Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2010 09:08 - Съхранената духовна памет Българска - Част I
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2209 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 16.03.2010 11:11


МИТРОПОЛИТ МИХАИЛ ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ,

ИЛИ СЪХРАНЕНАТА ДУХОВНА ПАМЕТ БЪЛГАРСКА

Тодор БИЛЧЕВ, Стефка МАРИНОВА

image

Митрополит Михаил Доростолски и Червенски дохожда в мира сего на 6 април 1884 г. в китния Калофер като второ дете на Тодор Драганов Чавдаров и Параскева Димитрова Аврамова, и е именувано Димитър. Преди него е брат му Драган, а след него идват другите му четирима по-малки братя - Иван, Тодор, Христо и Христо. Димитър Тодоров Чавдаров получава своето първоначално образование в родния си град. а прогимназия завършва в София, след което, като стипендиант на Светия Синод от 1898 г. до 1902 г. учи в Самоковското богословско училище. От 15.08.1902 г. до 06.08.1906 г. е писар към Варненската и Преславска митрополия. През есента на 1906 г. със стипендия, отпусната от Светия Синод, продължава образованието си в Киев. С кандидатската дисертация „Възгледите на Ницше за християнската нравственост във връзка с неговото учение за морала изобщо” Димитър завършва през 1910 г. Киевската духовна академия. От 1910 г. до края на месец юли 1912 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По това време, на 24 декември 1911 г., в семинарския храм „Св. Йоан Рилски” е подстриган за монах с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), който на следващия ден - 25.12.1911 г., го ръкополага в йеродяконски чин. На 01.08.1912 г. във варненския катедрален храма „Успение Богородично” митрополит Симеон Варненски и Преславски го ръкополага за йеромонах и го назначава за свой протосингел. На 6 януари 1915 г. е възведен в архимандритско достойнство, а на 17 август 1923 г. е назначен за ректор на Софийската духовна семинария, чиято длъжност изпълнява до август 1926 г. В това време, на 28 април 1924 г., е възведен в епископски чин с титула „Велички” от архиереите Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски епископ Павел и Левкийски епископ Варлаам. От 1 септември 1926 г. митрополит Симеон го назначава за свой викарий, на която длъжност го заварва и изборът му за Доростолски и Червенски митрополит. Той се осъществява на 3 април 1927 г. в Русе под председателството на Търновския митрополит Филип, а на 10 април Светият Синод утвърждава и прогласява Величкия епископ Михаил за Доростолски и Червенски митрополит. На 12 април той се представя на Светия Синод в София, след което отпътува за Варна. На 16 април 1927 г. сутринта новоизбраният Доростолски и Червенски митрополит Михаил потегля от Варна за Русе. Приветстван от многолюдно общество по ж.п. гарите Каспичан, Разград, Сеново, Вятово и Червена вода, той е посрещнат официално в Русе, където слова произнасят кметът Христо Стоянов, началникът на гарнизона полковник Кирил Жечев, директорът на Мъжката гимназия Нико Просеничков, председателят на настоятелството на Женското дружество „Добродетел”, представители на турското, арменското и католишкото малцинства, на които митрополитът достопочтено отговаря. По пътя от ж.п. гарата до Катедралната църква „Света Троица” е построен многолюден шпалир от юнаци, скаути, представители на македонската и добруджанската организации, граждани. Посрещането в църквата става от митрополитския протосингел архимандрит Амвросий, а след молебена митрополит Михаил държи първата си програмна духовна проповед.

Оттук нататък той ще развие трескава деятелност по издигане духовния живот в Доростолската и Червенска епархия. Подбора и подготовката на клира, оживяването на духовно-просветни-те и църковно-обществените изяви, както и засиленото църковно строителство ще станат приоритетните страни в многостранната му работа. Църквите „Света Богородица”, „Света Петка” и „Свети Архангел Михаил” в Русе, както и още 50 новопостроени църкви общо за епархията стават плод на неговите усилия. Към тях се прибавя както обширния салон за сказки и конференции към катедралния храм „Света Троица”, станал емблема и русенски символ на 30-те и 40-те години на XX в.1, така и ведомствената сграда с 18 апартамента за свещеници и служители на Митрополията. Списанията „Вяра и живот”, „Детска вяра” и „Нива Божия”, десетки статии в църковната преса, както и отделни книги и брошури също са дело на митрополит Михаил. В същото време той става председател на българското дружество на Червения кръст, неговия русенски клон, председателства русенския клон на Съюза за закрила на децата, на Обществена подкрепа, Комитета за бедно-недъгави и др. Едновременно в периода 1927-1958 г. той отслужва 1820 литургии и 3640 други църковни служби, като произнася над 5000 проповеди. От 14 октомври 1944 г. вече е член на Светия Синод, а на 21 януари 1945 г., на проведения Екзархийски събор, е одобрен, заедно с митрополитите Стефан Софийски и Неофит Видински, и за кандидат за Екзархийския престол. С болшинство от 84 гласа, обаче, митрополит Стефан Софийски става екзарх Стефан Български. И така, след митрополит Григорий, и митрополит Михаил не успява да вдигне екзархийския жезъл.

На 8 май 1961 г. в Софийската болница „Рачо Ангелов” в 6.45 ч., с диагнозата „бронхопневмония”, митрополит Михаил Доростолски и Червенски си отива от този свят след 34-годишно достопочтено архиерейско служение и изпълнен архипастирски дълг. Тялото му още същия ден е изложено за поклонение в столичната църква „Света София”. След заупокойната молитва и словото на патриарх Кирил, тленните останки потеглят в 11 ч. на 9 май 1961 г. от София за Русе, където пристигат към 19 ч. и тялото е изложено за поклонение в Катедралната църква „Св. Троица”. Погребението става на 11 май, а саркофага с тялото е поставен в притвора на храма „ВСех Святих”, до гробницата на митрополит Григорий. Там, обаче, не остава за дълго, защото, както знаем, при събарянето на църквата тленните останки на митрополитите Григорий, Василий и Михаил са препогребани в църквата „Света Троица”, където са и до днес. Митрополит Михаил остава в историята и като последния екзархийски и първия патриаршески митрополит на Доростолската и Червенска епархия, защото по негово време, през май 1953 г., е възстановено патриаршеското достойнство на Българската православна църква и Българската екзархия става Патриаршия. Новоизбраният предстоятел на Българската църква получава титлата Патриарх а екзархийските митрополити стават архиереи на Българската патриаршия.

Това, накратко, е житийната биография на митрополит Михаил. Но с настоящото издание ние целим да покажем най-вече неговата духовна същност, която, удивително съхранена и пренесеш чрез писаното слово до нас, би трябвало да извика гордост и плам у всеки, докоснал се до тази съкровищница на българската духовност. Защото всичко сътворено и оставено в наследство от владиката е не само един пример на изтънчена изящност, но и още едно поредно доказателство, че Българското православие винаги е раждало и отглеждало в редовете си достойни за народното величие духовни свои чада.

А че митрополит Михаил Доростолски и Червенски е един от тях, можем спокойно да се убедим, като по-задълбочено се вгледаме в документалното богатство, което той е оставил в Държавен архив - Русе. И така, оттук нататък ние вече начеваме да изграждаме книжовния образ на митрополит Михаил, създаван с годините листче по листче, запазен и дошъл до нас с цялото великолепие и блясъка на възвишения духовен йерарх.

От поместените в настоящия сборник документи би трябвало, като начало, да насочим вниманието ви към писмата, които пишат до него известните български интелектуалци, като Михаил Арнаудов, Александър Бурмов, Иван Снегаров, Петър Ников, Ал. Милев, Иван Гошев, Ганчо Ст. Пашев, Ив. П. Церов, Константин П. Мутафов, Никола Начов, Димитър Цухлев и др. Познанствата си с всеки един от тях митрополит Михаил създава по различно време - с Иван Снегаров са заедно в Киевската духовна академия, с Петър Ников се познават от Варна, когато Ников е преподавател в Търговската гимназия в града, а архимандрит Михаил е протосингел при дядо Симеон в Митрополията. Александър Бурмов и Ал. Милев са негови ученици от Софийската духовна семинария.

Бях ученик в 1 клас в Духовната семинария, когато Вие бяхте ректор - му пише Александър Бурмов на 20 януари 1935 г., а Ал. Милев е по-конкретен за спомена от времето, прекарано съвместно в Семинарията: „За мене, пък и всички мои другари, които са във факултета, се чувствува отсъствието ви”. Oт писмата им се разбира, че митрополит Михаил подкрепя всячески техните научни търсения, насърчава ги, опитва се да им окаже материална помощ, когато има възможност. Симпатията им, безспорно, е взаимна, защото те също търсят близостта му - обръщат се към него за помощ, за съвет, споделят творческите см планове, трудностите, които срещат при осъществяването им, но заедно с това и голямото удовлетворение, което им носи работата, не скриват родолюбивите си чувства, които най-вероятно са ги свързвали и с митрополита.

Петър Ников представя съвсем накратко новоизлязлата си книга „Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения.” Изпраща екземпляр от нея на митрополит Михаил в Русе и настоява да получи оценка на своя труд, като подчертава колко много държи на нея. В писмо от 20 януари 1935 г. Александър Бурмов споделя своите вълнения при издаване на изследването си „Народни умотворения от с. Бяла черква”. Тук той прилага и подробен списък на вече публикувани или подготвени за издаване свои студии м изследвания върху периоди от българската история. Моли за митрополитско застъпничество при осигуряване парични средства за издаването им.

За Ал. Милев срещата с митрополит Михаил, когато той е ректор на Софийската духовна семинария, е определяща за бъдещото му развитие на човек и учен: „И пиша Ви, за да Ви изкажа голямата см благодарност, която Ви дължа, заради многото съвети, които много акуратно следвам в живота си”. Кореспонденцията между двамата продължава в годините, като Ал. Милев често споделя с митрополита и своите научни занимания: „През м. октомври (1958 г. - б.с) ще почне да се продава „Речник на чуждите думи в българския език” (743 с). В него аз имам твърде голям дял. Имам обаче страх, че отделни неща може да не се харесат, защото при тълкуването на думите и при обяснението на тяхното съдържание често се явяват затруднения, които са мъчно преодолими по ред причини, между които не е най-малката и безсилието на човека.” И още; „Имам светла надежда, че след три или две години ще завърша превода на Илиада в стихове и ще бъде отпечатан от издателство „Народна култура”. Това е работа, която ми е отнемала и отнема много време, но аз ще бъда щастлив, ако видя отпечатай този превод.”

Църковните историци също стоят в предпочитания за общуване митрополитски кръг. И сигурно точно затова на 23 септември 1929 г. проф. протойерей Иван Гошев запознава митрополит Михаил с предложението на директора на Народната библиотека да бъдат събрани всички архивни документи от страната в нейните хранилища. Професорското несъгласие и протест срещу това предложение са очаквано категорични, още повече като е знайно, че той е основател и дългогодишен директор на Църковния историко-археологически музей. Обясним е патосът, с който професорът пише на митрополита за отпора на Светия Синод срещу предложението и взетото впоследствие решение „Всички стари архивни документи да постъпят в църковния архив и историческия отдел на Църковния музей.” Църковната история упорито терзае още душата и на Ганчо Ст. Пашев. Димитър Цухлев е подготвил за издаване „История на Българската църква”, Константин Мутафов представя пред владиката своето проучване върху откритата в архивите на Доростолската и Червенска митрополия книга „Осмогласник”. Всички те разчитат на опита и знанията на митрополит Михаил, когато се обръщат, най-често по конкретен повод, към него.

Същите чувства терзаят и известния ни писател Стилиян Чилингиров, когато изпраща до владиката машинописния екземпляр на книгата си „Под огън и жулел” и, познавайки обективността на Негово Високопреосвещенство, търпеливо пожелава да получи неговата оценка. В едно от писмата си той споделя и идеята да се съберат всички писма на митрополит Симеон Варненски и Преславски, писани по различно време и до различни адресати и да се подготвят за издаване. Общо е убеждението, че такова издание ще бъде в полза на цялото общество.

Иван П. Церов съобщава подробности около създаването и конституирането на Комитет за събиране и обнародване на материали за историята на гр. Варна. Цели 16 години прекарва митрополит Михаил във Варна. Връзките му с варненската общественост са твърде здрави и затова го вълнуват съобщенията и за опитите на варненци да възстановят дейността на Културно-благотворителното славянско дружество в града и първите му прояви.

Когато издирва данни за книгата си „Цариград като културен център на българите до 1877 г.”, Никола Начов също се обръща за съвет към митрополит Михаил. Кореспонденцията между двамата родственици продължава почти до смъртта на Никола Начов.

Интерес представлява кореспонденцията на митрополит Михаил с патриарх Кирил, с митрополити от други епархийски центрове, с художници, майстори иконописци и др. Запазени са 30 писма от патриарх Кирил. Първото е с дата 6 февруари 1927 г. Михаил е все още Велички епископ, а Кирил - йеродякон. В писмото си йеродякон Кирил пише за получени книги и описва живота в Софийската духовна семинария. От следващите писма, пък, виждаме как ги свързва общото виждане за мястото на Църквата в благотворителните инициативи на Държавата.

Дядо Кирил споделя подробности около създаването на Съюз за обществено подпомагане и задачите му „да обедини всички благотворителни и православно-християнски дружества”. Като се спира върху текста на приетия Закон за обществено подпомагане, той разяснява някои от постановките му и развива личното си мнение върху други: „Новият закон, въпреки очакванията, за нас не е неблагоприятен, а ако покажем настойчивост и усърдие, ще можем, чрез възможностите и средствата, които той ни дава, да засилим моралните позиции на църквата.” В писмата е отделено място на обществените ангажименти на дядо Кирил в Дирекцията за обществено подпомагане, преди да застане начело на Българската православна църква. В следващите години се дискутират и други теми - обосновава се нуждата от изучаване вероучение в училищата, разглеждат се въпросите за одържавяването на манастирските земи, въвеждането на новите закони в страната след 9 септември 1944 г., отражението им в църковния живот и т.н.

На 10 май 1953 г. Пловдивският митрополит Кирил е избран за Български патриарх. На него, вече като глава на Българската православна църква, митрополит Михаил Доростолски и Червенски пише: „Подетата напоследък антирелигиозна и антицърковна пропаганда включи в своите аргументи и едно голословно обвинение срещу мене, че съм се провинил като противник на трудово-кооперативните земеделски стопанства”. И още: „Чувам, че и на други места през празниците са правени опити чрез различни начини да се отклоняват християните от посещаването на църквите: известни и неизвестни люде са си позволявали да връщат напътили се към църква богомолци, да искат обяснения от други, защото са посетили богослужението и да им се отправят различни предупреждения и заплахи.”

С някои от митрополитите контактите са по-близки и приятелски, с други - по-скоро делови. Обсъждат се предимно религиозно-нравствени теми: принципите в устройството на Българската православна църква, установения вътрешен църковен ред, участието на светски лица в нейното управление, богослужението и дейността на християнските братства и др. Митрополитите изразяват своето неудовлетворение от въвеждането на гражданските закони в Църквата, държавната политика спрямо Българската православна църква, въведените ограничения в нейните правомощия и т.н.

Голямо внимание отделя митрополит Михаил за художественото обзавеждане на църковните храмове в енориите - новопостроените се изографисват, а в другите се подменя старата иконопис. Предпочетените иконописци са проф. Георги Богданов, който работи върху вътрешното обзавеждане на църквите в с. Калово (дн. Дянково), Разградско, проф. Никола Ганушев, изографисал църквата в русенското с. Щръклево и храма „Успение Богородично” в гр. Попово, проф. Никола Кожухаров, работил в църквите „Св. Георги” в Русе и „Св. апостоли Петър и Павел” в Силистра. На проф. Стефан Иванов е възложена изработката на „шест царски икони и четири празнични в горния ред” в русенския храм „Света Троица”. Той, заедно с проф. Хараламби Тачев, прави украсата на русенските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Всех Святих”.

Не е отмината в кореспонденцията и благотворителната дейност на владиката. В нея се разкриват личните и деловите качества на митрополита, присъщите му висока нравственост и човешки достойнства, безотказната му помощ на нуждаещите се (материална и морална), мотивацията за дарителските му жестове. Предпочитан обект в неговите благотворителни инициативи е родният му гр. Калофер - общината, училищата, културно-просветните организации там. Той е в постоянна връзка с обществените комитети и дружествата в Калофер. Отпуска парични суми за обновяване параклиса „Света Троица”, за изграждане на чешма в двора му и ремонти по оградата, за направа на ел. инсталация в Калоферския девически манастир.30 Негово Високопреосвещенство основава благотворителен фонд при Министерството на народното просвещение на името на покойния си брат Иван Тодоров Чавдаров. Три четвърти от лихвата на основния капитал (100 000 лева) ежегодно се даряват под формата на дрехи и обувки на бедни ученици. Лично дарява средства на Ученическата трапезария в града, на Детското православно християнско дружество „Свети Климент Охридски”, на Калоферската смесена гимназия, на бедни ученици31 и т.н.

ПРОДЪЛЖАВА

 

Изказвам своята най-сърдечна благодарност към служителите на Държавния архив в град Русе за народополезната дейност по съхраняване, опазване и предотвратяване унищожаването на важни за историята автентични документи и особено към съставителите на настоящия документален сборник
"Митрополит Михаил Доростолски и Червенски — за себе си и за другите (18841961)",
успешно запълвайки една дълбока празнота в нашата историография и същевременно отдавайки заслужена почит към един от най-достопочтените и достойни за пример български йерарси. ЛМ




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2767742
Постинги: 502
Коментари: 1036
Гласове: 19645
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031