Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2010 09:48 - Иван Метев (1912-1945)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2262 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 18.02.2010 13:08


Памет българска:  ИВАН МЕТЕВ КОЛЕВ (1912-1945)

image

Редник Иван Метев Колев (26.12.1912  30.03.1945). Роден в с. Армени, община Враниловци, Габровско. Завършва начално образование и се занимава със земеделие. Женен, с едно дете. Убит от мина на шосето при с. Удвар близо до град Мохач в Унгария. В унгарския град Мохач е издигнат паметник в централния градски парк в памет на загиналите 11 български войници на 30.03.1945 г.

 

Метьо Ив. Метев (1936-2002) - „Останах сирак на девет години”


И Габровска област дава своя принос в Отечествената война. Около 10 000 войници вземат участие в двата периода на войната. По бойните полета оставят костите си 152-ма войни от окръга. 35 от тях почернят своите млади невести и оставят невръстни деца.

Едно от тези деца сираци беше моят съпруг Метьо Метев (вече покойник), роден в с. Армени, Габровско. Ето какво е споделил той по повод 50 години от края на Втората световна война, отпечатано във в. „Габрово днес” от 8 май 1995 г.:

Пиша тези редове от името на пострадалите от войните. Дядо ми Метьо Колев, когото не съм виждал дори на снимка, е убит в Първата световна война, а баща ми загина във Втората.

Беше 30 март 1945 г. Зловещото съобщение за смъртта на баща ми Иван Метев пристигна в този ден от Унгария. Бях на 9 години. Злокобен ден, който се вряза дълбоко и неизлечимо в крехката ми тогава памет. Баба ми, загубила мъжа си по бойните полета в Сърбия, още не беше свалила черната забрадка, а трябваше наново да я сложи. Така и не я махна до последния си миг. Не мога да забравя и отчаянието на майка ми, която се мяташе обезумяла, ридаеше, прегръщаше ме и, обливайки ме в сълзи, повтаряше: „Клетото ми сираче, нещастното на мама.

Тогава не можех да разбера какво толкова лошо и неповторимо се е случило. Дори не разбирах защо не трябва да пея за известно време нито на улицата, нито в училище. После чак го осъзнах. Години наред носех тежката орисия на нерадостното сирашко детство. Тътенът на войните продъпжава да ни безпокои. Падат толкова невинни и безсмислени жертви, иска ми се да завърша с думите: „Стига вече войни!

През лятото на 1980 г. заедно със съпруга ми бяхме в град Мохач и положихме цветя на паметника, издигнат в централния градски парк в памет на загиналите 11 български войници на 30.03.1945 г.

А моят баща Йордан Стоянов Иванов (също вече покойник) е участвал в двата периода на войната в състава на 32-ри пехотен загорски полк и е носител на орден „За храброст - IV степен.

Лиляна Метеваучителка от Габрово

пред вестник Втора възраст, 19.10.2009 г.



Тагове:   Унгария,   жертви,   метеви,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. divna8 - Винаги с удоволствие чета история...
21.02.2010 05:21
Винаги с удоволствие чета история, вълнуват ме и истории за родови съдби. Чудесни са статиите, които публикувате!
Желая Ви успех и добър неделен ден!!! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2767731
Постинги: 502
Коментари: 1036
Гласове: 19645
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031