2 БР. АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ НА ПРОВЕРИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ОТ ЗАСЕДАНИЯ ПРЕЗ 1914 ГОДИНА ПРИ СЛЕДНИТЕ СЪСТАВИ: ПРЕДСЕДАТЕЛИ Д-Р ИВАН КАЦАРОВ И РАДИ РАДЕВ; ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ИВАНОВ И ВАСИЛ АВРАМОВ; СЕКРЕТАР: ПАНАЙОТ ЧОБАНОВ

       
Снимки: Васил Николов Аврамов (1863-1946); Сградата на Българската народна банка

---

№ 25 [PDF]

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ПРОВЕРИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БНБ

ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С КОНТРОЛА

София, 6 февруари 1914 г.

Протокол № 9

Заседание на 6 февруарий 1914 г.

Заседават: Председател на Проверителния съвет на БНБ: Д-р Ив. Кацаров и членове: Хр. Иванов и В. Аврамов

Заседанието се откри на 10 и се закри на 12 часа пр[еди] обяд.

Дневен ред

(...]

II. Разглеждане писмото на Централото управление на Банката, адресирано до г[осподин] Управителя на Проверителния съвет, от 24 януарий т[ази] г. под № 1925, с което моли да бъде сезиран Проверителния съвет с въпроса, не трябва ли да се искат обяснения от Управителния съвет на Банката за допуснати от него нарушения, които членовете на Проверителния съвет отделно, или съвета като цяло, констатират с доклади до Министерството на финансите.

[...]

Докладва се от председателя, адресираното до него писмо от Централното Управление на Банката от 24 януарий т[ази] г. под № 1925, с което последното моли да бъде сезиран Проверителния Съвет със следните въпроси:

„Може ли Проверителният Съвет да дава доклади за нарушения, упощения или злоупотребления с[ъс] заключения по тях, без за това да знаят или без да се вземат предварително обясненията на лицата, за които се отнасят”.

„По актове или доклади, които са били предявени на заинтересуваните и по които са дадени обяснення, може ли изново за влизат в общия доклад за нови пояснения”.

И двата тия въпроси Банковото Управление счита, че трябва да се разрешат отрицателно.

При изпълнението на своите контролни функции (чл. 48 от Закона за Банката). Проверителният Съвет е усвоил следната процедура, надлежно от Министерството на финансите (писмо № 4246 — 13 март 1912 г.):

1. Съставя формени актове за всеки случай, когато има нанесена щета на Банката по чл. 2 от Закона за гаранциите на чиновниците, а, именно, за щети, произходящи от оказали се дефицити, злоупотребления, изгубване или открадване на суми и материали.

2. Съставя също такива актове и за случаите, когато има нанесена щета на Банката в определен вече размер и произходяша от неправилни или незаконосъобразни действия и разпореждания.

3. Когато пък се касае въпроса за констатирани закононарушения или неправилни действия от страна на банковите органи, но не е известно още дали ще има щета за Банката и какъв ще бъде нейният размер, защото това може да се узнае само, когато се ликвидират сметките или въпросите, по които са били допуснати неправилни или незаконосъобразни действия, в такъв случай са съставяни доклади до Министъра на финансите.

В първите два случая Проверителният Съвет винаги е искал нужните обяснения от ви шранитс в актовете оттоворни длъжностни липа и чак след това и след надлежното свое заключение е давал по-нататъшен ход па тия актове.

А колкото се отнася до отправяните до Министерството ма финансите доклали (пункт 3) за констатирани закононарушения или неправилни действия от страна ма банковите органи, от конто евентуално могат да се очакват щети за Банката. Проверителният Съвет, без да е имал някое принципиално решение по тоя въпрос, в повечето случаи е считал за излишно да иска обяснения от визираните в доклалите длъжностни липа по следните съображения:

а) Тия доклади са обикновено съставяни или върху предварително заведени преписки между Съвета и банковите органи, или върху взети вече решения от Управителния Съвет на Банката по известен въпрос, но [и] в едина или в другия случай, доклалите са бивали съставяни само след като въпросът е бивал достатъчно изчерпван и след като могивите и съображенията за разрешаването му в една или друга смисъл са били окончателно установени и [са] станали несъмнени за Управлението на Банката; излишно ще бъде. следователно, при това положение на работата, да се изпращат тия доклади на банковите органи за обяснение, тогава, когато тия обяснения предварително са били изнесени било в преписките, било в могивите на решението по даден въпрос, гледището по които, както се казва, е било окончателно вече формирано за тия органи. Остава на последната върховна инстанция - Министерство на финансите, гдето се изпращат докладите, да каже своята дума - да усвои гледището на едната от двете страни било само от изнесените вече прел нея данни, било като поиска, ако счете това та нужно, нови долцнпгтелни такива и нови осветления от едната или от двете страни.

б) С установената от страна на Проверителния Съвет процедура, тоже, одобрена от финансовото Министерство, да включва в доклала си по годишния отчет на Банката (чл. 57 от Закон.: за последната) и отделните свои доклади, отправени до Министерството през течението на годината, фактически, пак се отдава пълна възможност на банковите органи ла дадат своите обяснения, ако мислят, че дължат такива, след като предварително са се изказали по същото, копито, по силата на чл. 58 от Закона за Банката годишният доклад им бъде представен з«гобяснение; в случай пък, че още през течението на годината Министерството е счело за нужно да им вземе обясненията по известен доклад, не остава, освен в годишния доклад, на съответното място да се отбележи, че по същия въпрос са дадени вече нужните обяснения на известна дата и при известен номер. Никакви, следователно, излишни преписки и повтаряния.

Предвид на всичко изложено, Проверителният Съвет

ЗАКЛЮЧАВА:

Да се отговори на Банковото Управление, че н за в бъдеше Проверителният Съвет ще продължава досегашната си практика по начина на упражняване своите контролни функции, а именно: за констатираните с актове нанесени на Банката щети по чл. 2 от Закона за гаранциите, а също и за такива, пронзходящи от неправилни и незаконосъобразни действия (пунктове 1 и 2) ще се искат обяснения от визираните в тия актове отговорни длъжностни лица; а по докладите (пункт 3), гдето намира, че въпросите, по което са съставени, са достатъчно осветлени и изчерпани и че банковите органи са се изказали вече в една категорична и окончателна форма, счита за излишно повторно да се искат обяснения от тия органи преди изпращането на докладите в Министерството на Финансите, освен, ако сам Проверителният Съвет, при конкретно обсъждане на всеки случай, намери, че са необходими тия обяснения.

Колкото се отнася до докладите по годишните отчети на Банката, а следователно и до отделните доклади на Проверителния Съвет, отправени до Министерството на Финансите през течения на годината, които, както се каза, се включват в първите. Министърът на финансите, по силата на чл. 58 от Закона за Банката, е длъжен да поиска обясненията на Банковото Управление, преди да се произнесе върху редовността на отчета.

Председател: Д-р Ив. Кацаров

Членове: Хр. Иванов

В. Аврамов

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на г[осподин] Председателя по взетото заключение по пункт II

на настоящия протокол

В писмото си от 24 януарнй 1914 г. № 1925 Управлението на Банката, като коис-татнрва, че от Проверителния Съвет или от неговите членове са изнасяни с доклади до Министъра на финансите ред нарушения, за които Управителният Съвет се е научавал едвам след общия доклад за съответните отчети, заключава, че по общото право нито 11роверетелният Съвет, нито неговите членове отделно могат да констазкрват с доклади нарушения, без да бъдат те предявени на заинтересованите и без да бъдат взети техните обяснения, и моли да даде Проверителния Съвет мнението си по този въпрос. Проверителният Съвет в протокола си от 6 февруарий 1914 г. № 9 изказва своето мнение в смисъл да следва досегашната си практика по този въпрос, с което мнение не съм съгласен по следующите основания:

В чл. 48 от Закона за Българската Народна Банка не е казано, че Проверетелният Съвет преди да изнася с[ъс] своите доклади до Министъра на финансите забелязаните от него нарушения и опущения на Законите и правилниците, трябва да представи случката на нейния автор, за да даде обяснения по нея, но това не е казано не защото не трябва да се искат и защото не са нужни такива обяснения, а защото искането на такива обяснения е от такава очевидност и от такава справедливост, щото поради яснотата си не се е считало за нужно поменаването му в чл, 48. И наистина, че за никого не може да бъде съмнително, че за да се каже за едно деяние, че то е нарушение и че е нарушение на този или онзи Закон, както и че то е деяние на този или онзи, необходимо е да се чуе автора на това деяние, необходимо е да си даде той обясненията, защото само така се дава пълно осветление на работата и безпристрастие в оценката й. Възражението, че не са нужни обяснения по доклади, в които въпросите са достатъчно осветлени и изчерпани и в които банковите органи са се изказали в една категорична и окончателна форма, може да бъде право само до тогаз, до когато с деянието, предмет на тези въпроси, се оперира другояче, а не като с деяние, съставляюще нарушение или опущение. Обаче, почне ли да се изследва и осветлява това деяние от точка гледание на нарушение или опущение на Закони и правилници, от този момент и в тази смисъл на изследване и констатиране обясненията на визираното лице, като нарушител, стават необходими. Инак би значило да се съди за едно нарушение едностранчиво или както се каза по-горе, без пълно осветление, а такова съдене всякога е изложено да бъде наричано пристрастно. Ето защо, съм на мнение да се искат обяснения от авторите на деяния, които по чл. 48, Проверителният Съвет изследва и констатирва като нарушения или опущения на Законите и правилниците на Банката и за които приготовлява доклад до Министъра на финансите, така както такива се и искат понастоящем в другите случаи.

Д-р Ив. Кацаров

 

ЦЦА, ф. 285К, оп. 1, а. е. 504, л. 42 - 48. Оригинал. Машинопис.

БНБ. Сборник документи, 1901 - 1914 г.

 

 

---

№ 246 [PDF]

ПРОТОКОЛ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА ПРОВЕРИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БНБ

ЗА ОБСЪЖДАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПРОВЕРИТЕЛНИЯ СЪВЕТ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА

София, 8 август 1914 г.

Протокол № 34

Заседание на 8 август 1914 г.

Заседават: Председателят на Проверителния съвет на Българската Народна Банка Р. Радев и членове: Хр. Иванов и В. Аврамов

Заседанието се откри на 11 и се закри на 12 часа пр[еди] обяд.

Дневен ред

I. Обсъждане въпроса за положението на Проверителния съвет на Българската

Народна Банка във време на война, а в свръзка с него и въпроса за освобождавнето от повикване в редовете на войската при една евентуална мобилизация и война председателя и секретаря на съвета ­ Ради Радев и Панайот Чобанов.

Сложи се на обсъждане въпросът за положението на Проверителния съвет на Българската Народна Банка в[ъв] военно време, а в свръзка с него ­ и въпросът за освобождаването от повикване в редовете на войската при една евентуална мобилизация и война председателят на съвета ­ Ради Радев и секретаря на същия ­ Панайот Чобанов.

Проверителният съвет, като взе предвид:

1. Че в[ъв] военно време дейността на Българската Народна Банка не се спира, още повече, че съгласно Закона за касовата служба на държавата от 1907 г., тя е натоварена да прибира приходите и извършва разходите на държавата, поради което, по силата на чл. 22, буква "в" от Закона за устройството въоръжените сили на Българското царство, освободени са от военна служба: Директорите и Администраторите на Народната Банка и нейните клонове; а в последствие, за да се обезпечи редовното функциониране на разните банкови служби, бидоха освободени, чрез постановления на Министерския Съвет, и други чиновници при Централното Управление на Банката и нейните клонове и агентури: секретари, книговодители, агенти, касиери и пр.;

2. Че Проверителният съвет на Българската Народна Банка, като самостоятелен орган при Централното Управление на Банката, чрез който Министъра на Финансите упражнява върховен надзор върху делата на Банката (чл. 48 от Закона на последната), е неделим, в това с[и] качество, от Управителния Съвет на Банката; продължаването, следователно, дейността на банковото Централно Управление и на банковите клонове и агентури през време на война безусловно налага продължаването през това време дейността и на Проверителния съвет;

3. Че за тази цел е необходимо съветът да разполага с един наличен персонал: от председателя, двама членове и секретаря на съвета;

4. Че при вотиране на Закона за устройството на въоръжените сили, в цитирания по-горе чл. 22, буква "в", не са могли да бъдат предвидени за освобождаване от военна служба изброените длъжностни лица от Проверителния съвет, тъй като последният е учреден по-късно от приемането на казания Закон, ­ именно през 1911 г.; освобождаването им, следователно, предстои да стане с постановление на Министерския Съвет, докато това, при случай, бъде уредено по законодателен път;

5. Че от лицата, които заемат днес посочените длъжности в Съвета, предстоят на повикване в редовете на войската само председателят Ради Радев, като запасен офицер и секретарят Панайот Чобанов, като неслуживш войник; двамата членове: Хр[исто] Иванов и Васил Аврамов са освободени от повикване, поради напълнена възраст (чл. 1 от Закона за устройствота на въоръжените сили).

ЗАКЛЮЧАВА:

Да се ходатайствува пред господина Минист[ъ]ра на Финансите за освобождаването, по надлежен ред, от военна служба: председателят на Проверителният съвет на Българската Народна Банка Ради Радев и секретарят на същия съвет­ - Панайот Чобанов.

Председател: Р. Радев

Членове: Хр. Иванов

В. Аврамов

Секретар: П. Чобанов

 

ЦДА, ф. 285К, оп. 1, а. е. 504, л. 166 ­ 167. Оригинал. Машинопис.

БНБ. Сборник документи, 1901 -­ 1914 г.