2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 3736 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.12.2012 10:45
Имам кураж да се боря за добри закони, но
... докато съществуват тези, ще ги изпълнявам
Третата българска фабрика за платове е габровската „Надежда”. Един от нейните основатели е Метю Христов — Чехларя, който в самото начало внесъл 36 000 златни лева. На всичките си синове, освен на най-големия — Христо, който не искал да учи, дал образование в Европа.
Най-малкият — Георги Метев е роден на 23 април 1894 г.. Когато бил на десет години, баща му Метю Хр. Чехлар умира от скръб по сина си Иван — първият български текстилен инженер, завършил във Вервие, Белгия, загинал за Родината на 17 юни 1913 г.. След смъртта на баща си Георги остава под настойничеството на по-големите си братя и според завещанието на бащата учи Търговска гимназия в Свищов. После получава висше търговско образование в Мюнхен (1913-1914).
По това време Първата световна война е в разгара си. Георги Метев се връща от Германия и само след няколко месеца заминава на война с 23-ти пехотен Шипченски полк, чието попълнение тогава било габровско. Взема активно участие във всички боеве на полка и при Завоя на Черна, Кенали, е награден с орден за храброст. Като ротен командир войниците го обичали и уважавали много. След разгрома на нашата войска при Добро поле ротата на Георги прави усилен преход, за да не попадне в плен. Тъй като войниците изгладнели до смърт, той на своя глава им разрешава да се снабдят с храна от забранен склад. Съдят го заради това, но съдът постановява, че това е бил единственият начин за спасение на ротата.
След демобилизацията Георги Метев се прибира в Габрово. Оженва се за дъщерята на известния математик Алекси Стойков — Цанка и създава семейство. Известно време търгува с гайтани и вълна. В добри отношения е с Иван П. Кирчев и Тодор Зафиров — сват на Панайот Хитов. По-късно купува плетачни машини и създава плетачница за фланели, жилетки, пуловери и рокли. Плетачницата се е намирала в едно помещение, където сега е кръчмата „Рачо Ковача”. Работели жени плетачки и трима-четирима мъже. Работата потръгнала и през 1924 г. внася тежка машина — плетачен стан „Рашел”, задвижван от електромотор 5 конски сили. В добри отношения е с ВМРО, на която продава много вълнени фланели - ВМРО е много доволна от качеството, доволни са и работниците на Георги Метев от грижите и отношението към тях.
В едно изказване на партийно събрание (на БКП) през 1953 г. ятачката Ана Шипката, приятелка на Гена Карталова, е била доблестна да каже: „Аз работих в плетачницата на Георги Метев. Каквито условия той създаваше за работа, ние още не можем да създадем на работниците, защото той се грижеше за нас не само формално”.
В края иа 1926 г. Георги Метев е принуден да фалира, защото някой си Пенчо Богданов го завлича с над 1 500 000 лева. Ликвидира и плетачницата.
През 1927 г. с най-големия си брат Христо са ортаци във фирмата „Христо и Георги Метеви" — търговия и производство. Купуват малката тогава фабрика „Дантелена фабрика на Никола Дойнов и сие” в местността Хаджицонев мост. Работят заедно до 1932 г., когато се разделят „по семейни причини” и Георги се установява като търговец на прежда, гайтани, вълнени и памучни платове. Дюкянът му е на улица „Радецка” 22, срещу стария часовник. Там го завари и грабежът, наречен национализация.
Георги Метев беше личност — крайно принципен, честен и доблестен, „взискателен към себе си и толерантен до болезненост към хората. Никога не се отклоняваше от максимата „достойнство и чест”. Всички умни хора, които го познаваха, го уважаваха. Председателят на Апелативния съд Христо Чичоваров, в присъствието на държавника Никола Мушанов, бе казал за него: „Не познавам друг габровец с по-нежна душа от Георги Метев.” И наистина беше така. През мътните години той не е продал нито метър плат, нито килограм прежда на черна борса. Знаеше, че това което продава днес за петдесет, утре ще струва шейсет лева, но на черна борса не продаваше. Казваше, че когато нацията изнемогва, не бива да се печели за сметка на хорските мъки. Днес това за много хора звучи като абсурд!
Някога имаше доблестни търговци и Георги Метев беше от тях. „Имам кураж да се боря за добри закони, казваше той. Но докато съществува даден закон, аз трябва да го изпълнявам”. Заради голямата му честност и за влиянието му върху добрите хора, тогавашната власт (през войната) го назначи, мобилизира го като председател на реквизиционната комисия. Целта беше той справедливо да прилага закона за реквизицията. Тази длъжност той изпълняваше с достойнство.
През годините на тоталитаризма, след 9 септември 1944 г., Георги Метев бе незаслужено унижаван от хора без всякакъв морал. Неговата възвишена натура не издържа и той почина на шейсет и тригодишна възраст от рак.
Метьо Георгиев МЕТЕВ — син
Публикация във в. „Габрово ДНЕС”Тагове:
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев