Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2010 12:41 - Ферман за Българската екзархия
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 7577 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 28.02.2010 14:32


 Ферман за Българската екзархия

от 28 февруари 1870 година

image

Главното ми царско желание е, всичките ми верни поданици, които пребивават в императорската ми държава, като са обезпечени в свободното изповедание на вярата си и от всяка друга страна и като живеят любовно и сговорно и помежду си, да спомагат, колкото зависи от тях, на големите и постоянните ми царски старания за благосъстоянието на държавата и за напредъкът на просвещението. Но понеже, въпреки това ми благо желание, разпрата, която съществува от някое време помежду гръцката патриаршия и Българите относително църковното им подчинение, сиреч относително свръзката на българските митрополити, епископи и свещеници и на църквите им с патриаршията, ни наскърбяваше, затова след дълги разисквания и размишления за доброто решение на този предмет, постанови се най-после следното:

Чл. 1. Ще се образува под име Българска екзархия една църковна област, която ще обема изброените по-долу митрополии, епископии и други някои места, и управлението на църковно-духовните дела на тази област ще се възложи всецяло на екзархията.

Чл. 2. По-горният от митрополитите на тази област ще носи титлата екзарх и ще бъде канонически председател на синодът при него, който ще бъде постоянен.

Чл. 3. Вътрешното духовно управление на тая екзархия ще се уреди по един особен устав, който ще се представи на високото ми правителство за утвърждение и който ще бъде съгласен във всичко с основните правила и постановления на православната Вяра. Този устав ще бъде изработен в смисъл да обезпечава управлението на духовните дела на екзархията и преди всичко избирането на епископите и екзархът й срещу всяко непосредствено или посредствено намесване от страна на патриархът. Щом се избере екзархът, Българският синод ще известява това на патриархът и този последният ще дава час напред потребното вероизповедно потвърдение.

Чл. 4. Екзархът, който ще се назначава с висок мой берат, ще бъде длъжен да поменува, според църковните правила, името на Вселенския патриарх. Преди да се избере вероизповедно и духовно лицето, което ще се намери достойно за този сан, ще се иска мнението и съгласието на високото ми правителство.

Чл. 5. Позволява се на екзархът по делата на находящите се под неговото духовно ведомство места, за които той има право според законите да посредства пред гражданското началство, да се отнася направо до местните власти, а в случай на нужда и до Високата ми Порта и частно бератите, които ще се дават на духовните лица около него, ще се издават по негово представление.

Чл. 6. Тъй като по делата на православната Вяра, които искат взаимно обсъждане и съдействие, синодът на речената екзархия ще се обръща до общия патриарх и до синодът му, то и последните ще прибързват да дават потребното съдействие и да изпровождат потребните отговори.

Чл. 7. Синодът на Българската екзархия ще иска своето миро от Цариградската патриаршия.

Чл. 8. Епископите, архиепископите и митрополитите, които са под Цариградската патриаршия, ще преминават безпрепятствено през епархиите на Българската екзархия, както и българските епископи, архиепископи и митрополити през епархиите на Цариградската патриаршия и ще могат, заради случващите се там дела да пребивават в главните градове на вилаетите или в местата, гдето се намира местната власт, но не могат да свикват синод вън от духовния си окръг, нито да се намярват под тяхното ведомство, нито да извършват вероизповедни обреди без позволение от епископът на мястото, в което се намират.

Чл. 9. Както Йерусалимският метох на Фенер, който зависи от Йерусалимската патриаршия, се намира под надзорът на Йерусалимския патриарх, така и Българският метох в същото място заедно с българската църква до него ще зависят от Българския екзарх, и на последния ще е позволено да дохожда, колчем бъде потребно, в столицата ми и да пребивава в речения метох. Както при дохождането си тук в случай на нужда, така и при извършването на един вероизповеден обред, до като пребивава тук, той ще се подчинява на същите църковни правила, на които се подчиняват и Йерусалимският, Александрийският и Антиохийският патриарси.

Чл. 10. Духовният окръг на тая екзархия ще обема Русенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархии (без градът Варна и без двадесетте наблизо села, които се намират между този град и Кюстенджа, но които жителите не са Българи), Сливенския санджак (без градовете Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без крайморските села), Пловдивската епархия (без главния град и без Станимашката каза, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьою, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица, без манастирите Бачковски, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георги). Махалата Св. Богородица в градът Пловдив ще трябва да влезе също в Българската екзархия, но които от нейните жители не би щели да се подчиняват на Българската Църква и екзархия, ще бъдат волни да се отделят. Подробностите по този въпрос ще се определят по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия според вероизповедния им ред. Освен изброените по-горе и поименувани места ще се позволява да се подчиняват на Българската екзархия по духовните си дела и на всички ония места, жителите на които, всичките или поне двете им третини, би поискали това, стига да се докаже действителността на искането им, но понеже, както се рече, това ще става по желанието и съгласието на всичките жители, или поне на двете им третини, то, ако някой по този повод би се опитвал да произвежда някакъв раздор между жителите, той ще се привлича към отговорност и ще се наказва според законите.

Чл. 11. Редът на манастирите, които се намират в Българската екзархия и които според църковните правила зависят от патриаршията, ще се спазва и занапред както е било досега.

Понеже горе речените постановления се намериха достатъчни за удовлетворение законните нужди на двете страни и за отмахване напрежните раздори и се одобриха от високото наше правителство, за това се издаде настоящият ми царски ферман, който известява, че е последвало високото ми ираде да бъдат тези постановления занапред в сила и да не става нищо там противно.


Виж:    Турция VІ (1870), бр. 3 от 7 март; Право V (1870), бр. 2 от 7 март;
    Тодор Бурмов, Българо-гръцката църковна распря, 439.



Тагове:   Цариград,


Гласувай:
8
0



1. nkf - Този ферман напрактика очертава и ...
27.02.2010 14:09
Този ферман напрактика очертава и признава българското етническо землище именно като българско,както и признава наличието на българска нация.
Все неща отричани от "братушките" и "православните ни братя".
цитирай
2. анонимен - Честита 140-та годишнина на Екзархията!
27.02.2010 19:27
Добре е, че публикувате фермана (подписан на 27 февруари, на 28 е връчен), такива документи трябва да се познават. Ако не е мрежата, никой днес (имам предвид институциите) нямаше да се сети за тази бележита годишнина (с изключение на някои медии). Наистина жалко. Но все пак, честит празник на всички, които уважават и знаят отечествената ни история! Доц. д-р Петко Ст. Петков, ВТУ
цитирай
3. divna8 - ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАРТ И НА ТЕБ ... :)))
01.03.2010 11:50
Благодаря ти, че помниш - и ни припомняш - корените-история...
Усмихнат ден и месец! :):):)
цитирай
4. анонимен - Султанът е знаел
01.03.2010 12:37
докъдето се е простирала територията на българското православно население!
цитирай
5. bovari - .....
04.03.2010 21:35
Безспорно е едно, че Англия като най-верен крепител на целостта на империята с нейната подкрепа на българските искания е допринесла изключително много за решението на султана.
Иначе е ясно, че в православието и до днес не може да се установи такова единение, което съществува в католическата общност. Дали е възможно да се случи, и изобщо дали някои радеят то да се случи, е съвсем отделен въпрос:)
цитирай
6. solinvictus - Ферман създава ...
24.04.2010 03:31
Християнска църква?
Поради каква причина БПЦ не признава VIII Вселенски събор(870) на ,който е приета автокефалността на Българската Църква?
И кой ферман или друга тапия е послужила за закриването на БЦ?
Или Указь?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2801509
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930