Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2010 10:21 - Родословие на Иван Вазов по майка
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 8842 Коментари: 4 Гласове:
20

Последна промяна: 17.01.2012 07:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
РОДОСЛОВИЕ НА ИВАН ВАЗОВ ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ

Съба Аврамова-Вазова
Съба Аврамова-Вазова

ЗА РОДА АВРАМОВИ В СОПОТ

Немалко сведения са събрани и за Вазовото родословие по майчина линия. Както вече беше отбелязано, даскал Аврам, прадядото на поета, е дошел от ловчанското село Сопот. Понеже бил твърде просветен и образован за своето време, наричали го още даскал поп Аврам. В иконостоса на Вазовото семейство в Сопот до Априлското въстание се пазела икона, рисувана от даскал поп Аврам.1 Зедно с Вазовия прадядо в Сопот ся заселил с двете си сестри и неговият брат поп Иван от с. Калейца, Ловчанско.

В рода на Вазовата майка има и други свещеници и духовни лица, имената на които са били дълго време помнени в Сопот. Поп Аврам I (син на поп Иван) развил и обществена дейност. Той построил в града конашката чешма и започнал мегданската, която се намира в центъра на града. Преди в подножието на Балкана имало само един параклис „Св. Спас”, ограден с плет. Поп Аврам I построил мъжкия манастир „Св. Спас” и го оградил с дебел зид. От тоя зид днес е останала само една част. (Манастирът бил изгорен по време на Освободителната война.) Към края на живота си поп Aврам I се замонашил и приел духовното име Арсений.

Особено се отличил със своите добри дела и поп Аврам II, който успял да издействува в тежките робски времена да се удря клепалото в Сопот за „втора черква”, съдействувял да се направят тротоарите а града и пр. Чичото на поп Аврам II бил монах в мъжкия манастир. Той довършил започнатата от поп Аврам I мегданска чешма в 1766 г., надписът на която стои и досега.

Вазовият дядо по майка, хаджи Никола, бил от „по-едрите търговци”. Toй търгувал дълго време в Молдова с колониални стоки.2 Като спомоществовател в Галац на патриотични книги, излизали по време на Възраждането, той се подписва: „Хаджи Никола хаджи поп Аврамов, сопотненец”3. Баба му Въла, ниска, пълна, черноока, бяла умна и „много милостива” жена; всеки по-голям празник тя събирала сиромасите и своите по-бедни роднини у дома си и ги гощавала, Освен майката на поета и брат й Георги, за когото вече стана дума, тя имала още следните депа: Минчо, най-големия, който паднал убит край Сопот от разбойници; Арсений, умрял като калугер в Сопот; Михаил, търговец във Влашко; Иван, най-малкият, също търгувал в Сопот. Единствената сестра ня Съба, Пенка, омъжена за Нечо Петров (брат на реакционния сопотски чорбаджия Кирко Петров), починала рано поради пиянството на своя мъж.

Пловдив, 1882 г.

По-тясно е свързано със семейството на поета името на Георги Хаджи Николов, по-възрастния брат на Вазовата майка, който завършил училище в Пловдив (навярно гръцко) и знаел добре елински и френски език. Toй отишел отрано с баща си да Бурлат (Молдова) и работил отначало в неговата кантора. Дошел си за малко в Сопот, той отворил частно смесено училище я сам преподавал в него, Когато се върнал във Влашко, станал секретар на големия гръцки търговец Теологу, а по-късно почнал в Бакъу самостоятелна търговия с платове, колониални стоки и др. На 35-годишна възраст встъпил в граждански брак с една влахиня, от която имал син. По-късно дошел в България и се установил да живее в Пловдив, гдето се и поминал. На една снимка от 1882 г. в Пловдив го виждаме в семейството на Иван Вазов заедно с Вазовия чичо Кирко, който по това време бил също в България.

Къщата на Хаджиниколови в Сопот била в съседство с тая на Вазови и Минчо Вазов отрано харесал стройната, хубава и работлива Съба. Природно интелигентна, тя била обаче неграмотна. . . И когато в 1847 г. я сгодили за младия сопотски търговец (тя била тогава на 14 години), брат й Георги подразбрал желанието й да се научи да чете и пише и веднага се заел с тази задача.

Жаждата за знания помагала на девойката да усвоява бързо преподаваните уроци. Научила, макар и късно, четмо и писмо, тя се впуснала страстно в четене на книгите, които намерила в къщи. Напразно майка й я укорявала, че повече трябвало да гледа домашната си работа, а не книгите, тъй като нямало да става калугерка. Единствената грамотна жена в Сопот по онова време бяла Неделя Гульова (баба Неделя Петкова), първата българска учителка в Македония. Майката на младата годеница не виждала защо дъщеря й трябва да подражава именно на нея. Но Съба не обръщала никакво внимание на укори и натяквания. „Празник дойде ли — разказва тя, — като прегледам стаите да са чисти, защото нашата къща бе първа, идеха ни все добри гости, както баща ми и майка ми бяха за почит хора, облеча се, па седна в някоя по-скрита стая. Четях по цял ден. Прочетох Александрията няколко пъти, Плутарх, Благонравие, Телемах, Робинсон, песнопойки (Робинсон идеше подлистник в една газета) и други много прочита. Отпосле, като прочитах вестници, които приемаше големият ми брат М[инчо], учах новини, та често, празник идеха роднините ни подиробед да им прочета нещо от Александрията, Теяемаха или Синтипа Философа, Райна княгиня или Геновева или Бертолдул, или пък от вестника да им кажа нещо новини. И ази с голяма памет и ревност захванах да разказвам, що съм прочела.”4 Ученолюбивата годеница не е имала „наситка” на четене: ако плетяла чорап, книгата стояла при нея; ако шетала или държала някое дете, което майка й давала да забавлява, книгата била все в ръката й.

Младите ходили сгодени година и девет месеца, защото такъв бил тогава обичаят, а и тъкмо по това време изгорял в Букурещ магазинът на Братя Вазови. Сватбата, която станала през пролетта на 1849 г., не минала без произшествие. Някои от сопотските чорбаджии „не стават каил”, понеже се оказало, че годениците били роднини „на седем пояса”. След дълги увещания гръцкият владика се съгласил срещу хиляда гроша рушвет (платени от бащата на младоженката) да разреши венчавката. Живо и увлекателно е описала Съба Вазова сватбата си, станала по изтъкнатите причини не в Сопот, а в Калоферския манастир. Венчалният обред бил изпълнен от четирите свещеници, дошли от Сопот със сватбарите, от игумена на манастира и четири монаси. Много се говорило после за тая сватба, та и сам поетът неведнъж имал случай да слуша както за интригите на чорбаджии и духовници, тъй и за безкрайната процесия от коли и конници, за сватбените гърмежи по пътя за Калофер и обратно.5

Интересът към съдбата на младоженците не престанал. Когато се появял на бял свят първият син на Съба Вазова и тръгнали близки и далечни от Сопот „на пита”, свекърва й се видяла в чудо да посреща толкова гости. От Базовото семейство при подобни случаи са ходели само у роднини, а у гях се стекли хора от целия градец... „После научихме — четем в същите спомени, — че дохождали от любопитство: да видят има ли някаква поличба иа детето, като сме се взели роднина."

Никой, разбира се, не е разгадал поличбата, че на 27 юни 1850 г. се е родил великият поет на България, чието име става по-късно известно по всички краища на земята ни и извън нея.

Датата на Вазовото рождение е безспорна, при все че сам поетът дълго време не е бил наясно по тоя въпрос. В дневника си Шишманов е отбелязал: „Питам го знае ли точно деня на рождението си. На мене беше казал, че е роден на 29 юни. Сега твърди, че, според майка му, бил роден два деня преди Петровден, значи на 27 юни 1850” (XIX, 306).

Ако Иван Вазов наследява от баша си редица човешки добродетели и редки качества, то майка му играе изключително важна роля за неговото творческо развитие. Струва ми се, че тепърва тая роля предстои да се оценява по достойнство. Докато Минчо Вазов е строг, неразговорлив, не твърда общителен, жена му е весела, шеговита, гостолюбива и общителна. Вазов наследява от нея хубавия глас на песнопоец и любовта към народните пеем. По-късно той чете с интерес и народните песни от страниците на сп. „Български книжици”, което се получавало в дома на Хаджиниколови, научава ги наизуст, а на някои от тях „намира глас” и ги пее.

Има велики писатели, които до края на своя живот си спомнят семейните раздори и крамоли или боя с тънка пръчка от родителите. Вазов си спомня детските лудории, строгия баща, чукнал понякога с дългия си чибук някой немирник, но помни също тъй семейния сговор, взаимното зачитане на родителите си, тяхната любов, от която се ражда многобройна челяд и се подхранват добри отношения в семейството. В това семейство освен народния поет и други членове прославят фамилното име, пък и името на България.6


Родната къща на Иван Вазов 

1 В. Вазов съобщава, че поп Аврам бил преписал със златни букви евангелието и тоя екземпляр се пазел в някой руски музей.

2 Вазовият прадядо по майчина линия имал брат Методий, който бил игумен на Сопотския манастир, „величествен, но весел и шеговит старец”. Друг негов брат бил идиот. По време на пожара в Сопот турците го хвърлили в огъня, защото напсувал Мохамеда. Той служи за първообраз на Мунчо в „Под итото”.

3 Виж например „Заради возрождения новой болгарской словесности или науки, Сочинение, или книжица русскаго историописателя Венелина...” Букурещ, 1642.

4 Живот и творчество, стр. 33.

5 Уместно е за случая да приведем няколко реда от спомените на Съба Вазова: „Не може описа човек оная априлска зеленина, прошарена с жълта агличина. То пушкане, прип кане с коне, свирни, втране по кърът, иадприкване пеши! В Навалииските ливади играхме хоро. Кога минавахме през Карлово, всеки искаше да види булката и хвърлеха люлека в колата ми, Като излязохме из р, Сопотница, то до Садилата нямаше ираздно място, Цялото село ма кърът, кора играят, кеманета свирят, коне припкат, Не можеха колата да заминат, затова заоитинът и няколко заптиета вървяха преди колата и правеха път” (Живот и творчество, стр, 34).

Семейство Вазови 

6 След Иван Вазов (1850—1921) се раждат: брат му Никола Вазов (1852—1917), който до посичането на Минчо Вазов от турците през 1877 г. му помагал в търговията, а след Освобождението се заел сам с тая професия и търгувал в Сопот и София с дървен материал;

д-р Киро Вазов (1854—1943). След училището в Сопот завършил в 1877 г. в Цариград Медицинския лицей и бил дълго време управител на Българската болница в Цариград. През 1881 г. се върнал в България и се установил като медицински лекар в Стара Загора. С доброто си отношение и усърдна служба той спечелил уважението и симпатиите на населението от града и околните села;

Ана Вазова (1858—1929) е живяла дълго време в Сопот, гдето се е омъжила в 1871 г. за хаджи Никола, син на сопотския търговец Мичо Караяза, а след неговата смърт встъпва във втори брак с Димо И. Пачев;

Георги Вазов (1860—1934), достигнал до чин генерал-лейтенант. След като завършил трикласното училище в Сопот, бил изпратен в 1874 г. в Габровската гимназия, от която бил изключен с 59 души по време на „бунта” в гимназията в навечерието на Априлското въстание и изпратен в Сопот. Баща му го изпратил в Олтеница при своя брат, за да го запази в размирните години. От 1878 до 1880 г. следвал Юнкерското училище в Одеса; в 1883 г. постъпил в Николаевската военно-инженерна академия в Русия. Участвувал е в Сръбско-българската война в 1885 г. Взел активно участие в преврата за свалянето на Александър Батенберг и подир контрапреврата на 11 юни емигрирал в Русия. Там завършил военна академия и бил изпратен да строи военни укрепления и съоръжения в Закасшшския край. През време на Балканската война ръководил успешно военните операции при обсадата на Одрин, след превземането на който град бил назначен за негов губернатор;

Михаил Вазов (1862—1886) бил известно време чиновник. По-късно постъпил в Париж в Иностранния легион и отишел в гр. Оран (Алжир). По-късно участвувал в Сръбско-българската война и бил награден с орден за храброст. По време на контрапреврата в 1886 г. бил убит в Софийския лагер;

Вълка Вазова (1865—1945), завършила в Пловдив девическа гимназия. Била добра помощница на майка си в домакинската работа. През 1918 г. тя се премества при брат си, за да поеме домакинските грижи и му даде възможност за спокойна литературна дейност;

Владимир Вазов (1868—1945) стигнал също до чин генерал-лейтенант. Завършил Софийското военно училище и по-късно курса на Руската артилерийска школа в Царское село. През Балканската война бил командир на полк, през Първата империалистическа война — командир на Пета артилерийска бригада, на Първа пехотна бригада, на Пета Дунавска дивизия, на Девета пехотна дивизия. След войната бил назначен за кмет на София (от 1926 до 1931 г.);
 

Семейството на Борис Вазов

Борис Вазов (1873—1957) е учил най-напред в Сопот, Стара Загора и Пловдив. В 1890 г. постъпил във Военното училище в София. По-късно напуснал военната служба и завършил право в Париж, като защитил докторска дисертация. Бил адвокат и журналист, избиран е многократно за председател на Славянска беседа. През време на Балканската война, при все че бил освободен като народен представител от задължението да участвува във войната, той единствен се явил в полка си и взел активно участие на различни сектори като командир на взвод и батарея. От 1927 до 1932 г. бил пълномощен министър в Прага. След като се върнал в България, се отдал на журналистическа дейност, бил един от редакторите на в. „Мир”.

*Източник: Вълчев, Величко. Иван Вазов. Жизнен и творчески път. БАН, С. 1968.




Гласувай:
20
0



1. eien - Хубаво е да си имаме съблогери с богато родословно дърво!
29.08.2010 16:23
Приятно е!
Поздрави.
цитирай
2. ckarlet - Поздрави за постинга!
10.09.2010 22:02
Поздрави за постинга!
цитирай
3. анонимен - Няма нужда от коментар -
11.09.2010 15:41
само благодарност!
цитирай
4. aidasv - Поздрави
23.09.2010 13:02
за постинга и от мен!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 1535429
Постинги: 468
Коментари: 978
Гласове: 19413
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031