Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2010 11:27 - Спомен за Георги Метев от Габрово
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3736 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 24.12.2012 10:45


 Габровският търговец Георги Метев:

Имам кураж да се боря за добри закони, но

... докато съществуват тези, ще ги изпълнявам

image

Третата българска фабрика за платове е габровската „Надежда”. Един от нейните основатели е Метю Христов — Чехларя, който в самото начало внесъл 36 000 златни лева. На всичките си синове, освен на най-големия — Христо, който не искал да учи, дал образование в Европа.

Най-малкият — Георги Метев е роден на 23 април 1894 г.. Когато бил на десет години, баща му Метю Хр. Чехлар умира от скръб по сина си Иван — първият български текстилен инженер, завършил във Вервие, Белгия, загинал за Родината на 17 юни 1913 г.. След смъртта на баща си Георги остава под настойничеството на по-големите си братя и според завещанието на бащата учи Търговска гимназия в Свищов. После получава висше търговско образование в Мюнхен (1913-1914).

По това време Първата световна война е в разгара си. Георги Метев се връща от Германия и само след няколко месеца заминава на война с 23-ти пехотен Шипченски полк, чието попълнение тогава било габровско. Взема активно участие във всички боеве на полка и при Завоя на Черна, Кенали, е награден с орден за храброст. Като ротен командир войниците го обичали и уважавали много. След разгрома на нашата войска при Добро поле ротата на Георги прави усилен преход, за да не попадне в плен. Тъй като войниците изгладнели до смърт, той на своя глава им разрешава да се снабдят с храна от забранен склад. Съдят го заради това, но съдът постановява, че това е бил единственият начин за спасение на ротата.

След демобилизацията Георги Метев се прибира в Габрово. Оженва се за дъщерята на известния математик Алекси Стойков — Цанка и създава семейство. Известно време търгува с гайтани и вълна. В добри отношения е с Иван П. Кирчев и Тодор Зафиров — сват на Панайот Хитов. По-късно купува плетачни машини и създава плетачница за фланели, жилетки, пуловери и рокли. Плетачницата се  е намирала в едно помещение, където сега е кръчмата Рачо Ковача. Работели жени плетачки и трима-четирима мъже. Работата потръгнала и през 1924 г. внася тежка машина — плетачен стан „Рашел, задвижван от електромотор 5 конски сили. В добри отношения е с ВМРО, на която продава много вълнени фланели - ВМРО е много доволна от качеството, доволни са и работниците на Георги Метев от грижите и отношението към тях.

В едно изказване на партийно събрание (на БКП) през 1953 г. ятачката Ана Шипката, приятелка на Гена Карталова, е била доблестна да каже: „Аз работих в плетачницата на Георги Метев. Каквито условия той създаваше за работа, ние още не можем да създадем на работниците, защото той се грижеше за нас не само формално.

В края иа 1926 г. Георги Метев е принуден да фалира, защото някой си Пенчо Богданов го завлича с над 1 500 000 лева. Ликвидира и плетачницата.

През 1927 г. с най-големия си брат Христо са ортаци във фирмата „Христо и Георги Метеви" — търговия и производство. Купуват малката тогава фабрика „Дантелена фабрика на Никола Дойнов и сие в местността Хаджицонев мост. Работят заедно до 1932 г., когато се разделят „по семейни причини и Георги се установява като търговец на прежда, гайтани, вълнени и памучни платове. Дюкянът му е на улица „Радецка 22, срещу стария часовник. Там го завари и грабежът, наречен национализация.

Георги Метев беше личност — крайно принципен, честен и доблестен, взискателен към себе си и толерантен до болезненост към хората. Никога не се отклоняваше от максимата „достойнство и чест. Всички умни хора, които го познаваха, го уважаваха. Председателят на Апелативния съд Христо Чичоваров, в  присъствието на държавника Никола Мушанов, бе казал за него: „Не познавам  друг габровец с по-нежна душа от Георги Метев. И наистина беше така. През мътните години той не е продал нито метър плат, нито килограм прежда на черна борса. Знаеше, че това което продава днес за петдесет, утре ще струва шейсет лева, но на черна борса не продаваше. Казваше, че когато нацията изнемогва, не бива да се печели за сметка на хорските мъки. Днес това за много хора звучи като абсурд!

Някога имаше доблестни търговци и Георги Метев беше от тях. „Имам кураж да се боря за добри закони, казваше той. Но докато съществува даден закон, аз трябва да го изпълнявам”. Заради голямата му честност и за влиянието му върху добрите хора, тогавашната власт (през войната) го назначи, мобилизира го като председател на реквизиционната комисия. Целта беше той справедливо да прилага закона за реквизицията. Тази длъжност той изпълняваше с достойнство.

През годините на тоталитаризма, след 9 септември 1944 г., Георги Метев бе незаслужено унижаван от хора без всякакъв морал. Неговата възвишена натура не издържа и той почина на шейсет и тригодишна възраст от рак.

Метьо Георгиев МЕТЕВ — син

Публикация във в. „Габрово ДНЕС”



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. helios - Поклон пред такива честни и доблестни българи!
14.02.2010 19:23
Трябва по-често да си спомняме за тях!
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3815797
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19942
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031