Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2011 09:59 - Полкът, който пръв влезе във войната от 1915 г.
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 9399 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 30.10.2011 11:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                    Офицерски състав на 23-ти пехотен Шипченски полк,

                           през Първата световна война (1915-1918)

image


Полкът съставен от габровци, който пръв влезе във войната.

 

От 10 до 17 септември 1915 г. в навечерието на включването на България в Първата световна война, се извършва мобилизацията на 23-ти пехотен Шипченски полк. Мирновременният състав на полка включва: 4 щаб офицери, 39 обер офицери, 2 лекари, 3 чиновника, 86 подофицери и 682 ефрейтори и редници, 41 коня и 96 коли – конски и патронни. Военновременният състав на полка включва още: 1 щаб офицер, 26 обер офицери, 3 лекари, 1 чиновник, 12 офицерски кандидати, 342 подофицери и 4 339 ефрейтори и редници, 50 ездитни коне, 343 товарни коне, 178 впрегатни коне, 19 конски коли, 63 воловски коли и 138 вола. Численият състав на всяка рота достига 300 войници.

„Ние напуснахме Казанлък на 19 септември 1915 г. в 04.00 ч. Следобяд. Полкът разгърна своите безкрайни редици и се спря край града. Отслужи се молебен, казаха се напътствени речи и много сърдечни пожелания, и редиците поеха отново към Балкана. Далеч нагоре по шосето ние вървяхме между живи стени от изпращачи – защото наред с нас и след нас се движеше буквално целия град. Музиката на полка свиреше отсечен и бодър походен марш – но беше тихо из дългите войнишки редици, мълчахме ние, загледани в далечината, с тревожно чувство на хора, които отиват на бой, мълчаха и нашите безбройни изпращачи с души притиснати от остра скръб. Уплаха и униние ли беше това? Не - това беше само скръб, дълбока скръб и съзнание, че делото, на което днес посветяваме живота си, е неотразимо и властно като съдба. В замъглените очи на всички се четеше тъкмо това съзнание и тази болка."

На 28 септември 1915 г. полкът атакува сръбските части, заели българските гранични постове в района на връх Китка. Два дни по-късно – на 1 октомври 1915 г. войната между България и Сърбия е обявена.

„С обявяването на световната война – родната армия отново се понесе в нова борба, литна към нови подвизи и слава. Легендарните одрински герои – орлите Шипченски – в бесен устрем забиха родното знаме на Китка, прехвръкнаха Тимока, прегазиха Сърбия, стигнаха до изворите на Вардара и, заровени в снежните преспи на Шар планина, с премръзнали крака и ръце, стигнаха Дебър, Охрид, Струга, преминаха Дрин, огласиха дивите Албански планини с мощното „ура” и стигнаха до прохода Бабия; починаха малко за да продължат страшната неравна борба – за свободата на брата-роб.”

– Генерал от запаса Иван Пашинов.


 

Боен състав на българската войска през Първата световна война

15.09.1915 – 30.09.1918 г.

 

8-а Тунджанска пехотна дивизия (Щаб в Стара Загора)

Южна България - 1 армия; 2 армия (септември 1918 г.)

1/8 бригада (10, 30 пехотен полк)

2/8 бригада (12, 23 пехотен полк)

8 артилерийски полк

 


Офицерски състав на 23-ти пехотен Шипченски полк,

в навечерието на Първата световна война (1915 г.):


image

 

1)      Подполковник Петър Вачев Манев (25.03.1862, Чирпан) – командир на полка (генерал-майор 1935 г., уволнен 1919 г.)

2)      Поручик Никола Пеев Близнаков (28.11.1883, Казанлък) – адютант на полка (подполковник 1928 г., уволнен 1934 г.)

3)      Санитарен майор Александър Михайлов Гюлмезов (21.10.1879, Сливен) – полкови лекар (уволнен 1919 г.)

4)      Майор Васил Стефанов Кабакчиев (7.08.1871, Търново) – командир на 1-ва дружина (полковник 1919 г., уволнен 1920 г.)

5)      Подпоручик Лалю Метев Чехларов (28.02.1885, Габрово – 21.08.1957, София) – дружинен адютант на 1-ва дружина (поручик, разузнавач; банкер и индустриалец)

6)      Санитарен подпоручик Владимир Стефанов Бочаров (25.09.1886, Белград - 1956, София) – дружинен лекар на 1-ва дружина (капитан 1917 г., уволнен 1919 г.)

7)      Капитан Балев – командир на 1-ва рота

8)      Поручик Петър Цанков Хаджистойчев (27.07.1889, Габрово – 19.09.1963, Габрово) – младши офицер в 1-ва рота (индустриалец)

9)      Запасен подпоручик Пеню Баев – младши офицер в 1-ва рота

10)   Поручик Захари Цонков Лъсков (18.01.1887, Силистра) – командир на 2-ра рота (подполковник 1928 г., уволнен 1935 г.)

11)   Запасен подпоручик Хаджиев – младши офицер в 2-ра рота

12)   Капитан Стефан Николов Серафимов (15.10.1885, Стара Загора) – командир на 3-та рота (подполковник 1919 г., уволнен 1920 г.)

13)   Запасен подпоручик Паскал Михов – младши офицер в 3-та рота

14)   Поручик Иван Клисуров – командир на 4-та рота

15)   Запасен подпоручик Лалю Иванов Лазаров (1.02.1887, Казанлък) – младши офицер в 4-та рота (подпоручик 1913 г., раняван)

16)   Подпоручик Кралю Боев [Чернев] (15.07.1867, с. Черковице, Казанлъшко) – младши офицер в 4-та рота (капитан 1920 г., уволнен 1918 г.)

17)   Запасен подпоручик Цони Тодоров Лалчев – младши офицер в 2-ра рота

18)   Майор Васил Велев Велев (13.09.1865, с. Виден, Казанлъшко) – командир на 2-ра дружина (полковник 1917 г., командир на 49-и п. п., уволнен 1918 г.)

19)   Капитан Стефан Иванов Мархолев (10.10.1876, Карлово – 23.05.1961, Карлово) – командир на 5-та рота (полковник 1923 г., уволнен 1923 г.)

20)   Подпоручик Никола Колев Киров (20.09.1892, Казанлък) – младши офицер в 5-та рота (подполковник 1934 г., домакин на полка 1934 г., уволнен 1935 г.)

21)   Запасен подпоручик Дремсизов (от Габрово) – младши офицер в 5-та рота

22)   Подпоручик Неделчо Минков Герилимов (15.08.1874, Мъглиж) – командир на 6-та рота (поручик 1915 г., уволнен 1918 г.)

23)   Запасен подпоручик Паун Димов (1857, Александрово) – младши офицер в 6-та рота (подпоручик 1892 г.)

24)   Запасен подпоручик Петко Попов – младши офицер в 6-та рота

25)   Запасен поручик Георги Стоянов Василев (10.09.1890, Широка лъка) – командир на 7-ма рота (майор 1919 г., уволнен 1920 г.)

26)   Запасен поручик Къню Т. Кънев (от Габрово) – младши офицер в 7-ма рота

27)   Поручик Борис Петров Маргин (4.10.1879, Добрич) – командир на 8-ма рота (капитан 1917 г., уволнен 1920 г.)

28)   Запасен подпоручик М. Касъров – младши офицер в 8-ма рота

29)   Майор Рачо Христов Христов (23.08.1874, Габрово) – командир на 3-та дружина полковник 1919 г., уволнен 1920 г.)

30)   Санитарен подпоручик Коюмджиев – лекар на 3-та дружина

31)   Поручик Георги Василев Гюлев (13.04.1889, Ямбол) – командир на 9-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1922 г.)

32)   Запасен поручик Андрей Иванов Аврамчев (5.11.1885, Габрово) – младши офицер в 9-та рота (капитан 1917 г.) или брат му Георги Иванов Аврамчев (17.09.1883, Габрово) – младши офицер в 9-та рота (капитан 1920 г.)

33)   Запасен поручик Рашо Илиев – младши офицер в 9-та рота

34)   Запасен поручик Иван Николов Попов (21.04.1888, Казанлък) – командир на 10-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1919 г.)

35)   Подпоручик Иван Влаев, вероятно Иван Христов Марокинджиев (1888, Габрово – 1954, София) – младши офицер в 10-та рота

36)   Подпоручик Кръстю Антонов Иванов (17.09.1893, Харманли) – младши офицер в 10-та рота (полковник 1.10.1944 г., уволнен 1945 г.)

37)   Поручик Никола Константинов Владев (15.06.1891, Казанлък) – командир на 11-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1921 г.)

38)   Запасен подпоручик Н. Гвоздиков – младши офицер в 11-та рота

39)   Запасен подпоручик Лука Славчев Бозов (28.06.1892, Копривщица) – младши офицер в 11-та рота (уволнен 1940 г.)

40)   Капитан Тодор Костов Ангелов (12.10.1885, Хасково) – командир на 12-та рота (капитан 1912 г.)

41)   Запасен подпоручик Сава Пенчев Славчев – младши офицер в 12-та рота

42)   Запасен подпоручик Наумов – младши офицер в 12-та рота

43)   Майор Димитър Апостолов Димитров (3.02.1869, Пловдив – 9.12.1923) – командир на 4-та дружина (полковник 1918 г., уволнен 1920 г.)

44)   Подпоручик Колю Колев Пройнов (15.09.1868, с. Дерелий, Севлиевско – 1928) – командир на 13-та рота (капитан 1917 г., уволнен 1918 г.)

45)   Подпоручик Дочо Тодоров – младши офицер в 13-та рота

46)   Подпоручик Маринков – младши офицер в 13-та рота

47)   Подпоручик Христо Христов Хинов (6.11.1894, Етрополе) – командир на 14-та рота (подпоручик 1914 г.)

48)   Подпоручик Димитър Иванов Владков (31.03.1891, Казанлък) – младши офицер в 14-та рота (полковник 1938 г., уволнен 1944 г.)

49)   Подпоручик Г. Янкулов – младши офицер в 15-та рота

50)   Подпоручик Койчо Груев Андреев (25.03.1883, Шипка) – командир на 15-та рота (капитан 1918 г., уволнен 1919 г.)

51)   Подпоручик Христо Пармаков (от Габрово) – младши офицер в 15-та рота

52)   Капитан Златан Иванов Палийски (24.08.1879, с. Конаре, Пловдивско) – командир на 16-та рота (полковник 1924 г., уволнен 1925 г.)

53)   Поручик Стефан Иванов Стаменов (15.07.1880, с. Гарван, Габровско) – младши офицер в 16-та рота (ШЗП, капитан 1917 г.)

54)   Подпоручик Р. Ефтимов – младши офицер в 16-та рота

55)   Подпоручик Димитър Костадинов Чапкънов (26.08.1890, Казанлък) – командир на картечната рота (ШЗП, капитан 1917 г., уволнен 1920 г.)

56)   Подпоручик Скордиев – младши офицер в картечната рота

57)   Подпоручик Михаил Манолов Шопов (3.11.1895, Казанлък) – младши офицер в картечната рота (подполковник 1936 г., уволнен 1941 г.)

58)   Капитан Желязко Костадинов Колев (24.01.1876, Стара Загора) – командир на нестроевата рота (подполковник 1920 г., уволнен 1918 г.)

59)   Запасен подпоручик Константин Николов Георгиев (12.03.1870, Пловдив) – командир на парковия взвод (ШЗО, капитан 1917 г.)

60)   Запасен подпоручик П. Коев Ряпов – завеждущ прехраната на полка

61)   Запасен подпоручик Хесапчиев (от Габрово) – младши офицер в картечната рота

62)   Запасен подпоручик Станимир Христов Гърнев (25.01.1895, Габрово) - младши офицер в картечната рота (генерал-майор 11.09.1944 г.)

 

Чиновници в състава на 23-ти пехотен Шипченски полк:

1)      Свещеник Димитър П. Иванов

2)      Капелмайстор Ходжев

3)      Ковчежник Милев

4)      Оръжеен майстор Калчев

5)      Зъболекар Хаджииванов

6)      Доктор Борилков – дружинен лекар на 4-та дружина

 

Офицерски кандидати в състава на 23-ти пехотен Шипченски полк:

1)      Иван Иванов Колинкоев – 1-ва рота

2)      Цани Тодоров Лалчев – 4-та рота

3)      Бою Кралев Чернев (син на подпоручик Кралю Боев от с. Черковице, Казанлъшко) – адютант на 2-ра дружина

4)      Димитър К. Костов – 6-та рота

5)      Тодор Вълков Петков – 11-та рота

6)      Николай Димитров – адютант на 3-та дружина

7)      Петко Тъмнев – 12-та рота

8)      Петко Стоянов Стайнов (31.05.1890, Казанлък – 24.07.1972, Варна) – адютант на 4-та дружина (юрист, професор, съпруг на писателката Анна Каменова)

9)      Антон Бояджиев (вероятно от Казанлък) – 3-та рота

10)   Рашо Груев – 6-та рота

11)   Христо Куйков (вероятно синът на Иван и Парашкева Куйкови от гр. Сопот) – 13-та рота

12)   Христо Баев – 14-та рота

 

Повишени старши подофицери в офицерски кандидати:

1)      Никола Димитров Влахов – адютант на 1-ва дружина

2)      Никола Христов Игнатов – 3-та рота

3)      Васил Милчев Ботев (от Габрово) – 7-ма рота

4)      Христо Христов Стомоняков (от Габрово) – картечна рота

5)      Георги Метев Христов (22.04.1894, Габрово – 5.02.1957, Габрово) – 6-та рота (капитан, началник на Д.С.Г.О.П., брат на дядо ми Лалю Метев)

6)      Рачо Стефанов Татарлиев – 6-та рота

7)      Станю Станев Станев – 5-та рота

8)      Петко Атанасов Кехлибаров (от Габрово) – 1-ва (8-ма) рота

9)      Любен Рачев Станев – 10-та рота

10)   Перчо Христов Кьорпев – 11-та рота

11)   Христо Николов Тенев – 12-та рота

12)   Стоян Василев Илиев – 13-та рота

13)   Христо Михалев Радев – 7-ма рота

14)   Иван Георгиев Радиков – 16-та рота

15)   Христо Стойчев Цанков – картечна рота

16)   Васил Игнатов Редкин – 3-та рота

17)   Минчо Иванов Шанов (от Габрово) – 9-та рота



image

 

Изготвил справката: Лалю Василев Метев от София, с поклон към светлата памет на дядо ми зап. поручик Лалю Метев от Габрово, дружинен адютант на 1-ва дружина от 23-ти пехотен Шипченски полк, двоен Кавалер на ордена „За храброст" – загубил двама по-малки братя-герои във войните: през 1913 г. текст. инж. Иван Метев (редник от 23-и п. п. и баща фабрикант – Метю Хр. Чехлар – от скръб) и през 1918 г. майор Димо Метев (дружинен командир от 49-и п. п.), но изпълнил достойно дълга си към България рамо до рамо с най-малкия си брат капитан Георги Метев, пак Кавалер на орден „За храброст".


 

ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ
ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ

(Съставители: Красимир Узунов
и проф. Генчо Начев)


image   image

 

ПРЕДГОВОР



Почти сто години вече са изминали от събитията, за които ще стане дума в следващите страници. Век, за който сигурно сме се променили, сигурно сме израснали духовно и интелектуално, научили сме много повече, отколкото са знаели, тези наши прадеди, които без да знаят и да си дават сметка, просто са правили историята, която днес учим. Или, която по една или друга причина, може би се стремим да забравим, да направим по-стерилна, по-хуманна и по-приемлива.

Това не означава, че тази история, събитията, които ще ви представим, не са се случили. И то тъкмо така, както са го разказали съвременниците, участниците – генералите, офицерите и войниците от един български полк, частица от безсмъртната военна слава на България, без която нито България, нито ние, щяхме да бъдем същите. Тези, които не щадяха живота и кръвта си, за да можем, улисани в сложното си ежедневие, да вървим по улиците носещи техните имена, имената на техните победи. Позабравени, излинели, архаични, но за сметка на това истински.

През есента на 1912 г. кадрови военни, учители, гимназисти и студенти, селяни и свещеници се вляха насред Казанлъшкото поле в бойните редици на 23-ти пехотен Шипченски полк, полкът наследил името и силата на защитниците на чутовния връх Свети Никола. И тръгнаха да превземат Одрин. И го превзеха „На нож!”, защото не знаеха, че Одрин е непревземаем. Воюваха по скатовете на Мусубейли и Баалар Сърт, гинеха по редутите на Маслака и Айваз-Баба, летяха под призивните звуци на „Шуми Марица” и развяваха разкъсаното си полково знаме по турските фортове. Мряха от студ и холера, с името на България на уста.

Навярно само превземането на Одрин, щурмът на Айваз-баба и капитулацията на Шукри паша пред ротния командир поручик Нейков, би било достатъчно, за да отреди място на Шипченския полк в златната история на Българската армия.

Но превратностите на родната ни история, неистовият порив и родолюбив стремеж да дадем свобода на братята-роби в Македония и да довършим делото на националното обединение, превърнали се в лична кауза за поколения българи, карат Одринските герои да газят тъмните води на Брегалница, да водят сражения край Щип, Сушево и Повиен, да мрат по скалите на Чеган, на моста на Черни Дрин, в усоите на Албанските планини,по склоновете на Галичица и Иван планина, по напуканите от жега камъни на Чеган и в калта на Кенали и Завоя на Черна.

1912, 1913, 1915, 1916, 1917, 1918 г...

Години на народен подем и възход, на победи и политически погроми. Народните учители от Казанлъшкото педагогическо училище, докторите от Брюкселския и Лайпцигския университети, философи и юристи, лекари и земеделци, атакуваха, мятаха гранати, стреляха с картечници, водеха контраатаки десет срещу сто и мряха със смъртта на най-храбрите. Същите тези, които снети от позициите благоговееха в литургията пред светналите води на Охридското езеро навръх Богоявление, които построиха Охридския градски площад и направиха с ръцете си Охридския театър, за да играят заедно с местните граждани драмата „Борислав”.

Днес, гробовете на хиляди Шипченски герои буренясват и замръкват забравени - в предградията на съвременен Одрин, в дворовете на църквите в Щип, Сушево и Ново село, в сръбските селца по бреговете на Тимок, в Струга, в прохода Бабия в Албания, по бреговете на Островското и Петърското езеро, в Леринското и Битолското поле, в Неокази, Петорак, Долно Върбени, Кенали, Букри, Битоля, Секулево...

Днес, ние се сещаме за тях само на Мъжка задушница или по някой и друг семеен повод, който ни кара да разтворим семейни албуми или да преподредим вехториите на таваните и паметта си.

Днес, ние имаме нужда от присъствието им повече от всякога. За да оцелеем, за да променим съзнанието си, за да победим проблемите и себе си. За да осъзнаем, че да си българин е право и чест, задължение и призвание.

А те са тук, достатъчно е само да ги повикаме. Те, войниците и офицерите от 23-ти пехотен Шипченски полк, мъжете на България в поизлинели, поизкърпени униформи, със страшни и черни от барутния дим лица, с недоспали очи и напукани от жега и студ ръце. Също, като земята дето ни е родила – и тях, и нас.

Те идват.

Има ги във всяка страница, разказана от тях самите. С болките и надеждите им, със сълзите от радост и мъка. С апотеоза на великото преклонение пред България.

Да сведем глава и да се заслушаме в разказа им...

Да се вслушаме в познатите на всеки българин слова на „Велик е нашият войник” - маршът на 23-ти пехотен Шипченски полк, който се превърна в химн на Българската армия.

За една нощ един юрист – подпоручик Константин Георгиев и един учител по музика в Дома за слепи деца – редник Михаил Шекерджиев, написаха в окопите на 23-ти полк, разпрострели се по гърба на Галичица една от най-безсмъртните и най-българските бойни песни.

Тогава ще разберем защо безименните им гробове и камъка на простите войнишки паметници не се трогват от политическите ни борби и намерения.

Велик е нашият войник!

Измокрен, гладен, уморен,

Без отдих би се ден и нощ,

Бърдата цепи разярен

Със страшния си вик „На нож!”

С името на България на уста, героите й мряха така просто, както и живяха...


 


Кратка история на 23-ти пехотен Шипченски полк

 

Формиран е в Казанлък на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен Балкански полк.

Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913) в обсадата на Одрин, в боевете при Мусу Бейли, Демиранлий, Баалар, Сарт, Маслака и Солунжирар, Айджиолу, Айваз Баба.

Във Втората балканска война (1913) води боеве за преминаване на десния  бряг на р. Брегалница, при Дегермен чифлик, Чардакли, при Осоговската планина, при Сива кобила, Чука, Ждрапаница и Балтаджиница.

В Първата световна война през 1915 г. воюва при връх Китка, с. Търновац, с. Равна, с. Вина, с. Орешац, с. Шуман, Топла и Сако-Баня и гребена Лясковик, с. Ботум. През 1916 г. воюва при с. Звезда, Мала Нидже планина, с. Върбени, при Кенали. През 1917 г. води боеве на позицията по гребена южно от с. Рещани (северно от Битоля). През 1918 г. до края на войната полкът е на Беломорския фронт източно от гр. Серес.

През 1919 г. се разформирова, от състава му се формира 3-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. През 1928 г. се формира отново 23-ти пехотен Шипченски полк, до 1937 г. носи явното наименование дружина. На 5 юни 1937 г. се преименува на 30-ти пехотен Шейновски полк.

През юни 1939 г. се формира отново 23-ти пехотен Шипченски полк. През 1941 и 1942 г. се мобилизира и заминава на югоизточната граница. През октомври 1944 г. заминава на Прикриващия фронт. Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. Полкът взима активно участие в Мурската операция, воюва при укрепената линия „Маргит”.




Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hatanasov - Дядо ми, чието име нося...
11.09.2011 23:17
не знам през 1915 - 1918 точно къде е участвал. Христо Гайдарски/1896 г. с. Шишманци, Пловдивско - 1984 Бургас/. Това, което знам лично от него е, че той е първият летял с балон над Одрин, извършил разузнавателен полет, след което нашите са бомбардирали по въздуха от балони крепостта, пред да я щурмуват и превземат. По-късно със самолет са летели над Букурещ.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3055903
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19675
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031