бива каран да си копае гроба. След това го интернират по всички концлагери в България за цели три години. Аз тогава бях пет годишен. Семейството ми освен от баща ми който беше концлагерист, се състоеше от баба ми Цанка, която ме отглеждаше, дядо ми Георги, прадядо ми Алекси, прабаба ми Наца, чичо ми Алекси, чичо ми Христо и аз. Дядо ми Георги още преди национализацията се беше отказал от търговията. Комунистите не даваха работа на никого от трудоспособните при нас. Къщата в която живеехме не беше цялата национализирана, защото беше собственост на баба ми Цанка, тъй като е строена от прадядо ми Алекси с учителската му заплата. За да има какво да ядем в нас се продаваше всичко – мебели, сервизи и съоръжения. След големи молби за работа назначиха дядо ми Георги /за да го унижат/, като хамалин във фабрика „Шпула” /вижте документите/. Там той работи няколко месеца, а аз му носех храна всеки обяд. Човек с висше икономическо образование – хамалин. Сега си мисля как системно, методически е започнато унищожението на България. След няколко месеца започна изпълнението на Сталинските заповеди за ликвидиране на самостоятелността на промишлените единици и населението. Такава простотия само прости хора и престъпници могат да направят. Взеха земята на селяните, за да бъдат зависими. Ликвидираха всички водни и дизелови електроцентрали, които осигуряваха независимо захранване на фабриките. До нас минаваше вадата за водната турбина на фабрика „Александър” – ликвидираха я. Сега след 66 години Европейския съюз ни дава пари на заем да строим малки водни централи. Каква пошлост. Всичко това сме го имали преди 66 години и е разсипано. Заринаха също, със специална заповед, самостоятелните водоизточници на всички фабрики. Табашките фабрики са се нуждаели от много вода. В нашата къща в мазата имаше геран, от който с помпа се захранваше цялата къща. Разпоредиха ни да затворим герана и се включим към градския водопровод. Ако се противопоставиш масово на режима, просто ти слагат нещо във водата.

Така започна всичко. Баща ми се върна от лагера и започна работа като дрезинкаджия в тухлената фабрика. След това стана шофьор.

Чичо ми Христо се завърна от казармата. Той беше получил средното си образование в Русе, в училището с изучаване на немски език, така нареченото „Дойче шуле”. Беше много начетен и ученолюбив. Поиска да следва в Софийския университет. Комунистите обаче, които определяха всичко и за всеки не му разрешиха, независимо от дългогодишните му молби до ЦК на БКП, включително и до Тодор Живков.

Страх цареше навсякъде. В къщи непрекъснато ме предупреждаваха да не говоря извън къщи никъде и нищо. Никой от мъжете в нас не ходеше на църква, защото щеше да загуби работата си. Ходеха само при погребение. Аз обаче ходех с баба си, защото тя беше домакиня, а аз бях малък. Както се вижда комунистите действаха духовно, разрушаваха всичко, което е крепяло българската нация, избиваха в лагерите фабриканти, военни, юристи, свещеници и всички които са работили за България духовно и икономически. Сега след 66 години най-силно се виждат пораженията в селското стопанство и духовността в семействата.

След като завърших с отличие средното си образование в техникума „Д-р Никола Василиади”, поисках да следвам. За това тогава се искаше разрешение от комитетите на Българската Комунистическа Партия. Не ми разрешиха на местно ниво. Това принуди тати да ползва „връзки”. Разрешението беше получено благодарение на приятел на тати от казармата. Там тати му беше осигурил спокойствие и възможност да учи в офицерската му палатка, където били само двамата,  независимо че тати знаел за левите му убеждения. Този човек в последствие беше станал Министър на правосъдието. Много съм му благодарен, защото благодарение на неговото разрешение получих висшето си образование.

Сянката на комунизма обаче непрекъснато тегнеше над мен, независимо от отличията, изобретенията, старанията и цялата ми отдаденост в работата в „Институт по Черна Металургия” към „Кремиковци”. Правех машини в цеха „Защитно покритие на графитови електроди”, и по мои чертежи и схеми, аз ги обзавеждах заедно с подчинените си и учех всички около мен. Тези машини бяха по българско изобретение и се изнасяха за западни страни - Западна Германия /тогава там имахме цех в който работеха български работници/, Швеция, Канада. Щом обаче се стигаше до изпращане на екип за монтаж и доказване на експлоатационните параметри, понеже беше в западна страна, мен не ме пускаха да ходя, а изпращаха подчинените ми. „Специалните” отношения към мен спряха чак след като се прибрах обратно в Габрово и започнах да работя в ХПОМ. Там благодарение на директора му Георги Костов, който беше и член на ЦК на БКП, простотиите спрямо мен се преустановиха. 

Габрово, 3.02.2010 г.



Тагове:   метю,   метеви,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Баща ми сирак от балканската война ...
13.02.2010 21:12
Баща ми сирак от балканската война пострада от национализацията, подобно , като ни взеха всичко...но златните му ръце и ум не можаха ,колега...мноина сме с такава съдба, което ни прави великодушни най малкото...
цитирай
2. lado - Родовата памет е велико нещо! ...
13.02.2010 21:16
Родовата памет е велико нещо!
Поклон пред големите българи!
Поклон и пред малките!
цитирай
3. анонимен - много приятно четиво.
13.02.2010 21:51
Сигурно е хубаво да имаш такива стълбове-памет, но и задължаващо.
Пожелавам Ви да не прекъсва линията на Българщината в пода Ви.
И отново се затвържава убеждението, че комунистите колкото и ограничени духовно да са били/са/ не са за подценяване, те са имали / имат!/ безпогрешен усет за това, което е най-голямата заплаха за тях - духовността, вярата, паметта.
Хубава вечер, Meteff.

цитирай
4. анонимен - :) редактиране- да се чете Рода Ви.
13.02.2010 21:53
Пожелавам Ви да не прекъсва линията на Българщината в Рода Ви.
нямам обяснение защо пиша като анонимен/и не мога да редактирам.
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2829157
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930