Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2010 21:06 - За дружествата на художниците
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 12708 Коментари: 10 Гласове:
11

Последна промяна: 20.08.2010 09:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ


ЗА ДРУЖЕСТВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ И ЗА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ, ОТ ЧИЕТО ИМЕ СА УРЕЖДАНИ ДРУЖЕСТВЕНИТЕ, ОБЩИТЕ И КОЛЕКТИВНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗЛОЖБИ У НАС И В ЧУЖБИНА — ОТ 1892 ГОДИНА ДО ПРЕВРАТА НА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944 ГОДИНА, НА КОИТО СА  И3ЛАГАНИ МНОГО ОТ ТВОРБИТЕ НА
НАЙ-ВИДНИТЕ НИ БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ.

image


След Освобождението се открива Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия). Първите преподаватели в нея са чехите Ярослав Вешин и Иван Мърквичка. Развиват се битовият жанр (И. Ангелов, И. Мърквичка и др.), баталната живопис (Я. Вешин), историческата картина (Н. Павлович, Д. Гюдженов, Н. Кожухаров и др.), портретът (А. Митов, Б. Митов, И. Димитров и др.), пейзажът (Х. Цокев), натюрмортът (Константин Величков, Никола Аврамов и др.). В скулптурата се открояват имената на Ж. Спиридонов, А. Николов, по-късно на И. Лазаров.

В началото на 20 в. в българското изкуство настъпва жанрово и стилово многообразие - портретите на Н. Михайлов, С. Иванов, Ц. Тодоров, пейзажите на А. Михов, А. Мутафов, Н. Петров, Н. Танев, акварелите на Никола Маринов, Константин Щъркелов, изпълнените със символизъм картини на Б. Георгиев, И. Милев, Н. Кожухаров, графиките и рисунките на И. Бешков, А. Божинов и Б. Ангелушев.

В национален стил творят живописците И. Мърквичка, И. Ангелов, И. Милев, В. Димитров-Майстора, Ц. Лавренов, З. Бояджиев, С. Венев, графиците В. Захариев, Е. Томов и др. Използват съвременни художествени похвати и са повлияни от модерните течения В. Бараков, К. Цонев, Б. Иванов, Б. Обрешков, И. Ненов, З. Паприкова, В. Недкова, Ж. Папазов и др. С изящество се отличава живописта на И. Петров и Д. Узунов.

През 1893 година е основано първото професионално сдружение на художници, наречено “Дружество за поддържане на изкуството в България”. По-късно се появяват още няколко подобни организации, които през 1932 г. се обединяват в Съюз на дружествата на художниците в България, преименуван през 1944 г. на Съюз на художниците в България, а в последствие от 1953 г. - Съюз на българските художници.

Дружеството за поддържане на изкуството в България е едно от най-старите, основано в София през 1893 г. Инициатори-основатели са: Константин Величков (избран за почетен председател на дружеството), проф. д-р Иван Шишманов (избран за председател), Иван Мърквичка (подпредседател на дружеството), Антон Митов (подпредседател на дружеството) и други. През 1894 г. дружеството урежда първата художествена изложба, а от 1895 г. до 1899 г. издава и свое списание „Изкуство” — първото у нас в областта на изобразителните изкуства. То урежда редица изложби у нас и в чужбина.

Дружеството за поддържане на изкуството в България се преименува през 1902 г, в Дружество на художниците в България, което урежда много самостоятелни изложби у нас и в чужбина. То урежда едновременно и съвместни изложби с дружеството „Съвременно изкуство”. Участвува редовно и във всички съюзни изложби, уреждани у нас от 1927 до 1944 година.

 

Държавното рисувално училище в София е открито през 1896 г. по инициатива на писателя Константин Величков, тогава  министър на просветата.

За директор на училището е бил назначен Иван Мърквичка, а за преподаватели Антон Митов и Борис Шац. След това биват назначени Жеко Спиридонов (1898), Петко Клисуров (1899), Марин Василев (1899), Иван Ангелов (1900), Ярослав Вешин (1907), Стефан Иванов (1905) и други.

Държавното рисувално училище в София през 1908 година се преименува в Държавно художествено индустриално училище, което през 1921 година се превръща в Държавна художествена академия, а през 1954 г. се преименува във Висш институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович”.

 

Дружеството „Съвременно изкуство” е основано в София на 29 септември 1903 г. като група, а преобразувано в дружество през 1904 година. Основатели са архитектите Койчев. Киро Маричков, Георги Фингов и художниците: Хар. К. Тачев, Д. П. Даскалов, П. Кънчев, Н. Михайлов, Андрей Протич, Ярослав Вешин и др. Първата изложба на дружеството е открита на 25 декември (ст. ст.) 1903 година. Дружеството уредило много самостоятелни изложби в България и в чужбина (Белград — 1904 г., Лиеж — 1905 г.. Лондон _ 1907 г., Загреб — 1908 г., Мюнхен — 1909 г., Венеция — 1910 г., Рим — 1911 г., Белград — 1912 г., Прага — 1926 г. и др.).

 

Дружество „Лада” на южнославянските художници (български, сръбски, хърватски, словенски) е основано през 1906 г. в София, по време на изложбата, уредена в България. Първият председател на дружеството е бил Ярослав Вешин. Като първа изложба на дружеството се смята тази, уредена в Белград през 1904 г. по случай 100 години от въстанието на Кара Джордже — (1804) и коронясването на Петър I, крал на Сърбия.

 

Дружеството на южнобългарските художници е основано ма 30 май 1912 г. със седалище в гр. Пловдив. Участници са художниците: Г. Атанасов, С. Велков, Г. Машев, А. Овчаров, Н. Кожухаров, Д. Гюдженов и други. Първата дружествена изложба е уредена в 1914 година. След това всяка година дружеството редовно урежда изложби в гр. Пловдив. От 1927-1944 г. то участвува постоянно и в съюзните изложби, уреждани в София.

 

Дружеството „Родно изкуство” е основано на 13 октомври 1919 година. Инициатори-основатели са художниците: Стефан Иванов, Цено Тодоров, Сирак Скитник, Борис Денев, Асен Белковски, Елена Карамихайлова, Никола Маринов. Елисавета Консулова-Вазова, Никола Танев. Константин Щъркелов. Иван Лазаров и др. Първата изложба е уредена в 1920 година. Дружеството участвува редовно във всички изложби на съюза, уреждани в София и в чужбина (Венеция. Рим, Берлин, Будапеща, Прага, Братислава, Белград, Загреб, Атина и др.).

 

ДРУЖЕСТВОТО НА НЕЗАВИСИМИТЕ ХУДОЖНИЦИ е основано в началото на 1920 година със седалище в София по инициатива на Петър Морозов и Пандо Киселинчев.

Основатели са художниците: Петър Морозов (1880-1951), Пандо Киселинчев (1890-1980), Янко Анастасов, Миладин Лазаров (М. Л. Петров) (1894-1985), Никола Василев Аврамов (1897-1945), Руска Маринова (1899-1980), Никола Вълчев, М. Марков, В. Захариев, Д. Константинова, Петър Урумов (1895-1976), С. Райнов, П. Павлов и други.

Първата изложба е уредена през 1920 година. По устава художниците излагали творбите без журиране. Право на избор имали самите автори, а местата в изложбените зали получавали по жребие.

Към 1922–1923 г. дружеството има само 18 члена. В периода 1924–1944 г. дружеството на независимите художници организира 10 изложби.

През 1932 г. наброява около 30 души и влиза в Съюза на дружествата на художниците в България, а през 1944 г. се включва в Съюза на художниците в България (от 1959 – Съюз на българските художници).

 

Дружеството на новите художници е основано през 1931 година. Инициатори-основатели са художниците: Петър Младенов, Васка Емануилова, Иван Фунев, Мара Георгиева, Драган Лозенски, Борис Иванов и др. Първата самостоятелна изложба дружеството организира през 1933 г. То участвува във всички общи художествени изложби на Съюза на художниците в България. Урежда и редица изложби в чужбина. По инициатива на Дружеството на новите художници през 1931  година се поставя начало на Съюза на дружествата на художниците в България.

 

През 1926 година дружествата на художниците в България: Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство”, Дружество на южнобългарските художници, Дружество „Родно изкуство” и Дружество на независимите художници основават фонд „Изграждане на галерия”, за организиране съвместни годишни обши художествени изложби. Дейността на комитета е била организационна, а журирането на творбите се извършвало от всяко дружество поотделно.

В края на 1931 г. или началото на 1932 година обединените дружества на художниците организират „Съюз на дружествата на художниците в България”. Първата обща художествена изложба на Съюза на дружествата се смята изложбата, уредена през 1927 година. Оттогава дружествата уреждат редовно годишни общи художествени изложби до основаването на Съюза и след това.

 

След 9 септември 1944 г. дружественият организационен живот на отделните дружества на художниците се преустановява. На 10 ноември 1944 г. се организира Съюз на художниците в България, в който всички художници еднолично членуват. От 1956 г. Съюзът на художниците в България се преименува в Съюз на българските художници (СБХ).

По инициатива на Камарата на народната култура през 1946 г. в София се урежда изложба на първите живи пионери-художници на българското изобразително изкуство. Изложители са Александър Мутафов, Александър Миленков, Александър Божинов, Никола Маринов, Андрей Николов, Асен Белковски, Атанас Михов, Владимир Димитров-Майстора, Дечко Мандов, Димо Сотиров, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Иван Иванов, Михаил Кръстев, Патрики Сандев, Радомир Мандов, Станю Стаматов, Сергей Иванов, Тодор Поптошев, Христо Станчев, Христо Йончев-Крискарец, Харалампи Илиев, Цено Тодоров и др.

През 1952 г. Министерството на културата провежда чествуване на народните художници Стефан Иванов, Цено Тодоров, Андрей Николов и Владимир Димитров-Майстора. По този случай в София се урежда изложба с техни творби.

През 1954 г. Съюзът на художниците в България урежда изложба на загиналите художници-антифашисти: Д. Грънчаров (1900—1925), Гиню Писков (1892—1925), Христо Ясенов (1889—1925), Стефан Kуцapoв (1918 1944), Сава Савов (1911—1944), Георги Петков (1911—1944), Паскал Паскалев (1912—1944), Васил Сапунджиев (1917—1945), Христо Копчев (1916—1945).

 

 

НИКОЛА  ВАСИЛЕВ АВРАМОВ
МАЙСТОРА НА НАТЮРМОРТА

Роден на 21 май 1897 г. в гр. Ямбол, умрял на 15 юни 1945 г. в София. Завършва живопис в Държавното художествено индустриално училище в София (1914 — 1921 г.) при проф. Иван Мърквичка. От 1924 до 1934 г. работи като художник в Народния археологически музей в София. Посетил редица музеи и галерии в Германия, Австрия, Италия и Франция.

Работи в областта на натюрморта, предимно плодове. През 1920 година е сред основателите на Дружеството на независимите художници, по-късно организирано в Съюз на дружествата на художниците в България. От 1924 до 1945 г. участвува редовно в общите художествени изложби (II-1938 г). Уредил и две самостоятелни изложби. През 1944 година работи в екипа на Карл Йорданов по реставрацията на Боянската църква.

Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, галериите във Варна и Самоков и други държавни и частни сбирки. След окупацията на България една част от картините му са отвлечени от червената армия-освободителка и до момента са в неизвестност, вследствие на което се поболява и умира.

image

НАТЮРМОРТ. 1939

Маслени бои на платно, 34 х 40. Подпис и дата долу, вляво: Н. Аврамов  1939

Предаден от Съюза на художниците в България. 1961 г. (Пор. № 486)




Гласувай:
11



1. bovari - много вкусен натюрморт
22.02.2010 21:21
орехите като че сега са разчупени, ухае на цитруси... а виното...разказва приказки...
придружаващият текст не беше прочетен,но
благодаря за десерта-навременен беше:)
цитирай
2. lado - Браво, колега! Прекрасно! Колко ...
23.02.2010 08:59
Браво ,колега! Прекрасно! Колко малко хора обръщат внимание на истинските стойности!
Хубаво е човек да се потопи в атмосферата на истинските художници.
Когато дойдох тук,в блога, се опитах да правя нещо подобно, с неща от моите архиви, непубликувани, непоказвани, но интересът беше слаб.
Успех!
цитирай
3. panazea - Здравей,
23.02.2010 12:44
Имам въпрос! Мога ли да намеря за брата на дядо Кирил Димитров Грунчев информация! Бил е художник . По време на войната след неговата смърт картините са били при дядо. Той ги е дал за изложба и повече не ги е видял. Дали са били изгорени от бомбандировките или някой си ги е прибрал , не мога да кажа. Така и не ги видяхме повече. Къде мога да проверя за художниците от този период? Благодаря!
цитирай
4. tanyarisemova - Здравейте може ли да си поръчам ...
23.02.2010 15:29
Здравейте
може ли да си поръчам един постинг на подобна тема.
Моля да направите постинг за историята на приемната на МВР в София, която е дарение от Георги Тишев.
Благодаря ви предварително
С уважение.
цитирай
5. анонимен - Благодарност
26.02.2010 08:22
за толкова полезния и даващ знания постинг!
цитирай
6. vidrica - Имам Въпрос
28.03.2010 18:59
Здравейте !
Искам да попитам следното...Дядо ми-Крум Кошаревски беше художник дърворезбар и скулптор. Завършил Художествената академия. Днес се рових в неговите архиви които пазя, понеже една жена пише за него и открих писмо от учителя му (ако правилно разчитам фамилията) П. Кънчев. То е от 1952 година в което П. Кънчев му благодари за поздравленията по случай избирането му за заслужил художник. Може ли някой да ми даде повече информация за него ? Благодаря !
цитирай
7. vidrica - намерих !
28.03.2010 19:33
Извинявам се , пак съм аз. Намерих за П. Кънчев ето това :
http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=8460
Поздрави !
цитирай
8. анонимен - Още нещо Р·Р° Рџ.Кънчев
09.06.2010 22:53
В списание "Наш дом" бр.4 от 1993 г. има материал за него за направеното от него и брат му в "Царска Бистрица". Със сигурност знам, че в същото списание (друг брой)има и друг материал за него (отново за същата резиденция). В нашия малък град обаче не са запазени други броеве от това списание...
цитирай
9. анонимен - ujas pisah na kirilica a izliazoha jeroglifi
09.06.2010 22:55
??? Dano niakoy go oprawi
цитирай
10. анонимен - молба
06.11.2010 01:27
много ви молия да ми помогнете съъ пребиванието на алфонс муха във българия във начало на 20 век, благодария лучия (прага)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821847
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031