ОПИТ ЗА РОДОСЛОВИЕ НА АПРИЛОВИЯ РОД

По въпроса за родоначалниците на рода има много неизяснени и спорни моменти. Приема се, че корените на Априловия род са в колиби Нова махала, Габровско (от 1951 г. - съставна част на село Априлов, което през 1971 г. е присъединено към гр. Габрово).

Към средата на XVIII в. няколко от членовете на рода са заможни търговци в Габрово. Един от тях - хаджи Кръстю Априлов (ок. 1705 – ок. 1795), през 1762 г. построява чешма в града, известна и днес с името Априловата чешма. Синове на Кръстю Априлов са Евстатий (Станчо) и Никифор (Никола).

Бащата на Васил Априлов - Евстатий (Станчо) Н. Априлов, е имал според най-вероятната версия седем деца: трима сина (Христо или Христофор Априлов, Никифор Априлов и Васил Априлов) и четири дъщери (Кера, Бона и още две, чиито имена не са известни).

Единствен достигнал зряла възраст внук на Евстатий Априлов от синовете му е Николай Никифоров Априлов, който няма потомство.

Чичото на Васил Априлов - Никола Априлов, има трима сина: Станчо, Пенчо и Васил. Синове на Пенчо Н. Априлов са Димитър, Христо, Никола и Коста; има и дъщеря Рада (1845-1935). Син на Васил Н. Априлов е Йонко В. Априлов (1850-1930), живял в Габрово и оставил синове Христо и Стефан и дъщери Бона, Кина, Велика и Мария. Потомци на Димитър Пенчев Априлов са Никола, Коста, Тана и Дона; на Христо Пенчев Априлов - Елена, Димитър, Христо, Мария, Пенчо; на Никола Пенчев Априлов - Стефан, Кина, Коста; на Коста Пенчев Априлов - Тана, Пенчо, Мария, Никола; на Рада Пенчева Априлова - Стефан, Мария.

Интересна личност сред децата на Пенчо Николов Априлов (първи братовчед на Васил Априлов) е Коста Пенчев Априлов (1852-1933) - участник в четата на Цанко Дюстабанов и опълченец. Негов внук е Румен Николов Априлов - архитект. От Априловия род са инженер Стефан К. Априлов, балетната актриса Стефания Априлова.

ВАСИЛИЙ АПРИЛОВ, родолюбив българин, книжовник, един от основателите на българската школа (1789—1847). Род. в Габрово, учил се в Москва и Брашов, от 1810 г. се поселил в Одеса и се занимавал с търговия, от което спечелил добро състояние. Отначало се мислел грък и помагал на гръцките училища, но, като прочел Древнiе и нынгьтнiе Болгаре на Венелина, съзнал се, че е българин, и се отдал на служба за народа си. С Николай Палаузов заработил за уредбата на едно образцово училище в Габрово, което било тържествено открито на 2 януарий 1835 г. В това училище пръв учител е бил Неофит Рилски; то е играло голяма роля за пробудата на българите. Априлов е оставил книгите: Денница (1841), Болгарски книжницы (1841) и др.

Сестрата на Васил Априлов Кера Евст. Априлова се омъжва за Цанко Станков Дюстабанов от Габрово. Неин син е Христо Ц. Дюстабанов, баща на войводата Цанко Хр. Дюстабанов и на Васил Хр. Дюстабанов. Потомци на Васил са Стефан В. Дюстабанов (негов син), Георги Ив. Дюстабанов - инженер, Цветанка Ив. Дюстабанова - икономистка, и др. Сестрата на Цанко и Васил Дюстабанови - Ганка Хр. Дюстабанова, е била учителка в Габрово, омъжва се за учителя Антон Наследников. Единият й син (Тихомир Наследников) става адвокат в София, другият (Ценко Наследников) загива на фронта при Битоля през 1918 г.

Най-голямата сестра на Васил Априлов - Бона Априлова (родена вероятно ок. 1765 г.), се омъжва за Христо Даскалов, син на тревненския чорбаджия хаджи Кънчо Генов Даскалов. Има четирима сина и шест дъщери: Кънчо, Евстатий (Станчо), Георги (Геню), Никифор, Съба, Пена, Ана, Ивана, Наца (Анастасия), Кина. Кънчо Хр. Даскалов (1785-1833) е бил просветен човек, знаел е писмено и говоримо руски и гръцки език. По време на Руско-турската война (1828-1829) осигурява храни за руската армия в Тревненския район, но поддържа връзки и с турския генерал Алиш паша. Издига се като пръв чорбаджия в Трявна, но по-късно е преследван и разорен от турския управител на Търново Сюлейман паша. Вторият син на Бона Априлова - Евстатий (Станчо) Даскалов (1800-1859) учи в Трявна, в гръцкото училище в Търново и в Букурещ. Когато започват гоненията срещу брат му Кънчо, забягва с жена си във Влашко, където променлив успех се занимава с търговия, авещава на Тревненското училище значителна сума, с която Тревненската община купува три магазина в Браила и използва печалбата от тях за поддържане на училището. Третият син на Бона - Георги (Геню) Хр. Даскалов (1807-1856) учи в килийно училище в Трявна. Става търговец. След спречкване с един турчин в Севлиево избягва в Браила. Завещава част от имотите си на тревненската църква „Св. Архангел”. Най-малкият син на Бона - Никифор Хр. Даскалов (1814-1851) се занимава с търговия в Трявна и става един от първенците на града. Приятел е на тревненския летописец поп Йовчо и на Петко Р. Славейков, който му посвещава епитафия в „Смесна китка” (1852). Поддържа преписка с вуйчо си Васил Априлов, който в началото на 1847 г. изпраща един сандък с книги и учебници за училището и библиотеката в Трявна.

Чрез дъщерята на Бона Съба Априловият род се свързва с тревненския род резбари и зографи Витанови. Дъщеря й Кина се омъжва за Петко Ив. Манафов от Габрово. Петата й дъщеря - Ана, се омъжва за тревненския чорбаджия Тодор Попиванов и има 14 деца. Нейни потомци са Тодор Иванчов – министър-председател (1899-1901), Димитър Марков - български дипломат в Цариград и основоположник на статистиката в България. Внук на Бона Априлова от сина й Кънчо е тревненският възрожденец, книжовник и руски дипломат Христо Кънчев Даскалов (ок. 1820 – ок. 1865). Внукът на Бона Априлова Хр. Н. Даскалов, който през 1856-1859 г. учи в Габрово при Христодул Костович и Тодор Бурмов, става учител, член е на революционни комитети в Трявна и Враца, събира фолклорни и етнографски материали. Неговият син и правнук на Бона Априлова Богомил Хр. Даскалов е учител в Трявна и изследовател на нейната история; пише и за родствените връзки на Васил Априлов с Трявна.

И най-беглият поглед върху Априловия род показва, че неговите членове осъществяват желанието на Васил Априлов, изразено в писмото му до сестра му Кера от 10 април 1846 г.: „[...] родът ни да е български и при това и учен [...] фамилията на Априловите да е наследствено учена [...]" (с. 361).

Литература: А п р и л о в, Хр. Към потеклото и биографията на В. Априлов. - Мир, № 10489, 6 юли 1935. с. 3. Д а с к а л о в, С. Васил Е. Априлов. - Мир, № 10585, 30 октомври 1935, с. 3. Родството Априлов-Дюстабанов. - Възход (Габрово), № 41, 25 юли 1939, с. 3. Ч о л о в, П. Априловият род. - Год. История на образованието в България (Габрово), 3, 1985, с. 80-90. П е т р о в, Ц. Нови данни за фамилиите Априлови и Палаузови - В: Времена и будители. Габрово,2002. К о л е в а, П. Априловски свод. БАН, София, 2009.

 

Родно място, потекло, жизнени съдби. - Около 50 км. южно от Търново, в полите на Стара планина, от двете страни на Янтра и току при входа на Шипченския проход, който съединява източна Тракия със земите край Дунава, е разположено селото, гдето най-напред бива открито едно обществено българско училище в първата половина на XIX век. Жителите на Габрово, по свидетелството на Априлов, били не само набожни и гостоприемни, трудолюбиви и пестеливи, но и „смели, предприемчиви и самонадеяни.” Още през XVIII век те започват да ходят по близки и далечни пазари, продавайки пашкули, коприна и други мастни продукти, а по-късно се заемат с основаване на текстилни фабрики, които превръщат скромното градче в оживен промишлен център. От меродавно значение за икономическото повдигане на Габрово е била не само тази вродена будност и предприемчивост, но и реформата на султан Селим (1789-1807), който съзнава нуждата да премине търговията от чужденците в ръцете на собствените му поданици. Напредничавият султан дава с берати правото на гърци и други иноверци в империята си да търгуват, свободно, убеден, че материалните интереси ще ги при-вържат по-здраво към държавата му. И ако турците, като лениво господарско племе, се оказват негодни за спекула и културна обнова, християните бързо се издигат с труда си и започват да се налагат с богатството си. Те възприемат при това свободолюбивите идеи от Запад, жаждата за наука и омразата към едно срамно робство, което притъпява националното самосъзнание. Успоредно с материалния си подем и подобрението на социалното си положение, българските търговци и еснафи разбират изгодите от средно образование и граждански права за българския народ, затова те първи се погрижват за отваряне на училища и насаждане на просвета между изостаналите свои съотечественици.

Габровци успели още след Кючюккайнарджишкия мир (1774), - който налагаше на Турция унизителното задължение да отстъпи на Русия покровителството над православните й народности - да завържат търговски връзки с Влашко и Русия, да изнасят там сурова коприна, розово масло и разни стоки от Цариград и дори да отварят търговски кантори в Букурещ, Браила, Москва и Одеса. В тези градове, както и в Брашов, Виена и други места, възникват в началото на XIX век български търговски къщи със завидно състояние, а някои млади българи се отличават вече със солидно образование и обществено влияние, както напр. оня Стати Пенкович от Видин, който разполагал в 1802 г. с 520,000 леи капитал, владеел френски и италиански език и бил в 1807г. наместник на австрийския агент в Букурещ. Общото състояние на тези търговци емигранти в Румъния, дошли от Русе, Търново, Свищов, Разград и други, градове, възлизало тогава на около 10 милиона леи.

Васил Априлов се е родил в Габрово на 21 юли 1789 г. Баща му Евстатий бил от стар влиятелен род, който давал много хаджии (поклонници на Божи гроб) и кметове на селото. Двама негови синове, по-стари братя на Васил, били отишли в Москва и там въртели добра търговия. В 1799 г. Евстатий умира, и ония двама братя дошли да уредят бащиното наследство. По-старият брат, Христофор, взема със себе си малолетния Васил, който до тогава се учел в Габрово, и го отвежда в Москва. Тук той го настанява в едно гръцко семейство, за да изучи добре гръцки език, тъй необходим за търгуване с Цариград; и навярно тук се вкоренява още повече елиноманията, която е започнала дома. Между това брат му Христофор е бил принуден да пътува до Букурещ и по други места и, за да не страда възпитанието и образованието на малкия Васил, изпраща го в Брашов (Кронщад), да следва в гимназията. Васил завършва тая гимназия, усвоявайки добре немски и латински език и обиквайки между класическите писатели особено Корнелий Непот и Плутарх. След петгодишно престояване в Брашов, в 1807 г. той заминава по настояването на брат си за Виена, да учи в университета медицина. Редом с това той взема уроци по френски и италиански език. Но, било че търговията на братята му тръгва назад, било че сам той не изпитва удоволствие от занятията си в медицинския факултет (според „врождената си нервичност” не можал да остане равнодушен при разните анатомически операции, по свидетелството на биографа му Св. Миларов), през 1809 г. Васил напуска австрийската столица и се прибира в Русия. Между това българските търговски къщи в Москва, пет на брой, фалирали поради конкуренцията, която им правило новооткритото одеско пристанище. Средният брат Никифор пренесъл работата си в Цариград, гдето се оженил за една богата гъркиня от рода на търговеца Маразли, а Васил отива през 1811 г. в Одеса, гдето постъпва в кантората на Теодориди, брат на госпожа Маразли. По-късно в Одеса идва и сам Никифор и тук отворил с брат си Васил самостоятелна кантора, търгувайки с водка (руска ракия), а после и с рафинирана холандска захар. Работата им потръгва дотолкова добре, щото към 1828 г. Васил може, при ликвидация на предприятието, да се оттегли от всяка търговия и да заживее като рентиер, влагайки капитала си в банката. От младини с нежна организация и слабо здраве, Васил чувствува навярно пристъпа на болестта, която ще го заведе рано в гроба - туберкулозата, затова решава да живее най-спокойно и редовно, без тревоги и усилия, предавайки се на кабинетни занятия с любимите си писатели и на филантропия. Защото през тези години той е убеден гръкоман, отрекъл е всичко българско у себе си и живее с духовните и политически идеали на пробудена Елада. Виден член на одеската гръцка колония, той взема присърце успехите на „великата идея” и подпомага дейно, морално и материално, на Заверата от 1821 г., като улеснява изпращането на доброволци от Одеса за Гърция. Сам Априлов пише в „Денница”: „В 1821 г., когато трябваше да се даде помощ на гърците, които искаха да заминат за отечеството си, аз им отстъпих големия магазин при моята ракиена фабрика... и им дадох възможното пособие. Малко това, аз пожертвувах на тогавашните ефори и налична сума, която с много надхвърляше състоянието ми...” Въобще той е бил в течение на 30 години щедър ревнител на гръцката литература, на гръцката школа в Одеса и на гръцките благотворителни заведения. Но идва часът за съдбовния вътрешен преврат. Достигнал 42 години, зрял умствено и наглед установен в своите национални симпатии, той бива поразен от историческите разкрития на Венелин - и дремещото българско съзнание избухва стихийно в душата му, за да го превърне като гражданин и патриот и даде нова насока на усилията му. От сега нататък и до края на живота си той ще бъде най-яркият и авторитетен апостол на българската идея, най-ревностният проповедник на българското образование и най-енергичният ратник за културното обособяване на българския народ. Венец на усилията му образува отварянето и закрепването на габровското училище, което става истински разсадник на просвета, гражданско възпитание и книжовна дейност между българите от 1835 г. нататък.

Литература: Публикация в Библиотека „Български писатели”. Под ред. на М. Арнаудов. Т. I, София: Факел, 1929. Арнаудов, М. Васил Априлов. Живот, дейност, съвременници (1789-1847). С., 1971. Публикация в Библиотека „Български писатели”. Т. I. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2003.

Доказано е, че Габрово е обявено за град на 4 май 1860 г., т.е 100 години след построяването на чешмата. Или тя не е построена от Хаджи Кръстю Априлов, или Габрово не е било град.