Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2010 18:21 - Търговска къща "Хр. П. Тъпчилещов" (продължение)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2285 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 17.11.2010 18:22


Търговска къща «Хр. П. Тъпчилещов»

в Цариград (1851–1891 г.)
 
* * *

Видната роля на Христо П. Тъпчилещов в борбата на българския народ за църковна независимост е обусловила събирането и запазването от него на значителен брой документи във връзка с тази борба. Най-ранният документ е от 1850 г. и представлява едно «Решение» на българските първенци търговци и еснафски устабашии относно избора на ново настоятелство на българската църква «Св. Стефан» в Цариград и най-близките задачи на това настоятелство; между подписалите е и Хр. Тъпчилещов. По-многобройни са документите от времето след издаването на Хатихумаюна (1856 г.) до 1860 г., когато с великденския акт Иларион Макариополски и българите в Цариград изявяват отцепването си от гръцката патриаршия. Хр. Тъпчилещов сам или заедно с други получил пълномощия от Казанлък, Враца, Пловдив и Самоков да представлява техните общини в Цариград и да действува за добиването на оповестените в Хатихумаюна права и на българския народ. В доста писма от Одрин са описани гоненията на тамошния владика срещу българите и тяхната борба срещу неговите произволи. Писмата на д-р Ст. Чомаков от 1857–1859 г. и две писма на Г. С. Чалоглу от 1859 и 13. I. 1860 г. ни дават сведения за напрегнатите отношения между българи и гърци в Пловдив и за борбата на българите срещу пловдивския владика Хрисант. В писмата на З. Хаджигюров от Самоков от 1859–1860 г. е отразена борбата срещу тамошния владика Матей (Дели-Матей) и неговия заместник Паисий; от тях научаваме и за усилията на самоковци да наложат Авксентий Велешки за свой митрополит. За хода на църковната борба през този период са важни също писмата на Григорий Търновски от 1858/59 г. и на Доротей Врачански.

След 3. IV. 1860 г., когато борбата срещу гръцкото духовенство се разпалва с нова сила, до Хр. Тъпчилещов са били изпратени махзари и писма, адресирани до Българската община в Цариград или до турското правителство, с които се иска назначаването на български владици на мястото на гръцките, изтъкват се произволите и користолюбието на гръцките владици и се изразява привързаността към Ил. Макариополски. Такива са писмата от 1860 г. на жители на Балчик, на свещ. Димитър и П. Тодоров от този град, с които съобщават за отказа им от гръцката патриаршия, за преследванията на варненския митрополит срещу техния свещеник и за опасността от приемането на унията. С два махзара (до Българската църковна община и до Ил. Макариополски) осемнадесет села от Варненско като обявяват отцепването си от Цариградската патриаршия искат български свещенослужители. Жителите на Габрово, Крива Паланка, Мачин, Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Свищов също изявяват волята си да не се подчиняват на гръцките владици. Писма или махзари за български свещенослужители са запазени от Видин, Дебър, Кичево, Кратово и Велес. Оплаквания срещу произволите и алчността на гръцкото висше духовенство има от с. Алмали (Бургаско), Велес, Видин, Дупница. Искания за отстраняване на владиците са били подадени от Велес срещу Антим, от Кратово и Кюстендил срещу Дионисий и срещу Игнатий, от София срещу Доротей. Борбата срещу гръцките владици и срещу намесата им в училищните и обществените работи е отразена в писма на х. Т. Хаджицанов от Видин от 1861 г., на неврокопски българи от 1863–1868, на К. Пешович от Пирот от 1860 г., на плевенски граждани от 1860–1865 г., на Ат. Каракашев от Свищов от 1863 г., на софийски граждани от 1861, 1863 и 1865 г., на А. Хаджистоянов и С-ие в Ст. Загора от 1860 г. и старозагорски граждани от 1864/65 г. За известни успехи на униатското движение и за борбата срещу него ни дават сведения някои писма от Свищов и едно писмо на Амфилохий Михайлов от Солун. Острата борба между българи и гърци и между солунския владика и полянския владика българин през 1859–1863 г. е описана в писмата на Партений Полянски; в тях има също сведения за гоненията срещу Д. Миладинов и призив до цариградските българи да се застъпят за освобождаването на затворените там двама братя Миладинови. За раздвоението между българското население и българските чорбаджии гъркомани, както и за враждебното отношение на последните към Партений Полянски се говори в писмо на дойрански жители от 1863 г. По гръцко-българските борби в Кукуш и във връзка със защищаването на Партений Полянски са писмата на Н. Станишев от Кукуш през 1860/63 г. Иларион, епископ Ловчански, в едно свое писмо до Хр. Тъпчилещов и х. Николи х. Д. Минчоглу от 10. IV. 1861 г. пише, че въпреки отричането си от патриаршията заедно с паството си народът изстинал към него. До църковния въпрос и училищните работи в Пловдив се отнасят няколко писма на Пловдивската община от 1857 и 1861–1867 г. С писмата си от 1861 и 1867 г. С. Чомаков, Г. С. Чалоглу и Хр. Ив. Гешов подкрепят морално българските представители в Цариград за довеждане на борбата до задоволителен за народа край. Има и един махзар на пловдивски граждани до турското правителство (след1860 г.) против присвояването на български училища и манастири в Пловдивско от гърци. До Хр. Тъпчилещов, Hиколи Минчоглу и д-р Ст. Чомаков са отправени няколко писма от 1863–1865 г. на старозагорски първенци по църковните и училищни работи в града, както и за борбата им срещу мюдюрина и чорбаджията х. Георги Стоев; съобщават още за злодейства, обири и убийства, извършени от турци. В няколко писма от Търново са намерили място сведения за църковните и обществените работи в този град. С писмо от 1857 г. до Хр. и H. П. Тъпчилещови търновски първенци потвърждават избора на Г. Кабакчиолу за техен представител в Цариград и съобщават, че еленчани щели да изпратят от своя страна Н. Жеков, за да действува за добиването на български владика. По църковните и обществените работи в Търново е и едно писмо на П. Р. Славейков от 1861 г. В едно писмо на Д. Хаджиничов от 1862 г. се съобщава за намаляване на броя на участвуващите в управлението на казата българи след започването на борбата срещу гръцкия владика. Заслужава да се отбележи и едно писмо на H. Хр. Палаузов от 1861 г., изпратено от Одеса, с което дава съвети за по-бързото разрешение на църковния въпрос. Сведения по църковния въпрос във Варна и Балчик, за благосклонното отношение на турските власти във Варна към българите в църковната разпра с гърците, както и по някои други обществени въпроси се съдържат в писмата на бр. Георгиевич. Три писма на д-р Ст. Чомаков в Цариград до Хр. Тъпчилещов пак там от 1864, 1865 и 1867 г. се отнасят до съвместни обсъждания и действия пред турските власти по народните работи.

Значителната по количество кореспонденция на Иларион Макариополски от времето на заточението му (1861/63 г.) се отнася предимно до църковния ни въпрос, до живота му в Кютая и Бруса и до опити за добиване на разрешение да се върне в Цариград. Запазено е и посланието на Иларион и Авксентий Велешки от 1861 г. при заминаването им на заточение. От значителен интерес са писмата на Авксентий Велешки по пребиваването му в Рилския манастир (1859 г.), по заточението му във Волос и Измид (1861/63 г.) и по църковните работи по онова време. Има писма още от Мелетий Софийски от 1874/75 г., Натанаил Охридски от 1863/75 г., Евстатий Пелагонийски от 1874 г., Паисий Пловдивски от 1858/61 г., Панарет Пловдивски от 1862 и 1875 г., Панарет Погониански от 1857/74 г., Поликарп Патароликийски в Букурещ и Браила от 1857/63 г. предимно по парични въпроси или други частни работи. Едно писмо на Неофит Рилски до Авксентий Велешки от 1863 г. е във връзка с паричното имущество на последния. Има писма и от някои други духовни лица относно по-маловажни въпроси. Известен брой писма от 1857 и 1858 г. до българското църковно настоятелство в Цариград и неозначени митрополити са подписани от Ст. Богориди, но са останали неизпратени. Отнасят се до събирането на помощи за построяването на нова българска църква и българско училище в Цариград. По тези въпроси има и други документи. Запазени са и писма във връзка с издействуването на разрешения за построяване на български църкви в Лом от 1860 г. и Одрин от 1867 г.

Друга важна тема в много от писмата, адресирани до Хр. Тъпчилещов и Българската община в Цариград, е подпомагането на учебното дело и просветата в нашите земи.

Занимателно е едно писмо на учителя M. Георгев, родом от Берковица, изпратено през 1874 г. от Ерусалим, с което дава някои сведения за себе си и препоръки за увеличаване на доходите на училищата у нас. От писмо на учителката H. Петкова в Охрид от 1867 г. научаваме, че дъщеря и К. Петкова е била учителка в Битоля. Две писма на Варненската община от 1863 и 1867 г. са отправени едното до Хр. Тъпчилещов, а другото до Българската община в Цариград, за да искат помощ за училището й. Сведения за българо-гръцките отношения във Варна има в писмата на Р. х. П. Мавридов. Повече писма има за учебното дело във Велес. Най-ранните писма са на учителя Алексей монах Зографски от 1863 г., в едно от които той моли Хр. Тъпчилещов от името на бащата на учителя Й. х. К. Джинот да издействува освобождаването на последния от заточение. В писма до H. Хр. Тъпчилещов от 1872/73 г. В. Попович пише за училищната си работа, за научната си работа по издирване на стари български ръкописи и за книжовната си дейност. Две писма на училищното настоятелство във Велес от 1874 г. се отнасят до намиране на учители от H. Живков за училището им и до уреждане на сметки. Българската община във Враня е изпратила през 1867 г. писмо до Българската община в Цариград, с което моли да се подпомогне издръжката на девическото и училище; описва се и състоянието на мъжкото училище. Писмата на училищното настоятелство в с. Върбица се отнасят до снабдяването на училището им с книги. Учителят Д. H. Чиков в Дупница с писмо от 1861 г. до Хр. Тъпчилещов иска сведения за H. H. Каркаликов, който се установил като лекар в града и хулел православната църква. Две писма на общината в Казанлък от 1866 и 1868 г. са във връзка с осигуряването на прихода на училището и от оставените имоти на покойния Ив. Бакалоглу и във връзка със завещаните на същото училище имоти от Ив. Недялкович. В писмо на Д. Папазов от 1861 г. става дума за изпращаните от Ив. Бакалоглу пари на казанлъшкото училище, а в други негови писма се засягат някои обществени въпроси.

Най-многобройни са писмата по училищното дело в родния град на Тъпчилещови. В тях има сведения: за назначаването на Б. Петков за учител през 1858 г., за опитите на калоферските граждани през 1859 г. да вземат Малкия метох при църквата «Св. Богородица» за девическо училище; за получени пари, изпратени от Н. М. Тошков и Ст. Д. Тошкович за калоферското училище през 1859 г.; за назначаването на Д. Славиди за учител в Калофер през 1860 г.; за опитите на калоферци да привлекат Тодор Бурмов за свой учител през 1860 г.; за набавянето на книги от Одеса през 1867 г.; за издръжката на Лазар Йовчев (по-късно екзарх Йосиф) и във връзка с препращането на подарените от Н. М. Тошков пари за девическото училище в Калофер през 1867 г. С писмо от 1868 г. Ив. Хаджибацов моли Хр. Тъпчилещов да препрати писмо до Н. М. Тошков в Одеса, с което съобщава на последния за устройството на девическото училище в Калофер. Друго писмо на същия пак от 1868 г. е във връзка с подарени 100 карбовни от Ст. Тошкович на Калоферското училище и за тяхното събиране. За отваряне на читалище в Калофер е едно писмо на калоферски граждани от 1867 г. Две писма на училищното настоятелство от 1874 г. се отнасят до уславянето на Еф. Каранов за учител. След Освобождението през 1884 г. църковно-училищното настоятелство и общината в Калофер изпратили писма до бр. Тъпчилещови с молба да им помогнат за постройката на училище. Писмата на Драган Д. Манджуков от 1858/68 г. съдържат сведения по училищните работи, по манастирски въпроси и за споровете на Калоферската община за мера със съседните й села. По общински работи има сведения и в писмата на Д. Хаджинесторов от 1864/66 г. и Стойко М. Шишев за годините 1862/67 г. От едно писмо на Тодор Т. Чавдаров научаваме за дара на Г. Шопов от 200 лири за болницата в Калофер.

Писмата на Ив. Б. Шумков, учител в Крушево, от 1863, 1866, 1868, 1873/74 г. се отнасят до получени буквари, до оказаната му от Хр. Тъпчилещов помощ през 1957 г., до обществената му дейност, до мисията му в Одеса и Москва за събиране на помощ за издръжката на училището в Крушево, до състоянието на училището и опасността от сръбски учители пропагандисти, както и до учителствуването му през 1874 г. в Солун. Едно писмо на общината в Кюстендил от 1868 г. е по изпращането на една девойка да се учи в Одеса на издръжката на H. M. Тошков. С писмата си до Хр. Тъпчилещов българи от Лозенград, между които е и учителят Йоан, искат през 1858 г. да им издействува разрешения да се чете в църквата и на български, както и ферман за откриване на българско училище. От 1868 г. е един махзар на същите в защита на учителя Йоан. В писмата на С. Г. Станов от Лозенград има данни за обществените начинания на българите там. Едно писмо на Ломската община от 1860 г. до българските представители в Цариград по църковния въпрос е за издействуване на разрешение за постройка на църква в Лом. В своите писма от 1863 г. Ст. Захариев от Пазарджик описва борбите на неврокопските българи за отваряне на българско училище в Неврокоп. Неврокопските българи се оплакват през същата година на Хр. Тъпчилещов като народен представител от сереския владика и от спънките в училищните им работи. Във връзка с борбите срещу сереския владика, цинцарите и гъркоманите по откриването на девическо училище през 1868 г. и подпомагането му от Н. М. Тошков, както и по вървежа на мъжкото и девическото училище има и други писма от Неврокопската община, Ст. Веркович и учителя Ат. Б. Кръстьов от 1866/68 г. Споменават се като учители в Неврокоп Т. Ненов, Ат. Б. Кръстьов, Т. Н. Попович, Ел. Николова и Р. Маркова. За учебното дело в Одрин през 1858 г. и българо-гръцките отношения през 1857/1859 г. има сведения в писмата на Г. Карамихайлов, К. Райнов, Н. Хаджиматев и Я. Кереков. Недоброто състояние на българското училище в Одрин е изложено в едно писмо на А. Д. Беляев от 1858 г. С него Беляев подбужда Хр. Tъпчилещов да се погрижи за въздигането му. През 1873 г. архим. Йосиф, екзархийски протосингел, пише от Видин на Хр. Тъпчилещов да повдигне пред изпълнителите на завещанието на д-р П. Берон въпроса за подпомагане на одринските български училища със средствата, които д-р П. Берон е оставил. С едно писмо от 1865 г. епитропите на българското училище в Охрид Анастас, Ан. Робев и Ан. Сапунджи молят Хр. Тъпчилещов да пише на някой свой приятел в Букурещ да се осведоми за количеството пари, които отец Харалампий е събрал във Влашко за охридското българско училище, и къде се намират, както и да се погрижи за превеждането им в Охрид. Запазено е и писмото-отговор на Хр. Георгиев от Букурещ по това запитване. От 1867 г. има едно писмо на главния учител на българското училище, с което иска помощ за основаното в Охрид девическо училище, и друго писмо на учителката Н. Петкова, с което моли да й се изпратят карти, книги и други пособия.

Важни документи за училищното дело в Пловдив са един махзар на пловдивски граждани от около 1860 г. до турското правителство против присвояването на училищата в Пловдив от гърците и на имотите на Кукленския манастир от М. Гюмюшгердан и едно писмо на Пловдивската община от 1867 г. до Хр. Тъпчилещов по отпускането на 3000 гроша от Н. М. Тошков за пловдивското девическо училище. Две ученички от «сиропитателното» стопанско училище в Русе, основано и издържано от благодетелни хора, съобщават на Хр. Тъпчилещов с писмо от 1874 г., че му изпращат килим, изработен от съученичките им. Едно писмо на Самоковската община от 1867 г. се отнася до издействуване на помощ от Н. М. Тошков за девическото им училище. Няколко писма от 1860, 1865 и 1867 г. са във връзка със сметки на учителя Н. Касапски в Свищов. С писмо от 1867 г. Г. Димов съобщава, че българите в Солун правят постъпки за получаване на разрешение да се открие българско училище там. През 1868 г. Българската община в Солун изпраща едно писмо с многобройни подписи до народните представители в Цариград, с което представя М. Христов от Солун да следва в императорския лицей в Галата-Сарай в Цариград. От две писма на Ив. Шумков от 1874 и 1875 г. научаваме, че тогава бил учител в българското училище в Солун.

От голям интерес за състоянието на училищното и просветното дело в Ст. Загора е едно писмо на старозагорски граждани до Хр. Тъпчилещов, Николи Минчоглу и д-р Ст. Чомаков от 1864 г., в което между другото се съобщава и за откритото протестантско девическо училище. В писмата на А. Хаджистоянов & С-ие и Ив. Стоянов от 1858 г. се дават добри отзиви за учителя Т. Шишков. С две писма от 1858 и 1859 г. от Ст. Загора х. З. Княжески иска от Хр. Тъпчилещов материална подкрепа за себе си и братовата си дъщеря-учителка; освен това го моли да вземе под своя грижа ослепелия габровски търговец Ив. Дянков. По издирване на двама учители по турски език за Търново след смъртта на дотогавашния учител х. Продром е едно писмо на Д. Хаджиничов от 1862 г. Във връзка с изискване на помощ от Н. М. Тошков е по всяка вероятност едно писмо от 1868 г. на училищните епитропи в Шумен до Хр. Тъпчилещов, чрез когото те са изпращали писмата си до Одеса. От документите след Освобождението във връзка с учебното дело е едно писмо от 1886 г. на Л. Хаджигеоргиев, учител в с. Дуганхисар, Дедеагачко, до П. Хр. Тъпчилещов, с което му съобщава за откриването на училището в това село и за своите училищни и извънучилищни задължения. Заслужават споменаване и две писма наБългарското книжовно дружество в Браила до Хр. Тъпчилещов от 1875 г. във връзка с осигуряване на вземания на дружеството от наследниците на покойния Н. М. Тошков, а именно на 15 000 рубли негово пожертвувание и 4000 рубли, събрани от него пари за дружеството.

 Съвсем малко сведения могат да се почерпят от фонда «Хр. П. Тъпчилещов» за нашето национално-революционно движение. Такива се намират в писмата на заточените в Диарбекир дейци или помощници от въстанието през 1862 г. в Габровско Т. П. Койчов, Н. Евтимов, Ив. Рачов Басмаджиев, Д. Тодоров, х. поп Т. Йоаникиев и х. п. Йоасаф — последните двама от Лясковския манастир. Писмата им са от 1866/67 г. и с тях те молят Хр. Тъпчилещов да действува за освобождението им. От 1862 г. са писмата на К. Димитров Бояджи и Г. Меймароглу, писани в Кютая, във връзка със заточението на първия, покровителствуването му от Меймароглу и издействуването от Хр. Тъпчилещов на ферман за освобождаването му. Четите на Панайот Хитов и Филип Тотю от 1867 г. се споменават в писмо на П. Хаджииванов & Ст. Карагьозов от Търново, а четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа през 1868 г. в писмо на X. С. Арнаудов от Габрово. Повече сведения за действията на първата чета и за последиците от тях има в едно писмо на х. Ив. Пенчович от Русе. С молба за издействуване на освобождение е също писмото на учителя В. Манчович от Свищов, намиращ се на заточение в Анкара, арестуван и изпратен там във връзка с преминаването на четата на Филип Тотю при Свищов. От 1873 г. е едно писмо на заточените в Акия калеси (Сен-Жан д’Акр) К. Димитров от Казанлък и 8 негови другари, с което молят Хр. Тъпчилещов да ходатайствува за пълното им освобождаване или поне да им се разреши да се движат в града. От 1875 г. има едно писмо на свещ. х. Д. Иванов, свещ. Е. Попдимитров, свещ. М. Кънчев, П. Берковски и други 15 заточеници в Диарбекир във връзка с опита на Ат. Узунов да убие ненавистния чорбаджия в Хасково х. Ставри Примо през 1873 г. С него те искат от Хр. Тъпчилещов да ходатайствува за смекчаване на затворническия им режим, наложен вследствие на бягството на двама от тях. Ще споменем и писмата на петима нишки селяни затворници в Бруса от 1859 г., които молят Хр. Тъпчилещов да им стане гарант, за да бъдат освободени.

Във фонда «Христо П. Тъпчилещов» има и редица писма, чието съдържание не представлява особен интерес, но поради значението на техните автори в нашата история заслужават да бъдат отбелязани. Това са писмата на Hайден Геров от 1857–1868 г., Иван Денкоглу от 1860 г., Сава Доброплодни от 1860 г., Райко Жинзифов от 1860 г., Лазар Йовчев от 1867 г., П. Р. Славейков от 1857–1872 г.

В края на обзора ще споменем само някои от документите, които са отправени до други лица или учреждения и не могат да се свържат, доколкото можем да преценим сега, с живота, търговската и обществена дейност на фондообразувателя, но представляват известен по-широк интерес, а именно писмо на Българското настоятелство в Одеса до Зографския манастир от 1863 г., с което иска помощ от манастира за българското просветно дело, по същия въпрос има и писмо до Българската община в Цариград; писмо на Л. Каравелов от Moсква до Ст. Каравелов в Цариград от 1857 г., с което го уведомява за 150 рубли получени от Е. Новиков; договор между Ст. Райков и Ив. Андреев от 1869 г. за печатането на Вечния календар; писма на Драган Цанков до Цветков и В. П. Тодоров от 1879 г. да услужат на бившия разградски каймакамин Изет ефенди, защото и той бил услужвал на българи. Значителен е и броят на документите от търговски характер, като писма от З. Хаджигюров, Г. Моравенов, Д. Д. Папазоглу и др., договори между X. Емин и Д. Хаджиничов, Янидис и Хараламби, Г. Барутханли и В. Вука и др.

БИА, 

Фонд № 6; 28 235 арх. ед., около 85 000 л.; 1836... 1891 г.


 


Тагове:   къща,


Гласувай:
4



1. анонимен - Д. Хаджиничов
23.11.2010 16:29
Добар ден meteff.
Од Велес ли е Д. Хаджиничов?
Знаеш нешто повеќе за човеков?
Името ми е Никола Хаџи-Ничев од Велес, Македонија.
nikolahn@yahoo.com
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821263
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031