Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2010 19:11 - Първо българско за цимент АД „Лев” - Плевен
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 5314 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 10.08.2014 08:08


ЮБИЛЕЙНА КНИГА - 100 ГОДИНИ

Първо Българско за цимент АД „Лев” - Плевен


image

Първото българско за цимент акционерно дружество „Лев” – Плевен е основано  като търговско събирателно дружество със свой устав под името Първо българско за цимент дружество и хидравлическа вар „Лев” – Плевен с централа – София на 20 май 1909 година. Първите основатели са Иван П. Габровски от гр. Тулча, Константин Пенчев – Русе, Стефан Д. Манафов - инженер от Габрово и Дико Пачев - търговец от Габрово. Впоследствие броя на участниците нараствал.

Същата година в района на гр. Плевен западно от града, край ж.п. линията София - Варна започнал строежа на фабриката. Строежът бил завършен към края на 1910 г. и от 1 март 1911 г. фабриката започнала да функционира. През 1918 г. тя била npeуcтpoeнa като 6ила построена нова фабрика.

През 1917 г. дружеството 6ило превърнато в акционерно и регистрирано в Областния съд гр. София под името Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев” с централа в София и клон /фабриката/ гр. Плевен /ДВ. 6р. 88 от 26.04.1917 г./. През 1933 г. по решение на Общото събрание, състояло се на 27 април 1933 г. е бил изменен чл. 4 на дружествения устав и седалището на дружеството се премества от София в гр. Плевен /Определение № 1570 на Софийския областен съд, от 14.06.1935 г. и Определение № 8104/18.07.1935 г. на Плевенския областен съд/. Дружеството е съществувало под това наименование до 23 декември 1947 г.

С Министерско постановление от 9 юни 1947 г. протокол № 93 от с.г. се одобрява дружеството да се организира на началата на самоиздръжка под наименованието Държавна циментова фабрика „Лев” – Плевен, под ведомството на Министерството на индустрията и занятията, но поради протакане на преговорите, то със Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия /Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г.; изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г., с еднократно действие/ било национализирано.

Предмета и обема на национализацията е посочен в чл. 1 от ЗНЧИМП на основание чл. 10, алинея последна от Конституцията на Народна Република България, с което се национализират и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от подробно изброени клонове на индустрията, включително и производството на цимент.

Дружеството се е управлявало от Управителен съвет и директор. Върховен орган са били общите редовни и извънредни събрания на акционерите.

Общите събрания са 6или законни и имали право да решават въпросите, ако присъстват акционери притежаващи Ѕ от акциите. Извънредни събрания се свикват, когато изявят желание акционери притежаващи 1/10 част от акциите, представляващи основния капитал.

От 1933 г. дружеството е било под непосредствения надзор на Министерството на финансите, упражняван чрез постоянен държавен контрольор, който следил и водил на отчет добитото производство и вложените суровини. Целта на този контрол е била осигуряване приходи за фиска. На всеки произведен килограм цимент дружеството е внасяло акциз.

През време на Втората световна война, поради голямата нужда от цимент за военни цели и държавни строежи, предприятието било граждански мобилизирано, с което заварените, а също така и постъпващите след това работници били граждански мобилизирани.

След 1944 г. контролът по пласиране на производството е бил упражняван и от Областния комитет на Отечествения фронт, като преди всичко за задоволяване нуждите на обществените организации и предприятия.

/продължава/

 

ЦИМЕНТОВА ПРОМИШЛЕНОСТ – подотрасъл на промишлеността за строителни материали. Производството на цимент в България започва през 1907 г. в малка циментова фабрика, построена от италианска компания край карстовия извор Глава Панега, Ловешка област. До 1923 г. фабриката произвежда цимент, след което до 1947 г. – хидравлична вар.

През 1909 г. в Плевен се основава АД „Лев” за производство на цимент. През същата година дружеството пуска в експлоатация първата въртяща пещ край р. Вит. Съоръженията са доставени от фирмата „Шмид”, Дания. През 1937 г. фабриката се разширява с още една технологична линия със съоръжения на фирмата „Шкода”.

 

СПИСЪК НА ПОТЪРПЕВШИТЕ АКЦИОНЕРИ НА
ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЗА ЦИМЕНТ АД "ЛЕВ"
ПРИ НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА ПРЕЗ 1947 г.

1. Лалю Метев Чехларов (1885-1957)......................... 27 262 броя    даващи 27 262 гласа

2. Антон Стефанов Балъкчиев (1892-1960)...............23 030 броя    даващи 23 030 гласа

3. инж. Борис Димитров Неделчев...............................13 155 броя    даващи 13 155 гласа

4. Симеон С. Бакърджиев................................................10 631 броя    даващи 10 631 гласа

5. Димитър Радилов Неделчев.....................................10 340 броя    даващи 10 340 гласа

6. Юрдан х.Христов............................................................10 113 броя    даващи 10 113 гласа

7. Евдокия Димитрова Неделчева...................................4 490 броя    даващи   4 490 гласа

8. наследници на адв. Васил Николов Аврамов (1863-1946) - 3 926 броя    починал през 1946 г.

8.1. Дора Василева Метева (1894-1967)........................1 308 броя    даващи   1 308 гласа

8.2. наследници на худ. Никола Василев Аврамов (1897-1945) - 1 308 броя    починал през 1945 г.

8.2.1. проф. Васил Лалев Метев (1931-2007)..................436 броя    даващи      436 гласа

8.2.2. Лальо Николов Аврамов (1934-1995)......................436 броя    даващи      436 гласа

8.2.3. Цвета Николова Аврамова (р. 1938)........................436 броя    даващи      436 гласа

8.3. Рачо Василев Аврамов (1899-1972)........................1 308 броя    даващи   1 308 гласа

9. д-р Кирил Димитров Неделчев...................................3 500 броя    даващи   3 500 гласа

10. Григор Дамянов.....................................................................87 броя    даващи        87 гласа

11. Васил Бекяров.......................................................................40 броя    даващи        40 гласа

Общо (всичко 110 000 акции):                 106 574 броя               106 574 гласа

 

ПЛЕВЕНСКИ ОБЛАСТЕН СЪД

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 932 от 16 август 1947 година е вписано в търговския едноличен регистър том V, стр. 105 под № 32 от 1947 година, фирмата: Държавна циментова фабрика „Лев”, със седалище гр. Плевен, Бившето дружество „Лев”, I-во българско за цимент, акц. д-во Плевен, съгласно постановлението на Министерския съвет от 9 юни 1947 година, протокол № 93 се одобрява да се организира на началата на самоиздръжката под наименованието Държавна циментова фабрика „Лев”, гр. Плевен под ведомството на индустрията и занаятите. Същото се организира като такова, под последното наименование.

1-(ЧС 5531)-1                                                                                              Секретар: Илия Тончев

=====================================================

Това предприятие е първата българска фабрика за производство на цимент, основано през 1908 г. и пуснато в работа през следващата 1909 г., с годишен капацитет 12 000 тона, или най-голямо на Балканите.

Машините са доставени от фирмата Ф. Л. Шмид - Копенхаген. За постройките и инсталирането им са похарчени 1 500 000 златни лева, броени в ефективни наполеони.

През 1937 г. се предприема ново разширение, като се доставя от Шкодовите заводи - Прага комплектна инсталация, с дневен капацитет 120 до 140 тона, при употреба на промити въглища, или с годишен капацитет 40 000 тона.

Общо за цялото разширение на фабриката се изразходва сумата 27 500 000 лв. през 1938 г. Фабриката се обслужва от собствени електрически централи (22 000 000 лв.). Има построени собствени ж.п. линии, с обща цена 13 000 000 лв. Построени са железолеярна фабрика (10 000 000 лв.) и работилница за циментови изделия (500 000 лв.).

За да се засилят собствените средства на дружеството от 1934 г. не са раздавани никакви дивиденти и тантиеми, като всички реализирани печалби са отнасяни за увеличаване на фондовете.

Към 1947 г. дружеството има 11 000 000 лева основен капитал, 20 000 000 лв. резервен фонд и 21 000 000 лв. амортизационни фондове, или всичко собствени средства 52 000 000 лв. Оборотните средства възлизат на 40 000 000 лв., които са черпени от банки и клиенти.

По баланс дружеството има инвестирани в здания и др. имоти към 20 000 000 лв., в машини 26 500 000 лв., в спомагателни материали 6 500 000 лв., в собствени ж.п. линии и мостове 1 500 000 лв. и в движимости 1 500 000 лв., или всичко инвестиции за 58 000 000 лева.

Номиналната стойност на акцията е 100 лв., но още през 1932 г. курса и е над 300 лв., нещо което може да се установи от продадените от Франко-белгийска и балканска банка, на търг, 5 000 броя акции Лев.

Установено е, според данните на дирекцията на статистиката (1940 г.), че цените на пазара са се увеличили най-малко 3 пъти и според това увеличение цената на предприятието е над 200 000 000 лв.

Тази стойност се получава и по изчисленията на световните капацитети по строежи на циментови заводи. Така в книгата - Най-икономично строене на циментови заводи, от Вилхелм Ензелн, издадена през 1941 г., на стр. 15, табл. 12, при база 300 работни дни в годината, е дадена стойноста на тон цимент годишно производство за инсталации по мокър начин (с въртящи пещи), 64 Р. М. за Германия и 72 шв. фр. за Швейцария, равни по курса от 1941 г. на 2112 лв., или при най неблагоприятния случай, при употреба на ситни четвъртокачествени въглища, годишното производство ще бъде 40 000 тона по 2112 лв. дава сумата 84 480 000 лв., която сума увеличена 3 пъти за поскъпване на цените ще даде сумата 250 000 000 лв. - реална пазарна стойност на предприятието.

image

Установената цена при принудителното изкупуване на принадлежащи на български поданици акции от дружество Лев през 1947 г. е 8 800 000 лв. (11 000 000 лв. намалени с 20%), представляваща само 4,5% от действителната му пазарна цена.

Тази нищожна сума, платима с 3% съкровищни свидетелства, в продължение на 15 години, реесконтирана и редуцирана на базата на сконтовия процент на БНБ от 5%, представлява още по малка сума.

И до днес българската държава няма намерение да погаси задължения си.

=====================================================

На 11 януари 1941 г. пред почитаемия Плевенски областен съд, става ясно, че по подаване на оставка, приета с протоколно решение на Управителния съвет на I-во българско за цимент акционерно дружество „Лев” от 29 август 1940 г., протокол № 8 Васил Аврамов е освободен от длъжността член на управителния съвет на същото дружество, считано от 1 септември 1940 г.

В същото заседание на съвета на негово място и със същите права, каквито е имал и Васил Аврамов е избран Юрдан х.Христов, от гр. София. С вписаната промяна в търговския регистър на съда след станалата по-горе промяна в състава на управителния съвет, има следния вид: председател Димитър Р. Неделчев – София, ул. „Волов” 9, подпредседател Лалю Метев – София, ул. „Раковски” 122 и членове: Антон Балъкчиев – София, ул. „Цар Симеон” 57, Симеон Бакърджиев – София, бул. „Скобелев” 61 и Юрдан х.Христов.

В управлението на дружеството вземат участие още: Членове на проверителния съвет: Минчо Р. Минчев, заклет експерт-счетоводител – София, Б.Б.Кредит и Петър Караиванов – Плевен, Б.Б.Кредит; Административен директор: Петър Георгиев – Плевен, ул. „Удово” 3; Прокуристи: Никола Андреков – Плевен, ул. „Иван Вазов” 22 и инж. Борис Неделчев – Плевен, циментовата фабрика.

=====================================================

Лалю Метев - Член на управителния съвет и един от двамата Главни директори на Първо българско за цимент АД „ЛЕВ” – гр. Плевен, основано през 1909 г., построено от събирателно дружество, което през април 1917 г. се преобразува в акционерно дружество с основен капитал 4 милиона лева. Тя е първата българска фабрика за производство на цимент, строена с чисто български капитали, с капацитет 12 000 тона годишно при 300 работни дни и с 20 декара дворно място.

Военновременната обстановска през 1915-1918 г. донесла големи печалби на дружеството. След войната фабриката била разширена. (През периода 1922-1929 г. били поставени три ротационни пещи, с което производството на цимент се повишило значително, особено когато към фабриката...)

Дружеството прави разширение на фабриката с монтирането на нова пещ, с нужните към нея съоръжения, за едногодишно производство от 30 000 тона при 240 работни дни. Дворното място е разширено с още 80 декара. Независимо от това са закупени други 240 декара за осигуряване на фабриката с оглед на едно бъдеще още по-голямо разширение.

Благодарение на това, че в продължение на 20 години на акционерите не са раздавани никакви дивиденти, се образуват резервни и амортизационни фондове на сума 53,7 милиона лева, а капитала е увеличен на 11 милиона лева, с цел да се даде по-голям тласък на предприятието.

Фабриката за производство на цимент „Лев” е най-модерното и голямо циментово предприятие на Балканите по-онова време. Специализирано в производството на най-качествения цимент тип „Портланд”. Според анализите извършени в лабораториите за изпитване на цимент на проф. Д-р Кюл (1947), е констатирано високото качество на производство, което държи първо място в България. Строежите извършени с цимент „Лев” не пропускат вода, качество, което е особено ценно при изграждането на водни съоръжения (язовири, водопроводи и др.).

Притежава почти 1/3 от акционерния капитал на дружеството, в което присъстват още имената на Антон Балъкчиев, инж. Борис Неделчев, Симеон Бакърджиев, Димитър Неделчев, Юрдан х.Христов, Васил Аврамов и др. Номиналната цена на акцията е 100 лева, но още през 1932 г. курса и е над 300 лева. Установено е, според данните на статистиката (1940), че реалната пазарна цена на предприятието е някъде между 200 и 250 милиона лева.

С ХХХ-то годишно общо събрание през април 1947 г. приключва и тридесетгодишната му дейност, след което цялата циментова индустрия е принудително национализирана.

=====================================================

С 10-то постановление на министерския съвет, от 9 юни 1947 г. дружеството се обособява като държавно предприятие на самоиздръжка, поставено под контрола на министерството на индустрията и занаятите. [Министерство на финансите изх.№ 4621, София, 16 юни 1947 г. до Първо бълг. за цимент а.д. „Лев”, Плевен, на вх.№ 668] - по Закона за национализацията от 23.12.1947 г. с изм. 13801 от 30.12.1954 г.

Юридически съветник ТЕТОВСКИ: „Изкупуването на акциите е станало с закон. Това изкупуване поставя държавата в положение на преобретател на правата и задълженията, понеже тя заместя собствениците изцяло. Поради това, както заварените данъци, така и новосъздадените вследствие на ревизията, остават в тяжест на новосъздаденото предприятие. Въпросът за акцесорната отговорност на директорите и управителите по чл. 90 е пряко свързан с неплатежността на дружеството. Малко вероятно е ЛЕВ да има пасивен баланс. В това отношение следва да направи проучване Дирекцията на приходите.” [5.02.1951 г.]

Същият юридически съветник: „От данните по преписката и други такива на Министерството се вижда, че срещу акционерно дружество ЛЕВ и членовете на управителния съвет Димитър Неделчев и Лалю Метев са издадени 8 постановления за дължими данъци за минало време. Тези постановления са обжалвани и няма данни, дали и как се е произнесла Контролната Комисия. Същата е особена юрисдикция и Министерът не следва да предрешава въпроса, отнесен пред нея по реда на обжалването. Следва при това положение да се изчака решението на контролната комисия. По наше мнение Неделчев и Метев би могло да бъдат освободени при наличността на активен баланс.” [10.03.1951 г.]

Министерството на финансите, № 1162 от 25.03.1951 до Плевенския Градски Народен Съвет, финансов отдел: „Спрете принудителните действия до произнасяне на контролната инстанция по подадените жалби. Горното да се съобщи на молителя в отговор на молбата му до Министерството на финансите.” [БАЛАНС от 31.12.1936 г.: Актив общо 91,935,156 лв.; Пасив: ....капитал 11,000,000 лв., запасен фонд 20,215,649 лв., амортизационен фонд 21,000,000 лв.]

С вх. № 17472 от 13.12.1951 г. Плевенския финансов отдел изпраща облагателните преписки в Министерството на финансите. С № 20711 от 2.10.1954 г. Министерството на финансите връща облагателните преписки с предложение, че освобождава Лалю Метев и Димитър Неделчев, при условие, че не са обсебили държавни имущества. Плевенския финансов отдел с № 77881 от 1.12.1954 г. с вх. № 18615 от 4.12.1954 г. на Министерството на финансите съобщава, че Лалю Метев и Димитър Неделчев не са присвоили държавни имущества. В Министерството на финансите преписката е отнесена към дело 10/5. [София, 10.12.1954 г.]

=====================================================

Плевенският окръжен съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност с решение от 19.VI.1989 г. по ф. д. № 216/89 вписа в регистъра за държавни и общински фирми и фирми на обществени организации, т. I, партида 7, Държавна фирма „Плевенски цимент” със седалище Плевен, с предмет на дейност: производство и реализация на цимент и бетонови изделия, с уставен фонд 9 347 хил. лв. и с временно управляващ Страхил Крумов Янчев. С Решение на МС № 78 от 1989 г. се прекратява като юридическо лице от обнародването в Държавен в-к на решението за регистриране на фирмата Циментов завод „Владимир Заимов” - Плевен, от СО „Цимент” - София, като фирмата поема активите и пасивите по баланса му към 30 април 1989 г., както и другите права и задължения.

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 27.VII.1993 г. по т.д. № 2000/93 вписа в търговския регистър, т. 2, парт. № 160, стр. 340, еднолично акционерно дружество Плевенски цимент-ЕАД, със седалище Плевен, Западна индустриална зона, с предмет на дейност: производство и реализация на цимент, вар и други строителни материали, бетонови изделия и фуражна креда, търговия и услуги в страната и в чужбина, с капитал 162 653 хил.лв., разпределен в 162 653 акции по 1000 лв., и поема активите и пасивите на прекратената държавна фирма Плевенски цимент-Плевен, по баланса й към 31 декември 1992 г. Дружеството е с едностепенна система на управление със съвет на директорите в състав: Георги Милчев Георгиев, Страхил Крумов Янчев, Горан Иванов Карчовски и Васко Веселинов Димитров, за срок 3 години и се представлява от изпълнителния директор Страхил Крумов Янчев.

РЕШЕНИЕ № 191 от 12 септември 1994 г.

за приватизация на Плевенски цимент” - ЕАД, Плевен

На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 21 ЗППДОбП Агенцията за приватизация

РЕШИ:

1. Открива процедура за приватизация на Плевенски цимент - ЕАД, Плевен.

2. Забранява извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити.

Изпълнителен директор: Р. Инджова

Вж.: Държавен вестник , брой 78 от 27.IX.1994 г. (26733)


Извадка от подготвяната Юбилейна книга по повод 100 години от основаването на
Първо българско за цимент АД "Лев" - Плевен © 2007-2010 Лалю Василев Метев

en: First bulgarian J.S.C. for cement "Lev" - Pleven, Established in 1909. (Plevenski cement JSC) de: Erste bulgarische A.-G. fьr Zementerzeugung "Lew" - Plewen (Plewenski zement A.-G.)

Sofia © 2007-2010 Lalu Metev




Гласувай:
4
0



1. анонимен - Recherche U
08.02.2011 13:24
Monsieur,

Dans le cadre d’une recherche universitaire, je recherche les descendants des élèves du linguiste Ferdinand de Saussure.
L’actionnaire Lalu METEFF que vous citez dans l’article de votre blog correspond aux renseignements de la fiche d’inscription à ce Cours de Linguistique Générale, Genève, 1906.
(http://meteff.blog.bg/history/2010/12/16/pyrvo-bylgarsko-za-ciment-ad-lev-pleven.652043)
Si vous savez comment je pourrais prendre contact avec un de ses descendants, pourriez-vous me contacter par mail fvincent66@gmail.com.
En vous remerciant par avance.
Cordialement.

François VINCENT
Université PARIS-UPEC
цитирай
2. briagnews - Индустриалецът Лалю Метев
07.10.2012 12:03
marketingburkan.com | 07.10.2012 |
...
Ще кажете, че пак преувеличавам и идеализирам… Не познавам лично наследниците му – знам, че синът му Васил Метев (вече покойник) е един от създателите на Благоевградския университет “Неофит Лилски”, единият му внук, който е и негов адаш, е блогър.

За качествата на човека Лалю Метев мога да съдя само по едно. От 1919 година той притежава фирма за търговия на едро, включително хранителни продукти. През войната я продава с мотива, че не желае да бъде спекулант в собствената си страна.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827326
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930