Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2011 11:16 - Военното разузнаване (РО-ЩВ)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4697 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 16.09.2011 02:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ

image
Група висши германски и български офицери от Главната квартира: проф. Курциус от германската армия (вляво) и Лалю Метев – началник на РО-ЩДА, подпрян на бастунчето си. Армейско главно командване (АОК) - гр. Прилеп, през време на Първата световна война (5.10.1916 – 21.09.1918). Снимка: Пейо Колев 2011 © Изгубената България.

 

С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На нея се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 12.01.1908 г. по нов стил. Тази дата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

Държавното и военното ръководство на младата българска държава осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и поставят пред първата специализирана структура за военно разузнаване отговорни задачи, някои от които имат стратегически характер. Обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г. открива нови възможности за изграждане и укрепване на военното разузнаване, призвано да защитава териториалната й цялост и суверенитет.

Във войните (1912-1918) българското военно разузнаване натрупва ценен боен опит и укрепва организационно. То получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата война. Архивите свидетелстват, че то е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация.

В навечерието на Балканската война (1912-1913) Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията. Разузнавателна информация се добива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. Не се пренебрегват и откритите източници. Редица документи показват, че военното ръководство е получавало своевременно актуална и пълна информация за хода на мобилизацията и съсредоточаването на противниковите войски.

По време на войната в щабовете на отделните армии се формират разузнавателни секции към оперативните отделения. За добиване на сведения се използват източници сред българското население и доброволчески чети.

С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия е формиран разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии - конни разезди.

По време на Одринската операция разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага Българската армия. За първи път успешно се води въздушно разузнаване (визуално и частично чрез фотографиране), като за целта се използват 29 самолета и два балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чужд радиообмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции - на практика се пристъпва към водене на пълномащабно радиоразузнаване, което е принос в световната военна история.

По време на Междусъюзническата война (1913) Разузнавателната секция е подчинена на Оперативното отделение към Щаба на действащата армия.

По време на Първата световна война (1915-1918) Разузнавателната секция се трансформира в отделение в състава на Оперативния отдел на Щаба на действащата армия. Към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери. В хода на войната се използват разнообразни източници и средства за добиване на разузнавателна информация - местни жители, военнопленници, членове на организации, борещи се за национално освобождение, българските военни аташета и др. Особено активно е въздушното разузнаване - извършени са 932 самолетоизлитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.

Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена на 20 000 души, спира се развитието на органите й за управление, Разузнавателната секция е разформирана. По силата на чл. 103 на договора България се задължава да не акредитира в чужда страна никаква военна, морска и въздухоплавателна мисия.

(Из книгата „В защита на Отечеството – 100 години българско военно разузнаване”.)


 
Неизвестен обектив е уловил Разузнавателния отряд на 23-и пехотен Шипченски полк
в акция през 1916 г. под командата на офицера-разузнавач Лалю Метев (в средата).


image

Снимки: Пейо Колев 2011 © Изгубената България



Преди известно време попаднах на един материал публикуван през 1939 год. в "Илюстрация Илинден"  списание на македонската емиграция в България, в който мимоходом се споменава името на моя дядо Лалю Метев (изписан като Лало). Представям Ви статията на Лазар Т. Киселинчев в съкращение (Л.М. Заглавието и бележките са мои.):



Дельо Динев Марковски (1871-1939), играе важна роля свързана с разузнавателната
дейност в Македония на Българския, Германския и Австрийския генерални щабове...
За известен период през 1915/16 г. началник на РО-ЩДА е разузнавача Лалю Метев.


[...] В Илинденското въстание Дельо беше един от първите. Той взе участие във всички сражения и походи 84 дена, и свали пушката си от рамо на 12 октомври 1903 г., когато се получи нареждане от началниците „да се приберат пушките и складират на сигурни места, за по-добри дни”. Огорчението, което изпита Дельо и неговите другари, че целият им труд отиде напразно, беше неописуемо.

Появата на гръцки чети в Костурския район намери Дельо на поста си. Опората, която той указа срещу тези пълчища от паликарета, е добре известна на всички българи от този край. Най-голямо бешенеговото огорчение, обаче, от изхода на Балканската война. Той не можа да се помири с мисълта, че гърците ще владеят неговия роден край. Не след дълго време видяхме Дельо в София немил, недраг да се движи между новопознати среди. Един ден, към края на месец октомври 1915 г., Дельо случайно се запознал с една група албанци емигранти, между които се движел и един австрийски генерал щабен офицер – майор Гилярди. На последния направило впечатление познаването на политичедкото положение на Албания от страна на Дельо и без много заобиколки го попитва, дали би се съгласил да замине с него заедно за Албания.

Нашият Дельо приема поканата и на следващия ден майор Гилярди заедно с албанските емигранти Селаедин Блошици, Осман ефенди, Сюлейман Кольония и Дельо заминават от София за Лом и по Дунава стигат Оршово, а от там в Сегедин, Темишвар и се озовават в гр. Митровище и Бучитрин, където се срещат с Аслан бей. Последният бе въоръжил една чета от 600 души милиционери с намерение да завземе Призрен и Люма. В Матия се присъединили към тяхната група Зогу бей с 2000 души четници с намерение да замине за Черновиц – Елбасан. На чело на този многоброен отряд застанаха Зогу бей и майор Гилярди. Те прогониха сърбите от Елбасан и плениха 140 души от хората на Есад паша. На втория ден [ок. 29 януари 1916 г.] след това пристигнаха и българските разезди. Тук Дельо като преводчик се срещна с капитан Серафимов от Пловдив, офицер от 23 полк.

По настояването на Зогу бей майор Гилярди и неговите другари останаха в Елбасан около един месец. През това време там стигна полковник Протогеров заедно с Тодор Александров. Последният, след завръщането си в София, ми донесе писмо от Дельо, в което ми описваше своето пътуване в подробности. Особено ласкаво се произнесе Тодор Александров за дейността му между албанците и вниманието, което са хранили, както Зогу бей, така и майор Гилярди към нашия герой.

По настояването на Тодора Зогу бей се съгласи Дельо да бъде изпратен в Поградец, където се срещна със стария си познайник – албанския революционер Темистокли, с когото създадоха връзката Албания – България, след което се зачислиха към разузнавателната служба на Щаба на Армията при началника на тази служба Лалю Метев и професор Курциус, чистокръвен германец, израснал в Атина, говореше гръцкия език като свой матерен език. Дельо бе спечелил доверието му и по негово искане се уреди канала Берлин-Корча, през който минаваше кореспонденцията на гръцките роялисти с Германия.

Разузнавателната служба от Поградец се простираше в един радиус от около стотина километра зад неприятелските линии, и стигаше до Аристокастро и Пърмет в Албания и до Костурско и Кайлярско в Македония.

Контрашпионажната служба на противниците обаче, узнава, че Дельо Марковски е лицето, което познава всички техни пътеки из тази област и че е сила от първостепенна важност, и решава да приложи наказания над семейството му, което живееше в с. Косинец. Френската военно полицейска секция, която бе настанена в с. Дъмбени, арестува жената на Дельо и я подложи на нечувани страшни терзания. Французите безмилостно измъчиха тази нещастна жена с цел да узнаят движенията на нейния съпруг. След десет дневни мъчения нещастната жена на носилка била донесена обратно в селото, за да прекара цели месеци в безсъзнание, между живота и смъртта.

След свършването на голямата война, Дельо, съвършено съкрушен, се прибра в България, изоставен от всички, но ценен добре от албанската колония в София, която високо го уважаваше и почиташе. Самият той не пропущаше случай при важни тържества да се явява в Албанската легация и да поднася почитанията си към крал Зогу, едновремешният му боен другар.

Тежката болест, която напоследък го беше налегнала, осуети кралската покана до Дельо за едно негово посещение в град Тирана. Той си отиде във вечността, без дори да види повторно лицето на човека, с когото е делил скърби и радости. [...]

София, Коледа, 1939 г.
                                                                                                        Лазар Т. Киселинчев

1) Майор Леон Гилярди (19.09.1881, Карловац - 15.08.1935, Фиер) - по-късно главен инструктор на жандармерията на Албания. Произведен в чин генерал, убит през бунтовете във Фиер.

          2) Зогу бей (Ахмед Зогу) (1895-1961) - крал на Албания (1928-1939).

      3) Лалю Метев Чехларов (28.02.1885, Габрово - 21.08.1957, София) - индустриалец, търговец и банкер; един от най-богатите българи. Първият българин с четири (!) висши образования, полиглот. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. О.з. поручик, разузнавач, двоен Кавалер на ордена „За храброст”, дружинен адютант на 1-а дружина (к-р майор Кабакчиев) от 23-и пехотен Шипченски полк. Масон от най-висока степен (вероятно получил посвещение именно в Албания). Един от най-скромните и благодетелни личности, които някога Габрово и България са създавали. След 9.IX.1944 г. Лалю Метев е подложен на всевъзможни репресии, унижения и грабежи от новата „народна власт". Национализацията го прави градинар, а болестта на Паркинсон - жив труп.


 

Из  Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк

image

            В Албания.

„Когато ние навлязохме в Албания на Шкумба и Мокра – тя беше още арена на взаимни борби и изтребления. В класическата страна на „вендета” и „беса”, на безначалието и разбойничеството – Шипченци въдвориха мир. Ние бяхме носители на свободния български дух, който не заплашваше с нищо независимостта и традициите на албанците. И те добре разбраха това: по наше искане те прекратиха своите междуособици и много от техните легендарни водачи, които никога никаква власт не са признавали, сами дойдоха, заявиха, че са с нас и заработиха нашето дело, както някога те работиха и подпомагаха всички български движения в Западна Македония.

В Елбасан, където нашата 1-ва дружина влезе на 2 февруари 1916 г. ние срещнахме същият възторжен прием и същата вяра в нас. – И днес още, макар, че Шипченци прекараха само два месеца в Елбасан, всеки български войник се посрещна там най-радушно и на всеки пътник албанците доверяват своите най-мили спомени за нас.

На 8 февруари 1916 г. наши войници влязоха в Берат, а няколко дни след това Шипченци първи, от името на победоносната Българска армия, поздравиха синия Адриатик.

На 1 април 1916 г. нашите войски се прибраха от Елбасан.”




Гласувай:
10
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3056036
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19675
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031